Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.

Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

71 863
997
1

28 окт. 2016, 09:12 ч.

Мнения: 4 841

Пускам темата тук, а не в "Нашите деца", защото искам да споделим опит в двете посоки - как са възпитавали нас, и как ние възпитаваме дъщерите си.

Изумена съм от количеството момичета и млади жени (и във форума, и в реалния живот), които нямат елементарно самоуважение, самочувствие и достойнство. Хвърлят се на врата на първия срещнат, позволяват да бъдат лъгани, манипулирани, тормозени психически и физически, ограничавани, унижавани... И не само не отстояват правата си и не се защитават, но и заемат отбранителна позиция спрямо целия свят, да защитават никаквеца.
"Той пие по литър бира на вечер, но не му личи", "Той играе хазарт, но знае кога да спре", "Той е много изморен и затова не правим секс", "Той не ме целува и не ми казва че ме обича, защото просто си е такъв", "Аз знам, че много ме обича, въпреки че толкова се караме", "Изневерите му са само секс, иначе обича само мен", "Всички мъже изневеряват", "Излиза всяка вечер с приятели, но това ще се промени като се роди бебето", "Удари ме само веднъж"...

Понякога се вбесявам, когато чета такива неща. Друг път ми се свива сърцето от толкова нещастие и страдание, и от факта, че тези смазани жени ще възпроизведат модела в също толкова смазани жени...

Да поговорим.
Как сте възпитавани от родителите си, какви съвети и насоки са ви давали. И след това - как възпитавате дъщерите си? Разговаряте ли за домашното насилие, обсъждате ли с децата си връзките и отношенията на близки и познати, където виждате нещо различно, нещо нередно? Кое е важно и дава най-голямо отражение - личният пример в семейството на родителите, цялостното изграждане на личността? Какво трябва да свършат родителите ПРЕДИ? Трябва ли родителите да се месят СЛЕД? Кога, как?

Моля темата да не залита в посока краен феминизъм или свръхпротекция от страна на родителите. Искам да поговорим да обикновените, средностатистически (колкото и да е условно) семейства, в които децата около пълнолетието си отиват да учат, работят, и се отделят от семейството си, или поне започват да взимат самостоятелни решения за интимните си връзки и отношения.

# 1 28 окт. 2016, 09:22 ч.

Мнения: 30 802

Тъкмо и аз щях да пускам тема. Какво става тия дни, идват да се оплачат, а след няколко постинга вече са убедени, че мъжът им е уникален, любовта им - като на Тристан и Изолда, а ние нищо не разбираме...

# 2 28 окт. 2016, 09:30 ч.

Мнения: 2 905

Младите жени са много наивни. Нали всичко се учи от опит. Живота не още не ги е очукал. А знаете , свестните мъже не са болшинство. Доказателство е факта, че повечето във форума се развеждали/разделяли поне веднъж.
Това разбира се не оправдава родителите. И аз се запитвам: къде са те в пейзажа?

# 3 28 окт. 2016, 09:32 ч.

Мнения: 4 518

За това как са ме възпитали мен, не мога много да кажа. В смисъл такива чисто женски разговори с майка ми сме нямали. Тя е възпитавана, че мъжа е глава на семейството и трябва да слуша, да готви, да чисти, да си гледа децата, но и да работи. Опитвала се е и мен така да възпита - не й се получи.

Обичам баща си, но съм й казала на нея, че ако аз имах такъв мъж, сигурно съм щяла да го зарежа преди години още. Тя пък се оправдава с децата, парите, жилището - все тривиални неща. Усещам я понякога, че е смазана психически, че е уморена, но и тя няма желание за промяна. Баща ми сега е душичка и тя използва това пък за да го тормози психически, за да си върне за онези години. Това ме убива.........

Аз съм си егоист по природа май. Не бих се оставила някой да ме тормози и колкото и да обичам този човек, себе си обичам повече. Не знам кое ме е възпитало така, определено не е семейната среда. Може би опита, може би връзките, които съм имала през живота си. Факт е, че не съм попадала на насилник и никога не съм била зависима от мъж. Мъжете, с които съм била, винаги са били наясно, че ако нещо не ми изнася, просто ги напускам. Единствения мъж, от който съм усетила безусловна любов е мъжа ми. На моменти го съжалявам него и се чудя как ме търпи.

