Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

  • 67 641
  • 997
  •   1
Отговори
# 825
  • Мнения: 18 924
Сирен, на думи това звучи отлично. Но аз като Karen съм силно скептична, защото в един момент ако "провайдъра" изперка, жената ако иска да е с него, ще трябва да се съобразява с... как беше - някое от изброените: контрол, изневери, побой, странни секс желания и какво ли още не. Как ще се възпротиви и как ще защити себе си, ако реално финансите се контролират от мъжа?

# 826
  • Мнения: 46 600
Равни за мен значи, че имат равни права по отношение на решенията си за живота.
Това, че някой от тях в даден момент изкарва повече няма никакво значение, финасовото състояние е динамично и няма връзка с достойнството. Нито пъл с думата успял. Човек, който съзнателно си съсипва семейството за мен не е успял, без значение колко пари има в сметката. Разбира се има ситуации, в които раздялата е най-добрият вариант, но може да се направи човешки и всеки да продължи по пътя си. Умишлено обаче да правиш глупави неща и да тъпчеш човека до теб не е поведение на успял човек.
С една дума - освен парите и възпитанието, акъла и т.н., всичко в комплект е нужно за да е успял/а.

# 827
  • Мнения: 30 802
Това по принцип е за жена, която изначално се е съгласила на сделката, че няма да работи изобщо - не просто временно, а изобщо, дори преди деца. А пак казвам, че може да има двойки, в които мъжът води и превъзхожда, но жената пак не е 100% зависима, макар да не е водещата.

# 828
  • Мнения: 18 924
Дори жената да е на нормална работа и нормална заплата, ако тя и децата са свикнали на разкош, това тя със заплатата няма как да го постигне веднага. И изведнъж ако мъжът почне да кръшка или да иска от жената неща, които тя не иска... какво правим? За мен отговора е ясен, но аз нямам страх от "падане на стандарта на живот". Доста жени обаче не са така.

# 829
  • Мнения: 30 802
Ами има и трети отговор, ама не ни е такава правната система. Би трябвало при развод жената да има инструменти да си запази стандарта, също и договори. Щото на философско ниво сме равни, ама като стане моментът за мръсни игрички, хубаво е да няма вратички за измъкване и пиене на по една студена вода. За съжаление в БГ не е така.

# 830
  • Мнения: 46 600
То щото по света богатите доброволно плащат на бившите. Адвокатите им са такива акули, че вратичка винаги ще намерят.
Във връзка с темата, затова е добре да има надграждане от поколение на поколение, т.е. ако тя има зад гърба си солидна основа, която умножава с личните си доходи, няма да е нито зависима от мъжа, нито обременена с мисли за материалното. В този смисъл равенствтото няма връзка с доходите. И двамата имат еднакво право да искат уважение и нормално отношение към тях.

Даже не разбирам защо темата заби натам, огледайте се, това е проблем във всяка класа, явно основният фактор не са парите.

# 831
  • Мнения: 18 924
Защото в България парите са много по-основен фактор, отколкото в други държави. Жена, която разчита предимно или само на мъжа си, е човек без избор, което е кофти. Затова не трябва да се гледа само на великия мъж като единствен шанс в живота.

# 832
  • София
  • Мнения: 17 378
На мен моят мъж най- много ми помогна в кариерата ми като изцяло пое за няколко години воденето и взимане от градина, включително воденето на лекари и тям подобни.
Сега съм дръпнала доволно напред и мога да си позволя сутрин да водя и после да посрещам от училище в ранния следобед. А мъжът ми тръгна с големите крачки в работата.
Аз на това казвам равнопоставеност.

# 833
  • София
  • Мнения: 17 900
Без всичко се живее, ама принципно.
И без уроци се живее, но после си в кварталната помощна гимназия в Люлин 115.
Доста ограничено мнение. Никога не съм ходила на уроци за училище или уноверситет. И не само аз, доста хора имат достатъчно акъл за две стотинки, че да не се налага да им наливат с фуния.
А на родителите, които тикат децата си на по 20 допълнителни уроци, мога само да кажа да престанат да ги тормозят. Очевидно не става.

# 834
  • Наблизо
  • Мнения: 6 301
Беше това ,Сирена, по чужбините.С леки изключения тип Безос ,вече никой съд не дава ехей каква издръжка на бившата,само защото е бивша на заможен мъж.
За децата се дава,но бившата тръгва на работа...че в днешно време не е рядко срещано "Не можеш да им осигуриш стандарта ли?Аз мога" и съдът да ги присъди на заможния родител.

# 835
  • Мнения: 6 982
Без всичко се живее, ама принципно.
И без уроци се живее, но после си в кварталната помощна гимназия в Люлин 115.
И без спорт се живее, нали, нищо няма да ти стане, все пак имаш часове ФВС, в които покриваш нормативи. Но иначе си с гръбначно изкривяване и ти трябва плуване, а не скок на дължина.
И без закуска в училище от вкъщи се живее-нали в лавката има вафли и сокове.
Живее се и така, разбира се, това никой не го оспорва. За другото се иска малко по-различен стандарт, недай си боже да опре до сериозно медицинско изискване храната и спортът да са ти константа, а не пожелателни.
Без уроци можеш да учиш сериозно и да влезеш в хубава гимназия. Нито баловете са непосилни, нито изпитите са върха на сладоледа. Аз съм ходила всичко на всичко 4-5 пъти на математика и ме приеха в НПМГ на първо класиране.
Спортът като цяло не изисква кой знае какви големи разходи освен, ако не ходиш по състезания редовно и не харчиш за път/хотели. Ако си заможен, ще караш ски по курорти или ще ходиш на тенис 3 пъти седмично. Ако не си, ще бягаш, ще катериш, ще се захванеш със спортно ходене или ще плуваш (има и безплатни басейни за ученици).
Храна можеш да си носиш от вкъщи и то съвсем прилична, и много мои съученици правеха точно това.

Много изнежени ще се окажат днешните деца.
Има едно много важно качество - нарича се адаптивност. Гъвкавост. Да можеш да се адаптираш към различни положения и ситуации, защото даже да си бетониран финансово, животът намира начини да те изненада. Не им завиждам на тези глезени деца, за които временно финансово неразположение и малко пренаместване (от сорта да не си с най-скъпите дрехи и обувки или да не ходиш на езда след фехтовката) се оказва фатално. Умението да извлечеш най-доброто от всяка ситуация и да намираш начин да си наредиш нещата така, че да не страдаш, е за цял живот.

# 836
  • Мнения: 46 600
Абсолютно. По тази логика хората от провинцията пък въобще не трябва да мърдаме от ниво общ работник Laughing

Още веднъж - достойнството не идва с образованието и парите. Имам честта да познавам много достойни хора, тръгнали от 0 или такива, които не са с велики професии, но пък имат самоуважение, за разлика от други, които са готови да жертват важни неща в името на повече власт, пари и т.н. Язък за всичките уроци, на които са ходили, щом най-важните не са могли да научат.

# 837
  • София
  • Мнения: 17 900
Не е сигурно дали децата са изнежени или родителите с болни амбиции. Laughing
Нагледала съм се на тъпи дечица, които ги тикат постоянно и пак не могат да надскочат нормалните, на които нещо им се получава отръки. Следва лека депресийка, че светът не ти е в краката и тягостен натиск от родителското тяло, че не са оправдани очаквнаията.
Вече всеки учи, куцо, кьораво и сакато. Сакън. Ми като не могат, оставете ги намира и готово.
Алергична съм към такива.

# 838
  • Мнения: 4 490
Никакъв проблем, дадох примера като силно положителен.

Мъжът може да помогне по много начини. Първо, като финансов гръб при учене/доучване/стартиране на трудна за пробиване кариера. Помага жената да НЕ се хваща на работа, която не й харесва и няма да й помогне на кариерата. Може да помогне и с контакти, дори да са в различни сфери. Не на последно място, самото присъствие на успешен човек може да вдъхнови и жената за успехи. Всичко е индивидуално, но общо казано - това са начините, в които мъжът помага.


Описваш случаи, в които жената е нямала кариера преди мъжа.
Аз мислех, че говориш за случаи, в които жената е останала в дълго майчинство или по друга причина не работи и след това мъжът с кариера до нея й помага да създаде тя своя.
Та, в тази връзка, няма начин да говориш за мен, т.к. кариерата съм си я изградила преди да среща мъжа ми и сме в две много различни области (и не само).
Иначе съм съгласна, че е важно "вдъхновението", за съжаление, добра професионална позиция не винаги върви и с добри човешки качества.

Това по принцип е за жена, която изначално се е съгласила на сделката, че няма да работи изобщо - не просто временно, а изобщо, дори преди деца. А пак казвам, че може да има двойки, в които мъжът води и превъзхожда, но жената пак не е 100% зависима, макар да не е водещата.
Може да се е съгласила и да си е мислела, че няма да работи, а в последствие да си е променила решението.

# 839
  • Мнения: 859
По-напред говорех за охолно и щастливо детство, не за деца от богаташко семейство. Винаги сме имали избор, винаги сме можели да преследваме мечтите си без ограничения (брат ми и аз), ходили сме на ски и на море по няколко пъти в годината, за ваканциите баща ми ни пращаше в София при леля - да видим големия град и да се отъркаме в друго мислене. Имахме най-хубавите фулмастри, анцузи, маратонки, дънки, ядяхме банани и портокали на корем, имахме най-редките и луксозни книги....Това беше нашата реалност по комунистическо време - винаги сме имали солиден гръб. За кандидатстването в университета ходех в Търново на уроци по литература при професори от университета, брат ми ходеше на уроци по рисуване в София, после влезе от раз архитектура...Мога да твърдя, че точно тези неща (плюс любовта и гордостта от нашите успехи) са ни направили това, което сме и винаги сме имали самочувствие и увереност в собствените сили.

Общи условия

Активация на акаунт