Картички за децата от домовете година 12

Ир, аз погрешка бях попълнила плик за прайорити. Поискаха да попълня митническа декларация и таксата беше $32??? Добре че беше разбран човек, отказа транзакцията и ме изчака да сменя плика с обикновен.

Аз се отказах да пращам, моля да преразпределите децата към друг (пращане от бг). Децата са на 15-16 и си представях как цял живот са живели домове, след определена възраст почти нямат шанс за осиновяване. Картичка с мили пожелания от непознат за Коледа по-скоро е с цел за моята съвест, отколкото да зарадва тях. Наистина не знам какво да им напиша искрено-след 2 г. като останат на улицата да се справят успешно и да не бързат с правенето на деца. Съжелявам ако звучи гадно, но проблемът си стои.

Съжалявам, че си се почувствала така  Но понякога няколко мили и окуражителни думи могат да означават много за някого, без дори да подозираш, че е така. Дъщеря ми още пази една бележка от лелята в градината, надраскана набързо с химикал, с която й пожелава на добър път в училище, носи я в раницата си. 

Baltazara,абсолютно те разбирам и адмирации за това,че го каза тук.За първа година изпратихме/на 1 Дек./с детето,пощенските разходи са ми най-малкия проблем тук и изобщо не бих отворила дума за това/никой не ме е карал на сила,все пак/ Спомних си,когато бях около 3-4 клас,в моя град има Дом за деца без родители,имаше инициатива всяко дете в класа да си има приятелче от Дома,което да присъства на обяд в семейството през уикенда.Аз имах едно момиченце.Това скоро спря,защото децата не се чувстваха добре сле това,виждайки какво нямат.Преди време занесох голям кашон с красиви дрехи в този Дом.Децата се скупчиха около мен и изобщо не им пукаше за дрехите.Искаха да се докоснат до мен,да ми държат ръката и да се гушкат.
С такъв опит и аз лично смятам,че това си е само за съвестта на изпращащите,И аз осъзнавам,че не звуча коледно,ама реалността е такава

Аз също се замислих какво да пиша в картичките. Понеже в едната група бяха повече тийнове, мислех първо да пиша, освен обикновените пожелания, и нещо за образованието. После се отказах. Стори ми се глупаво, предвид че не познавам децата, не знам какви са реалностите изобщо, дали някой ги подкрепя да учат (съмнявам се).

Нашите картички ги прави и надписа дъщеря ми, девойка на 18 г.
Паднаха й се нейни връстници - 16-18 годишни, пожеланията й ми
звучат съвсем нормално, неща, които всяко дете желае и може да получи -
любов, усмивки, здраве. Надявам се и вярвам, че картичките й имат смисъл
за получателите им, без да очаквам да променят радикално живота им 

Дами, има ли някоя от вас, която е в България и би могла да поеме още няколко деца? При всички случаи децата ще получат картички от чужбина, няма да са съвсем без нищо.

Аз мога да пратя.

Много ти благодаря Пролетен дъждец 
Пращам на лични имената на децата.

Дъждец, ако искаш може да си поделим дечицата? Моля пиши ми на лични, аз също имам възможност да пратя картички от Бг.

Отговорът ми не е до Baltazara, но ще използвам поста й за малко размишления. Всеки да си ги изтълкува сам. Не очаквам отговор и не нападам Baltazara, но осъзнавам че много хора биха застанали на нейната позиция, целта ми е да ги накарам да се замислят и видят нещата по друг начин.

Значи поетата отговорност не значи нищо (дори няма основателна причина)

Това означава, че ако бяха на 3-4 години или на 5-6 щеше все пак да им пратиш картички така ли?

Напротив, тях ги радва много, а твоята съвест разбира, че прави недостатъчно за такива деца и я разкъсва болка, това е проблема. Чувството на безсилие да помогне по някакъв друг начин.

Не се мисли за след две години, мисли се за в момента, може да ги зарадваш сега. Да им напишеш, да имат успехи в у-ще, за четат, да се усмихват, да си помагат едно на друго, такива неща. Те сега не мислят за след две години, те сега ще празнуват с останалите деца и ще си показват едно на друго картичките, и ще ги препрочитат когато имат нужда от сили. Посланието може да се окаже много важно за тях (въпреки, че може и да е подминато, трябва да вярваме в обратното).

Картички ще се намери кой да прати и да ги зарадва, а генералния проблем с децата (къде отиват след това) си остава с или без да се включваш в тази инициатива. Въпросът е, че тази тема е за да зарадваме децата за Коледа, да им подарим усмивка, а посланието явно не се разбира от всички. Когато не можеш да помогнеш на някой да промени изцяло живота си, означава ли, че не може да му подариш поне миг на щастие? Означава ли, че трябва да го подминеш и да го скриеш дълбоко в съзнанието си?

Ако някой иска да помогне генерално той намира начини, в тази тема става въпрос да подариш усмивка на дете, не се изисква да мислиш за бъдещето им и да го рисуваш в черни краски.

Baltazara  , разбирам че ти е трудно и те боли за децата и затова се отказваш, надявам се да не се засегнеш лично. Дано видиш нещата и от моята гледна точка. Пращам ти голяма искрена прегръдка.

И аз мога да изпратя допълнително, пишете!

Момичета, днес след работа ще ходя до куриерската фирма да ги пусна.

Само да ми припомните дали слагате имената си и държавата долу на всяка картичка или са анонимни.

Мерси предварително!

Аз на всяка картичка писах само малкото си име. Адрес и имената ми - само върху плика до дома, в който изпратих картичките.
Някак не ми се стори редно да я пращам анонимно - "Мила Х., бъди жива и здрава!" примерно.
Днес проверих в сайта на пощите - тръгнали са картичките, надявам се до ден-два да са в България.

Момичета, страхотни сте! Аз обаче ги пратих днес сутринта, че покрай застудяващото време се притеснявам да не се тръшнем с някой вирус вкъщи и да не мога да изляза.
В нашата поща са много информирани. Предния път служителката ми даде няколко марки, а днес друга служителка твърдеше, че за БГ тежестта на плика нямала значение. Уж проверява и в някаква книжка, мери плика...