Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Чии статистики? Може ли да посочиш източник?

Тук с невиделите европейска цивилизация наши жени (а и мъже) малко пресили, струва ми се.

Аз пък съм виждала и обратните примери със същата жестокост. Въобще не бих казала, че са малко. Сега пак жените търсят помощ, преди нещата бяха още по-жестоки.

Двата пола, разбира се, не са еднакви, макар че аргументът "иначе щеше да е един" не ми се види убедителен.
Забелязала съм обаче - нямам предвид авторката на цитата конкретно, - че с довода "мъжете и жените не са еднакви" масово се прекалява, та чак се злоупотребява. Чак толкова различни, колкото някои ги изкарват, също не са.
И да, жените като цяло са по-малко агресивни от мъжете, но да се твърди, че свестните между едните са много, а между другите - малко, е доста прекалено.

Отговарям направо.
Аз съм възпитавана много гадно, мачкана, мачкана до безкрай. Имах залитания и в двете посоки - или да търпя всико, или да не търпя нищо. Слава Богу, намерих баланса и мъжа за мен.

По мое мнение отношението от/към мъжете не се възпитава с думи. То се вижда в семейството. Каквото попие - това ще е.

Тук намесвате много и консуматорството (гледането на реклами), което не води задължително до това човек да стане лош или да няма достойнство. Ние имаме ТВ във всяка стая, значи поне 4 броя. Нищо не ограничавам, но с пример (да, пак този пример) давам знак кое се пропуска, кое може да се гледа-дали ще е филм или друго предаване. Дава ми възможност да коментирам нещо и да давам пример-ето-това е лошо и пошло и после -ето другото, което е красиво и стойностно, пък понякога сме попадали и на реклама, която ни кара да се смеем (защото е глупава). Т.е. аз имам достатъчно самоуважение, имам си доверие и знам, че 1. не е нужно да съм перфектна като дамите от рекламата с прах за пране, 2. да същ щастлива, че не се и заглеждам даже какъв прах за пране купувам, но да имам свободата да изгледам рекламата, да се посмея, но и да забележа неверояно готиния жълт (примерно) цвят на демонстрираната блуза от рекламата, и да ми донесе някаква радост идеята, да украся дома в жълто (пак примерно).
Ограничаването до уреди също ми е непонятно, ако се говори и се обяснява, как би повлияло гегативно. Плейстешъните не ги знам, бяха навремето модерни и мислех,ч е отдавна са отминали като модерен повик, но 15-20 минутки игра на някаква игра от страна на децата няма да им навреди-те знаят, че имат и че не е забранено-това само по себе си им дава шанс да не злоупотребяват. Доказвайки си взаимно във времето, че искаме/полагаме усилия/ и се съобразяваме едни с друг като родители, че имаме търпение един към друг, поражда и подобно чувство у децата, съответно те се учат да се съобразяват, или поне да полагат усилия. Щом аз мога да стана от лаптопа вечер, за да им сложа топла храна, така те могат да вдигнат глава от телефона (плейстешъна) и да си напишат домашното (пак например).
Да, повчето неща се базират на личен пример, но и влизат в друга крайност-ограничаваните деца да избият на крайност в момент , в който видят веднага да се възползват на принципа-дай сега да грабя с пълни шепи, че после няма. Аз затова давам всичко по всяко време, с контрол в началото, впоследствие с отпускане до степен, че да усетят как и сами да се контролират. Разбира се, това не е панацея, това е само моят опит и съм доволна от резултатите, след години вече, да видя едни достатъчно разумни и спокойни индивиди, с достатъчно самочувствие и доза покритие все пак, но не и в небесата дотолкова, че да се мислят за недосегаеми.
В частност, възпитанието на момичета е една особена нотка, и то при взаимоотношенията им с другия пол. Бащата има роля също, освен майката, писани са не една и две книги. Аз не си падам много да чета и да се водя по такива, но щом съществуват-значи има какво да се каже. Следвала съм максимата-да запазя всичко в семейството-то да е основа, то да е крепост, то да е спокойствие.

Относно грижата за външния вид: ако на едно момиче му идва отвътре да се украсява, а на 10 откровено има нужда от кола-маска, то това трябва да се насърчава. Да свикне да се конти заради себе си, вместо да тръгне да го прави заради мъжете.

Не бих забранила обезкосмяване, глупостите не идват от това, че не изглеждаш като орангутан.

На мен ми направи много лошо впечатление, как сериала "София ден и нощ" показа загубването на девствеността на едно момиче, толкова клиширано, обидно, гадно. Ми много млади хора го гледат, дори и тийнове. И това се дава за пример, малко или много.
 

Няма лошо да го видят, ако има кой да е до тях и да го даде като лош пример-какво се случва по света все пак.


Да, определено. Да има усета, да има възпитано усещане за красота и елегантност, включително за стойка (хранене не на последно място!!!въпреки темата за лютеницата, която за мен беше повод да се посмея, но и да си припомня някои неща)-->осанка да го наречем, която осанка не се постига над котлона или с тъпчене на филии с лютеница  .

Не знам дали личният пример на родителите е това, което фундаментално определя впоследствие връзките на дъщерята. Според мен по-скоро е умението за правилна преценка на хората.

Аз самата съм израснала в семейство с психическо и чат-пат физическо насилие - макар майка ми да е много далеч от жената, която само си стои вкъщи да готви и чисти - напротив, тя е независима, силна, самостоятелна, кариеристка и феминистка... освен в един аспект и той е баща ми. Но неговите стандарти са по-други и според него една жена, колкото и добра да е в нещо, никога няма да е по-добра от един мъж. Както тя, така и аз, никога не се справяме достатъчно добре, все сме прекалено слаби, твърде дебели, не готвим добре, не чистим достатъчно, кариерните ни успехи са защото някой ни е помогнал и т.н. Та така де, отгледана съм от двама човека с фундаментално различни разбирания за живота и ролята на жената в него.

В крайна сметка се оказах някъде по средата. Не си нося сама тежките багажи, ако има мъж наоколо и си подбирам мъжете така, че да ме обичат, уважават, подкрепят и глезят.
Вярно е, че повечето от тях са били и "смотани" по общоприетите стандарти. Но все пак не си избирам мъж, за да се хваля пред хората, а за себе си - за добрите и лошите моменти.

Като започнете така и ме убивате. Еми по телевизията дават и Игра на тронове, белите бродници и инцеста ли дават за пример? Примерите са вкъщи и обикновено са лоши. Винаги съм казвала и настоявам, за едно дете по-опасно нещо от собствените му родители няма и не може да има.


Сирен, съгласна съм. Така казали на приятелка с момиче на 13, че не бивало да и позволява да си епилира отсега подмишниците, после какво щяла да прави. И тя казала – ще продължава да си ги епилира. Еми, това е хигиена на първо място. А за външния вид и при двата пола е нормално човек да бъде възпитан да се облича правилно и добре. Не знам как хората очакват, че човек носил 20 години само анцуг изведнъж ще започне да се чувства добре в панталон. А 98% от момчетата до пълнолетие почти не са обличали дреха различна от анцуг.

Аз съм страшно уважаваща се и при най-малкият признак у мъжете зарязвах всичко веднага и бягах (може би понякога и без причина ).
Но се научих по трудния начин, как е нормално да се държи един мъж и как не е. След изживян ужас в детството с баща насилник и майка която дълго време не можеше да се откъсне (за което не я виня) и след това образът на втория ми баща който нямаше нищо общо с насилника, ми показаха каква трябва да е атмосферата в една връзка и какви трябва да са нормалните отношения между мъжа и жената.
Много се радвам, че ме научиха да не повтарям грешния модел на жената жертва и че родителите ми изградиха самочувствие на уважаваща себе си жена която знае как един мъж трябва да се държи с нея. Радвам се и, че някак успяха да изтръгнат образа на мъжа насилник от съзнанието на брат ми защото той пък можеше да се окаже попивателна и после да го упражнява над жените.

За сега нямам деца, не съм мислила как бих възпитавала ако имам момиче, какво бих ѝ казвала, но със сигурност бих ѝ говорила за това, за насилието, за мъжете, за жените, за нормалните семейства. Определено ще се опитам да я предпазя .

