Лежащи мами - 37

  • 53 139
  • 755
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 103
Ние какво да кажем без нито едно детенце и години безрезултатни усилия (засега) зад гърба:( Трагедията е още по-голяма. Иначе ,Моника, успех! Веднъж си родила, ще успееш и втори път! И аз мисля като bimba, че трябва да не е като фикс идея бебето. Ще дам пример със себе си. Последните ми две бременности се случват в момента, в който съм се отказала вече и ще правя инвитро, документите са попълнени, а пък аз точно тогава се оказвам бременна. И двата пъти  Wink

# 196
  • Мнения: 1 545
Аз не казвам да се отказва човек. Казвам да се премисли трезво, за да не си нанесе сам човек повече проблеми. И да, нещата често се случват не така както ги планираме, а както Господ е решил и ние сме безсилни. Но моя съвет е наистина малко да се успокоиш и после да прецениш. Група за взаимопомощ аз не знам да има, но това не означава, че няма. И горе главата....огледай се, това което имаш е прекрасно...дете, съпруг, дом, добра  работа може би и верни приятели. Бъди благодарна, че сте здрави, радвай се на живота и нещата ще се случат!

# 197
  • Мнения: 5
Да bımba ужасно си права, имам всичко това и много повече, но в тези моменти човек не разсъждава трезво, трябва ми време и знам че ще мине.Сега дори не мога да го оценя,при първия аборт ме посетиха близки приятели и те бяха с години безуспешни опити, ноэето тази година си имат бебче и тотава жената ми каза, защо плачеш нали можеш да забременееш ,аз съм съгласна и да загубя,но да знам че веднъж съм била бременна.Твоя пост в случая леко ме отрезви точно няма как да предвидим нещата в живота и да ги контролираме.Така е било писано, но има светлина в тунела винаги.

# 198
  • Мнения: 357
Monika светлина в тунела има винаги. Не губи надежда! Аз също имам едно прекрасно момченце на 8г. и един спонтанен аборт в 19г.с. но ето ме пак съм бременна в 28г.с. но изчаках 3години да минат за да се възтановя физически и психически.Много добре те разбирам, че сега искаш нова бременност за да ти олекне болката, но повярвай ми ще направиш най голямата грешка ако не изчакаш поне една година.Знам че това в момента ти звучи невъзможно и тежко,но дай си малко време и ще видиш сама ще прецениш най доброто за себе си. Аз сега съм със серклаж от 16г.с.и гледам да удържа колкото мога. Нон стоп лежа,всяка седмица съм на преглед и почти всеки месец влизам в болницата за задържане. Все още не мога да кажа че съм успяла,защото незнам какво ще се случи дори след една минута. Така,че съм се оставила в божиите ръце Той да пази всички ни!!!

# 199
  • Мнения: 1 545
Да bımba ужасно си права, имам всичко това и много повече, но в тези моменти човек не разсъждава трезво, трябва ми време и знам че ще мине.Сега дори не мога да го оценя,при първия аборт ме посетиха близки приятели и те бяха с години безуспешни опити, ноэето тази година си имат бебче и тотава жената ми каза, защо плачеш нали можеш да забременееш ,аз съм съгласна и да загубя,но да знам че веднъж съм била бременна.Твоя пост в случая леко ме отрезви точно няма как да предвидим нещата в живота и да ги контролираме.Така е било писано, но има светлина в тунела винаги.
Разбира се, че светлина в тунела винаги има! Бъди здрава и много обичана!

# 200
  • Мнения: 357
Здравейте момичета. Аз да се отчета, прибирам се от преглед. Нещата не са розови каза доки. Разкритието стигнало до серклажния конец и за сега конеца държал фронта. Шийката ми е 1.5см а преди две седмици беше 2.5см. Доки каза че най вероятно в началото на декември ще родя Cryно поне до тогава да стискам дано. Моля се за още две седмички
 Praynig

# 201
  • Мнения: 1 040
ay-se2008 ще ги имаш тези 2 седмички.Моли се и вярвай в това.Всичко щ се нареди.Стискам ти палци.Не губи дух много мина,малко остана

# 202
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 145
Ay se мила всичко ще е наред  Praynig Hug Прегръщам те ще издържиш ще видиш!!!!!!

