Литературен спамо-чат - 6-та тема

1. Михаил Вешим - Английският съсед: това е първата приятна изненада за годината. Очаквах да прочета пълна простотия с ужасно дебилен хумор, от който да ми призлее, но искрено се забавлявах и ми беше доста приятна за четене. Стилът на автора също много ми хареса, а книгата се оказа идеалното средство за разтоварване след зашеметяващата "Ние" на Евгений Замятин.
2. Дан Симънс - Петата купа: свикнала съм с трудното начало на автора, но не очаквах толкова много отклонения от темата през първата половина. На моменти се удавях в океан от досадни подробности, които биха могли да отегчат и най-върлия почитател на Симънс. Съвсем спокойно книгата можеше да мине и без тях или поне да бъдат драстично съкратени. Втората половина се четеше значително по-гладко и в крайна сметка мнението ми за книгата е положително. Това, което най-много ме впечатли в тази книга е представата на автора за култовия литературен герой Шерлок Холмс, писателят Хенри Джеймс и Марк Твен. Определено успя да възбуди любопитството ми да се запозная с творчеството на втория. Все още не съм го направила, но и това време ще дойде.
3. Хосе Карлос Сомоса - Тетрамерон: определено тази книга бледнее сериозно пред останалите, но не е чак толкова зле, колкото я изкарват. Идеите на автора са както винаги жестоки, а също така не изневерява на стила си да вкарва няколко супени лъжици перверзност и извратения. Проблемът ми беше, че през по-голямата част разказите не можаха да ми предизвикат интереса и едва последните две-три го направиха. Освен това ми направи впечатление, че доста думи изглеждаха доста нелепо в текста. Най-вероятно се дължи на превода, защото няма начин Сомоса да е писал това. Въпреки това си оставам фен на автора и ще прочета с удоволствие и останалите му книги.
4. Габриел Гарсия Маркес - Любов по време на холера: от дълго време се каня на автора, но все не му идваше времето. Е, през февруари тази година то настъпи и реших за първа среща да избера тази книга. Веднага си пролича майсторското перо и водопадът от красив език, както и много поуки, които могат да се извадят от романа. Харесах много първата глава и реших, че ще се разбера с автора. Уви, това не траеше дълго. Постепенно историята спираше да ме увлича, оставяше ме безразлична към съдбата на героите и не можах да им съчувствам, както и на мен да ми станат симпатични. Личеше си, че темата не е по моя вкус, но се надявах да ме изненада приятно. Но въпреки всичко си запазих правото да му дам втори шанс след време именно заради красивия му стил на писане и поуките, които могат да се извлекат от този роман.
5. Гийом Мюсо - Хартиеното момиче: реших да дам втори шанс на автора с надеждата този път преводът да не ми прави лошо впечатление и да се потопя в историята. Тази книга също започна трудно, но бях търпелива, понеже и предишната не започна добре, но после ме грабна. Вече наближавах половината, а книгата продължаваше да не ме грабва. Тъкмо да си помисля, че това ще е последната ми среща с автора, нещата се преобърнаха на 180 градуса и втората половина нямаше нищо общо с първата. Толкова бях увлечена в нея, че му простих силното количество захар в началото и не особено малкото дежа вю, което имах. И този път успя да ме изненада и то не на малко места. Няма как да не му го призная.
6. Стивън Кинг - Страшни сънища за продан: прочетох първи том миналата година и нещо не бях впечатлена. Безспорно имаше много силни произведения и повечето бяха за четене, но нещо не предизвикаха у мен ефекта уау. Във втората половина нещата стояха доста по-различно и този път количеството е за сметка на качеството. Най-много ме впечатлиха УР, Некролози и Пияни фойерверки. Това е първият сборник с разкази и новели на Краля, който чета и съм много доволна. До сега четях само романите му и не смеех да посегна към по-късите форми да не се разочаровам, но се радвам, че им се наканих тази година. Определено ще се четат и другите.
7. Джон Сол - Дом за разплата: дълго време не бях пипала книга и реших да се доверя на добрия стар хорър да ме извади от дупката. Нищо не бях чела на автора и реших да избера тази книга за първа среща. Стилът му ми напомни много на Стивън Кинг , а романът на Кери. В него присъстваха така "любимите" ми религиозни фанатици, и, както може да се очаква от мен в такива ситуации, веднага ме налазиха тръпките. Въпреки това потънах в книгата и ми беше интересна през цялото време. Готическата атмосфера е чудесно предадена и не липсваше напрежение. Ако мога да посоча минуси, то те са за края ѝ. Прекалено предвидим ми се стори и нямаше грам изненада. Въпреки това оставам с чудесни впечатления както от романа, така и от автора и със сигурност ще чета други негови книги.
