Гери, честито за яслата;)

За близките,които са на пешеходно разстояние,шансовете са нулеви отдавна.Само за две градини с яслени групи,пак отдалечени,стигаме до томбола,ама с малък шанс.Затова избрах уж по-сигурното,пък ще видим.

и за Мими, и за нас като цяло
Надявам се скоро да отделя повече временце и за вас! 
пу пу!
Борис
2820 гр. 49см, секцио, запланувано предния ден. Няма по-щастлив човек от мен на земята!
Прибрахме се вкъщи на 09.05., самички сме си четиримата и засега всичко е 6!
Имахме доста драми последните две -три седмици от бременността (реално започнаха с влизането ми в 8ми месец, дотогава нямах проблеми никакви, но ще ви поразкажа като ми остане време; на две-на три: бебе започна да изостава с растежа, правих генетично изследване за вродена тромбофилия, излезе положително + някакъв хомозиготен тип D/D, който се асоциирал с повишен риск за спонтанни аборти...оххх и после още какви ли не драми пак), затова не спирам да благодаря на Господ, че ме дари със здраво и нормално момче!
Кака му в болницата го гледаше странно, едва се престрашаваше да го доближи, камо ли да го помилва, но в колата вече викаше екзалтирано "бебе, бебе", постоянно го завиваше с одеалцето, вккъщи вече му говореше на нейн си език, показваше му играчки и го милваше с "оооо, оооо, бебеее"
Някъде четох, че е хубаво като ни посрещат в болницата, да им дадем подарък от бебето. Бяхме взели едни пеещи пиленца , тя много си ги харесва от Комсед, и всеки път като сме там, кисне при тях по половин час
и една книжка и й казахме , че са от бебето. Много се зарадва и много се впечатли! Сега не се разделя от тях и се присеща, че са от бебето, и често го доближава да му казва "Сиииии" (Мерсииии!)
Като ме видя първия път да го взимам да го кърмя, заскимтя като кученце, миличката ми, но аз съвсем спокойно й обясних, че бебето е мъничко, трябва да се храни, за да порасне голям като нея, че нея също така мама я е хранила като е била бебе. Явно имаше ефект, защото следващия път дойде при нас на леглото и му се радваше, и му се смееше. Отделно аз не пропускам да й говоря, пеем песнички или й казвам "браво" на това, което прави,докато Борето си цока кротко, и тя явно разбра, че не ангажира вниманието ми. Баща й обаче явно се притеснява или се чувства гузно някак (ами така е, който не чете книги
) ,та Мимоче се мъчи да поревава като тати вземе малчо да му сменя памперса. Но каквото, такова
ще свикне, къде ще ходи
Забелязвам , че колкото повече обясняваме на Мими и колкото по-спокойно, толкова по-бързо свиква с новата обстановка. Сега,... малко по-инак гледа като му се радваме на Борис, но не мисля да пренебрегвам малкия мъж, само защото кака малко ревнува. Ходя при нея, гушкам я, обяснявам, че мама има вече дечица, на които да се радва, целувам я и постоянно й казвам колко я обичам. Все още Борис не е от ревливите бебета, а на Мими май й е малко скучен, защото предимно спи и не й говори
Гърдите ми преливаха до вчера, но започнаха вече да се регулират, а малчо на едно хранене цока само от едната, та засега ги сменям на през хранене. Ще се пооплача и от кротушко, разбира се
Първата нощ, събуди се в 1.30 и до 5 да е спал макс час и половина от тук,от там
Не ревеше, но се кокореше, мърдучкаше, хълцаше, пъшкаше, пръхтеше...абе какво да ви разправям
А аз се чудя защо не мога да му видя очичките през деня. На всичкото отгоре се мъчи да хитрее, милият ми: взимам на гърда, веднага заспива, оставям в легълцето и след 2 мин пак се почва с пъшкането
Ще бутам биба аз този път (!!!), няма да го чакам да си намери палеца като сестра си, а и няма да позволя да ме ползва за биба
Явно обаче е от бързосхватливите, защото мама му обясни кога е ден, кога е нощ, кога се будува, кога се спи и още на втората вечер си спинка, а на следващия ден будува от 8 до 11, после откъм 16.30-до 19h. Не реве, кокори се, пръхти, рита с крачета, търси си ръчичките или цица
. Кака е на периоди, но определено си ревнува и се дразни. Ако е кривичка или й се спи, директно заревава ако някой от нас понечи да го вземе. Иначе му се радва, говори му, носи му играчки, бута му биба без ние да сме й казвали
Вземем ли да го преобличаме, идва да го гледа, целува го по главичката и крачета, и го милва
Когато седнем да ядем с ММ, в случаите, когато се е хранила преди нас, на нея й доскучава, ходи при него, подвиква му, катери се по леглото му, много е сладичка!
Като изключим ревността, тя си е все така прекрасна
, грам не можем да се оплачем от нея! Да ни е живичка и здравичка!
За нея с две думи: все така танцувална; много пее; много говори; всеки Божи ден си запълва речника с нови думички; все още сме с памперс, за жалост, но съм се наканила това лято да го махаме; всичко иска и си прави сама, само за храненето - хапва си сама първите 10тина лъжици, след това вече не иска тя, според мен защото по принцип не иска повече храна, малко злоядичка ще дойде, но пак е на периоди, та няма да ви се оплаквам тук от нея
Обича книжки и да рисува, да разлепя и залепя стикерчета където й падне. Напоследък е станала малка разбойничка, тича из вкъщи, пищи, крещи, радва се шумно, мъчи се да се тръшка на баща й, поне мен все още ме слуша, но то аз от двама ни съм по-строгата и все още не давам да ми се качва на главата
а със сигурност й беше доста мъчно и за мама, и за тати. Засега сме си супер, четиримата, но все още не знам какво ще правя като остана с двамката, а тати тръгне на работа
Ще видим, само да сме здрави всички!


Много ми стана мило от разказа ти
При нас по-скоро ММ убеждава мен. Аз не че не искам, просто ме е все още страх да няма същия наследствен проблем, от друга страна с моето здравословнос състояние ще ми трябва по-голяма разлика между децата-едното да е малко по-самостоятелно за да мога да се справя физически. Но живи и здрави да сме ще видим 




Препоръчани теми