# 203
  • Мнения: 357
Buyo Ако следиш темата Моля те пишими как е твоето бебе,защото и аз ако издържа още две седмички ще съм в 30г.с.

# 204
  • Мнения: 6 186
Здравейте мили мами,аз също май вече съм за тука след толкова страдания и мъки.Накратко да ви кажа за моите случаи.На 36 години съм имам едно дете на осем,което износих и родих в 38 седмица беше ми първа бременност.Решихме се за второ и октомври 2014 забременях, имам много тежки бременности така наречения хиперемезис гравидарум от най тежка степен.И при тази повръщах до 20 седмица почти и отслабнах много,всеки ден жестоки напъни и така избутах до 26 седмичка когато направих бъбречна колика и инфекция, вдигнах температура и родих преждевременно.Бебето живя 2 седмици и почина.Едва се съвзех, но надеждата че ще имам пак ме крепеше.И тАка тази година забременях веднага от първия ни опит,всичко вървеше добреп ,пак повръщах но по малко и почти спря да ми става лошо,минах скринга бебето беше закрепено високо всичко с него беше наред,аз лежах през повечето време,не правех почти нищо и наработа спрях да ходя и бях оптимистично настроена.Отидох в 17 седм да ми се види шийката беше затворена около 3.5 см.И се успокоих че този път ще удържа фронта, до 12 ноември миналата седмица,лежах си цял ден,имах някакво втвърдяване на матката предните дни на не болезнени и не чести,та станах до тоалетна да се изпишкам и ми изпадна мехура и това беше отиде си в 18 седмица.Оказа се че съм имала цервикална недостатъчност и то в доста тежка степен,но как да предположим и знаем за съжаление когато се случи неизбежното.Мили мами всъхнете ми надежда, само една нова бременност би ме успокоила, доктора каза след два цикъла да пробваме и задължителен серклаж в 12 седмица. ИМа ли някой като моята трагична история имам ли шанс да гушна второ бебе някога.Искам да се подготвя отсега, най вероятно ако забременея ще ходя в пловдив в селена, някой пил ли е колаген за шийката и има ли ефект от него поне малко да и увелича устойчивостта.Благодаря и успех на всички лежащи

Случайно попаднах на поста ти и искам да ти вдъхна малко кураж. Аз изгубих близнаци в 23-а седмица - на ФМ видяха, че нямам никаква шийка, оставиха ме в болницата за задържане, след 6 часа получих много силни контракции и след още 6 часа родих. В страната, в която живея, границата е 27-а седмица, така че резултатът е ясен. Това се случи през август 2011 г. През октомври трябваше да ми направят кюретаж, после 2 цикъла противозачатъчни, нова процедура (тъй като съм с инсеминация) и в началото на януари пак бях бременна. С доктора отправихме благодарности към небето, че бебето е само едно, в 12 седмица ми направиха серклаж, с който бях до 37 седмица. С много лежане, утрогестан, магнезий и от време на време но-шпа изкарах до края на 38 седмица.

Така че надежда винаги има. Ако искаш да имаш дете, ще се наложи да поемеш риска отново да загубиш плода. А докато забременееш, изживей си мъката, плачи, викай, прави това, което те облекчава - с времето болката минава и както думаше моята психоложка: никога няма да забравиш, но един ден ще се събудиш, ще мислиш за случилото се, но вече няма да страдаш. И най-важното - при следващата бременност вземате с доки всички предпазни мерки. Успех и горе главата!

