И накрая ще се повтори сценария от декември 2015....доста унизителен....
- Публикувана: 21 окт. 2016, 14:29 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2016, 13:50 ч.
Съпруги на военнослужещи - 20
Мацки, минавам да си събера пожеланията към моето слънчице. Благодаря на всички ви за хубавите думи. Нека са живи и здрави и вашите дечица, и вие.
От днес полека лека се готвя за гостите в събота. Започнах с разкрасителни процедури - още малко скъсих косата си и се боядисах. Е сега съм, '' бря, чи красУта ". Утре продължавам...
Хайде сега лягайте, че няма по 100 пъти да ви завивам. И никакви ламБи, гася ги. За лека нощ ви гушкам
И една песен, преди да заспите...
От днес полека лека се готвя за гостите в събота. Започнах с разкрасителни процедури - още малко скъсих косата си и се боядисах. Е сега съм, '' бря, чи красУта ". Утре продължавам...
Хайде сега лягайте, че няма по 100 пъти да ви завивам. И никакви ламБи, гася ги. За лека нощ ви гушкам
И една песен, преди да заспите...
Минавам по терлички със свещ в ръка да пожелая на малката принцеса Кати,да е жива и здрава,едно безгрижно детство да има с много смях и весели игри.Аз до сега се занимавах с изработването на тази книжка за училище и утре продължавам с нови сили.Момичета да ви се похваля днес ми казаа да предупредя на работа,че до няколко дни ще се обадят за да говорят с командира ми,че ще пускат мотивирано писмо да не дръпнат на онова място дето ви бях споменала преди време.Толкова се радвам,че немога да си намеря място,само се надявам да е за добро и да не ме спънат нещо от мойто поделение.Лека нощ на всички,завивам отвитите,гася свещта и се мушкам под завивките.
Добро Утро
Поднасям кафето иии Честит Рожден Ден на малката Кати да е жива, здрава и много да радва цялата фамилия 
Аз съм си вече при мама малечко май е с алергичен към оризовата каша и от вчера съм във филма
А нашия тати отиде да ловува.Джули стискам палчета всичко да е наред
Това за коледните бонуси няма да му обръщам внимание, че да няма разочаровани после ......
И както говорихме за готвене и рецепти, довечера ще имаме гости та от сега почвам да мисля менюто
Добро утро, дами! Благодаря Лейди за кафето. Матрос Джули, явно си доста сръчна в ръцете щом си се захванала с правенето на "тиха книжка" - за мен изглежда доста трудно начинание. Успех с правенето и с новата работа! Лунноцвете благодаря за разяснението за пилето, ще го пробвам. Дунди не мога да се съглася с мнението ти, че проблемът с преместването на дете в друго училище, град е само в главите на майките. Може би, съдиш по твоето дете, но аз, съдейки по моето дете, казвам, че за детето е голям стрес - ново училище, съученици, учители. Всичко зависи от това с какъв характер е детето, някой са доста "отворени", със самочувствие", а други са "раними", тихи и притеснителни. Аз мога да съдя и по себе си - от дете не обичам промените и попадането в нова среда, изпитвам ужас от това. Приятелите ми казват, че съм отворен и общителен човек, но това е само с тях.
Садуоман ти най-добре познаваш сина си и ще избереш най-доброто за него!
Садуоман ти най-добре познаваш сина си и ще избереш най-доброто за него!
Добро утро, мерси за кафето.
Ех, albena30, ама никак не обичам да извъртат написаното от мен. Казах, че е основно в главите на майките. Ами като си познаваш детето, ще го подготвиш. То затова в някои по-нормални държави от нашите, децата в началното училище всяка година са с различни деца в един клас и с различен класен. Едната година си с г-жа Х и Иван, Драган и Петкан, на следващата година си в класа на г-н У и съучениците ти са Марин, Калоян и Никола. А пък в щатите по всеки предмет си с различни деца. И нямаш избор освен да се свикнеш.
Компромис с обучението на детето си не съм правила. Ама щяла да пътува с градски транспорт, ама щяла да става един час по-рано от другите. Щом е здрава физически, другото ще го понесе. И го понесе. Аз съм направила, каквото е зависило от мен, учила е в едно от най-добрите основни училища, сега е в една от най-добрите гимназии и от нея зависи вече дали и какви успехи ще постигне. На първо място важното е да е здрава, за другото се иска да се положат усилия. Но вече нейни, а не мои.
