Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

  • 72 251
  • 997
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 761
За съжаление имам приятелки, които са тормозени от мъжете си. Произхождат от различни семейства - поне в два от случаите се повтаря историята, защото майката също е била потискана, в един от случаите нямам чак такива наблюдения. Изуми ме, когато преди години едната ми сподели, че е разказала на родителите си, а те са я посъветвали "да си го трае, щом си го е избрала, дете имат, какво ще си кажат хората"   Rolling Eyes
От друга страна - виждам как се променят с годините и определено нещата не стават по-добри, само жените се смачкват и обезличават още повече.
Имам и щастливо разведени приятелки, които са взели живота си в свои ръце и се справят доста добре. Определено ги смятам за по-силни жени от тези, които са приели ролята на мъченици заради децата и щото - "то нали, в брака - каквото ти се падне"... Но не е лотария това - нали ние правим изборите си? Защо ще искаме да повторим живота на една нещастна и унижавана майка?
За родови травми и семейни констелации също ми е интересно да чета. Наследствеността явно си оказва влияние, но все пак съм непоправима оптимистка и вярвам в свободния избор.
Днес попаднах на една определена като индианска сентенция:   „Светът няма да възвърне своя баланс, докато не разбере ролята на жената и не й отдаде полагащото й се място. Когато жените изцерят сърцата си, ще настъпят хиляда години мир."
А, момичета - готови ли сме да изцерим сърцата си?

Последна редакция: пт, 28 окт 2016, 14:16 от fata_morgana

# 106
  • Мнения: 736
НСЧ, изразих се много обобщаващо, не самия акт или че е със случаен а самото "избиране" и разговорите между героините, с кой, кога и как да си легне и как това е на дневен ред и е задължително да стане.
 Както и да е, за мен това е много деликатна тема и беше изобразена по грозен начин, просто самите разговори ме погнусиха. А, и до голяма степен сериала е поучителен но за разсъждаващата част, разумната, докато един тиин го приема за пример и "Скандалнооо" /значение - невероятно/.

# 107
  • София
  • Мнения: 16 594
Когато някой ми препоръча някой за работа, защото бил "от добро семейство", изобщо не го викам за интервю.

Аз самата съм от недобро семейство (а бе, направо никакво, без майка и пропил се баща), но това по никакъв начин не ме прави по-малко човек или по-малко професионалист или по-малко жена, майка, съпруга.

# 108
  • Пловдив
  • Мнения: 20 829
Разлики има, физиологични, и те са свързани с размножаването.
Нямах тях предвид. Имах предвид, че наистина мъжете и жените статистически, като цяло, се различават и в други неща, в "психологически" черти, не физически. Подчертавам - като цяло, средно. Пример е агресията. Но наистина разликите се преувеличават.

# 109
  • Мнения: 30 802
Работата и жененето са различни неща. В работата не сте си толкова близки, надявам се.

Разбира се, че има място и време кога да кажеш, че си "от сой". Казах вече- това не е етикет, не е хвалба, а е техника. Житейска техника. Има и други. Всеки си ги подбира, защото човек греши и трябва да пази себе си от самия себе си. И да се обича.

Но иначе в доста сектори наемат именно на базата на произхода. И това не в България.

# 110
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Когато някой ми препоръча някой за работа, защото бил "от добро семейство", изобщо не го викам за интервю.

Аз самата съм от недобро семейство (а бе, направо никакво, без майка и пропил се баща), но това по никакъв начин не ме прави по-малко човек или по-малко професионалист или по-малко жена, майка, съпруга.

Не споделям и идеята за предопределянето от семейната среда.
Примерът на семейството, в което е расло едно дете, може да се
използва от него в двете посоки - и като утвърждаване, и като
пълно отхвърляне. Всъщност по цялата гама от едната крайност
до другата. Реакцията му зависи от него си, от каквото му е вло-
жено от природата като темперамент, преработване на сигнали-
те, формиране на отговор.

# 111
  • Blondeville
  • Мнения: 2 879
Аз към момента мога да дам отговор само от гледна точка на това как аз съм възпитавана. С майка ми никога не сме имали сериозни разговори на тема връзки, самоуважение, или каквото и да е. Бях възпитавана да съм ерудирана, възпитана и културна девойка, свирех на пиано, четях Шекспир за деца, слушах класическа музика и Бийтълс. За сметка на това, баща ми често се напиваше и го избиваше на агресия към майка ми и аз бях непрекъснат свидетел на скандали и бой, и извинения на следващия ден. А тя търпеше, по нейните думи, заради мен, да си имам и майка и баща, които живеят заедно. Най-голямата глупост! Та израствайки в такава среда, и ставайки самата аз обект на бащина агресия, имах два избора - да последвам примера, или да го избегна. Баща ми например, докато свалял още майка ми, и споделил, че неговият баща бил пияница и побойник, та той задължително искал да не е като него. Е...

