Не ми се спори с човек, който се извърта през мнение на 180 градуса, за да демонстрира, че винаги той единствен владее положението и избира. Ами не
- Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.
Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?
Вижте сега, не говоря за себе си, говоря за стандартната ситуация с българската жена. Аз какво имам и какво мога и какви са ми целите е друг въпрос. И да, всичко е несигурно, все още живеем в държава, където възстановяването аха-аха да тръгне и пак тръгва назад и настрани, та не е като да съм жена в развита страна с почти гарантирана стабилност и да си мисля само за по-високи и яки цели. Защото успехът не зависи САМО от лични данни, а от цялостната среда.
И не че ще се сдухам от самите кофти неща - вече написах, при съзнателни вече деца, свикнали на стандарт, ще има голямо мусене. Сещам се за Скрек примерно и ако сервира развод на пределно разглезените си деца, с опцията да им падне стандартът и кефовете - със сигурност ще има изгарящи тийн погледи и колкото и да си перде, няма как да не те жегнат. Та в повечето случаи търсенето на стандарт не е кифленско, а е с оглед на децата, които са много изискващи и ще ритат доста срещу свиването на стандарта. Всички знаем, че децата се кефят още повече да имат и да им е готино.
И не че ще се сдухам от самите кофти неща - вече написах, при съзнателни вече деца, свикнали на стандарт, ще има голямо мусене. Сещам се за Скрек примерно и ако сервира развод на пределно разглезените си деца, с опцията да им падне стандартът и кефовете - със сигурност ще има изгарящи тийн погледи и колкото и да си перде, няма как да не те жегнат. Та в повечето случаи търсенето на стандарт не е кифленско, а е с оглед на децата, които са много изискващи и ще ритат доста срещу свиването на стандарта. Всички знаем, че децата се кефят още повече да имат и да им е готино.
Е нали уж за себе си говореше, Сирен, сега се обърна 
Ако не беше предъвкано, щеше поне да е забавно (в някакъв пародиен смисъл).
Част от успешното възпитание е децата да се учат на 2 и 200, а не само че стандартът идва от някъде, той е постоянна величина, не може да се променя към по-лошо и някой друг го осигурява (нали беше големият проблем с това, как да се обяснява на децата, че стандартът не бил същия, като този с таткото провайдър?!).
Ако не беше предъвкано, щеше поне да е забавно (в някакъв пародиен смисъл). Част от успешното възпитание е децата да се учат на 2 и 200, а не само че стандартът идва от някъде, той е постоянна величина, не може да се променя към по-лошо и някой друг го осигурява (нали беше големият проблем с това, как да се обяснява на децата, че стандартът не бил същия, като този с таткото провайдър?!).
Аз пък на този етап бих имала угризения. В смисъл - не бих се фръцнала за чорапи на пода или други неща, за които се предписва "бягане с 200" и да, признавам си, защото не бих искала заради егото си да причинявам на децата си свиване и дискомфорт. Пак казвам, говоря хипотетично. Но също така не мисля, че поддържането на стандарт е някаква тривиална глезотия и без него е широта на душата - ми за мен не е, напротив. То пък каква широта на душата, ако примерно трябва да мисля дали мога да си позволя книги или билети.
В смисъл - ако някой има опит да е обяснявал на гледано дете защо сега не може вече ски/пони/тенис или каквото там, да сподели как е минало.
A иначе, както винаги, говоря за общи наблюдения и ги илюстрирам със своя пример, за да е по-автентично. Не говоря за себе си като такава, само ползвам това, което знам, за пример.
В смисъл - ако някой има опит да е обяснявал на гледано дете защо сега не може вече ски/пони/тенис или каквото там, да сподели как е минало.
A иначе, както винаги, говоря за общи наблюдения и ги илюстрирам със своя пример, за да е по-автентично. Не говоря за себе си като такава, само ползвам това, което знам, за пример.
Ако атмосферата е тягостна и майката няма душевен покой, то и за децата ще е така. И понеже нямат страховете на възрастните и все още са абсолютни оптимисти, сами биха я окуражили за промяна.
Всъщност е напълно възможно децата да са много щастливи и въобще да не им пука какво усеща майката. Децата са егоисти и в повечето случаи им пука повече за личния комфорт, особено в тийн годините.
И ако за едно дете ските са насъщни, ходи обяснявай, че вече няма място за ски в бюджета.
Разбира се, не говоря за тежки случаи на насилие и психария в брака, но ония гранични състояния на "вече не съм щастлива". Въпросът е за колко малко нещо може да се "избяга с 200".
И ако за едно дете ските са насъщни, ходи обяснявай, че вече няма място за ски в бюджета.
Разбира се, не говоря за тежки случаи на насилие и психария в брака, но ония гранични състояния на "вече не съм щастлива". Въпросът е за колко малко нещо може да се "избяга с 200".
Точно в момента мога да си гледам децата със същия стандарт, със своите доходи. Допреди година-две не можех. Затова казвам, че не е тривиално жената да е "независима", особено пък с доходи, които са несъизмерими с общия стандарт на семейството.
Иначе към момента ако е само за моя г§з, мога да си живея дори луксозно.
Говоря за нещо точно определено: децата да не усетят никаква разлика, ако мама се изнесе с тях и остане без дохода на таткото. А това в БГ е почти невъзможно за голяма част от жените.
