Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

  • 72 012
  • 997
  •   1
Отговори
# 570
  • Наблизо
  • Мнения: 8 806
Ние плащаме на човек за почистването,миялната си я поделяме,аз пускам пералня и сгъваме заедно,готвене аз се занимавам.
Нито аз нито той имаме сили да правим всичко,поделяме си и каквото можем плащаме на някой да го свърши.С бебето ще остане същото,нищо че ще си стоя няколко месеца вкъщи,защото и той ще го гледа докато аз си припомням че съм човек.

О, то много уморително това, което ви остава, освен ако той не е докер на гарата, а ти чистачка на поне 15 офиса... Peace
Жалкото е само, че отсега си настроена, че като си майка и си останеш вкъщи да се грижиш за детето си, преставаш да си човек.
С тази нагласа, поне две помощници трябва да ти се въртят на пета, със застъпване, докато си дойде мъжът ти, че да поеме своята част от "хамалогията".


Ще ме извиняваш,но нямаш представа какво работим нито на какво сме подложени.Когато си на работа с голяма отговорност,каквито са нашите с мъжът ми,има също и страхотен стрес който изморява много повече,отколкото физическа работа,в която няма нужда да си ползваш мозъка.Свършил си го и си тръгваш.
И да,няма да съм част от обществото и животът ми няма изобщо да е същия - още повече че помощ нямаме никаква.Отсега ми е ясно,че ще е доста трудно и трябва да забравим досегашния ни живот,но едно е сигурно - колкото мога ще си плащам да ми е по-леко и заедно ще следим да си поделяме останалото.

# 571
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
А кой каза, че свободен означава свободен непременно и само за къщна работа? И че даденото нещо непременно трябва да се свърши сега и веднага? Това, че в даден прозорец от деня не работя, означава, че мога да сготвя, ама мога и да реша да не готвя, а примерно да ида да търча с кучетата по баирите (защото и това трябва да се свърши от някого), да изляза (по работа или за кеф), да си подредя свързаните с другата работа неща, да седя на компютъра, както и правя в момента, да си пресаждам цветята или да се занимавам с други неща. Което не означава, че чакам мъжа си или децата за готвенето, че да не се мина. Отде се пръкна това "чакам другият да дойде, че да не се мина да свърша нещо сам/а", идея си нямам.
И друго - ако в едно семейство двамата са на една вълна и със сходни разбирания, няма значение кой работил 4, кой 6 и кой 12 часа - нещата се нагласят и регулират от самосебе си от началото и така си вървят - веднъж единият поема, след това другият и така. Вече ако някой от двамата прави сметчици кое е негова работа и кое не, и как да не се мине, идват проблемите.
И къде ги видяхте толкова принцеси да работят на 4 часа, че и да чакат осемчасовия да се върне, че да не се минат, не знам. Около нас жените са все на пълен работен ден, пък като гледам, това явно не може да им послужи за оправдание да не вършат къщна работа, като се приберат.

# 572
  • Мнения: 30 802
Аз, като по-бедна, все пак имах шанса да наблюдавам какво значи наистина домакинстване, ама подробно и енергично. Ами...ако някой трениран ми го вмени за задължение, всеки ден под час и под строй, ще изтрещя доста скоро.

Иначе аз съм си чакала мъжа да се върне, за да направя някои неща, които с деца са трудни до опасни. Тоест да, цял ден не готвя и го чакам да се върне, за да наглежда децата и да готвя без висящи от крачолите ми.

# 573
  • Мнения: 1 174
Аз съм с две момчета. И съм на принципа - в къщата сме 4 човека, 2 котки и папагал, на двора куче и малки кучета.
Всеки от човеците върши нещо, според възможностите си, 3 годишния ми син например полива цветя, храни котки, може да се обслужва сам. 10 годишния храни и разхожда всичко останало, което се храни и разхожда, бърше прах, подрежда детската, събира дрехи за пране, помага на брат си да си налее сок или да си обуе обувките. Мъжът ми и аз сме взаимозаменяеми с всичко останало, има обаче неща, които знаем, че другия мрази и се стараем да не му се налага да ги прави.
Пример - мъжо мрази да чисти повръщано от дете или котка.
Аз - мразя да проверявам домашни, натоварвам се с размисли от сорта: кой ги измисля тези задачи, тези учебници и т.н.

Та - всичко това гаранция се отразява на синчетата ми и им се изяснява - който живее в един дом, прави каквото е нужно за поддържането му, готви този дето е решил, че днес ще се изфука. Чистят всички, подреждат всички.
Каква жена ще избере не ми дреме, да са щастливи, но дакато е в нашето семейство и не е създал свое - всички са равни, нужни и задружни в битката 😂😂😂

# 574
  • Мнения: 6 289
Аз съм с две момчета. И съм на принципа - в къщата сме 4 човека, 2 котки и папагал, на двора куче и малки кучета.
Всеки от човеците върши нещо, според възможностите си, 3 годишния ми син например полива цветя, храни котки, може да се обслужва сам. 10 годишния храни и разхожда всичко останало, което се храни и разхожда, бърше прах, подрежда детската, събира дрехи за пране, помага на брат си да си налее сок или да си обуе обувките. Мъжът ми и аз сме взаимозаменяеми с всичко останало, има обаче неща, които знаем, че другия мрази и се стараем да не му се налага да ги прави.
Пример - мъжо мрази да чисти повръщано от дете или котка.
Аз - мразя да проверявам домашни, натоварвам се с размисли от сорта: кой ги измисля тези задачи, тези учебници и т.н.

