Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Жени, които се хвалят, че са нечии любовници, определено не са възпитани в самоуважение и достойнство...

 Хич не ме интересува какво правят под чаршафите. Виждах какво се случва над тях.

Това не са любовници, просто е форма на благотворителност. Човекът иска да помогне на млади и гладни момичета да се позамогнат.

Аз едно нещо мога със сигурност са кажа. Ако Божков има любовница, никой никога няма да разбере. А камо ли тя да се похвали сама, че му е любовница. Доста безразсъдна би била. Иначе за Божков работят много жени, млади. Симпатични и не чак толкова симпатични.

Иначе за да тръгне кариерата на едни две девойки, ПР те им пускаха слухове, че са любовници на Божков. Само дето не се познавали лично.

Моята позната не беше нито млада, нито стройна, нито красива, нито гладна. Беше хитра.

Че какво е харесал тоя бе? Малее. Дано поне на Попи познатата да е млада и хубава.

На такива тежки философски въпроси не мога да отговоря. 

  Разбирам.

Сексуално може да е била много хм... сгодна женица.

Нямам идея какъв завой е взела темата, но отговарям на първия пост - ЧАЛГА!
Докато народа слуша песни от рода на "бий ме, обичам те", "дами, слагайте червило, мъж на хоризонта", "гаси тока, че си лягам" - ще продъжават да съществуват изтормозените дребни душици и ще продължават да възпитават поколенията си в същия този кючекчийски ритъм на живот.
Мисля да възпитавам дъщеря си в спортно-планинска ориентираност. Искам да знае и да се интересува "откъде идва млякото", "какво яде кравата", "как изглежда природата" , да кара колело, да бере гъби, да тича с кучето, да разбира живота, който ни заобикаля, а парцалките и моткането в Мола да си останат неизследвана и безинтересна територия за нея.
Такава ми е идеята, но все пак и тя ще има мнение и желание, и свох ритъм.

Прочетох ти и предния, подробен пост и искам да те поздравя за толкова твърдо и умело изградената позиция и че си я отстоявала независимо от обстоятелствата. И според мен най- страшното е да загубиш себе си в отношенията с хората като цяло. Тогава се пропукваш и започваш да позволяваш  да се държат с теб непристойно и правейки непрестанни компромиси със себе си (уж в името на нещо си), един ден не можеш да се познаеш.
Аз лично много се плаша, че това може да ми се случи въпреки твърдия ми като цяло характер и ще споделя причината само че от гледната точка на дъщеря. Не визирам цитираните в първия пост неща, такива крайности за мен са смесица от възпитание (не това към противположния пол, а като цяло), хормони + липса на кой знае какъв капацитет на последния етаж.
Та, майка ми е доста независима жена, намирам я за крайна понякога и още докато съм била малка е праила баща ми по живо по здраво. Без особени провинения- побои, пиянстване, изневери и т.н. Просто авантюристична натура и неготовност за семейство, донякъде липса на отговорност. Та не е имало, страдания , извивявания, изчаквания, компромиси, просто като горецитираната потребителка знае какво иска и какво очаква от даден мъж и като не го е видяла, му е била шута. Не бих казала, че съм се чувствала ощетена откъм родителско внимание и грижи, израснала съм като щастливо, но за себе си виждам, че тази непреклонност и моментална решителност не могат да играят със същата сила, защото се замислям понякога: ами ако е била грешна стъпка от нейна страна и т.н. Влияе ми върху желанието как и по какъв начин да създам семейството си и така.
Та искам да кажа, че понякога родителският пример играе обратна роля, особено когато е в крайности и всички тези момичета не са плод на патриархални ценности и възпитание, остарели разбирания, че жената трябва да търпи и т.н.

Да, на днешно време се забелязва и тази крайност, особено в Европа, където разведените жени с деца са по-добре осигурени. Да напуснат мъжа си просто ей-така, защото нещо не ги кефи. Знаят, че могат да се справят сами, имат самочувствие. Но дали това е правилното решение?

На мен това отношение ми донесе негативи с първия брак. Казах си- колко му е, ако се разведа, ще се оправя. Да, ама на практика не е толкова лесно, колкото на теория.

Но в крайна сметка за жената е въпрос на баланс: от едната страна да си знае, че бракът не е окови и че разводът е опция- от друга да внимава, за да не се налага развод по възможност. И да знае, че не е грешно да разчита на брака като инструмент за приятен и богат живот (не да вземе парите на мъжа наготово, но да е брак, който допринася за градене, не за разсипия).

 Но е наистина токсично да усещаш, че има нещо грешно в брака и да се натискаш, защото разводът не е опция. Някой беше разказал една приказка за търпеливата жена, дето от много тормоз в брака станала светица и костите й били нетленни...е не, мерси, с Господ ще се разберем за други опции за святост.

Харесва ми и подкрепям мнението Ви, с уговорката относно приказката за жената, че и търпението си има предел, но в никакъв случай да не пропуснем да дадем шанс, заредени оптимистично със същото това търпение. И смятам още че ако човек е убеден в съществуването на своята добронамереност, рано или късно ще зарази и околните с нея!

Toва решение е строго индивидуално е не може да се преценява от сранични лица.