Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

За съжаление имам приятелки, които са тормозени от мъжете си. Произхождат от различни семейства - поне в два от случаите се повтаря историята, защото майката също е била потискана, в един от случаите нямам чак такива наблюдения. Изуми ме, когато преди години едната ми сподели, че е разказала на родителите си, а те са я посъветвали "да си го трае, щом си го е избрала, дете имат, какво ще си кажат хората"  
От друга страна - виждам как се променят с годините и определено нещата не стават по-добри, само жените се смачкват и обезличават още повече.
Имам и щастливо разведени приятелки, които са взели живота си в свои ръце и се справят доста добре. Определено ги смятам за по-силни жени от тези, които са приели ролята на мъченици заради децата и щото - "то нали, в брака - каквото ти се падне"... Но не е лотария това - нали ние правим изборите си? Защо ще искаме да повторим живота на една нещастна и унижавана майка?
За родови травми и семейни констелации също ми е интересно да чета. Наследствеността явно си оказва влияние, но все пак съм непоправима оптимистка и вярвам в свободния избор.
Днес попаднах на една определена като индианска сентенция:   „Светът няма да възвърне своя баланс, докато не разбере ролята на жената и не й отдаде полагащото й се място. Когато жените изцерят сърцата си, ще настъпят хиляда години мир."
А, момичета - готови ли сме да изцерим сърцата си?

НСЧ, изразих се много обобщаващо, не самия акт или че е със случаен а самото "избиране" и разговорите между героините, с кой, кога и как да си легне и как това е на дневен ред и е задължително да стане.
 Както и да е, за мен това е много деликатна тема и беше изобразена по грозен начин, просто самите разговори ме погнусиха. А, и до голяма степен сериала е поучителен но за разсъждаващата част, разумната, докато един тиин го приема за пример и "Скандалнооо" /значение - невероятно/.

Когато някой ми препоръча някой за работа, защото бил "от добро семейство", изобщо не го викам за интервю.

Аз самата съм от недобро семейство (а бе, направо никакво, без майка и пропил се баща), но това по никакъв начин не ме прави по-малко човек или по-малко професионалист или по-малко жена, майка, съпруга.

Нямах тях предвид. Имах предвид, че наистина мъжете и жените статистически, като цяло, се различават и в други неща, в "психологически" черти, не физически. Подчертавам - като цяло, средно. Пример е агресията. Но наистина разликите се преувеличават.

Работата и жененето са различни неща. В работата не сте си толкова близки, надявам се.

Разбира се, че има място и време кога да кажеш, че си "от сой". Казах вече- това не е етикет, не е хвалба, а е техника. Житейска техника. Има и други. Всеки си ги подбира, защото човек греши и трябва да пази себе си от самия себе си. И да се обича.

Но иначе в доста сектори наемат именно на базата на произхода. И това не в България.

Не споделям и идеята за предопределянето от семейната среда.
Примерът на семейството, в което е расло едно дете, може да се
използва от него в двете посоки - и като утвърждаване, и като
пълно отхвърляне. Всъщност по цялата гама от едната крайност
до другата. Реакцията му зависи от него си, от каквото му е вло-
жено от природата като темперамент, преработване на сигнали-
те, формиране на отговор.

Аз към момента мога да дам отговор само от гледна точка на това как аз съм възпитавана. С майка ми никога не сме имали сериозни разговори на тема връзки, самоуважение, или каквото и да е. Бях възпитавана да съм ерудирана, възпитана и културна девойка, свирех на пиано, четях Шекспир за деца, слушах класическа музика и Бийтълс. За сметка на това, баща ми често се напиваше и го избиваше на агресия към майка ми и аз бях непрекъснат свидетел на скандали и бой, и извинения на следващия ден. А тя търпеше, по нейните думи, заради мен, да си имам и майка и баща, които живеят заедно. Най-голямата глупост! Та израствайки в такава среда, и ставайки самата аз обект на бащина агресия, имах два избора - да последвам примера, или да го избегна. Баща ми например, докато свалял още майка ми, и споделил, че неговият баща бил пияница и побойник, та той задължително искал да не е като него. Е...

