Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Сега като ви чета се чувствам още по-благодарна на моите родители.
Не сме имали кой знае какви разговори на тема мъже и качествата им, но смътно си спомням за заръки удари ли те веднъж ще повтори, с такъв не се живее. Възпитавали са ме да съм добра, трудолюбива, ученолюбива, но гък не ми казаха, когато се заинатих и кандидатствах само на едно място и само в една специалност иииииии не ме приеха първата година. Когато най-накрая им съобщих, че брака ми се разпада и се развеждам, защото съпругът ми изневерява казаха вземай децата и си идвай.Приеха и решението ми да не се прибирам при тях без възражения. Расла съм във време в което, не беше прието родителите да прегръщат децата си, да им казват колко много ги обичат, от малки със сестра ми сме помагали и с домакинската работа и с работа в двора, на лозето, където сме копали и плевили, не са ни  угаждали и  купували  какво ли не, но винаги съм се чувствала обичана и защитена.
Не съм красавица, не съм и кой-знае каква умница, нямам някакви невиждани таланти. Най-обикновена жена съм, но не позволявам на никой мъж да ми се разхожда по-главата и да ме прави на маймуна. Така ми идва отвътре, колко е до характер, колко до възпитание не мога да кажа. Имам синове, надявам се да съм успяла да ги възпитам както трябва и никога да не си позволяват психически и физически да тормозят жената до себе си.

Е, те, точно тези никак не са много.

Да не забравяме, че както дъщерите, така и синовете все от майки се възпитават. Пък, откровено казано, никак не съм очарована от средностатистическия бг-мъж. Масовата визия на около 30-на годишния 'младеж' е или дебел, или напомпан с разни глупости, татуси насам-натам, плешив или мноооого късо подстриган, а поведението..   Обикновен простак, дето се казва.

И аз ще се върна да прочета. Но да споделя за себе си.
Не знам дали възпитанието е нещо, което се учи. То се наблздава и несъзантелно се възприема.
И въпреки това, всеки човек е различен.
Как иначе ще си обясним, че две деца, отглеждани в еднаква среда, стават различни личности.
Някога някъде съм се оплаквала от майка ми. За мен (да е жива и здрава):
- не можа да установи контакт с мен. Никога не сме били близки. Винаги е имало някаква 'пропаст'. И до днес ми е тръдно да говоря с нея.
- не ме научи да се уважавам и ценя. Винаги съм била порицавана, упреквана. Винаго другите са ми давани за пример.
- не ме научи как да премина през живота. С неговите хубави и лоши страни. Сега е на вълна да ме плаши с критическата възраст
И още, и още.
Обратното на това, което се е случило с мен, е пример как се възпитава жена в достойнство и самоуважение.

За мен основното са примерът, любовта и подкрепата, които получава едно дете в семейството си. 

Обркъжението ти си зависи от теб.

За пръв път да съм съгласна до голяма степен с Мамасита поне докъдето успях да прочета. Свестни има много, но на много жени не са им интересни, защото у тях няма мачизъм, не са арогантни, не се натискат и като цяло имат една идея по-сдържано отношение. Мамасита беше написала "леко плах" - склонна съм да се съглася с това.

Имам близки приятели мъже, които аз намирам за много свестни, но поради една или друга причина не са кой знае колко популярни сред жените.

Ще дам пример с конкретен човек: на 29 г. е, висок, с пъстри очи, спортен тип, обича да бяга (от бягането се познаваме) и да ходи на планински разходки, разбира от вина. Има изключително добро образование - завършил е инженерна специалност в чужбина. У нас живее от няколко години, не живее с родителите си. Работи нормална работа с доста добро (над средното) заплащане. Доста е добродушен, не пие, не играе хазарт, не пуши, гаранция с тройно подчертаване, че не би ударил никога никоя и макар че за последното няма как да знам 100% - дава вид на доста лоялен партньор и най-определено не е от редовно кръшкащия тип. Рядко ходи по барове и заведения - не си пада по шумните места. Не е кой знае колко срамежлив и си комуникира свободно с девойки, но не е свръх настъпателен и все още не си е намерил девойка, въпреки че ми е говорил много по въпроса и определено се чувства самотен. Сигурна съм, че много жени биха заявили, че е смотан и не става, а после пишат в разни теми как свестните мъже са кът.