8. Рей Бредбъри - Нещо зло се задава: в Danse Macabre Стивън Кинг е отделил специално внимание на тази книга, описвайки впечатленията си подробно с включване на цитати разсъждения над тях. Всичко това звучеше прекалено примамливо от неговата уста и не можах да се сдържа да сложа книгата в списъка ми за четене и да я прочета. В началото ми пречеха прекалено кратките глави, но постепенно им свикнах. Имаше моменти, които ми вървяха доста монотонно, книгата не успяваше да ме грабне така, както е успяла да го направи Краля. Даже започнах да се чудя "Кинг, ти сериозно ли?". Трябваше да стигна до края на книгата, за да разбера какво е имал в предвид. Тогава осъзнах, че всяка глава, дума и изречение си е заслужавало вниманието, усилието и нервите. Това е най-добрата книга на Бредббъри, която съм чела и с нетърпение чакам да се запозная с останалата част от творчеството му.
9. Уилям Пол Йънг - Колибата: противоречиви чувства успя да остави тази книга у мен. Не мога да се присъединя към нито един от двата лагера: нито мога да разбера какво толкова специално намират хората, които се възхищават от нея, нито пък тези, които я оплюват здравата. Началото е обещаващо и увлича, но постепенно започва да завива в друга посока и усещах как започва да ме губи малко по малко. Появяваха се и проблясъци от време на време през втората част, но като че ли скучните моменти бяха повече. И въпреки това не можах да пусна книгата и бързо я прочетох... доста странен феномен, между другото. Още мога да си го обясня.
10. Карин Алвтеген - Дълг: дълго време не бях чела скандинавски трилър и вече беше време за такъв. В началото ме впечатли това, че главният герой и престъплението са доста нетипични за криминален роман. В началото книгата вървеше доста добре и бях увлечена, но към средата стана досадна и не ми вървеше хич. И тъкмо да си помисля, че това ще е един от малкото трилъри, които не са ми харесали, и нещата се обърнаха на 180 градуса. Толкова много изненадващи обрати се появиха от нищото, че не можах да им смогна, но въпреки това ми подействаха доста добре и в крайна сметка цялостното ми впечатление от книгата е положително, а авторката ще получи втори шанс след време.
11. Йон Айвиде Линдквист - Малка звезда: от години препоръчват горещо този автор и в крайна сметка не се сдържах и го захванах. Бях предупредена, че книгата е изключително брутална и се лее страшно много кръв, но не се притесних ни най-малко. Обичам брутални и кървави книги и тази не беше изключение. Веднага успя да ме грабне и не ме пусна до края. С този си роман авторът е навлязъл доста надълбоко психологически в "душата" на всеки един от героите е изкарал на показ всяка една от кирливите му ризи, че на човек направо да му настръхнат космите. Направо е разказал играта на шведската поп култура и я е направил на кайма. Не мисля, че след тази книга ще имам желание да чуя песен на ABBA или някой друг шведски изпълнител.
12. Дийн Кунц - Градът: Още когато започнах да чета романите на Стивън Кинг, интересът ми беше привлечен към Дийн Кунц, но все нещо се случваше, че да не започна някой от неговите романи. Тази година вече нямаше измъкване. Понеже попадам редовно на негативни мнения за 'новия" Кунц, реших да захвана първо него да видя дали е толкова зле. В началото книгата ми потръгна трудно, но се заредих с търпение и то беше възнаградено. Води се трилър, но се оказа много повече от това. Действието се развива бавно и постепенно въвежда читателя в историята, разказана през очите на едно 8-годишно дете. И тук имаше музика, но друг тип и не беше представена от бруталната ѝ страна. Трябва да си призная, че авторът успя да ме завладее със стила си и успях да му простя моментите, които не ми допаднаха в книгата. Потопих се в историята и не ми се искаше да свършва. Героите също са доста добре изградено и е наблегнато повече на психологията, отколкото на екшъна. Хвана ме яд и на издателство Колибри, че са позволили да съсипят такава хубава творба с покъртително грозна корица, тънка хартия и незасъхнало мастило. Да не говорим за употребата на думи от рода на "нацоцали", които ми бъркаха в мозъка.