Хората се местят с децата си в други държави, без да знаят и една дума на езика. И общото впечатление е, че точно децата се адаптират най-бързо.
Роман написах, обаче в последно време чета един теми, в които майките само жалят горките дечица колко били натоварени в училище, и това ме втрещява. На това ниско ниво, на което е сведено образованието ни, има само мрънкачи. Ама те и майките не могат да напишат две изречения на правилен български, какво да искаш от тях.
Хайде лек ден на всички.
Ех, albena30, ама никак не обичам да извъртат написаното от мен. Казах, че е основно в главите на майките. Ами като си познаваш детето, ще го подготвиш. То затова в някои по-нормални държави от нашите, децата в началното училище всяка година са с различни деца в един клас и с различен класен. Едната година си с г-жа Х и Иван, Драган и Петкан, на следващата година си в класа на г-н У и съучениците ти са Марин, Калоян и Никола. А пък в щатите по всеки предмет си с различни деца. И нямаш избор освен да се свикнеш.
Компромис с обучението на детето си не съм правила. Ама щяла да пътува с градски транспорт, ама щяла да става един час по-рано от другите. Щом е здрава физически, другото ще го понесе. И го понесе. Аз съм направила, каквото е зависило от мен, учила е в едно от най-добрите основни училища, сега е в една от най-добрите гимназии и от нея зависи вече дали и какви успехи ще постигне. На първо място важното е да е здрава, за другото се иска да се положат усилия. Но вече нейни, а не мои.
Хората се местят с децата си в други държави, без да знаят и една дума на езика. И общото впечатление е, че точно децата се адаптират най-бързо.
Роман написах, обаче в последно време чета един теми, в които майките само жалят горките дечица колко били натоварени в училище, и това ме втрещява. На това ниско ниво, на което е сведено образованието ни, има само мрънкачи. Ама те и майките не могат да напишат две изречения на правилен български, какво да искаш от тях.
Хайде лек ден на всички.
dundi73 извинявай, ако си приела поста ми като извъртане на думите ти. Много добре звучи това, което си написала за образованието в другите държави - различни класове, учители и т.н. Но, аз не бих го избрала за децата си (всяка година различен учител и различни съученици)- възпитанието, характерът, мисленето ми са различни (може би от соца, другото време и дълбоката провинция, в която съм живяла). Имам същите наблюдения, че децата се адаптират по-лесно при преместване в чужбина.
albena30, там няма избор, правилата са такива. Та да не мислиш, че моята дъщеря щеше да се чувства добре в първи клас, когато не познаваше нито едно дете, ако не я бях подготвила за този момент? Същото е и когато отидат в 5 клас. От началото на 4-ти съм заобяснявала, че ще има нови деца в класа, че по всеки предмет ще има отделен учител и е напълно нормално да не харесва всички учители и всички деца в класа. Учила съм я, че човек ходи на училище, съответно на работа, не за да се обича със съученици/колеги, а за да учи/работи. Отиваш, свършваш си работата и това е. Ако се сближиш с някой, чудесно, но не е задължително. 
Та да не мислиш, че моята дъщеря щеше да се чувства добре в първи клас, когато не познаваше нито едно дете, ако не я бях подготвила за този момент? Същото е и когато отидат в 5 клас. От началото на 4-ти съм заобяснявала, че ще има нови деца в класа, че по всеки предмет ще има отделен учител и е напълно нормално да не харесва всички учители и всички деца в класа. Учила съм я, че човек ходи на училище, съответно на работа, не за да се обича със съученици/колеги, а за да учи/работи. Отиваш, свършваш си работата и това е. Ако се сближиш с някой, чудесно, но не е задължително. Скрит текст:
И то точно, защото си познавам дзвера какъв дзвер е. Моите най-добри приятелки са от ученическите ми години. На работа не се сприятелявам с никого и ми е ОК. Най-лесно се работи с хора, с които отношенията са чисто професионални.
Ей, ей, не искам споделеното то мен да става повод за размяна на остри реплики. Разказах ви това, защото до някаква степен ви чувствам близки, а и преди да взема каквото и да било решение, исках да почерпя опит от хора, минали преди мен по този път. Дунди, много, много ти благодаря за "разговора", който имахме с теб по тази тема! Още повече, че твоето момиче е учило в същото училище, към което евентуално съм се насочила след 4-ти клас, и ми беше много полезно да чуя отзивите ти. Да, ако не искам да го оставя там, където е сега, ще пътува с градски транспорт. Сигурно ще трябва и сам да пътува, поне на връщане. Но можем ли до 18-тата им годишнина да ги държим за ръчичка? Ето сега синът ми води преговори да се прибира сам след занималня, а аз изпадам в потрес при мисълта как ще пресича на кръстовището. Той е инструктиран около сто хиляди пъти какво да прави, но не мога да имам доверие на шофьорите. Но...в най-скоро време ще трябва да се преборя с това и ще го направя.
sad_woman, моята пътува с градски транспорт от първи клас. В трети се наложи на обяд да отива на училище или да се връща от там сама. Кондукторите в автобусите я познаваха. Телефон в джоба и при всяко тръгване и пристигане се обажда. По някое време забравяше, разбира се. Случвало се е да звъня на класната, за да ми каже дали е пристигнала. Да ги пази Господ, само това мога да кажа.
За мен няма размяна на остри реплики. Всеки си казва мнението.
Телефон в джоба и при всяко тръгване и пристигане се обажда. По някое време забравяше, разбира се. Случвало се е да звъня на класната, за да ми каже дали е пристигнала. Да ги пази Господ, само това мога да кажа. За мен няма размяна на остри реплики. Всеки си казва мнението.
За мен няма размяна на остри реплики. Всеки си казва мнението.
Дано са здрави децата ни и нека господ ги пази!
Честит имен ден на Вики на Димитрова!Ако не греша и Никито има именячка днес. Ако има и други да са честити!
Аз не съжалявам засега от избора на училище до 7 клас. Живеем до училище , а пътуваме по 8 спирки до сегашното. Баткото започна в клас без познати деца, а малкия с едно. Но си струва. Това където -умните деца се справяли независимо от условията и учителя-дрън ,дрън...Но ако по някаква причина трябва да ги местя съм знаела, че трудно ще го преживеят, те са по-стеснителни, не обичат промените...Затова много се радвам, че с баща военен не им се наложи да сменят град/училище... Дано не се налага... Така че Сад, аз също бих преместила , колкото и да е некомфортно в началото..да чакаш още 2 години , много е ... Но всеки си знае...
Според вас утре ще се сервира ли алкохол в заведенията, за вечерта питам? Има ли го още това?
Аз не съжалявам засега от избора на училище до 7 клас. Живеем до училище , а пътуваме по 8 спирки до сегашното. Баткото започна в клас без познати деца, а малкия с едно. Но си струва. Това където -умните деца се справяли независимо от условията и учителя-дрън ,дрън...Но ако по някаква причина трябва да ги местя съм знаела, че трудно ще го преживеят, те са по-стеснителни, не обичат промените...Затова много се радвам, че с баща военен не им се наложи да сменят град/училище... Дано не се налага... Така че Сад, аз също бих преместила , колкото и да е некомфортно в началото..да чакаш още 2 години , много е ... Но всеки си знае...
Според вас утре ще се сервира ли алкохол в заведенията, за вечерта питам? Има ли го още това?
Привет мои мили момичета. Поспах си повече днес. Сега да ви нагледам и после запретвам ръкави.
В блокчето ухае на кафе. ЛЕЙДИ, тенкю скъпа. Благодаря и за пожеланията към внучката ми. На татко ви - наслука. Какво ще го мислиш менюто за довечера-глиганско по пещерняшки.
МАТРОС ДЖУЛИ, как само си започнала и завършила поста си. Картината оживя пред очите ми-по терлички със свещ в ръка...Благодаря и на теб за хубавите думи към Катерина. Няма как да не се сбъднат, след като на едно място сме се събрали толкова позитивни хора. Сега пък аз ти пожелавам да се случи това, което искаш. Дано!