Разбира се  
Аз затова избягах от обкръжението с 200  

И все пак.. нали някой ги възпитава тези мъже, за да са това, което са? И тези жени.. също. Та? Или родителите не съумяват или обществото като цяло има твърде голяма роля за формирането на определени типове, които се водят за 'вървежни'. .. Сложно 

пп. Съгласна съм с как´ Сийка.

Споко , Google76 , не си единствена, чието обръкжение не пуши и не пие. Аз имам органическа непоносимост към пушачи и пиячи. Веднъж в месеца мога да го преглътна , де.  И аз съм забелязала, че пушачите се събират с пушачи, а непушачите с непушачи. Даже бях чела някаква статистика, че връзка между пушач и непушач в повечето случаи е обречена на провал , та затова за съвместно съжителство и семейство съм си избрала непушач.
Аз не мисля, че жените се редят на опашка пред прости и арогантни мачовци.
За съжаление дори един мъж да е от сой, много начетен и всичко Най, Най ! , пак може да е психопат. Дори опаковката да е много приятна.

Защо пък да е психопат? Качествените мъже си търсят качествени жени, а те, подобно на мъжете, не се срещат по път и над път.

Разликата е, че психопатът си взима някаква жена и почва да я юрка да става "качествена" по неговите критерии.

В днешно време просто гледат да си хванат гадже, а пък какъв е,  няма значение, дори и да е най-големият боклук, важното е да не са  "самотници" (точно така се изрази едно момиче).

И аз.
Със сигурност има и мачовци, умеещи да привличат жени, както и жени, склонни да бъдат привлечени от такива, но не мисля, че жените смятат добрите и безопасни момчета масово за смотани. Най-често смятаните за смотани са наистина смотани или скучни. Скучни в най-скучния смисъл, нямам предвид, че с тях животът е спокоен, без драми. От друга страна, струва ми се, че и много от добрите момчета също си "знаят цената" и са претенциозни. В това число - като всеки мъж - към външния вид на жената, но не само.

Нямам момиче, имам две момчета, но според мен темата е обща. Старая се да ги възпитавам по начин различен от начина по който са възпитавали мен. Да мислят, да не се влияят от хорските думи и преценки, да следват себе си и да бъдат свободни и толерантни . Това е и отговорност. От малки съм им давала свободата да решават много неща - виждах, че им е тежко на моменти да вземат решения, но свободата и себеуважението имат немалка цена.

Сетих се нещо.
Гледам да не придавам кой знае какво значение на момчетата. В смисъл - винаги си е играла с тях и е имала приятели момчета. Може да говори, да ги опознае, да ги пипне. Не са някакви същества от друга планета, които да мрази/обожава, както за някои други момичета/жени. Мисля, че така се формира много по-реална преценка за мъжете, която и дава база и за собствената и самооценка.

"Да поговорим.
Как сте възпитавани от родителите си, какви съвети и насоки са ви давали. И след това - как възпитавате дъщерите си? Разговаряте ли за домашното насилие, обсъждате ли с децата си връзките и отношенията на близки и познати, където виждате нещо различно, нещо нередно? Кое е важно и дава най-голямо отражение - личният пример в семейството на родителите, цялостното изграждане на личността? Какво трябва да свършат родителите ПРЕДИ? Трябва ли родителите да се месят СЛЕД? Кога, как? "

Прочетох и реших и аз да кажа за себе си.

Отгледана съм от майка си, защото след 7 години брак баща ми е решил да се разведе. Аз съм била на 5, не са се събрали заради мен. И до ден днешен не мога да си обясня защо са се взели, ама това е положението.

Така... Та майка ми е най-твърдоглавият и нездравомислещ човек, който познавам. Тя не слуша, не уважава, не зачита личната пространство на хората около нея. Не умее да управлява собствените си доходи. Иначе цял живот работи много и е чудесен професионалист, но не може подходите от работата си да ги прехвърли в реалният живот и да действа адекватно. Супер прибързана е за всичко и след това недоволна от резултатът...
Ожени се втори път на инат, за човек, който беше меко казано малоумен..Но явно беше успял някакси да я заблуди, та и дете му роди на 37 години, аз бях на 14   Скорострелно се разведе, след като третият удар с юмрук щеше да я остави на място.... И така...Сега синът му не го познава и няма желание да контактува с него.