13. Херман Кох - Уважаеми господин М.: След толкова много коментари за книгите на Херман Кох реших, че и аз ще го чета. Специално за тази книга съм попадала на много лоши отзиви и ми беше любопитно да видя дали е толкова зле, колкото я изкарват. Още в началото бях впечатлена от начина, по който е написана. Не мисля, че съм го срещала другаде. Стилът на автора е ненатоварващ и интересен, романът увличаше, макар да имаше тук-там някой бутафорен момент. Така беше горе-долу докъм средата и тогава се случи нещо, което ни най-малко съм очаквала: книгата ме засмука тотално и нямаше сила на света, която можеше да ме откъсне от нея. Не помня да ми се е случвало подобно чудо. Финалът допълнително ме зашемети и това стана причина да включа книгата в топ 5 на най-добрите, които съм чела тази година и веднага да си купя "Одеса Стар" на хартия.
14. Хосе Карлос Сомоса - Зигзаг: Време ми беше за поредната доза Сомоса и след не особено успешната среща с "Тетрамерон", смъкнах очакванията да не вземе тази книга да ме разочарова. Началото беше тромаво, но това е нормално за автора. Тематика също не ми беше особено приятна, не съм фен на физиката, но дори в такъв момент авторът знае как да ме увлече. Получих си така желаната доза бруталия, перверзност и извратения и останах доста доволна. Явно ми е още рано да схвана цаката на номерата на Сомоса, защото отново имах чувството, че знам накъде ще тръгнат нещата и той както винаги успява да ме опровергае. От него ми остана само "Стръв", но си я пазя за специален момент.
15. Микаел Юрт и Ханс Русенфелт - Човекът, който не беше убиец: По едно време останах с впечатлението, че съм единствената, която не е чела книга на въпросния тандем и реших да не се цепя от колектива и да видя какво толкова се прехласват по него. Прочетох първите 110 страници, не бе грабваха грам и си помислих, че ще съм изключение и единствената, която не се е разбрала с тях. След това с всяко напредване в книгата осъзнавах, че съм в огромна грешка и след прочитането ѝ нещата се затвърдиха съвсем. Беше наблегнато в еднакви дози както на престъплението, така и в психологическото изграждане на героите, каквото и очаквам в един криминален роман. Определено ще се четат следващите части от поредицата.
16. Джонатан Франзен - Чистота: ето друг автор, който стана много популярен в мрежата в последно време и на които любопитството ми и лакомията не може да устои. Ако трябваше да съдя по анотацията и първото изречение в романа, никога не бих го захванала. И щях да направя огромна грешка, защото той си заслужава всяка една от 592-те. Героите са много, авторът във всяка глава разказва разни случки от гледната точка на всеки, навлизайки чисто психологически много надълбоко в "душата" му и по този начин успява да поддържа интереса ми от началото до края. Нито един от тях не успя да ми стане симпатичен, но не това е целял Франзен. На моменти книгата ми беше доста тежка за четене, на моменти ми дотягаха разните отклонения на автора, на моменти оставах втрещена и шокирана от развоя на събитията в романа, но едно е ясно: това е едно от най-добрите неща, които съм чела и ще дам шанс и на другите му две книги.
17. Нийл Геймън - Океанът в края на пътя: нуждаех се от нещо, което да ми продуха мозъка след Франзен и това се оказа идеалното средство. Авторът се оказа голям сладкодумник и веднага ми привлече вниманието. Не ми пречеше, че романът е детски. Беше на достатъчно високо ниво, за да успея да го оценя подобаващо. Имаше някой друг момент в книгата, който ми дойде в повече и не ми хареса, но другото беше наред. Докато четях книгата, имах чувството, че Бард са се побъркали да сложат такава корица, защото никак не ми се връзваше с прочетеното, но по-късно осъзнах, че съм сбъркала и си е точно на мястото.
18. Дмитрий Глуховски - Бъдеще: преди година претърпях крах с неговото "Метро 2033" въпреки идеята и анотацията. Бях си купила тази книга и така или иначе трябваше да се прочете, затова я захванах с ниски очаквания. В началото тръгна колебливо и си помислих, че и тук ще има греда. Нещата обаче се промениха бързо и книгата ме увлече. Това, което не очаквах обаче е, че книгата ме завладя напълно и с всяка изминала страница ме грабваше все повече и повече. Не знам как го е постигнал Глуховски, но шапка му свалям. Явно антиутопията ми действа действа по този начин, но никоя друга не ми е харесвала толкова, колкото тази. Въпреки внушителния обем от 668 страници, не исках тази история да свършва, но трябваше да се примиря с този факт. Това е безапелационният ми фаворит за тази година. След нея смятам, че Метрото заслужава своя втори шанс. Явно не съм го оценила подобаващо.