Дъщеря ми е много податлива на обработка, което по принцип не ме радва. Много се подвежда по чуждо мнение и от сега работя по този въпрос. Във всеки удобен случай обяснявам, че никой няма право да й причинява болка, никога не трябва да прави нещо, което не иска и никога не трябва да се оставя някой да я командва. Има светлина в тунела и наченки на проблясъци. Ще й набивам канчето докато мога, после само ще се моля да е добре и да знае, че винаги може да се опре на мен.

# 4 28 окт. 2016, 09:43 ч.

Мнения: 473

Причините според мен са няколко. Първо - семейния модел. Ако в семейството на родителите си си ставала свидетел на скандали, насилие и др. гадости, нормално е да ги приемеш за нормални. Липса на подкрепа от родителите при раздяла с партньора. За съжаление и в днешно време има майки, които учат дъщерите си, че "мъжете са такива, имате дете/деца, ще си кротуваш". И още много други причини. Но основното е, липса на самоувереност в собствените възможности, при много млади жени. Това да си повтаряш като мантра "той ще се промени" не върши работа.

# 5 28 окт. 2016, 09:46 ч.

Мнения: 101

Много хубава тема. На мен ми е и актуална в последната година и малко. Същият този феномен ме изумява при много близка приятелка, само дето не е в първа младост. И просто не мога да проумея как една жена на 30 години от съвсем здраво и сплотено семейство, където родителите се уважават, разбират, обичат и подкрепят, и която е утвърден специалист в професията си, с две висши образования, самостоятелна и независима, в това число и финансово, може да забрави собствената си стойност, само защото един мъж не я вижда. За връзка от порядъка на година и два-три месеца тя тотално се обезличи, стана просто безплътна сянка на предишното си "аз". От устата й вече звучат неговите думи, тя мисли с неговите мисли и всяко нейно действие е продиктувано от мисълта да не го ядоса и същевременно страха да не го загуби. И най-парадоксалното в цялата ситуация е, че той я накара (и тя му позволи) да вярва, че няма никаква стойност като човек и че всичко, което е постигнала, няма никакво значение.
Не можахме да я накараме да прогледне, всичките й близки и приятели се опитваме да й върнем вярата в себе си, но в резултат тя само се изолира. И наистина не мога да си отговоря на въпроса къде се корени предпоставката това да се случи - в гените, във възпитанието, в средата... Уж не е на нито едно от тия места, а ето че се случва.
Ще следя с интерес, дано и на мен ми се изясни.

# 6 28 окт. 2016, 09:59 ч.

Мнения: 1 127

Факторите са много. От семейството като начало, и самооценката в последствие. Ако на едно подрастващо момиче му е набивано в главата, че трябва да слуша мъжа и да му се подчинява, или пък, че ще й излезе име, ако не се омъжи за първия, че трябва да го търпи, щото той й е `късмета`... Както и личната самооценка, ако тя е занижена, и няма увереността, че ще срещне достоен мъж след Муньо и "по-добре" с него омъжена, отколкото "стара мома". И оттам и самозаблудата, че нещата ще се оправят...Днес, утре, вдругиден, като се роди бебето, и пр. Или пък ако след Муньо срещне втори Муньо. Единият пие и бие, другият играе хазарт, или е женкар...

Цитат на: mai4eto_27 в пт, 28 окт 2016, 09:46

За връзка от порядъка на година и два-три месеца тя тотално се обезличи, стана просто безплътна сянка на предишното си "аз". От устата й вече звучат неговите думи, тя мисли с неговите мисли и всяко нейно действие е продиктувано от мисълта да не го ядоса и същевременно страха да не го загуби. И най-парадоксалното в цялата ситуация е, че той я накара (и тя му позволи) да вярва, че няма никаква стойност като човек и че всичко, което е постигнала, няма никакво значение.

Това е най-страшното. Обезличаване в следствие на психически натиск.

# 7 28 окт. 2016, 10:01 ч.

Мнения: 29 441

Цитат на: diditop в пт, 28 окт 2016, 09:43

Но основното е, липса на самоувереност в собствените възможности, при много млади жени.