Както и да е, първата ми връзка беше с по-голям с 11 години мъж, бях на 17. Той ме караше да му пера чорапите на ръка като ходех у тях, сервирах му салатката и ракийката под команда, имах определено време, за което да се къпя, за да не хабя вода. Трябваше да пътувам до тях с трамвая, защото горивото е скъпо и да не се занимава да ме взима. Казваше ми как да се обличам, не искаше много много да работя или да уча висше. А аз търпях. Накрая ми предложи да се оженим. И на мен нещо ми прещрака, сякаш някой ме разтърси и ме събуди от кошмар, и се спасих, избягах. С всяка следваща връзка много лесно и бързо преценявах човека до мен и във всяка следваща човекът беше все по-близо до идеалния за мен. И когато най-накрая срещнах своята си половинка, го знаех веднага.

Та за мен примерът вкъщи е много решаващ. Защото възпитанието само по себе си, ако не е подкрепено с примера на семейството, си остава празни приказки донякъде. Най-добре е пример и възпитание да вървят ръка за ръка. И то не само как младото момиче трябва да има достойнство и самоуважение, ами и майките на момчета (каквато аз ще бъда живот и здраве съвсем скоро) трябва да възпитаме у синовете си уважение и достойно поведение спрямо жените.

Аз си мисля, че нещата не се определят толкова в семейството. Чисто и просто обществото е бедно и една сама жена трудно може да се оправи сама финансово. Освен това има един култ, че мъжете са много ценни (не казвам, че не са, но един мъж е равен по ценност на една жена), който е останал още от робството (и продължава именно поради наслоеното, че мъжът носи парите, без мъж почти загиваш физически). Все още на сама жена тук се гледа като на курва, парясница и прочие обидни епитети.

Жени, които са абсолютно независими финансово от някой тъпанар и въпреки това го търпят са изключения от правилото. В техния случай по-скоро е "какво ще кажат хората" и факта, че жената определя идентичността си като част от семейство, по-престижно е.

Не съм съгласна, ама никак.
Нито се гледа така на сама жена, нито  фактора "какво ще кажат хората" вече е толкова силен.
Хората са стадни, те търсят контакти, те търсят взаимност, любов, за да се чувстват добре. Това е причината да се събират мъжете и жените първоначално. Или ако не любов, то разбирателство-да споделяш, да делиш, да дадеш и да имаш рамо и т.н.

Страхотна тема, много ми е присърце защото съм се нагледала на какви ли не истории  

За себе си се радвам, че родителите ми и най-вече баща ми, успяха да ме научат, че аз мога да се справям с всичко сама и нямам нужда от мъж в живота, за да се справям с него. И според мен това е основното, за да имаме здравословна връзка с един мъж. Не ме е страх да остана сама и не ме е страх да се справям сама.
Звучи  феминистко, но според мен е важно. Не казвам, че нямаме никаква нужда от мъжете, но ги приемам по-скоро като спътници, някой с когото мога да се радвам на живота. В повечето случаи на домашно насилие жените се страхуват именно от това, да не останат сами. Репертоарът е все един и същ ''Ами не мога без него'', ''Как ще се справя сама'', ''Ами ако не намеря друг'' ....... След това идва и мнението на другите ''Какво ще кажат родителите ми'', ''Какво ще каже леля Пенка от 5тия етаж''......

Нямам деца, но ако някой ден имам дъщеря ще искам да я науча да се уважава и да знае що е то достоен мъж.
Според мен е важно да се говори на момичетата какво е нормално да приемат и какво не. Най вече да НЕ приемат :
-мъж със зависимости (алкохол, хазарт)
-агресия и грубост (без значение вербална или физическа) и тук е важно да се каже, че един път случи ли се ще има и други пъти, изобщо не трябва да се чака в такъв случай
-мъж без цели, такъв който се рее и нищо не прави в живота си, търтей
-манипулатор (който бавно, но сигурно срива самочувствието и те привързва към себе си, отделя те от приятели и семейство, неосъзнато ставаш жертва) Той ще се присмива над всичко което правиш или харесваш (на някоя дреха, на хоби, на любима мучика, филм и тн) по този начин те принизява и не уважава изборите ти, срива самочувствието, ще те откъсва от близките
-мъж който хойка най-редовно (чувала съм жена да казва ''да той изневерява, но ме обича защото не влага чувтсва в изневярата ''   )
 
и тн. Може да се изброява още доста.

А за финансовия фактор също ли не си съгласна?

Според мен причината не е в онова възпитание, което посочва и заклеймява пияния, удрящия и т.н. мъж, а в отношението към дъщерята. Изграждането и възпитанието й като личност, която родителите уважават и подкрепят, на която дават свободен избор още като дете, която никога не са си позволила да унижат, без значение дали в присъствието на други хора или насаме. За шамари няма да говоря, но ще дам най-елементарния пример, на който станах свидетел и ми дожаля за малкото момиченце.

Върви бащата пред майката и детето, те със ситни крачки го следват. Детето "тате, тате, утре ще ходя на училище с костюм на Хелуин", беше видимо радостно от предстоящото, а таткото абсолютно никаква реакция. Ама никаква, сякаш си вървеше сам и имаше слушалки на ушите.
Е, как детенце, което не получава внимание от татко си и то най-най-елементарното ще очаква след години уважение или "Обичам те" от мъжа си. Ами няма да има такива изисквания, ще си каже "и той е като татко, обича ме, но не си го показва".

Статистиките го доказват, Ло.
Обречени сме да повтаряме моделът на семейството, в което сме израснали.

Даже и аз дето бягах, бягах, сега осъзнавам, че повтарям модела на нашите - стабилно семейство с две деца. Интересно е, че баща ми не мачкаше майка ми, по-скоро бяха двамата срещу нас. Майка ми все още е работеща, със самочуствие. Аз даже се пренасочих в нейната професия, защото е доста удобна за жена с две деца.

Е, сега стигнахме до вечния спор Nature vs. Nurture. Аз винаги съм залагала на Nurture, като се съгласявам, че има и природни дадености. Но те са т.нар. предразполагащи фактори. Моето дете например започна да заеква. Има много силна наследствена предопределеност - баща, баба, вуйчо, дядо, демек едва ли не всички в родата си. Е да де, ама не е само това. Този фактор се нарича предразполагащ. Има и друг тип фактори - отключващи. Това, което ти е заложено по природа - темперамента и т.н., ще се развие по различен начин в зависимост от факторите на средата. Достатъчно информация по въпроса има навсякъде и е доказано това нещо. Среда, среда и пак среда.

добавям: в бг.
и това:
нарича се: потребност от принадлежност към някаква общност

Мохини, това, което си написала е много тъжно.. Но, да, уви, често така стоят нещата. И пак, това е част от патриархалното бг мислене. Ще ви изровя един цитат, само да го намеря. В който известен американски писател описва патриархалното италианско семейство - около 2005-та година, само 10 години назад.

Съгласна съм с повечето мнения, че семейната среда е първото стъпала към добро възпитание но имам и такива примери на близки до моето семейство, които са от "сой", а децата им са меко казано- престъпници. Ми в такива случаи му идва от вътре и семейството и к'во като са от "сой" и като са му дали добро възпитание, учение, възможности за реализация а то пусто, лудо и младо гони наркоманията, хазарта, алкохола, бройката мъже/жени, в такъв случаи не можеш да кажеш "то идва от семейство", един няма като него ама от семейството идва. Някои неща са отвътре на човека, както проклетията.