Та - всичко това гаранция се отразява на синчетата ми и им се изяснява - който живее в един дом, прави каквото е нужно за поддържането му, готви този дето е решил, че днес ще се изфука. Чистят всички, подреждат всички.
Каква жена ще избере не ми дреме, да са щастливи, но дакато е в нашето семейство и не е създал свое - всички са равни, нужни и задружни в битката 😂😂😂
Фен съм ти!

# 575
  • Мнения: 9 233
Хич не го жаля сина ми.
А дано се намери някоя да го накара да върши домакинска работа без да мърмори...
Лично ще я почерпя. Изобщо не ми хрумва да му казвам как да мери на кантар всичко.
За съжаление светът все още е мъжки и мъжете са по-добре.

# 576
  • Мнения: 4 232
Хич не го жаля сина ми.
А дано се намери някоя да го накара да върши домакинска работа без да мърмори...
Лично ще я почерпя. Изобщо не ми хрумва да му казвам как да мери на кантар всичко.
За съжаление светът все още е мъжки и мъжете са по-добре.
Светът може и да е мъжки (в което напоследък все повече се съмнявам), но мъжете не можем без жените, както и обратното. Колкото и да се пънат някои съфорумки, че са си самодостатъчни.

# 577
  • Мнения: 14 823
Ама как самодостатъчни! Ако не е мъжът ми, как все аз ще съм права? Simple Smile

# 578
  • София
  • Мнения: 24 838
А кой каза, че свободен означава свободен непременно и само за къщна работа? И че даденото нещо непременно трябва да се свърши сега и веднага? Това, че в даден прозорец от деня не работя, означава, че мога да сготвя, ама мога и да реша да не готвя, а примерно да ида да търча с кучетата по баирите (защото и това трябва да се свърши от някого), да изляза (по работа или за кеф), да си подредя свързаните с другата работа неща, да седя на компютъра, както и правя в момента, да си пресаждам цветята или да се занимавам с други неща. Което не означава, че чакам мъжа си или децата за готвенето, че да не се мина. Отде се пръкна това "чакам другият да дойде, че да не се мина да свърша нещо сам/а", идея си нямам.
И друго - ако в едно семейство двамата са на една вълна и със сходни разбирания, няма значение кой работил 4, кой 6 и кой 12 часа - нещата се нагласят и регулират от самосебе си от началото и така си вървят - веднъж единият поема, след това другият и така. Вече ако някой от двамата прави сметчици кое е негова работа и кое не, и как да не се мине, идват проблемите.
И къде ги видяхте толкова принцеси да работят на 4 часа, че и да чакат осемчасовия да се върне, че да не се минат, не знам. Около нас жените са все на пълен работен ден, пък като гледам, това явно не може да им послужи за оправдание да не вършат къщна работа, като се приберат.


Защо беше тоя чаршаф, така и не разбрах? newsm78
Въпросът беше елементарен, а ти домъкна и кучета за тичане по баирите, и цветя за разсаждане, и нежеланието да направиш каквото и да е, и висенето пред компа,та завърши с обяснението, че нямало принцеси, работещи на 4 часа.

Не знам каква ти е специалността, но определено не можеш да се съсредоточаваш върху фактите, да ги запомняш и да отговаряш/ действаш по същество.
Не ми се обяснява отново откъде дойде това, с чакането другия да дойде, че да не се минеш- след поста на съфорумката, ти попита, аз ти обясних.
Сега пак питаш......


# 579
  • Мнения: 5 142
Кой въобще работи на 4 часа? Такива митове и легенди съм чувала само от майка ми за времето на "зрелия соц."
Само веднъж съм работила на намален работен ден за 11 месеца и ако има начин, не бих го правила никога повече. Пътуването е еднакво, както и работата горе-долу, само заплатата е наполовина. По-скоро освобождава време намалената работна седмица: 3 пълни дни и 2 свободни.

# 580
  • София
  • Мнения: 24 838
Кой въобще работи на 4 часа? Такива митове и легенди съм чувала само от майка ми за времето на "зрелия соц."
Само веднъж съм работила на намален работен ден за 11 месеца и ако има начин, не бих го правила никога повече. Пътуването е еднакво, както и работата горе-долу, само заплатата е наполовина. По-скоро освобождава време намалената работна седмица: 3 пълни дни и 2 свободни.

По соца никой не работеше на 4 часа.
Нямаше такава опция.
Имаше професии, при които се работеше на 6 часа, заради отровите, например.