И откъде да я имат тази самоувереност младите жени?
Не знам дали има друга епоха в развитието на човечеството, в която жената да е подложена на такъв обществен натиск. Отвсякъде я заливат рекламни, а и не само, послания, внушаващи ѝ непрекъснато: ти си дебела, ти си грозна, ти си проста, ти си нищо, щом нямаш маркови дрехи, не учиш в елитно училище, много важно, че учиш в елитно училище, когато не си вървежна и мъжете не те отразяват, имаш косми, нямаш достатъчно косми, ти си лузър, щом не си кифла или курва, ау, вече на 15 и още си девствена, какъв срам! Стига се дори дотам някой залюхан Муньо да успее да ѝ втълпи комплекса, че има "огромни" срамни устни, защото не са оперирани като на каката от порно филма. И глупачката бърза да търси хирург, който да я осакати непоправимо...
Едно време жените са градели самочувствието си на това, че са били добри домакини и майки. След това стана модерно да се гнусиш от домакинската работа и майчинството, за да градиш кариера и да преизпълняваш петилетката за 3 години. После пък летвата се вдигна и претенциите на обществото към жените скочиха до небесата – хем да е с външност на манекенка, хем да е завършила нещо престижно, хем да прави кариера и да изкарва много пари, хем да готви като баба Му, хем да гледа децата като майка Му, хем да врещи в леглото като любимата му порно звезда. Хем и да се поддържа с цената на всичко, само и само да отложи момента, в който ще я заменят с по-нов модел.
И после, защо младите момичета били смачкани, без самочувствие и се хващали с първия срещнат идиот. Пак добре, че не се самоубиват ритуално на прага на своето двадесетилетие...

# 8 28 окт. 2016, 10:01 ч.

София
Мнения: 16 579

Искаше ми се да мога да дам отговор на зададения въпрос, но не мога. Дъщеря ми е на 28, от 10 години живее самостоятелно, има си и самоуважение, и достойнство Simple Smile

, но не мисля, че само моето възпитание или личен пример са причини за това. Далеч съм от мисълта да си присвоявам нейни постижения, още повече, че с брат й (баткото) съм ги възпитавала по еднакъв начин, а резултатът е коренно различен Sad

. Баткото го избива "мачо", което мен лично ме вбесява. Всякакъв вид мачистко поведение ме вбесява.

# 9 28 окт. 2016, 10:09 ч.

Мнения: 7 853

Честно казано, никой не ме е възпитавал на правилни отношения... Когато бях много малка баща ми се държеше безобразно (изневери, пръскане на пари по жени, не се прибираше до нулевите часове) и мама го търпя съвсеееееем малко, проведе един разговор с него "Е, в крайна сметка семейство ли ще имаме или не" и после му изхвърли партакешите през прозореца. И се оправихме. И беше много по-добре за мен да видя този пример - че търпението има граници, че човек може да се справи и в много закучена ситуация без мъж, че по-добре сама, отколкото с някой, който не проявява елементарно уважение.

Досега един единствен път не съм случила на гадже с наклонности към каквото и да е. Все са били от типа дето не дава и косъм да ти падне от главата и те глези до последно. Такива съм търсила, такива съм намирала. Сигурно са били "задръстени" в очите на колежки и съученички, знам ли. Grinning

Веднъж съм попадала на момче с наченки на "манипулатор" и го разкарах още на първите 1-2 сравнително дребни изцепки.

# 10 28 окт. 2016, 10:11 ч.

Мнения: 1 782

''Как сте възпитавани от родителите си, какви съвети и насоки са ви давали. '' - Важен съвет, който са ми давали моите родители (барабар с баба ми) е между мен и партньора да НЯМА голяма възрастова разлика ! Ценя този съвет.

"А знаете , свестните мъже не са болшинство. " - Факт, за съжаление е така. Понякаога си мисля (съвсем сериозно !!! ), че е по-добре на един свестен мъж да се падат по 4 жени, отколкото всеки мухльо да си има жена, която да тормози.
Във форума често дамите набиват канчето на някоя с репликите "Ти къде гледа преди да раждаш" , "Ама ти от този психо ли имаш дете" и подобни, което никак не е честно. Все пак качествените мъже са кът и са заети. Какво остава за останалите жени? Да останат самотни и бездетни ли ? Или уредените с качествен мъж ще се напънат да родят по още 2-3 деца за всяка неродила , та да не изчезне човечеството ?
Иначе да се размахва пръстче е лесно , инак как ще се почувстваме велики ... Grinning

И мен ме изнерви темата "Мисля, че имаме проблем" , въпреки че очаквах авторката да се врътне обидено и да помоли да заключат темата. Но който каквото си направи, друг не може да му го направи.