# 205
  • Мнения: 1 545
Buyo Ако следиш темата Моля те пишими как е твоето бебе,защото и аз ако издържа още две седмички ще съм в 30г.с.
Не съм Buyo, ама да ти кажа....не се притеснявай!
Не само седмиците са определящи. Покрай моите бебета се нагледах на доста неща. Много са важни грижите след раждането. Говорихте ли с твоя док, ако се роди бебо дали там ще го гледат или ще го изпращат насам? Ще повтаряте ли стероидите? И защо расте това разкритие? Комтракции имаш ли? Ако имаш защо не ти пуска системи да ги спирате?

# 206
  • Мнения: 5
Здравейте мили мами,аз също май вече съм за тука след толкова страдания и мъки.Накратко да ви кажа за моите случаи.На 36 години съм имам едно дете на осем,което износих и родих в 38 седмица беше ми първа бременност.Решихме се за второ и октомври 2014 забременях, имам много тежки бременности така наречения хиперемезис гравидарум от най тежка степен.И при тази повръщах до 20 седмица почти и отслабнах много,всеки ден жестоки напъни и така избутах до 26 седмичка когато направих бъбречна колика и инфекция, вдигнах температура и родих преждевременно.Бебето живя 2 седмици и почина.Едва се съвзех, но надеждата че ще имам пак ме крепеше.И тАка тази година забременях веднага от първия ни опит,всичко вървеше добреп ,пак повръщах но по малко и почти спря да ми става лошо,минах скринга бебето беше закрепено високо всичко с него беше наред,аз лежах през повечето време,не правех почти нищо и наработа спрях да ходя и бях оптимистично настроена.Отидох в 17 седм да ми се види шийката беше затворена около 3.5 см.И се успокоих че този път ще удържа фронта, до 12 ноември миналата седмица,лежах си цял ден,имах някакво втвърдяване на матката предните дни на не болезнени и не чести,та станах до тоалетна да се изпишкам и ми изпадна мехура и това беше отиде си в 18 седмица.Оказа се че съм имала цервикална недостатъчност и то в доста тежка степен,но как да предположим и знаем за съжаление когато се случи неизбежното.Мили мами всъхнете ми надежда, само една нова бременност би ме успокоила, доктора каза след два цикъла да пробваме и задължителен серклаж в 12 седмица. ИМа ли някой като моята трагична история имам ли шанс да гушна второ бебе някога.Искам да се подготвя отсега, най вероятно ако забременея ще ходя в пловдив в селена, някой пил ли е колаген за шийката и има ли ефект от него поне малко да и увелича устойчивостта.Благодаря и успех на всички лежащи

Случайно попаднах на поста ти и искам да ти вдъхна малко кураж. Аз изгубих близнаци в 23-а седмица - на ФМ видяха, че нямам никаква шийка, оставиха ме в болницата за задържане, след 6 часа получих много силни контракции и след още 6 часа родих. В страната, в която живея, границата е 27-а седмица, така че резултатът е ясен. Това се случи през август 2011 г. През октомври трябваше да ми направят кюретаж, после 2 цикъла противозачатъчни, нова процедура (тъй като съм с инсеминация) и в началото на януари пак бях бременна. С доктора отправихме благодарности към небето, че бебето е само едно, в 12 седмица ми направиха серклаж, с който бях до 37 седмица. С много лежане, утрогестан, магнезий и от време на време но-шпа изкарах до края на 38 седмица.

Така че надежда винаги има. Ако искаш да имаш дете, ще се наложи да поемеш риска отново да загубиш плода. А докато забременееш, изживей си мъката, плачи, викай, прави това, което те облекчава - с времето болката минава и както думаше моята психоложка: никога няма да забравиш, но един ден ще се събудиш, ще мислиш за случилото се, но вече няма да страдаш. И най-важното - при следващата бременност вземате с доки всички предпазни мерки. Успех и горе главата!
Благодаря!Наистина като чета такива истории с хепиенд ми действа изключително в този тежък момент.Много се връщам назад и много мисля защо не направихме серклаж защо и дали всичко щеше да е наред .Но май и той не е панацея и гаранция, че всичко ще е наред.Изчетох всички теми свързах се с някои мами,по точно те с мене и да риск има и при серклаж дори по лошо от раждане на недоносено бебе с всичките му проблеми после, но като чета успелите са повече от загубилите.Поне  при мамчетата със спонтанни преди това ,това е единствения начин.

# 207
  • Мнения: 357
Buyo Ако следиш темата Моля те пишими как е твоето бебе,защото и аз ако издържа още две седмички ще съм в 30г.с.
Не съм Buyo, ама да ти кажа....не се притеснявай!
Не само седмиците са определящи. Покрай моите бебета се нагледах на доста неща. Много са важни грижите след раждането. Говорихте ли с твоя док, ако се роди бебо дали там ще го гледат или ще го изпращат насам? Ще повтаряте ли стероидите? И защо расте това разкритие? Комтракции имаш ли? Ако имаш защо не ти пуска системи да ги спирате?
Контракции имам по 5-6 на ден и то само втвърдяване на корема без никакви болки. За стероидите го питах и той ми каза че ще ги повторим вече като се наложи тоест преди да раждам,защото той е сигурен че аз скоро ще родя. Увеличи ми магнерича на 3х2. Относно разкритието не съм го питала защо се увеличава, той като ми каза как стоят нещата аз съвсем се ошашавих и доста разтроена излязох от кабинета му. Едвам не заплаках от срам. За бебето го питах и той каза че е над килограм и шансовете му били големи,но не се сетих да питам каде ще го пратят. Аз проучих до като бях в болницата че тук в Добрич  в неанатологията оставали бебета родени след 26с.а тези родени преди 26 ги пращали във Варна. Аз съм 28седмица дано още 2 седмички да издържа поне до 30. И тук правели сърфактант за което доста се зарадвах. Взимам кураж от твоите бебенца че се родиха толкова малки и всичко е наред с тях,дано Господ помогне на всички преждевременно родени душички

# 208
  • Мнения: 103
ay-se струваш ми се смелчага, аз съм сигурна, че ще удържиш още две седмици newsm10 Както казва моят доктор "стискай кълки"!

# 209
  • Мнения: 1 545
Buyo Ако следиш темата Моля те пишими как е твоето бебе,защото и аз ако издържа още две седмички ще съм в 30г.с.
Не съм Buyo, ама да ти кажа....не се притеснявай!
Не само седмиците са определящи. Покрай моите бебета се нагледах на доста неща. Много са важни грижите след раждането. Говорихте ли с твоя док, ако се роди бебо дали там ще го гледат или ще го изпращат насам? Ще повтаряте ли стероидите? И защо расте това разкритие? Комтракции имаш ли? Ако имаш защо не ти пуска системи да ги спирате?
Контракции имам по 5-6 на ден и то само втвърдяване на корема без никакви болки. За стероидите го питах и той ми каза че ще ги повторим вече като се наложи тоест преди да раждам,защото той е сигурен че аз скоро ще родя. Увеличи ми магнерича на 3х2. Относно разкритието не съм го питала защо се увеличава, той като ми каза как стоят нещата аз съвсем се ошашавих и доста разтроена излязох от кабинета му. Едвам не заплаках от срам. За бебето го питах и той каза че е над килограм и шансовете му били големи,но не се сетих да питам каде ще го пратят. Аз проучих до като бях в болницата че тук в Добрич  в неанатологията оставали бебета родени след 26с.а тези родени преди 26 ги пращали във Варна. Аз съм 28седмица дано още 2 седмички да издържа поне до 30. И тук правели сърфактант за което доста се зарадвах. Взимам кураж от твоите бебенца че се родиха толкова малки и всичко е наред с тях,дано Господ помогне на всички преждевременно родени душички
Аааааа рано ти е за контракции с болки....
Без сърфактант не може. Радвам се, че лекарите се справят с малки бебета. Стискам палци, имай вяра!

Общи условия

Активация на акаунт