+1
Разлики има, физиологични, и те са свързани с размножаването.
Но не трябва да се бъркат с чисто човешки неща, които касаят поведението и отношението м/у хората един към друг, смятам че човекът е еволюирал достатъчно, за да го осъзнава.
Да се приема за извинение явно неуважение и тормоз, защото е от еди какъв си пол е несериозно.

И аз не виждам връзка. Напротив, чудесен повод са да се обясни защо не - за еди какво си.
От уреди не ограничавам, и ефектът е, че всяко позволено нещо не е интересно. И телевизор, и лаптоп, и таблет, всички си седи неизползвано. Телевизорът го разкарахме всъщност, по нейна молба.

Divineee, според мен пък посланието беше точно обратното - че трябва да мислят преди да скачат в леглото. А и ставаше дума за пълнолетна...
В интерес на истината и за мен загубата на девственост не е нещо особено и бих предпочела да е със случаен човек, не с някой, с когото имам намерение да градя връзка. Което не го прави автоматично насилник или гадняр.

Разговори на подобни теми с майка си не съм имала. Нямало е и нужда. Израснах в семейство за пример - вкъщи имаше уважение, обич и зачитане на другите. Естествено, приех го за нормално и търсех същото за себе си. Мъжът ми обаче е израснал в семейство, в което алкохола и изневерите са били ежедневие. Никога няма да забравя как от момента, в който видя отношенията в моето семейство той остана очарован. От само себе си започна да нарича моите родители "майко" и "татко" и пожела на тях да кръстим дъщеря си в знак на уважение, въпреки че аз бях се спряла на друго име /на нито един от четиримата родители, ако трябва да съм точна/. Сега двамата се опитваме да даваме добър пример на дъщеря ни, въпреки че както във всяко семейство лоши моменти не ни липсват.

Смятам да науча дъщеря си на уважение и зачитане на другите, но в същото време тя трябва да изисква същото нещо от отсрещните към себе си. Смятам да я науча, че "какво ще кажат хората" не трябва грам да й пука /разбирате в кой смисъл го казвам/ и че не е срамно или позорно за една жена да е сама. По-добре отколкото да е мачкана във връзката си. Смятам да я науча да бъде независима финансово и че родителите й ще сме винаги насреща в тежки за нея моменти и тя ще има нашата подкрепа.

Още едно много важно нещо за самоуважението.

Понеже в другата тема ми се подиграват до безкрай за това "от сой".

Не е от снобария, не е от ПМС или недоклатеност. Усещането "аз съм мома от сой" е от ония важни елементи, с които пазиш себе си от себе си. Не, изначално няма нищо грешно в това да ядеш лютеница от буркана с лъжица. Обаче събери момата със зелените смокинчета с принца на печените чушки и приказката хич не е "заживели щастливо".

Та това с "от сой" е нещо изключително прагматично. Колкото и да се убеждаваме, че всеки е личност с различни качества, човек е по-скоро продукт на средата си. До голяма степен решения, мислене и насоки в живота са ти вече предопределени. Малко хора се измъкват от средата си, но и да се измъкнат, пак си носят наслоенията.

Ей затова трябва да се внимава. Да не би момичето да реши, че макар да е от семейство лекари и адвокати, трябва да даде шанс на момче-строител и ще се чувства супер хармонично с него.

Това "от сой" също така служи, за да подшушнеш на младото момиче в един момент да се поспре с плюскането. С 5 кила отгоре може, но с 20 отгоре колкото и да сме широкоскроени...абе може и повече да се иска от живота, може малко да се поограничим. Нали сме дами все пак. Имахме тука една тема за това да не омахаш чинията за пет минути на официална вечеря и такива ми ти работи.

Това, разбира се, не е стопроцентова рецепта, но пак пази от доста голям процент навлеци, нахакани, психопати и подобни, защото се отсяват предварително с "аз съм мома от сой, той не е за мен". Пък ако се докаже, че е за нея- добре. Ама не да хлътва самата мома.