Иначе към момента ако е само за моя г§з, мога да си живея дори луксозно.
Говоря за нещо точно определено: децата да не усетят никаква разлика, ако мама се изнесе с тях и остане без дохода на таткото. А това в БГ е почти невъзможно за голяма част от жените.
Бащата трябва да продължи да се грижи за нуждата им,както и преди..
Ако атмосферата е тягостна и майката няма душевен покой, то и за децата ще е така.
И наистина може да ти направят фасон за тениса/ските/ адидаските. И аз какво? Да се гръмна или да се метна от 6 етаж?
Дъщеря ми не беше много хепи като забременях за втори път, но не съм търсила разрешението или одобрението й.
Absurt, nе говорехме ли за жени, които са се "оказали" без мъж, след като такъв е имало?!
За тях пишех и неслучайно по-горе споменах "гръб и база": важно е на какво разчита една жена (включвам и качествата й) и с какво влиза в една връзка, защото те са й "скрит коз", ако й се наложи да излезе. А качествата й, това, над което може да изгради.
За тях пишех и неслучайно по-горе споменах "гръб и база": важно е на какво разчита една жена (включвам и качествата й) и с какво влиза в една връзка, защото те са й "скрит коз", ако й се наложи да излезе. А качествата й, това, над което може да изгради.
И пак тя не може да запази стандарта, който е имала и преди, и по време на брака.
Просто защото има още едно същество, за което да се грижи и харчовете по него не са константна величина, както са към нея, а растящи от ден на ден.
Да се лъжем, че на 40 години и с дете, може да е на разположение като неангажирана с нищо, не можем.
Както и че, тепърва ще се добере до по- високо стъпало в кариерата, работейки по- малко поради нуждата да отгледа и възпита, а не само да задоволи с храна и вещи детето си.
Всички забравят, че раздяла/развод си имат и период на шок и емоционални последствия, плюс проблеми около самото дело, та жената не може от ден първи да даде газ на супер-уау кариера. Може буквално да е като зашеметена и да гледа в една точка. Е, разбира се, всички познават само свръхжени, които още със стягането на чантата имат план за бурен растеж и мега успехи.
Та така, ако ще и три скрити коза да има, може да не може веднага да ги приложи с максимален успех. Личните качества също не са константна величина, на разположение във всеки момент - виж параграфа за шок, депресия и изобщо кофти период, в който не може да си пласираш качествата както трябва, или способностите са поръждясали.
Та така, ако ще и три скрити коза да има, може да не може веднага да ги приложи с максимален успех. Личните качества също не са константна величина, на разположение във всеки момент - виж параграфа за шок, депресия и изобщо кофти период, в който не може да си пласираш качествата както трябва, или способностите са поръждясали.
Absurt, nе говорехме ли за жени, които са се "оказали" без мъж, след като такъв е имало?!
За тях пишех и неслучайно по-горе споменах "гръб и база": важно е на какво разчита една жена (включвам и качествата й) и с какво влиза в една връзка, защото те са й "скрит коз", ако й се наложи да излезе. А качествата й, това, над което може да изгради.
За тях пишех и неслучайно по-горе споменах "гръб и база": важно е на какво разчита една жена (включвам и качествата й) и с какво влиза в една връзка, защото те са й "скрит коз", ако й се наложи да излезе. А качествата й, това, над което може да изгради.
И пак тя не може да запази стандарта, който е имала и преди, и по време на брака.
Просто защото има още едно същество, за което да се грижи и харчовете по него не са константна величина, както са към нея, а растящи от ден на ден.
Да се лъжем, че на 40 години и с дете, може да е на разположение като неангажирана с нищо, не можем.
Както и че, тепърва ще се добере до по- високо стъпало в кариерата, работейки по- малко поради нуждата да отгледа и възпита, а не само да задоволи с храна и вещи детето си.
Ако ще говорим за стандарт, дали и мъжът сам, ще може да го осигури на децата си, същия, какъвто,ако е в брак?!
Според мен, по-кофти моментите за една жена биха били не толкова в материален план (ако има база и гръб), а в други компромиси и промяна на начин на живот.
Разводът или раздялата е шок, ако се случи ненадейно, ако е обмислен акт, се предполага, че има приемане на някои обстоятелства и свикване с тях. Още повече, че след като се е стигнало до развод, едва ли периодът преди него е бил толкова розов, че след като той е факт, жената да изпадне в описаните състояния. За някои жени дори разводът е вид "отдъхване".
Иза, и планираният развод пак е шок. Има след това неизвестни, изненади, мръсни номера.
Не свършва животът, но тук има някаква претенция, че едва ли не е задължително жената да е толкова добре подготвена за развод, че да не й трепне на капелата изобщо, нито финансово, нито никак, ако се фръцне с 200. А се оказва, че не е баш така - това щяла да свие, онова да свие...
Аз след развода имах и професия, и дори някакъв стандарт и заплащане, ама пак почнах от нулата.
Не свършва животът, но тук има някаква претенция, че едва ли не е задължително жената да е толкова добре подготвена за развод, че да не й трепне на капелата изобщо, нито финансово, нито никак, ако се фръцне с 200. А се оказва, че не е баш така - това щяла да свие, онова да свие...
Аз след развода имах и професия, и дори някакъв стандарт и заплащане, ама пак почнах от нулата.