Не сме се снабдявали от Кореком - леля ми пътешестваше и ни купуваше тези съкровища от чужбина. Тираджии не познавам.
- Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.
Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?
Не сме се снабдявали от Кореком - леля ми пътешестваше и ни купуваше тези съкровища от чужбина. Тираджии не познавам.
Недей така, че ще се отвори пак темата, как по онова време хем нищо е нямало, хем никои, освен от равните по- равните, са имали право да излязат зад граница.
Леля ми ходеше по спортни турнири, защото беше водолаз и имаше ограничение от 30 долара джобни пари. Горката, лишавала се е от много, за да ни донесе едни дънки. Ама и ги носехме по много време и после по-малките ги доизносваха. Не казвам, че сме били заринати с такива неща - просто имахме нещо различно от Панака и Ромика и му се радвахме съвсем по детски.
Аз пък бях от бедно, но много интелигентно семейство, където се ценеше образованието, развиването на таланти и четенето на книги. Не съм ходила на ски; на море ходехме всяко лято, но бюджетно. Нямах най-хубавите бои и флумастри, но едно от големите ми хобита беше рисуването и бях много добра, а майка ми уговори нейна приятелка художник да ми дава насоки на символична цена. Нямах маркови маратонки, но бягах повече от всички останали, включително момчетата и на малкото състезания, на които участвах, бях в челото. Развивах си сама темите и за да се справя, изчетох бая учебници и книги над това, което четяха съучениците ми и това ми помогна не само да вляза, където искам, но и да имам доста солидна база.
Мога да твърдя, че това, че съм тръгнала няколко стъпала по-надолу, но съм се справила наравно или напред от хора с по-добър старт ме е направило това, което съм и съм имала самочувствие и увереност в собствените сили.
Не е вярно това подчертаното. Напротив, тръгнала си от доста стъпала по-нагоре от стандартното.
Но то пък зависи и откъде я гледаш стълбата...
Примерно никога сме нямали кола - движехме се с таксита и то примерно от София до село - 100 км. И много често взимахме самолета до София.
Е не, след малко ще кажеш, че поради липса на хляб се е налагало да ядете пасти ...
Извинявай, но не знам дали се усещаш колко абсурдно е да кажеш, че сте били лишени от кола и затова сте се возили с такси.Иначе, самолетните билети бяха наистина евтини и така ходехме от София до Варна всяка година и ние, без да съм имала охолно детство. Всъщност, аз имах доста икономично детство от материалните неща.
Учебниците за САТ (приемен изпит за американски университети) снимах на ксероск с парите си изкарани от работата след училище, от една съученичка, която ходеше на мега скъпи частни уроци още от 9 клас и имаше учебници пратени от САЩ (най-ново издание). Правех пробни тестове когато нямаше клиенти в магазина, където работех, а тя имаше частна учителка у тях всеки ден след училище. Само една от двете ни беше приета накрая.
С такси на 100 километра не звучи никак реалистично особено като редовна практика. Но все тая, така или иначе това няма нищо общо с темата за възпитаването на жените в самоуважение и достойнство. Част от възпитанието на жена в самоуважение и достойнство е да я научим да цени парите, изкарани с труд и независимостта, която те дават, но и да е наясно, че само низшите духом търсят източник на достойнството и самоуважението си в смешни материални дрънкулки.
Напротив - едно четиричленно семейство с билети за автобус излизаше точно колкото таксито. И беше практика, защото нямахме кола, а ходехме всяка година до селото на майка ми.
Наистина ли не можете да направите разлика между стремеж към дрънкулки в сегашната реалност и комунистическото време, когато магазините бяха празни? А на всяко дете му се е искало да има хубава играчка, фулмастри или банани дори и тогава?
Наистина ли не можете да направите разлика между стремеж към дрънкулки в сегашната реалност и комунистическото време, когато магазините бяха празни? А на всяко дете му се е искало да има хубава играчка, фулмастри или банани дори и тогава?
За кой път да ви напиша, че не сме били деца с корекомски стоки. И от нас със сигурност е излязло нещо. Ама няма значение - извинете за отклонението - няма да се повтори.
Охолното детство позволява да не се увесиш на врата на първия откачалник, който ти покаже сто долара на цяло и да не търпиш какво ли не, защото някой те завел в панелката на майка си. Пак опираме до самоуважението, нали?
Охолното детство позволява да не се увесиш на врата на първия откачалник, който ти покаже сто долара на цяло и да не търпиш какво ли не, защото някой те завел в панелката на майка си. Пак опираме до самоуважението, нали?
Напротив - едно четиричленно семейство с билети за автобус излизаше точно колкото таксито. И беше практика, защото нямахме кола, а ходехме всяка година до селото на майка ми.
Наистина ли не можете да направите разлика между стремеж към дрънкулки в сегашната реалност и комунистическото време, когато магазините бяха празни? А на всяко дете му се е искало да има хубава играчка, фулмастри или банани дори и тогава?
Наистина ли не можете да направите разлика между стремеж към дрънкулки в сегашната реалност и комунистическото време, когато магазините бяха празни? А на всяко дете му се е искало да има хубава играчка, фулмастри или банани дори и тогава?
Аз в тоя аспект значи съм имала е§аси смотаното детство, пълен минимализъм откъм потребителски стоки.
Извинявай, но самочувствието да ти идва от анцуга, пък дори и по детски...в смисъл как става тая работа? Срещаш някой и о, ти не си ми на левъла, аз на 9 годинки имах якия корекомски Адидас, лол.
Извинявай, но самочувствието да ти идва от анцуга, пък дори и по детски...в смисъл как става тая работа? Срещаш някой и о, ти не си ми на левъла, аз на 9 годинки имах якия корекомски Адидас, лол.