# 11 28 окт. 2016, 10:13 ч.

София
Мнения: 1 257

Наистина тази тенденция на "слабите" жени се забелязва много напоследък, не само тук във форума, но и го виждам при разни познати момичета, колежки в офиса... Пример ми е една позната, на 26, вече е с две деца с разлика от 10 месеца (смятайте) и "гадже", което ту си отива, ту се връща и тя търпи цялото това положение. Кой ли не се опита да и налее акъл, да се стегне, да му бие шута и да търси щаститето си. Е, не и не - обичала го, той щом се връщал и той я обичал. При последната им раздяла (уж окончателна) момъка (28) даже каза, че нямало да плаща издръжка, щял да я съди за попечителство и нямало да и дава да ги вижда. А тя е добра майка, дечицата са на 2 и 1 и малко. Няма кой знае какъв професионален опит, има образование и акъл в главата, но не иска да се стегне и това е. Иначе специално за възпитанието - това, което винаги е било принцип на майка ми - една жена винаги трябва да се старае да бъде независима от съпруга си, най - малкото финансово. Майка ми е много горда, независима и силна жена. В това е възпитавала и мен. Добра домакиня е, но никога не е позволявала живота и да се върти само около детето, къщата и мъжа и. Когато се раздели с баща ми спокойно пое живота си в ръце и смея да кажа, че и до ден днешен се справя много успешно. Винаги сме били като най - добри приятелки, знаела е всяка подробност от моя живот, имали сме доверие по между си. Дори, когато съм правила грешки е била твърдо зад мен и съм адски благодарна, че ме е възпитала по този начин. Не мисля, че бих могла да търпя мъж, който да ме мачка психически, да се налага аз да го дундуркам, какво остава за физическо насилие. Със съпруга ми сме равни по отговорностите към дома, възпитанието и грижите за детето ни. Всеки си има свободното време, съобразено с другия и смело мога да заявя, че сме едно силно, сплотено, обичащо се семейство. Дай Боже и занапред да е така. Praynig

# 12 28 окт. 2016, 10:24 ч.

Мнения: 7 853

Не са чак такъв кът свестните мъже.

Разбира се, зависи от дефиницията на свестен. Аз го разбирам така: да е сърцат човек, интелигентен, търпелив и разбиращ, да има хобита и да е верен на човека, с когото е, да е щедър и независим. Секса, спецификите на характера и предпочитанията за спорт/хоби вече зависят от напасването в двойката и затова тях не ги засягам.

Интересно, но точно около тези далеч не винаги се тълпят орди мацки.

# 13 28 окт. 2016, 10:24 ч.

Мнения: 6 644

Цитат на: ALMIRRA в пт, 28 окт 2016, 09:30

Доказателство е факта, че повечето във форума се развеждали/разделяли поне веднъж.

някаква статистика ли цитираш, или просто предполагаш? Аз лично не съм забелязала подобно нещо. Ако имаш предвид конкретния подфорум, в който се помещава и настояящата тема - възможно е, но да правиш извод на база на всички потребители тук, ми се струва безумно.
Също не съм съгласна с това:

Цитат на: Sladka-rosichka в пт, 28 окт 2016, 10:11

Във форума често дамите набиват канчето на някоя с репликите "Ти къде гледа преди да раждаш" , "Ама ти от този психо ли имаш дете" и подобни, което никак не е честно. Все пак качествените мъже са кът и са заети. Какво остава за останалите жени? Да останат самотни и бездетни ли ? Или уредените с качествен мъж ще се напънат да родят по още 2-3 деца за всяка неродила , та да не изчезне човечеството ?

Къде живеете, за Бога? Наистина ли около вас преобладават подобни екземпляри?
На мнение съм, че личният пример в семейството дава някаква база, призма, през която се пречупват впечатленият на хората за живота и ситуациите извън семейството. Разбира се, винаги има % жени/мъже, които както и да са възпитавани, в последствие образуват и живеят в модел, коренно различен от този, в който са живели с родителите си.
Жената следва преди всичко да има самоуважение, оттам и всичко друго. И да не прави компромиси за базисни неща с човека до себе си.

# 14 28 окт. 2016, 10:25 ч.

Мнения: 57

Цитат на: Как` Сийка в пт, 28 окт 2016, 10:01

Цитат на: diditop в пт, 28 окт 2016, 09:43

Но основното е, липса на самоувереност в собствените възможности, при много млади жени.

Страхотен пост! Абсолютно съм съгласна. Точно така виждам нещата и аз, и, честно казано, много се обезкуражавам, защото точно възпитание на момиче ми предстои... Ще мисля.

Препоръчани теми

здравословни проблеми почти 2 години

Как си служите с приборите? Американски стил, европейски или нещо трето?

Моля,помогнете ни!

Лишаване от имот

Причина:

Причина: