Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

  • 71 949
  • 997
  •   1
Отговори
# 885
  • Мнения: 30 802
Мисля, че fmino не е подкупвала деца с банани, толкова банани не е имала. По-скоро е била от ония самодоволни дечица, засипвани с каквото може и каквото не може.

Имах едно такова приятелче, много добро дете, единствено и страаашно обгрижено. Много трудолюбив и с амбиции, малък професор още от дете, гледан по книга и с много корекомски стоки. Всичко хубаво, труди се, учи...и не успя да се изстреля. Още живее в апартамента от детството и е стар ерген. Не съм сигурна какво се случи...и още няколко супер обгрижени деца около мен не успяха да се изстрелят.

Та мен повече ме интересува как да стане така, че това първично детско самочувствие да се запази, а не да рухне пред реалния свят (защото дори най-насърчаваното дете се сблъсква с факта, че извън защитената среда, в която майка му с лазерно внимание е скулптурирала битието и съзнанието, ти си никой/никоя и дори нарочно ти се показва...)

Ама какво ли знам аз, сигурно съм увредена от бананов дефицит в детството си, а и тия дни трябваше да изтърпя оргия, в която ме унижаваша със сух кашкавал на пода, докато ме бият.

# 886
  • Мнения: 7 005
76 набор съм..До корекомските стоки винаги сме имали достъп..Един от първите ми детски спомени,е от Корекома на Леге,купуваха ми някакъв новогодишен календар с бонбони и няква механизирана кукла.. С роми и коняци не съм си играла никога.Майка ми казваше,че са хора от друга черга с които е по-добре да не общувам..Имахме едно дете в класа,майката беше чистачка в училището и това изчерпва ромските страсти от детството ми..
Банани и портокали,вярно,че само зимата имаше,нашите мъкнеха кашони през седмицата и уикенда карахме за село на родата..Мразех бананите,до пубертета не ги понасях..
Сега се чудя,без да ям банани,нашите как ли въобще са успяли да му обяснят значението на думата "себеуважение"?

п.п.Дънки със "златен долар" - хит,а моливите си бяха Кохинор..

# 887
  • Мнения: X

Та мен повече ме интересува как да стане така, че това първично детско самочувствие да се запази, а не да рухне пред реалния свят


Да не се налага да ходи в българско училище.

# 888
  • Мнения: 30 802
Прочетох статията, само че там се говори за възпитаване на детско самоуважение, тип "аз съм знаещо и можещо, умничката дъщеричка на мама". Проблемът е, че детското самоуважение и самочувствие не казва щрак! и да се пренесе автоматично в света на възрастните.

Между детето и възрастния има вододел и вече като възрастен си има учене наново. Главно защото понякога всичките способности, курсове, уроци и преживявания не струват и пукната пара в реала. Никой не го боли фара, че на пет годинки мама е шофирала между ездата на понита и балета, и затова сега носът ти е навирен до небесата.

Защото тоя вид възпитание е главно за определени прослойки. Защото ти трябва система, в която уроците и способностите са тип визитка и казват, "аз съм от семейство от вашата черга, спретната съм, дайте високоплатен синекур, за да си запазим малкото заможно общество". Само че не всички са с еврейско-китайски произход и не живеят в САЩ.

Нямам предвид училището, то още е далееееч от реалния свят. Говоря като приключиш с цялата стимулация, курсове и позитивни преживявания и вече трябва като възрастен да решаваш проблеми, които не се решават с позитивното научено като дете.