Аз от своя страна, не съм спирала да контактувам с баща си. Той също не е цвете за мирисане - женкар до мозъка на костите си... И до ден днешен хойка и на втората си жена, въпреки че имат доста добри отношения, чудесно дете и сравнително здраво семейство

Та съм израстнала в среда, в която ежедневно чувам: "Същата си като баща си!!!", изсъскано с отровен тон или пък:"Оф, тоя физиономия е като на майка ти, тя е еди-каква-си и еди-що-си направи еди-кога-си".....
В резултат на това нямах търпение да завърша училище и да избягам с 200 от града и от тях ... И го направих. Винаги съм била самостоятелна, не съм разрешавала да ми се месят в живота, те не се и натискаха де. Каквото съм искала, това съм учила и в гимназия и в университет. Работя от 18 годишна също така и се издържам сама, както мога.

Но винаги съм знаела, че трябва да завърша образование. Не ми е налагано насила, но ми е втълпено по друг начин.

Аз не съм от сой... От село са ми корените и никога не съм се притеснявала от това. По скоро ме е дразнело отношението на роднините ми към живота и ценностите, които са преследвали винаги. Пари, имоти, изобилие от храна - в резултат отвратителни хранителни навици в моя милост.. Та накрая нищо, след години трупане и къртовски труд, техните наследници всичко унищожиха (Майка ми и брат ѝ).

Относно разговорите, май не сме имали такива. Казвано ми е например:"Като минеш покрай мъж, който повръща кръв, му кажи че е ял компот от малини и го подмини" - това с огромна доза гордост и неприязън към съответният пол Дори като го пиша ми изглежда психопатско. Май в резултат на това станах малкоо човекомразец, но не ми пречи, по-скоро ме предпазва от най-лошите партии. Та така, де, не можеш с такова мислене да създадеш здрави взаимоотношения дори с децата си, да не говорим за мъж...

Винаги съм казвала/и съм чувствала, че станах човек, въпреки опитите на мама да ме възпита. Докато бях по-малка правех сякаш напук на нея и нейният пример нещата от ежедневието. Това, което ме тревожи е, че въпреки всяческите опити да избягвам това поведение, се улавям на моменти и ми се пригажда от това, колко много всъщност приличам на нея ... Продължавам да се боря с това и вярвам, че ще успея.
Също така отраснах и оптимист до голяма степен. Това нямам идея откъде ми е дошло, защото нищо оптимистично не съм видяла у дома, ама на - и средата оказва влияние.

Семейството и генетичният материал имат безспорно определящо значение в живота на човек, но това не е последната дума. Не казвам, че е лесно, но не е невъзможно. Можеш да се промениш, да се пребориш, да станеш свестен човек въпреки произход и генетика - убедена съм в това. Средата - може да повлияе, ако я допуснеш да го направи.

 За да имаш самоуважение трябва да си субект и да си вярваш. Хубостта е до внушение и самовнушение.  Жената го излъчва това. Например, се случва да гледам с презрение към някои жени, просто ей така на хартия. Но когато ги видя и усетя излъчване и клса и някаква царственост, много ми се променя отношението, неволно.

Например, с голямо презрение се отнасях към жената на Тръмп, която нито е образована, нито особено умна, нито английски говори,  застряващ бивш модел, мъжът й е шут и говори за пуситата на други жени и тн. Но като я видях на интервюта коренно ми се промени мнението за нея.  Просто с излъчва достойнство и увереност тази жена и наистина обезоръжава интервюращите. Да си омъжена за нарцистичен милиардер като Тръмп никак не е лесно и не е случайна жена Мелания.

Така, че не е въпрос на външни обстоятелства някакви, а на вътрешна непоклатимост и сила, и все пак да го правиш стилно, а не като танк.

Миглена Ангелова също на хартия не блести с житейски избор, но си личи, че си вярва и усещането което създава за себе си, променя и отношението към нея.


Лично аз не знам дали съм възпитавана правилно. За някои неща не съвсем. Но бъдещото поколение момичета растат такива своенравни, самовлюбени хубавици, че ще ме отсрамят.  
 

П.С. понякога не е толкова важно какъв е самият мъж, защото един и същи мъж е различен с две различни жени. Самоуважението на жената е в слагане на правилните граници и при нужда безцеремонно приключване на отношенията.
Там е и грешката в моето възпитание. В моето семейство границите са малко ...несъществуващи. Лично пространство никога не съм имала като дете, и дори и сега не го уважават. Това мисля, че е доста вредно.