Ти също не знаеш въобще защо обсъждаме работа на 4 часа от единия в двойката, ама нямам сили да обяснявам за енти път. Peace

# 581
  • Мнения: 5 142
Майка ми, която ти е набор, е работила няколко години на 4-часов работен ден.

# 582
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464

Не знам каква ти е специалността, но определено не можеш да се съсредоточаваш върху фактите, да ги запомняш и да отговаряш/ действаш по същество.
Не ми се обяснява отново откъде дойде това, с чакането другия да дойде, че да не се минеш- след поста на съфорумката, ти попита, аз ти обясних.
Сега пак питаш......

Аха, стигнахме до вечния момент, когато отсрещната страна винаги се оказва тъпа и неспособна да чете с разбиране, че да е на висотата на твоите разсъждения и способности. В крайна сметка не съществуват само рамките "премятане по дивана и нежелание да свършиш нещо".
Чаршафът посочи, че свободното време може да се използва за други неща и всеки е свободен да избере кога и какво да свърши. Обясних и че оползотворяването на свободното време по друг начин не означава, че чакаш партньора си да хванете заедно прахосмукачката, че да не се минеш. Ако мъжът ми почне работа на 4 часа, това означава ли, че трябва да му задавам рамките какво да прави през останалото време и изобщо, да очаквам да върши всичко в дома?
Аз съм с две момчета. И съм на принципа - в къщата сме 4 човека, 2 котки и папагал, на двора куче и малки кучета.
Всеки от човеците върши нещо, според възможностите си.

Същото е вкъщи, а гледам, и при сестра ми. Има син и дъщеря, и изобщо не позволява на малкия да се изнизва от възложеното му - да почисти стаята си, да избърше прах или каквото там има да се върши. Каквото се възлага на малката, това и на него, като се редуват.

# 583
  • Мнения: 6 289
Въпросът ми е към rosy и sombra - искам да разбера какви бяха вашите семейства в които сте израснали?
Като ви чета сега се сещам вкъщи какво беше. Майка ми го играеше жертва..и на ум не и минаваше да възлага задачи на мен и брат ми, а ние разбира се възползвахме като дори си хвърляхме огризките под кревата...и други простотии в стаята. В някакъв момент майка ми идваше в нашата стая и почваше да рине боклука и да реве докато ние си лежим по креватите, вменявайки ни чувство за вина.Нещо, което и до ден днешен ни създава страхотни проблеми защото се чувстваме перманентно виновни за щяло и нещяло.Но сега разбирам, че това е било част от имиджа и на жертва. Какво и е пречело ако не предварително да постави задачи да ни накара да станем от кревата и да си почистим боклуците? Да ни даде възможност да се реабилитираме някак, а не да се чувстваме злодеи причиняващи на майка си страдание....За навици да не говорим....всичко после ми излезе през носа...защото мъжът ми беше възпитаван от майка, която е маниячка на тема ред и чистота.
И сега осъзнавам как жертвата (майка ми) зорлем е вкарала нас, децата в ролята на агресори, а после ни е накарала да чувстваме вина. Чувствайки jтази дълбоко вкоренена вина още от детските години (щото този пример е само зрънце от цялата картина) ние с брат ми дефакто вече сме били заквасени като жертви в нашия собствен живот...само очаквайки някой, коойто ще заеме ролята на агресора..и дори превръщайки някого в такъв просто защото ролята на жертва изисква и съответно роля на агресор...и така колелото се завърта.
Това по темата. Но на обратно - как се възпитават жертви.
Сега разбира се че не можах на моя син да създам трудови навици, но поне се опитвам да не му вменявам вина и да го оставя да си поправи стореното - ако примерно е разхвърлял из общите помещения съвсем учтиво го моля да си прибере нещата като му казвам, че и аз ще се постарая да не слагам мои неща не на място. Призовавам го към взаимни усилия за повече уважение един към друг, но никога не го поставям в ролята да се чувства той виновен. За стаята му в един момент реших, че няма да се меся - това е негова лична територия и ако той е решил да живее в кочина това си е негов избор. И о чудо! В момента в който го направих започнаха да се проявяват спонтанни инициативи за подреждане и почистване на стаята му. Така, че аз стигам до извода, че в човека са заложени хубавите неща и ако не можем ние да ги стимулираме чрез възпитанието бихме могли поне да не им слагаме похлупак с непрестанни критики, вменяване на вина, предявяване на претенции и мрънкане.

# 584
  • Мнения: 7 005
Що да възпитавам женомразец?
Щото го уча да уважава и цени първо себе си ли?
Първо,думата "мразя" е нещо което не се употребява от семейството ни.
Уча го,че омразата цапа най-вече самия него.
Второ,моя модел на семейство е този в който мъжа работи и се грижи за всички финанси,а жената е домакиня,ило работи за кеф,не от нужда.И в този модел го възпитавам и него.Да има готовност да издържа и жена и деца,и да не чака на нейната заплата за нищо,тя си е за нейни глезотии и за децата..
Но,да гърби и да се прибере у дома,където ще го чака прахосмукачка и пералня,не ми е ОК  .
Единствения приемлив за мен вариант ,при който мъжа поема домакинските задължения наравно със съпругата си,е тогава, когато той няма възможност да подсигури финансите сам,и се налага и тя да работи.
Не знам дали правите разлика между работа за кеф и работа от нужда.

Общи условия

Активация на акаунт