Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

О, въобще нямам намерение да използвам мъжете за своя изгода.

Но определено силно искам да ги използвам за изгодата на децата си. А там вече се искат много усилия, търпение, способности и визия, защото децата са скъпо удоволствие.

Едно е да сте двама, боси и голи и влюбени, ама когато детето трябва да се нахрани, облече и обгрижи, а вие да си заредите батериите...е тогава вече се вижда защо трябва човек да има и леко комерсиален поглед.

Та- може да си изживяваш всякакви тръпки, но в крайна сметка то това е част от тръпката- да си кажеш, ех, да можехме да заживеем щастливо заедно. Обаче все си мисля, че бързо ще ти охладнее тръпката, ако Той е от хората, с които хич не си представяш да живееш. Щото то иначе каква ще е тая Голяма Любов, за която тайничко си наясно, че ще трае от ден до пладне и ще ти мине като настинка, без последствия...за мен това е по-гадно и от пресметливост. Това е игра с чувства, използване на най-важните години и най-големите сили на човека за едната игра и забавление.

Ако искаш тръпка- скално катерене и бънджи, парашутни скокове...

А ти защо отказваш да приемеш,че е възможно и двете,а не - или е безхаберен и непрокопсаник,ама хубавец и си пасвате или е грозноват,не те подпалва,но ''перспективен'' и от каста(но пък голямо чудо,нали механичното в секса си си го усвоила и сама и нямаш нужда от тръпка,докато го обслужваш по график).

Имам чувството,че голямата ти тръпка е бил някой безхаберник,който така отричаш,който или не са ви станали нещата,или си се опитвала да буташ,само за да видиш,че нищо няма да се получи.Сега си решила че чувства и всякакви емоции настрана и трябва пресметливо да се подпише договора за покупко-продажба,за да ти са осигурени децата си държиш на изгодата.

Това,че на теб ти се е случило или по-скоро да не ти се е случило любов и тръпка с перспективен,не означава че на други също не се е случило и да обичат истински,да си пасват,да име голямата Любов и също така да е перспективен,от каста или напредничев и с желание да се развива и стабилен партньорът им.

А ти си се успокоявяй,че повечето,които обичат партньора си и са обичани истински,са нещастни,защото той е задължително развей прах и нехрани майко.Гроздето май ти киселее здраво.

А пък според мен днешните жени трябва да имат и малко мъжко отношение към секса - чук и бег.
Защо пък не? Защо пък и ние да не се позабавляваме, без да ни пука? С какво мъжете са повече от нас, че те може, а ние не? Ей така - веднъж-два пъти, колкото да видим какво е.

И какво, Сирен, викаш на 16-17 да правят списъка и хич да не си губят времето с безперспективни. Ако случайно за някой им трепне, пазят се,  вдигат стените,  учат се как сами да се самозадоволяват, че да са готови за оргазъм, когато ГО намерят (разбира се оня, надлежно оценения по списъка). Иначе е губене на време между 16-25 да изпитваш чувства, да се учиш на взаимност. А и освен това през ученическите и студентските години вадиш кристалната топка и гледаш кой има заложби да стане поне изпълнителен директор??? Да има образование, да е амбициозен, да е стабилен, да не пие и бие са критерии, които повечето момичета от по-интелигентни семейства търсят по подразбиране . Може и някоя да се подхлъзне веднъж, но откровеният простак така или иначе ще ги отблъсне. Но какво пречи да отговаря на "перспективните" критерии и пак да е леке?  На каква възраст жената трябва да почне да се оглежда с цел създаване на семейство? Как незрелите момичета сами ще израснат, ще стигнат до своите си изводи? Как ще го направят без да загубят човечността си и способността си да чувстват? Според мен един свестен мъж също надушва меркантилността и бяга от нея. А ако и той е навит на търговска сделка, колкото и "синя" кръв, интелект и амбиция да имат и двамата  - бракът им ще е точно това  - сделка. И това е пагубно за децата. На какво ще ги научи? В моят брак съм на такъв етап - липсват чувствата и усещането за истинска близост и грижа, въпреки че не се събрахме по меркантилни критерии. Нищо, че и двамата отговаряме на тях. Проблемът е в спойката ни. Мнението на veni35 много ми хареса и точно това,което е получила от родителите си, е най-големият подарък. Никакви тънки сметки не могат да заменят искреността в едни отношения и тази липса на топлота не се компенсира с финанси, стриктно разпределение на ангажиментите и елитарни претенции . И пак ще подчертая - не говоря изобщо за любов голи и боси, макар че това си има своя чар и място на съответната възраст и въобще не е болка за умиране . Когато децата са интелигентни, възпитавани да учат, да се развиват,  да разчитат на себе си,ще си намерят мястото и няма да умрат от глад. За мен би било по-важно да науча сина си да уважава човека до себе си, да не мачка достойнството му(а и да не се поставя в положение да го мачкат и използват), но и да търси и дава чувства, иначе от връзката няма смисъл.