Както и да е, първата ми връзка беше с по-голям с 11 години мъж, бях на 17. Той ме караше да му пера чорапите на ръка като ходех у тях, сервирах му салатката и ракийката под команда, имах определено време, за което да се къпя, за да не хабя вода. Трябваше да пътувам до тях с трамвая, защото горивото е скъпо и да не се занимава да ме взима. Казваше ми как да се обличам, не искаше много много да работя или да уча висше. А аз търпях. Накрая ми предложи да се оженим. И на мен нещо ми прещрака, сякаш някой ме разтърси и ме събуди от кошмар, и се спасих, избягах. С всяка следваща връзка много лесно и бързо преценявах човека до мен и във всяка следваща човекът беше все по-близо до идеалния за мен. И когато най-накрая срещнах своята си половинка, го знаех веднага.

Та за мен примерът вкъщи е много решаващ. Защото възпитанието само по себе си, ако не е подкрепено с примера на семейството, си остава празни приказки донякъде. Най-добре е пример и възпитание да вървят ръка за ръка. И то не само как младото момиче трябва да има достойнство и самоуважение, ами и майките на момчета (каквато аз ще бъда живот и здраве съвсем скоро) трябва да възпитаме у синовете си уважение и достойно поведение спрямо жените.

Последна редакция: пт, 28 окт 2016, 14:25 от blondie_anna

# 112
  • Мнения: 15 385
Аз си мисля, че нещата не се определят толкова в семейството. Чисто и просто обществото е бедно и една сама жена трудно може да се оправи сама финансово. Освен това има един култ, че мъжете са много ценни (не казвам, че не са, но един мъж е равен по ценност на една жена), който е останал още от робството (и продължава именно поради наслоеното, че мъжът носи парите, без мъж почти загиваш физически). Все още на сама жена тук се гледа като на курва, парясница и прочие обидни епитети.

Жени, които са абсолютно независими финансово от някой тъпанар и въпреки това го търпят са изключения от правилото. В техния случай по-скоро е "какво ще кажат хората" и факта, че жената определя идентичността си като част от семейство, по-престижно е. Laughing

# 113
  • Мнения: 4 167
Не съм съгласна, ама никак.
Нито се гледа така на сама жена, нито  фактора "какво ще кажат хората" вече е толкова силен.
Хората са стадни, те търсят контакти, те търсят взаимност, любов, за да се чувстват добре. Това е причината да се събират мъжете и жените първоначално. Или ако не любов, то разбирателство-да споделяш, да делиш, да дадеш и да имаш рамо и т.н.

# 114
  • Nice
  • Мнения: 946
Страхотна тема, много ми е присърце защото съм се нагледала на какви ли не истории  Confused

За себе си се радвам, че родителите ми и най-вече баща ми, успяха да ме научат, че аз мога да се справям с всичко сама и нямам нужда от мъж в живота, за да се справям с него. И според мен това е основното, за да имаме здравословна връзка с един мъж. Не ме е страх да остана сама и не ме е страх да се справям сама.
Звучи  феминистко, но според мен е важно. Не казвам, че нямаме никаква нужда от мъжете, но ги приемам по-скоро като спътници, някой с когото мога да се радвам на живота. В повечето случаи на домашно насилие жените се страхуват именно от това, да не останат сами. Репертоарът е все един и същ ''Ами не мога без него'', ''Как ще се справя сама'', ''Ами ако не намеря друг'' ....... След това идва и мнението на другите ''Какво ще кажат родителите ми'', ''Какво ще каже леля Пенка от 5тия етаж''......

Нямам деца, но ако някой ден имам дъщеря ще искам да я науча да се уважава и да знае що е то достоен мъж.
Според мен е важно да се говори на момичетата какво е нормално да приемат и какво не. Най вече да НЕ приемат :
-мъж със зависимости (алкохол, хазарт)
-агресия и грубост (без значение вербална или физическа) и тук е важно да се каже, че един път случи ли се ще има и други пъти, изобщо не трябва да се чака в такъв случай
-мъж без цели, такъв който се рее и нищо не прави в живота си, търтей
-манипулатор (който бавно, но сигурно срива самочувствието и те привързва към себе си, отделя те от приятели и семейство, неосъзнато ставаш жертва) Той ще се присмива над всичко което правиш или харесваш (на някоя дреха, на хоби, на любима мучика, филм и тн) по този начин те принизява и не уважава изборите ти, срива самочувствието, ще те откъсва от близките
-мъж който хойка най-редовно (чувала съм жена да казва ''да той изневерява, но ме обича защото не влага чувтсва в изневярата ''  Shocked )
 
и тн. Може да се изброява още доста.

