Бананите да те направят човек. Сигурна ли си, че не са били шоколадовите яйца от Кореком?
- Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.
Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?
Бананите се носеха специално от София, защото в нашия град нямаше. Носех банан в училище и давах на деца, които не бяха яли....Не знам дали можете да ги разберете тези неща - и не бананите са ме направили човек - те са част от мил детски спомен...
Много рядко имаше шоколадови яйца, но беше неземна радост, истинска и неподправена. И се чувствахме специални, че имаме достъп до тези съкровища. По-младите от 50 г. не могат посмъртно да ме разберат, така че няма смисъл да обяснявам надълго и нашироко.
Много рядко имаше шоколадови яйца, но беше неземна радост, истинска и неподправена. И се чувствахме специални, че имаме достъп до тези съкровища. По-младите от 50 г. не могат посмъртно да ме разберат, така че няма смисъл да обяснявам надълго и нашироко.
По-напред говорех за охолно и щастливо детство, не за деца от богаташко семейство. Винаги сме имали избор, винаги сме можели да преследваме мечтите си без ограничения (брат ми и аз), ходили сме на ски и на море по няколко пъти в годината, за ваканциите баща ми ни пращаше в София при леля - да видим големия град и да се отъркаме в друго мислене. Имахме най-хубавите фулмастри, анцузи, маратонки, дънки, ядяхме банани и портокали на корем, имахме най-редките и луксозни книги....Това беше нашата реалност по комунистическо време - винаги сме имали солиден гръб. За кандидатстването в университета ходех в Търново на уроци по литература при професори от университета, брат ми ходеше на уроци по рисуване в София, после влезе от раз архитектура...Мога да твърдя, че точно тези неща (плюс любовта и гордостта от нашите успехи) са ни направили това, което сме и винаги сме имали самочувствие и увереност в собствените сили.
Аз пък бях от бедно, но много интелигентно семейство, където се ценеше образованието, развиването на таланти и четенето на книги. Не съм ходила на ски; на море ходехме всяко лято, но бюджетно. Нямах най-хубавите бои и флумастри, но едно от големите ми хобита беше рисуването и бях много добра, а майка ми уговори нейна приятелка художник да ми дава насоки на символична цена. Нямах маркови маратонки, но бягах повече от всички останали, включително момчетата и на малкото състезания, на които участвах, бях в челото. Развивах си сама темите и за да се справя, изчетох бая учебници и книги над това, което четяха съучениците ми и това ми помогна не само да вляза, където искам, но и да имам доста солидна база.
Мога да твърдя, че това, че съм тръгнала няколко стъпала по-надолу, но съм се справила наравно или напред от хора с по-добър старт ме е направило това, което съм и съм имала самочувствие и увереност в собствените сили.
Това е друга гледна точка. Двете неща просто не са свързани. Самочувствието и увереността идват от това как се справяш в живота, а не от това колко луксозно си живял.
Родителите с болни амбиции оскатяват детството на децата. Много се пазя да не тръгна в тази посока, старая се да се вслушвам в детето си. То е личност, отделна от мен и мъжа ми. И ще има различен живот.
Аз съм имала охолно и щастливо детство, още повече, че 80-те години не бяхме тук и не съм преживяла ограниченията на режима. Здрава основа ми е и досега, но не отглеждаме дъщеря си по същия начин, в същото охолство. И пак, мисля, че успяваме да й осигурим чудесно детство.
Аз съм имала охолно и щастливо детство, още повече, че 80-те години не бяхме тук и не съм преживяла ограниченията на режима. Здрава основа ми е и досега, но не отглеждаме дъщеря си по същия начин, в същото охолство. И пак, мисля, че успяваме да й осигурим чудесно детство.
Не искам в никакъв случай да наблягам на материалните неща - те не са били и кой знае какво по днешните стандарти - това съм запомнила, че ме е изпълвало с неземно щастие (била съм на 7-8 години). Примерно никога сме нямали кола - движехме се с таксита и то примерно от София до село - 100 км. И много често взимахме самолета до София.
Библиотеката ни съдържаше най-ценни книги за това време и основното ни занимание беше да четем. Спомням си, че ходех веднъж седмично и на библиотека и взимах по 10 книги, които нямах търпение да се върна и да чета.
Лично аз се опитвам да си обясня на какво се дължи увереността в собствените сили и засега мисля, че всичко се корени в детството. Не съм научена да се спирам, да се отказвам и да мисля, че не съм достатъчно добра за нещо. Може и от зодията да е - кой знае?
После и студентските ми години бяха хубави - живеех на квартира на Орлов мост и учех в СУ. Не ми се е налагало да работя, освен по политическа линия и то с голям ентусиазъм (Социал-демократическата партия).Познавах видни адвокати и съдии, приятели на баща ми, както и немалко политици от онова време. ПримерноПетър Дертлиев беше редовен гост у нас.
Библиотеката ни съдържаше най-ценни книги за това време и основното ни занимание беше да четем. Спомням си, че ходех веднъж седмично и на библиотека и взимах по 10 книги, които нямах търпение да се върна и да чета.
Лично аз се опитвам да си обясня на какво се дължи увереността в собствените сили и засега мисля, че всичко се корени в детството. Не съм научена да се спирам, да се отказвам и да мисля, че не съм достатъчно добра за нещо. Може и от зодията да е - кой знае?
После и студентските ми години бяха хубави - живеех на квартира на Орлов мост и учех в СУ. Не ми се е налагало да работя, освен по политическа линия и то с голям ентусиазъм (Социал-демократическата партия).Познавах видни адвокати и съдии, приятели на баща ми, както и немалко политици от онова време. ПримерноПетър Дертлиев беше редовен гост у нас.
Всъщност жени, които познавам и смятам, че имат самоуважение и достойнство, съвсем не са богати, заможни и т.н. нито пък съпрузите им
Просто в ситуации, в които са попадали, си е проличавало, по постъпките им. Това изобщо не идва от парите, това си е вътре в човека. Без тънки сметки, без да претегля какво ще й струва, пък какво ще спечели....
Просто постъпва както е редно.
Просто в ситуации, в които са попадали, си е проличавало, по постъпките им. Това изобщо не идва от парите, това си е вътре в човека. Без тънки сметки, без да претегля какво ще й струва, пък какво ще спечели....
Просто постъпва както е редно.
Ами има и трети отговор, ама не ни е такава правната система. Би трябвало при развод жената да има инструменти да си запази стандарта, също и договори. Щото на философско ниво сме равни, ама като стане моментът за мръсни игрички, хубаво е да няма вратички за измъкване и пиене на по една студена вода. За съжаление в БГ не е така.
Ако наистина държим на равенство пред закона, нямаме право да ревем за привилегии.
Но, тоя номер с двойния аршин, все се пробутва.....
Според СК, родителите имат равни права и задължения.
Никой не пречи на жените да се възползват от възможността и да предоставят родителските права на мъжете.
Така ще плащат мижава издръжка и ще си подредят живота без тежнения, бидейки майки през времето, определено от съда.
Само че, ти искаш да не работиш 10 години, провайдърът да ти купи жилище и после да си излезе с куфара, като ти даде 2/3 от заплатата си, че да не ти паднел стандарта.
Няма как да стане, докато се уеднаквяваме с мъжете.
То и навън нещата съвсем не са като в книгите и филмите- затова измислиха предбрачните договори, та да не лежат жените на тая кълка, драпайки за родителски права.
Мисля, че някои не правят разлика между изграден човек с добро самочувствие и нахалитет с нереална самооценка. Става само по- смешно, когато се опише в подробности и се завърши с ода на хвалбата "и ето, вижте, аз съм станала страхотен Човек", а то да си личи от 5км, че си комплексирано човече.
Забавно е как точно най- неставащите дават себе си за еталон. И не, не визирам Гугъл.
Аз си бях средна класа, но бях заобиколена от богаташи, коите обаче не са парадирали и не е имало фрапантни разлики. Мисля, че сега е доста по- трудно, тъй като повечето деца са презадоволени и материалните придобивки наистина излизат на преден план като най- важен критерий, а не като бонус.
Забавно е как точно най- неставащите дават себе си за еталон. И не, не визирам Гугъл.
Аз си бях средна класа, но бях заобиколена от богаташи, коите обаче не са парадирали и не е имало фрапантни разлики. Мисля, че сега е доста по- трудно, тъй като повечето деца са презадоволени и материалните придобивки наистина излизат на преден план като най- важен критерий, а не като бонус.
...най-хубавите фулмастри, анцузи, маратонки, дънки, ядяхме банани и портокали на корем...
OMG...това обяснява много, лол...
Опитах се да ви обясня нещо, на което вие не сте били свидетели и няма как да го разберете. Примерно Абсурт съм сигурна, че знае за какво говоря..И да, банани се ядяха само на Нова година и то с връзки..И нямаше провайдъри, били сме глупави.
Освен това бяхме по цял ден навън и приятели ни бяха и циганчета, и турчета. Да не говорим как бродехме из циганската махала и си купувахме семки, захарни петлета и захаросани ябълки и знаехме, че бабата с червените шалвари прави най-големите петлета. Влизахме по къщите им и се чувствахме като у дома си.
Освен това бяхме по цял ден навън и приятели ни бяха и циганчета, и турчета. Да не говорим как бродехме из циганската махала и си купувахме семки, захарни петлета и захаросани ябълки и знаехме, че бабата с червените шалвари прави най-големите петлета. Влизахме по къщите им и се чувствахме като у дома си.
Няма как да отречем материалните неща. Не фотосинтезираме. Но материалните неща са нищожна част, от това което е подкрепата. Ясното усещане, че близък ще ти подаде ръка и няма да те остави да паднеш, няма финансово измерение. Т.е. има, но то е несравнимо с моралната подкрепа и духовната близост. Който не ги е имал, няма как да го разбере и ще приравнява солидния гръб до покупки.
повечето деца са презадоволени
Дам, дори в нашата (уж) бедна държава. Нали виждам как се теглят огромни кредити от семейства, които едвам си плащат тока и не са мърдали на почивка в последните 15 години, за да отпразнуват Кръщенето на Принца или Завършването на Първи Клас на Принцесата с гръм, трясък, пиене и поене на сто душа рода. Тъжно.
Дам, дори в нашата (уж) бедна държава. Нали виждам как се теглят огромни кредити от семейства, които едвам си плащат тока и не са мърдали на почивка в последните 15 години, за да отпразнуват Кръщенето на Принца или Завършването на Първи Клас на Принцесата с гръм, трясък, пиене и поене на сто душа рода. Тъжно.
Рофл, някои от нас и родителите ни са живели в "големия град" и не е имало нужда да се катерят по дърветата за банани. 
Таис, така е. Или за БАЛА! Пардон, за БАЛЪТ, хаха.
Имах съученик, който живееше буквално на 3м (ширината на уличката) от входа на училището и дойде с много фенси кола. Силно казано "дойде", измина около 60-70см с нея, за да се докара до тротоара.
Таис, така е. Или за БАЛА! Пардон, за БАЛЪТ, хаха.
Имах съученик, който живееше буквално на 3м (ширината на уличката) от входа на училището и дойде с много фенси кола. Силно казано "дойде", измина около 60-70см с нея, за да се докара до тротоара.
Пак опряхте до няколкото години майчинство, които съм сигурна, че доста жени биха отстъпили с удоволствие. Каквото и да си говорим е къде къде по-приятно да си на работа, пред алтернативата да бършеш насрано, повърнато и да спиш на пресекулки, че и да ти подмятат, че нищо не правиш (щом тук го чета, и то от жени, явно го има и в реалността).
Един човек или има самоуважение и достойнство, или не. Преди децата, с малки деца, с пораснали вече, с пари или без, то е там или го няма. Поне аз така разбирам темата.
Що се отнася до разделите, радвам се, че виждам все по-често нормални такива. В смисъл, че издръжката е формалност, а двамата родители си делят разходите за детето, включително за покрив над главата му и други по-мащабни неща. Това е достойното поведение, не да смяташ кой колко е изкарал, точно когато децата са били бебета или когато той/тя са в болничен заради някакъв проблем.
А и никой не е застрахован, че дори сега да е добре, детето му след години няма да изпадне във финансова дупка. Затова възпитаването на достойнство е по принцип, а не свързано с парите в сметката.
Един човек или има самоуважение и достойнство, или не. Преди децата, с малки деца, с пораснали вече, с пари или без, то е там или го няма. Поне аз така разбирам темата.
Що се отнася до разделите, радвам се, че виждам все по-често нормални такива. В смисъл, че издръжката е формалност, а двамата родители си делят разходите за детето, включително за покрив над главата му и други по-мащабни неща. Това е достойното поведение, не да смяташ кой колко е изкарал, точно когато децата са били бебета или когато той/тя са в болничен заради някакъв проблем.
А и никой не е застрахован, че дори сега да е добре, детето му след години няма да изпадне във финансова дупка. Затова възпитаването на достойнство е по принцип, а не свързано с парите в сметката.
Опитах се да ви обясня нещо, на което вие не сте били свидетели и няма как да го разберете. Примерно Абсурт съм сигурна, че знае за какво говоря..И да, банани се ядяха само на Нова година и то с връзки..И нямаше провайдъри, били сме глупави.
Освен това бяхме по цял ден навън и приятели ни бяха и циганчета, и турчета. Да не говорим как бродехме из циганската махала и си купувахме семки, захарни петлета и захаросани ябълки и знаехме, че бабата с червените шалвари прави най-големите петлета. Влизахме по къщите им и се чувствахме като у дома си.
Освен това бяхме по цял ден навън и приятели ни бяха и циганчета, и турчета. Да не говорим как бродехме из циганската махала и си купувахме семки, захарни петлета и захаросани ябълки и знаехме, че бабата с червените шалвари прави най-големите петлета. Влизахме по къщите им и се чувствахме като у дома си.
Да, аз знам за какво говориш, но честно казано, флумастерите и маратонките си бяха все от един вид и се продаваха по магазините.
От Кореком съм купувала 1- 2 пъти рокличка и прословутите кипърски комплектчета за бебе, както и шоколад.
Но и през ум не ми е минавало да търся тираджии, че да "ощастливявам" децата си.
И не, нито бананите, нито портокалите са били критерий за щастие, нито корекомските маратонки са били предпоставка за щастие, нещастие, липсата или наличието на самочувствие.
Да, много книги имахме и се четяха, на какви ли не курсове и спортове, и езици се ходеше, и бяха или безплатни, или за жълти стотинки.
И за игрите с турчета и циганчета си права- омразата я посяха постепенно- като срутиха държавата, без да я заменят с друга, която да държи за спазване на законите и да не толерира всички маргинали, за да си осигурят партиите избиратели.
Реално погледнато, днешното общество е много по- еснафски настроено и много по- повърхностно меркантилно.
Никой не мери знания и умения, а гради самочувствие от парцалки и лустро.