На 16-17 учиш яко математика, езици, програмиране, готвиш се за право и медицина, не лапаш мухите.

За жената е добре да почне да се оглежда в университета и да се омъжи към 25, да роди първо дете към 27. Така ще има време и за избор, и за кариера, и за деца.

Това с емоциите и влюбването е лесно- няма нужда чак да се учиш. То си идва естествено.

Siren, не знам дали си попадала на тази тема http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=938741. За мен това е истинската връзка. Искам да изпитвам такава любов към някой и той към мен. Ти способна ли си на това? Дълбоко се съмнявам такива чувства да ти дойдат естествено и да дадеш тази подкрепа на човека до теб.

Аз ще разгледам цялата ситуация под друг ъгъл, но не зная дали ще е разбираемо: след като има явно разминаване между природа и инстинкти (16-17 години от едната страна) и общество и нагласи от друга страна (27 години за раждане), то защо на 100% трябва да вярваме сляпо, че съвременните нагласи на обществото са правилни? Разминаването е видно.

Всъщност не се ли инфантилизират изкуствено децата и до 23-24 години не ги смятаме за възрастни изобщо? Ама те били студенти, учели още, не си били хванали хляба в ръцете. Че защо сме го оставили това на обществото - да си вземат хляба в ръцете?

Не казвам кое е правилно или грешно. Питам не сме ли склонни да се отнасяме към децата си като към инфантили?

На veni35 поста също много ми хареса.

Че, да не би да има жена на днешно време, на която да не й се е случило 1-2 пъти поне "чук и бег"?

Magdalena1978р съгласна съм с наблюдението ти- след 1990г. постепенно на децата почна да се гледа като на инфантили докъм 30г. възраст.
Интересното е, че що се отнася до работа и кариера, се приемат за зрели и готови за шефски места дори, но за семейство и деца- не.

На Мамасита,тя е по сметките - как ще си продаде ''обслужването'' за тръпката и любов.Като не може да намери и любов и перспективност,гледа за парички в замяна на обслужване,разбира се след като мъжът се е тествал и доказал,че може и да не я занимава много-много за обслужване.

Една ''самоуважаваща'' се жена си продава обслужването на този,който даде най много явно,според нея.

Аз съм мерси да се възприемам като стока за раждане.

По принцип не смятам , че има нещо нередно в това да си отваряш очите като си търсиш мъж и да изискваш от него да е перспективен и да може да издържа семейство. Това е въпрос на оцеляване и просперитет на семейството, а не сметкаджийство. Само с любов не се живее, особено пък като дойдат децата.

Но ти би ли си прежалила чувствата и любовта,пасването като двойка за оцеляването и просперитета?Не говоря за нехранимайко и т.н,но да държиш и на двете - на любовта И на просперитета.
За мен това е правилното,а не да се продаваш за някакви отметки,защото човека бил перспективен,но какъв е като човек и дали си отивате като такива... никой не пита нито иска да знае.

Права си, но на Сирената писанията са ми сякаш животът трябва да е някаква схема, таблица и да нанасяме в нея постигнатите резултати. Аз такива неща не мога да си представя. Реално животът ни колкото и да е в нашите ръце, толкова и не е ...

Може да обичаш и да си пасваш и с някой по-перспективен. Да, бих си прежалила чувствата и съм го правила. ......и то на невръсните 20 години. Тогава аз бях както казва Сирената такава, която бъхти да учи право и да се развива, а не виждах същата амбиция в приятеля си тогава.

Според мен Сирената е преживяла много ужасни моменти с първия си брак и това я е накарало да е по-предпазлива и да избира по-надеждни мъже, но не смятам, че е меркантилен човек. Честно казано предпочитам мислене като нейното пред това на разни кухи лейки, водени само от хормона и немислещи разумно за собственото си бъдеще и най-вече за това на децата си.

Аз пък съм била от обратната страна- пак на 20 излизах с един супер перспективен,че и красив и умен и така си набивах Ама ще го харесам бе,харесва ми,перспективен и страхотен.В крайна сметка нямахме общо,той не разбираше хобитата ми,аз не разбирах неговите.Какво да чакам да родя деца за да имаме какво да си кажем?Невероятен живот.

Едното не пречи на другото изобщо, дори понякога е стимулиращо. Най-добрите ми ученически години са тези, в които бях лудо влюбена в едно доста интелигентно момче. Ами не исках да ме вижда като тъпачка и двойкарка, и много се стараех. Беше голяма и много невинна любов, мил спомен ми е. Така, както го казваш, сякаш на 16-17 си робот, който трябва да не вдига глава от учебниците. Малко разсейване действа много благотворно.

BeautifulM, напълно съм съгласна. С бившия ми приятел се разделихме точно, защото се чувствах сякаш няма какво да си кажем, нямахме общи интереси и хобита. Иначе беше мега перспективен - свестен, добряк, кариерист и с много голям приход. Ама... като не ми е на сърце, егати перспективата.