# 115
  • Мнения: 15 385
Не съм съгласна, ама никак.
Нито се гледа така на сама жена, нито  фактора "какво ще кажат хората" вече е толкова силен.
Хората са стадни, те търсят контакти, те търсят взаимност, любов, за да се чувстват добре. Това е причината да се събират мъжете и жените първоначално. Или ако не любов, то разбирателство-да споделяш, да делиш, да дадеш и да имаш рамо и т.н.

А за финансовия фактор също ли не си съгласна?

# 116
  • Мнения: 5 060
Според мен причината не е в онова възпитание, което посочва и заклеймява пияния, удрящия и т.н. мъж, а в отношението към дъщерята. Изграждането и възпитанието й като личност, която родителите уважават и подкрепят, на която дават свободен избор още като дете, която никога не са си позволила да унижат, без значение дали в присъствието на други хора или насаме. За шамари няма да говоря, но ще дам най-елементарния пример, на който станах свидетел и ми дожаля за малкото момиченце.

Върви бащата пред майката и детето, те със ситни крачки го следват. Детето "тате, тате, утре ще ходя на училище с костюм на Хелуин", беше видимо радостно от предстоящото, а таткото абсолютно никаква реакция. Ама никаква, сякаш си вървеше сам и имаше слушалки на ушите.
Е, как детенце, което не получава внимание от татко си и то най-най-елементарното ще очаква след години уважение или "Обичам те" от мъжа си. Ами няма да има такива изисквания, ще си каже "и той е като татко, обича ме, но не си го показва".

# 117
  • София
  • Мнения: 45 706
Статистиките го доказват, Ло.
Обречени сме да повтаряме моделът на семейството, в което сме израснали.

Даже и аз дето бягах, бягах, сега осъзнавам, че повтарям модела на нашите - стабилно семейство с две деца. Интересно е, че баща ми не мачкаше майка ми, по-скоро бяха двамата срещу нас. Майка ми все още е работеща, със самочуствие. Аз даже се пренасочих в нейната професия, защото е доста удобна за жена с две деца.

# 118
  • Мнения: X
Е, сега стигнахме до вечния спор Nature vs. Nurture. Аз винаги съм залагала на Nurture, като се съгласявам, че има и природни дадености. Но те са т.нар. предразполагащи фактори. Моето дете например започна да заеква. Има много силна наследствена предопределеност - баща, баба, вуйчо, дядо, демек едва ли не всички в родата си. Е да де, ама не е само това. Този фактор се нарича предразполагащ. Има и друг тип фактори - отключващи. Това, което ти е заложено по природа - темперамента и т.н., ще се развие по различен начин в зависимост от факторите на средата. Достатъчно информация по въпроса има навсякъде и е доказано това нещо. Среда, среда и пак среда.

Аз си мисля, че нещата не се определят толкова в семейството. Чисто и просто обществото е бедно и една сама жена трудно може да се оправи сама финансово.
добавям: в бг.
и това:
Хората са стадни, те търсят контакти, те търсят взаимност, любов, за да се чувстват добре. Това е причината да се събират мъжете и жените първоначално. Или ако не любов, то разбирателство-да споделяш, да делиш, да дадеш и да имаш рамо и т.н.
нарича се: потребност от принадлежност към някаква общност

Мохини, това, което си написала е много тъжно.. Sad Но, да, уви, често така стоят нещата. И пак, това е част от патриархалното бг мислене. Ще ви изровя един цитат, само да го намеря. В който известен американски писател описва патриархалното италианско семейство - около 2005-та година, само 10 години назад.

Последна редакция: пт, 28 окт 2016, 14:33 от Анонимен

# 119
  • Мнения: 736
Съгласна съм с повечето мнения, че семейната среда е първото стъпала към добро възпитание но имам и такива примери на близки до моето семейство, които са от "сой", а децата им са меко казано- престъпници. Ми в такива случаи му идва от вътре и семейството и к'во като са от "сой" и като са му дали добро възпитание, учение, възможности за реализация а то пусто, лудо и младо гони наркоманията, хазарта, алкохола, бройката мъже/жени, в такъв случаи не можеш да кажеш "то идва от семейство", един няма като него ама от семейството идва. Някои неща са отвътре на човека, както проклетията.

Общи условия

Активация на акаунт