И аз като АЛБЕНА минавам за голяма отворка, ама и аз честно казано не обичам особено новостите и предпочитам да знам предварително кое и как. Не си падам по авантюрите, не ме кефи неизвестността. Колкото и да подготвяме децата си, всички са различни-възприемат различно. Едни са по-устойчиви, други са по-раними, едни се адаптират бързо, на други им е нужно време. Далеч съм от мисълта, че трябва да задоволяваме всяка прищявка, но по някога се налага да се съобразим с това, което става с детето ни и около него. Това определено има значение за психичното му здраве, за понататъшното му развитие. Не си падам по казарменото възпитание, въпреки, че аз кажи речи така съм възпитавана.
ДУНДИиии, имаш късмет, че дзверът е супер дзвер. Не отричам и твоята заслуга, ама все пак давам приоритет на детето. Ако глината не струва, колкото и да я майстори майсторът, няма да излезе нещо качествено. Ето вчера една пациентка ми иска съвет как да се справи с детето на брат си, което е на 8. Майката на детето почина преди 4 години и остави две деца на 8 (баткото) и това на 4. Колкото голямото е добро, послушно, изпълнително, това е на другия полюс. За всичко има един единствен отговор: Не ми пука, не ме интересува. Не знаят как да се справят с него. Нищо не сработва-нито с добро, нито с лошо. Посъветвах я да потърси помощ от детски психолог. Мисля, че би трябвало да се подходи с добро, но в същото време да има ясни правила и много редовно да се следи изпълнява ли ги. Да има поощрения, но и наказания. Би трябвало да се дозират много точно обич и строго поведение. А сега нека се изкажат учителките в темата, а и всички останали. Димитрова, сигурно в твоите дебели книги по Психология пише.
САД УОМАН, поогледай се, поослушай се, дай ѝ на госпожата време да видиш дали ще се напасват. Навярно контактуваш с други родители, виж и тяхното мнение. Разбира се коментарите и мнението ти не трябва да се знаят от детето. Все пак трябва да се пази авторитетът на учителката. Като смениш тази учителка с друга, не знаеш на какво ще попаднеш, не можеш час по час да сменяш учители и училища. Не избързвай, но и да чакаш много време...
ДИМИТРОВА, до къде стигна лечението на твоето момче?
Е, кафето свърши, поговорих си с вас, сега е време да си приема офертата за чистене
Хубав ден, милички
ПП. Сад Уоман, Дунди, минете напред, а аз след вас. Път на младите. Не мисля, че има остри реплики. Няма лошо да споделяме. Всяка от нас има собствено мнение и опит. Аз много уважавам мнението на по-младите и така си сверявам часовника.
Гушкам ви
Хайде сега пък нова среща на портала. с Албенка и Кати.
КАТИ, аз също бих преместила детето, не бих искала да получа резултат на всяка цена- за мен детето е на първо място, но пак с уговорката, че всичко съм преценила и обмислила.
Да, нека са живи и здрави децата ни и Господ да ги пази!
Сега ще ме пуснете ли да мина през портала?
В блокчето ухае на кафе. ЛЕЙДИ, тенкю скъпа. Благодаря и за пожеланията към внучката ми. На татко ви - наслука. Какво ще го мислиш менюто за довечера-глиганско по пещерняшки.
МАТРОС ДЖУЛИ, как само си започнала и завършила поста си. Картината оживя пред очите ми-по терлички със свещ в ръка...Благодаря и на теб за хубавите думи към Катерина. Няма как да не се сбъднат, след като на едно място сме се събрали толкова позитивни хора. Сега пък аз ти пожелавам да се случи това, което искаш. Дано!
И аз като АЛБЕНА минавам за голяма отворка, ама и аз честно казано не обичам особено новостите и предпочитам да знам предварително кое и как. Не си падам по авантюрите, не ме кефи неизвестността. Колкото и да подготвяме децата си, всички са различни-възприемат различно. Едни са по-устойчиви, други са по-раними, едни се адаптират бързо, на други им е нужно време. Далеч съм от мисълта, че трябва да задоволяваме всяка прищявка, но по някога се налага да се съобразим с това, което става с детето ни и около него. Това определено има значение за психичното му здраве, за понататъшното му развитие. Не си падам по казарменото възпитание, въпреки, че аз кажи речи така съм възпитавана.
ДУНДИиии, имаш късмет, че дзверът е супер дзвер. Не отричам и твоята заслуга, ама все пак давам приоритет на детето. Ако глината не струва, колкото и да я майстори майсторът, няма да излезе нещо качествено. Ето вчера една пациентка ми иска съвет как да се справи с детето на брат си, което е на 8. Майката на детето почина преди 4 години и остави две деца на 8 (баткото) и това на 4. Колкото голямото е добро, послушно, изпълнително, това е на другия полюс. За всичко има един единствен отговор: Не ми пука, не ме интересува. Не знаят как да се справят с него. Нищо не сработва-нито с добро, нито с лошо. Посъветвах я да потърси помощ от детски психолог. Мисля, че би трябвало да се подходи с добро, но в същото време да има ясни правила и много редовно да се следи изпълнява ли ги. Да има поощрения, но и наказания. Би трябвало да се дозират много точно обич и строго поведение. А сега нека се изкажат учителките в темата, а и всички останали. Димитрова, сигурно в твоите дебели книги по Психология пише.
САД УОМАН, поогледай се, поослушай се, дай ѝ на госпожата време да видиш дали ще се напасват. Навярно контактуваш с други родители, виж и тяхното мнение. Разбира се коментарите и мнението ти не трябва да се знаят от детето. Все пак трябва да се пази авторитетът на учителката. Като смениш тази учителка с друга, не знаеш на какво ще попаднеш, не можеш час по час да сменяш учители и училища. Не избързвай, но и да чакаш много време...
ДИМИТРОВА, до къде стигна лечението на твоето момче?
Е, кафето свърши, поговорих си с вас, сега е време да си приема офертата за чистене
Хубав ден, милички
ПП. Сад Уоман, Дунди, минете напред, а аз след вас. Път на младите. Не мисля, че има остри реплики. Няма лошо да споделяме. Всяка от нас има собствено мнение и опит. Аз много уважавам мнението на по-младите и така си сверявам часовника.
Гушкам ви
Хайде сега пък нова среща на портала.
с Албенка и Кати.КАТИ, аз също бих преместила детето, не бих искала да получа резултат на всяка цена- за мен детето е на първо място, но пак с уговорката, че всичко съм преценила и обмислила.
Да, нека са живи и здрави децата ни и Господ да ги пази!
Сега ще ме пуснете ли да мина през портала?
Туй за алкохола зависи от кмета на общината, ако не се лъжа. И мисля, че е само за деня на изборите т.е. в събота не би трябвало да има проблем.
albena30, не мога да понасям лиготии. Някой да ми циври, че ще му слагат ваксина, че не искал капки в носа или пък че не иска да ходи на градина.
И съм от ония, дето действат на принципа "дете се целува, когато спи". Не знам дали съм права. Бъдещето ще го покаже. Ей и на котката взех страха.
Снощи влизам в хола, дзверът държи животинчето на краката си. Хайванът вдига глава, поглежда ме, изсъсква и бяга да се крие.
Не знам какво е видяло де в момента. Иначе като отворя хладилника е вече в краката ми и мяука жално.
Фло, когато човек не може да се справи сам в дадена ситуация, трябва да потърси помощ. Ако в училището на детето имат читав психолог, трябва да започнат от там. Това го казвам от опит. И тази година с класната на дзвера стигнахме до там още при първа проява проява на девойката.
albena30, не мога да понасям лиготии. Някой да ми циври, че ще му слагат ваксина, че не искал капки в носа или пък че не иска да ходи на градина.
И съм от ония, дето действат на принципа "дете се целува, когато спи". Не знам дали съм права. Бъдещето ще го покаже. Ей и на котката взех страха. Снощи влизам в хола, дзверът държи животинчето на краката си. Хайванът вдига глава, поглежда ме, изсъсква и бяга да се крие.
Не знам какво е видяло де в момента. Иначе като отворя хладилника е вече в краката ми и мяука жално. Фло, когато човек не може да се справи сам в дадена ситуация, трябва да потърси помощ. Ако в училището на детето имат читав психолог, трябва да започнат от там. Това го казвам от опит. И тази година с класната на дзвера стигнахме до там още при първа проява проява на девойката.