# 889
  • Мнения: 962
Ами личи ти какво ти е било детството - увесваш се на врата на всеки, който ти покаже апартамент или паричка. И си склонна да търпиш какво ли не за кора кашкавал. Личи си и родителите ти какво мнение са имали за теб ...и много други неща си личат....И нито аз, нито циганчетата сме имали Адидас, но наистина няма смисъл да ти обяснявам.
Нищо подобно и го казвам от позицията на дете, което е видяло какво е мизерия, ама истинска. Имало е периоди (не ден-два), в които вечерята ни е била препечени филии със свинска мас, дрехи и обувки само втора употреба, никакви джобни, за Коледа - един шоколад, разделен между мен, брат ми и сестра ми. Като дете не съм пращяла от самочувствие. Но! Никога (нито тогава, нито сега) не съм упреквала родителите ми, че не са ми осигурили детство, като на другите. Още по-малко да си мисля, че мизерното ми детство е израз на тяхното мнение за мен. Най-важно за тях беше, колкото и да е трудно, да получим образование. Това е първият урок, който съм получила в живота си - физически човек оцелява с много малко, а втория, че с много бачкане се измъкваш (сам) от беднотията. При необходимост мога да оптимизирам разходите си, мога да се лиша от много неща и знам, че от това не се умира. Мога да работя яко, така че едва ли някой ще ме излъже с парче кашкавал.
На това се гради моята увереност и моето самочувствие, които може да не съм имала като дете, но сега са напълно осъзнати. Няма нещо, което да не мога да направя сама, съответно не завися от никого. И най-интересното е, че това един интелигентен мъж може да го оцени правилно. Не казвам, че такъв се среща от първия път, но пък си е опит.

# 890
  • Мнения: 30 802
Има един вододел, в който нормалният човек си забравя детството. Не може бананите на 6 годинки да са ти извор на увереност на 36, абсурдно е просто.

Впрочем сещам се за едно проучване - деца, които са имали счупена кост и са го преодолели, накрая растат с по-добро самочувствие и са по-смели.

Защото самочувствие е не само позитивни преживявания, а да преодоляваш негативни. Не само да се чувстваш важен, защото си обичан, а да се чувстваш важен и да няма значение дали си обичан.

Точно пък обичаните момиченца най-бързат да се лепнат за някого и да получават същата доза глезотия.

Последна редакция: ср, 24 апр 2019, 09:57 от The Siren of Titan

# 891
  • София
  • Мнения: 12 374
Има един вододел, в който нормалният човек си забравя детството. Не може бананите на 6 годинки да са ти извор на увереност на 36, абсурдно е просто.

Впрочем сещам се за едно проучване - деца, които са имали счупена кост и са го преодолели, накрая растат с по-добро самочувствие и са по-смели.

Защото самочувствие е не само позитивни преживявания, а да преодоляваш негативни. Не само да се чувстваш важен, защото си обичан, а да се чувстваш важен и да няма значение дали си обичан.

Точно пък обичаните момиченца най-бързат да се лепнат за някого и да получават същата доза глезотия.


Глупости. Съжалявам, че си имала кофти детство и кофти майка-критикарка, но някои сме израснали със свестни родители, които не са се притеснявали да казват И показват любовта си. Моите бяха такива, майка ми все още е. Винаги съм усещала любовта им, а това гради основа, която нищо друго не може да изгради - дори великият провайдър. Всъщност именно деца, които са необичани като малки и често критикувани, в по-късен етап са неуверени в собствената си стойност и имат постоянна нужда да се лепят за другите хора като пиявици. Ти си типичен пример.

# 892
  • Мнения: 4 683
Децата имат нужда от ориентир и коректив, как се справят, това според мен се има предвид в статията. Тяхното насърчаване, диалогът, комуникацията с тях, а не разглезването им. Разглезено дете може да е и такова, което не е било стимулирано да се развива; дете, с което не е общувано пълноценно.
Освен това, хората с ниско самочувствие, също бързат да се "лепнат" за някой по-силен от тях, защото имат нужда от външно одобрение. Те идентифицират мястото си чрез това на хора с по-силни позиции и/или характер и доколко са част от тяхното обкръщение. В тази връзка, разговорът от вчера, че мъжът с кариера ще помогне на жена с кариера, няма отношение към самоуважението й. Това може да е жена с ниско самочувствие и самоуважение, която успява да се реализира само чрез човек до себе си, който да я "подпира".
Здравите основи на самоуважаващия се човек се поставят още в детството. Ето защо то е много важно. И не съм съгласна, че го забравяме. A aко се опитваме, не можем да избягаме от него, то винаги е част от нас.

# 893
  • София
  • Мнения: 24 838
Скрит текст:

Та мен повече ме интересува как да стане така, че това първично детско самочувствие да се запази, а не да рухне пред реалния свят


Да не се налага да ходи в българско училище.

