
Не сме имали кой знае какви разговори на тема мъже и качествата им, но смътно си спомням за заръки удари ли те веднъж ще повтори, с такъв не се живее. Възпитавали са ме да съм добра, трудолюбива, ученолюбива, но гък не ми казаха, когато се заинатих и кандидатствах само на едно място и само в една специалност иииииии не ме приеха първата година. Когато най-накрая им съобщих, че брака ми се разпада и се развеждам, защото съпругът ми изневерява казаха вземай децата и си идвай.Приеха и решението ми да не се прибирам при тях без възражения. Расла съм във време в което, не беше прието родителите да прегръщат децата си, да им казват колко много ги обичат, от малки със сестра ми сме помагали и с домакинската работа и с работа в двора, на лозето, където сме копали и плевили, не са ни угаждали и купували какво ли не, но винаги съм се чувствала обичана и защитена.
Не съм красавица, не съм и кой-знае каква умница, нямам някакви невиждани таланти. Най-обикновена жена съм, но не позволявам на никой мъж да ми се разхожда по-главата и да ме прави на маймуна. Така ми идва отвътре, колко е до характер, колко до възпитание не мога да кажа. Имам синове, надявам се да съм успяла да ги възпитам както трябва и никога да не си позволяват психически и физически да тормозят жената до себе си.
Обикновен простак, дето се казва. 

И аз съм забелязала, че пушачите се събират с пушачи, а непушачите с непушачи. Даже бях чела някаква статистика, че връзка между пушач и непушач в повечето случаи е обречена на провал , та затова за съвместно съжителство и семейство съм си избрала непушач.
Скорострелно се разведе, след като третият удар с юмрук щеше да я остави на място.... И така...Сега синът му не го познава и няма желание да контактува с него.
Дори като го пиша ми изглежда психопатско. Май в резултат на това станах малкоо човекомразец, но не ми пречи, по-скоро ме предпазва от най-лошите партии. Та така, де, не можеш с такова мислене да създадеш здрави взаимоотношения дори с децата си, да не говорим за мъж...