19. Чък Паланюк - Приспивна песен: Дълго време се точих на тази книга и реших, че сега ѝ е времето. Започна доста брутално, стилът на автора е страхотен, цитатите са убийствени и по всичко личеше, че тази книга ще е много моя и точно тогава получих огромна доза леден душ. Малко преди нещата се обърнаха в негативна посока и вече беше мъка да се чете това нещо. Никак не ми хареса посоката на развитието на действието, героят от шантав ми стана изключително противен, а постоянното повтаряне на изречението "Започвам да броя: ...." ми лазеше вече по нервите. Нямах търпение мъките да свършват и когато прочетох книгата, изпитах огромно облекчение. Видях, че точно тази книга се води една от по-скучните му, така че авторът ще получи своя втори шанс, но няма да е скоро.
20. Херман Кох - Одеса Стар: след невероятното приключение с "Уважаеми господин М.", се настроих положително за поредната доза Херман Кох. И може би това ми изигра лоша роля, защото очаквах повече от книгата, а нуждите ми не бяха напълно задоволени. В началото книгата ми беше странна, но интересна и продължавах смело напред. По едно време имаше огромна вероятност да ме грабне истински, но тази надежда се изпари. Чувството за странна книга си остана и не ми допадна особено много някои от нещата да не бъдат разяснени и да се появяват ситуации от нищото. За главния герой беше ясно, че няма как да ми стане симпатичен, не такава е била целта на автора, но така и не можах да разбера какъв му е проблемът. Но стилът на автора продължава да си е същият и със сигурност ще му прочета другите две книги, излизали на български език.
21. Карлос Руис Сафон - Среднощният дворец: съвсем бях забравила този автор. Миналата година беше едно от откритията ми, а тази година замалко да остана без прочетена негова книга. Понеже "Принцът на мъглата" не можа да ме впечатли толкова, колкото другите му две книги, не подходих към тази част от юношеската поредица с особено големи очаквания. Тук обаче историята ми беше по-интересна, а героите повече ми легнаха на сърце. Беше си доволно мрачна и имаше доста добри хорър елементи, много повече, отколкото в първата част. Освен това тази ме грабна още в самото начало. Съзнавам, че не може да се сравнява със "Сянката на вятъра" и "Марина" като въздействие, но за юношески роман си е на доста високо ниво. Силно се надявам "Септемврийски светлини" да е черешката на тортата.
22. Хокан Несер - Човек без куче: по някаква причина тази книга ми бе привлякла вниманието повече от други скандинавски трилъри. Имах шесто чувство, че много ще ми допадне, но все нещо се случваше, за да не си я взема. Тази година се предадох и един ден я подхванах. Редовно разчитам на интуицията си за подбор на книгите и редовно не ме е подвеждала, но тук ударът е право в десятката. За пръв път ми се случва в криминален трилър да не се интересувам кой е виновен за престъплението, а максимално да се наслаждавам максимално на историята. До такава степен бях завладяна, че дори и най-голямата дупка в сюжета не можа да ме смути. Безспорно това е най-добрият скандинавски трилър, който съм чела. С нетърпение чакам втората част от поредицата за инспектор Гунар Барбароти.
23. Стивън Кинг - Сърца в Атлантида: признавам си, че хич не ми се почваше тази книга заради тематиката, която хич не ми е по вкуса, както и заради разни коментари, че започва много силно и после се срива тотално. Посипвам си главата с пепел, задето си позволих да подценя сериозно книгата. Много ми хареса и се нарежда сред най-добрите неща на Краля, които съм чела. Имаше разни подробности за войната във Виетнам във четвъртото произведение, които ми дойдоха в повече, но те ни най-много не ми развалиха удоволствието от четенето. Знам, че повечето харесват най-много първата новела, но за мен втората е най-силна. В нея няма нито един свръхестествен елемент и е чак плашещо реална. Напомни ми изключително много на "Гняв", но с няколко идеи по-малко брутална.
24. Харуки Мураками - 1Q84: отдавна исках да се запозная с автора, но все не стигах до него. Тази година обаче му дойде редът. Признавам си, че обемът на книгата предизвиква респект, не се среща често роман от близо 1300 страници. Изненадах се, че още в самото начало ме увлече. Идеите също ми харесаха много. На моменти в първата част имаше разни ненужни отклонения, които затрудняваха четенето, но това не ме притесняваше особено. Книгата ми беше достатъчно интересна и не ми правеха особено голямо впечатление такива неща. Втората обаче беше пълна лудница и ставаше все по-интересна и шантава. Глътнах я за отрицателно време и нямах търпение за третата. Там действието е значително по-бавно, има добавен нов главен герой, но дори и това не попречи на интереса ми. Даже смятам, че този герой вкара допълнителна свежест и представя историята от друг поглед, вкарвайки допълнителни детайли към нея. В заключение мога да кажа, че книгата ме завладя тотално и не исках да се разделям с нея, но всяко нещо си има край. Определено Мураками е едно от откритията ми за тази година.
25. Патрик Нес - Освен този живот: Книгата стана много популярна тази година и пожелах и аз да я имам. Имаше голяма вероятност да не се сдобия с нея, защото беше изчерпана в книжарниците и бях отчаяна. Щастието ми се усмихна и си прибрах книгата. Започнах да я чета и тя успя да ме завладее още в началото. Някъде по средата се появиха моменти, които не ми допаднаха грам и започнах да губя нишката малко по малко. Реших въпреки това да си я дочета и в крайна сметка ми хареса много въпреки тези моменти. Не мога да си кривя обаче душата, издателството идеално се е погрижило да ми съсипе удоволствието от четенето. Толкова печатни грешки в дадена книга не съм виждала никога, опитвах се да не им обръщам внимание за сметка на историята, но просто беше невъзможно. Имам още една книга на Патрик Нес на хартия от тях и силно се надявам този път да не са си оставили ръцете при отпечатването ѝ.
26. Габриел Гарсия Маркес - Хроника на една предизвестена смърт: Бях си обещала да дам втори шанс на автора и го спазих. На тази книга възлагах повече надежди, защото тематиката ми е по вкуса. Личи си, че има нещо в стила на автора, което не ми допада и това донякъде разваля впечатлението ми от книгата, но тук то не се набиваше толкова на очи. Определено героите в тази новела ми бяха повече на сърце и ми хареса много изграждането им. Идеята на автора да представи историята като криминална хроника ми допадна много. Със сигурност ще му дам трети шанс след време.
27. Дийн Кунц - Невинност: дойде време и за втората ми среща с автора. И докато "Градът" беше спонтанно избран, то "Невинност" беше вече планирана за втора. Тя обаче имаше нещастието да попадне в един от най-лошите ми читателски периоди и значително пострада. Проточих я ненужно във времето и в резултат на това не можах да ѝ насладя напълно и оценя както подобава. Историята е доста интересна и успя да ме грабне. Е, не може да се сравнява с "Градът", но ми хареса достатъчно, че да дам трети шанс на автора.
28. Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа: от доста време слушам автора и малките му по обем книги и реших да проверя какво му е специалното. За първа среща си избрах първата част от "Кръговратът на незримото". Изненадаха ме ниските оценки за нея и нарочно не вдигнат високо летвата. Оказа се доста приятна притча, която съдържа много поуки и се чете като приказка. Не вярвах подобна форма да ме грабне, но очевидно съм грешала. Прочетох я за час-два, понеже като обем е само 50 страници. Ако това е една от най-слабите му книги, представям си какви са най-силните му. Със сигурност ще получи от мен втори шанс.
29. Харуки Мураками - Спутник, моя любов: може би малко избързах като му дадох втори шанс на автора, но въпреки това не съжалявам, че прочетох книгата. Мураками веднага ме грабна със стила си на писане и смятам, че в този роман той е най-силното му оръжие. Като история, идея и реализация не може да се мери с 1Q84, но прекарах страхотни мигове с него и всяка страница си заслужаваше. Имаше няколко бутафорни моменти, които не ми харесаха особено, но всичко друго беше чудесно. Шансовете да му стана фен и да прочета всичките му книги стават все по-големи.
30. Гийом Мюсо - Сентръл парк: въпреки многото негативни отзиви за книгите на автора, на мен ми е приятно да го чета и третата среща с него не закъсня. Останах учудена, че тук началото е силно и няма грам захар, така характерна за предишните му две, които прочетох. Доста добре си вървеше този психологически трилър и макар онова дежа вю отново да се появи, то не ми попречи да се насладя на напрегнатия психологически трилър. Изненадите и обратите отново бяха налице. И тъкмо когато си помислих, че ще попадне в класацията ми за най-добри четива през тази година, тогава се появи финалът, от който леко ми загорча. Въпреки това си остава най-добрата му книга за мен и с удоволствие ще прочета и четвърта негова.