Като прочета такава простотия, се чудя как ли си станала човек, като ти се е наложило да ходиш?
Или не си човек, ама търпиш!? newsm78

# 894
  • Мнения: 30 802
Да, но все пак детската увереност и самочувствие е едно, като възрастен вече е друго. Та Таис, обясни как щастливото детство ти помогна да не си вземеш мъж, който да те побийва.

Според мен на жените трябва експлицитно да им се обясни в един момент какво е токсична връзка. Не става само с насърчаване на 3 годинки.

# 895
  • Мнения: 4 683
Да, но все пак детската увереност и самочувствие е едно, като възрастен вече е друго.

Нали не си мислиш, че не можем да направим разлика? Ние говорим, че за увереността на възрастния, е била важна тази на детето и на какво е било учено то.
Иначе, когато нямаш аргументи, по-добре замълчи. Не участваме във форума на олимпийски принцип: важно е количеството постове, а не съдържанието им.

# 896
  • София
  • Мнения: 12 374
Да, но все пак детската увереност и самочувствие е едно, като възрастен вече е друго. Та Таис, обясни как щастливото детство ти помогна да не си вземеш мъж, който да те побийва.

Според мен на жените трябва експлицитно да им се обясни в един момент какво е токсична връзка. Не става само с насърчаване на 3 годинки.
Аз не съм си ''взела'' мъж, който да ме побийва, а целенасочено се събрах да поживея с дилър, защото ме кефеше, имаше чудесни зелени очи и беше доста по-луд от останалите мъже Simple Smile С него изкарахме почти година - щура, като на филм. Боят беше еднократен, след което му бих шута - с други думи, и началото на връзката, и краят бяха гръм и трясък.

Честно казано, въпросната година не си я давам за нищо - най-малко пък за скапано детство, майка, която и досега не те харесва, провайдър-програмистче и живот, който се върти около ''Достатъчно ли съм добра за чуждите хора?". Знам, че ти е трудно да го разбереш, но споко, то и не трябва.

# 897
  • Мнения: 30 802
Важна е, но няма еднозначен начин, по който се отразява детсвото. Особено пък идеята, че охолно детство е сигурна рецепта за супер успешен възрастен след това. Детството също се преодолява, отработва, както казах - самочувствие е не само да се чувстваш обичан, а да си играеш играта, дори когато не си.

Защото истината е, че в 99.99% от живота си, с много малки изключения, на повечето хора не им пука за теб. Там отношенията са други, на други нива и изискват други качества.

А токсичните връзки са съвсем друга тема.

# 898
  • Мнения: 4 160
Скрит текст:

Та мен повече ме интересува как да стане така, че това първично детско самочувствие да се запази, а не да рухне пред реалния свят


Да не се налага да ходи в българско училище.

Като прочета такава простотия, се чудя как ли си станала човек, като ти се е наложило да ходиш?
Или не си човек, ама търпиш!? newsm78

Днешното бг образование е толкова фалшиво, натоварващо и осакатяващо, и щом това все още масово не се вижда е тотална драмата.

# 899
  • София
  • Мнения: 24 838
Скрит текст:
Скрит текст:

Та мен повече ме интересува как да стане така, че това първично детско самочувствие да се запази, а не да рухне пред реалния свят


Да не се налага да ходи в българско училище.

Като прочета такава простотия, се чудя как ли си станала човек, като ти се е наложило да ходиш?
Или не си човек, ама търпиш!? newsm78

Днешното бг образование е толкова фалшиво, натоварващо и осакатяващо, и щом това все още масово не се вижда е тотална драмата.

А, дали не е такова за мамините златни, които са научени да ходят на курсове по всичко, че да им наливат индивидуално с фунията в главичките? newsm78

Дали пак родителите са невинни, че ги пускат от 13 годишни да ходят на училище като фолк певачки на концерт пред "батки"?
Че са им осигурили парцалки и чия, и джобни, ама ги виждат за по час максимум на ден и идея нямат какво им е в душичките? newsm78

Общи условия

Активация на акаунт