Залъгалката - за и против

Оооо, не минава ден без някой да ми даде акъл, че не правя нещо както трябва. Мислех, че като не съм под 35 няма да смеят, ама съм била в голяяяма грешка   
Не ми е проблем това. Обикновено не си и мълча.
В случая просто се замислих, че има наложено мнение, че ,,не е хубаво,, да свикват със залъгалка. Ама защо? Обикновено получавам отговор, че трудно ще отвикне. А те от къде знаят? Ами, така били чували ...

П.п. с каката все ми правеха забележка, че си смучела пръста. И все се чудех деца не са ли гледали и  не им ли е ясно, че няма как да му го измъкнеш от устата и хоп, да спре.

Има един момент, след който махането става по-трудно, защото самото дете свиква и си търси този тип успокоение. При моето дете беше след годинката, преди това общо взето ние и я бутахме в устата, в колата или преди сън. После почна да си я търси. Та се наложи да чакам да започне да разбира и приема обяснение и приключихме с бибата на 1г9м, като последните 6м беше само за обедния и нощния сън. Честно казано и малко се уплаших, когато беше успяла да разкъса биберона със зъбите и се задави с парченцето. Тогава вече бях категорична, че биберона се маха. Измислихме една добра история и стана работата.

Дъщеря ми така и не се научи да смуче биберон. Какво ли не опитвах...първите 2 месеца го смучеше чат - пат ама повече плюеше. После имаше кратък период от 8 - мия месец до към 10 - тия когато го ползваше и беше рай   като се размрънка даваш бибата и млъква. През нощта ако се разбуди същата работа, заспиваше на секудната (а преди това я хранехме), та бях много щастлива, но както казах за кратко. После категорично отказа и се примирих, прибрах бибите.
Та категорично съм "за"! И много ми беше кеф като дразнех бабите, защото където ни срещне някоя и пита: "Ауу ама как ще го отказвате тоя биберон?" (детето е на няколко месеца, не години!), и аз казвам, че нямам намерение да го отказваме, да си ходи с него докато иска, аз дете в първи клас с биберон не съм видяла. Те естествено в шок и вече ме мислят за много немърлива майка  
Каквото и да правиш, както и да го правиш, за другите все няма да е ок, така че да не ти пука  

В България, особено по-възрастните са мноого "компетентни", хич да не ти пука, ние сме на 2г и 5м, ами още се влачим с бибка, като е ползваме само за спане, пробвах да е махна, че и мен ме дразни, но след като вечерта над час не можеше да заспи от нерви и ревове, реших да не я стресирам излишно, с бибката заспа за 2-3 мин, ами така да бъде. Сега по Коледа се надявам  да успеем някак да е излъжем и да е махнем, но не ми е на дневен ред. Забелязвам, че все повече бута биберона на куклите, което ме навежда на мисълта, че скоро ще е махнем Детенцето ти е малко, така че не го мисли. Ноо, истината е , че като станат по-големи по-трудно се отказват. А при нас можеш да видиш деца на 5-6 години още с бибероните, бях шокирана, когато в зъболекарският кабинет видях дете на видима възраст 7г. махна биберон залъгалка да си сложи гланц за устни, с ММ само се спогледахме и казахме, че ние сигурно до бала ще сме с нея

Ако може без биба по-добре, че ние трудно я отказахме, но ако детето е свикнало, няма да го мъча.

С първото му я дадох още в болницата и си свикна с нея. Отказа я на 1г. 2м. Никаква драма. На 9 месеца един дядо на улицата  ме спря да ми обяснява, как той бил голям, как можело още да е с биба.  Бабите му не спираха да намилат как трябвало да махам бибата, защо съм го била научила на биба и т.н. 
С второто бях решила, че няма да давам биба, за да не навреди на кърменето. (Оказа се , че бибата няма общо и така или иначе не кърмих.) Таткото се опитваше многократно да я набута, когато плачеше или беше кисела, но без успех. Смуче си палеца за приспиване.  Ще видим как ще го отказваме като дойде време.

Против съм.
Защо да си причинявам излишни проблеми после с отказването?!

И аз така първото дете насила го приучих към 6-тия-7-мия месец, щото изглеждаше неспокойно и реших, че ще никнат зъби. Пък те изникнаха чак на годинката. За сметка на това свикнахме със залъгалката и имахме известни трудности при отказването й след 2-годишна възраст.

На второто дете изобщо не съм и предлагала залъгалка. Не сме имали никакви драми. Кърменето беше напълно достатъчно за успокояване.

Според мен си е до дете, ситуация, виждания, не знам дали има правилно или грешно и също не разбирам бабите, които дават акъл.

Личното ми усещане е, че предпочитам да не давам биберон на бебето си, именно защото ми изглежда като запушалка, сякаш то плаче за да ми каже нещо, пък аз му тиквам някакъв силикон в устата, като mute button, "смучи там и не ме занимавай" Не ме нападайте, така го чувствам лично за себе си. Другото което е, предпочитам инициативата да потърси утеха да дойде от бебето, т.е. той сам да лапне нещо (палец, играчка, чорапче, нещо), а не аз да му го тикам. То е малко като ЗВБ - искам инициативата да идва от него

За свикването - децата могат да се пристрасят и към палец, и към биберон, но и в двата случая според мен сукането е нужда, която на определен момент просто отпада, като за всяко дете тази възраст е различна - някой изобщо нямат такава нужда, други до 7 години могат да сучат, но предполагам най-честия случай е до годинка-две. Ако продължи твърде дълго, според мен е възможнно нуждата да не е била напълно удовлетворена на ранен етап и затова да персистира с времето. Предпочитам детето ми да се научи да се успокоява само, дори да трябва да мине през по-дълъг етап на "намирам утеха в палчето". Няма никаква гаранция, че при лишаване от биба, няма да "открият" магически палеца. А и не ми се иска към отбиването  от гърда да добавям и отбиване от биба. Отбиването от палец просто съм сигурна, че ще се случи от самосебе си в един момент.

В момента е на 9 месеца и си смуче палеца само когато се приспива и като заспи го пуска, през останалото време не се сеща за него. Като го засмуче знам, че много му се спи и му давам тази възможност. Но това е нашият случай, не казвам, че е по-добре или по-зле с биберон, просто споделям как е при нас, никога не бих тръгнала да съдя някоя майка, предполагам както с повечето неща, и биберонът и палецът имат плюсове и минуси, общо взето всеки подхожда така, както го чувства и няма как да знаем кой е по-добрият вариант, защото няма как да тестваме и двата едновременно. Така че само ни остава да се надяваме, че правим най-доброто, а разните баби-разбирачки дори не заслужават отразяване

Против запушалките за уста. Никое човешко същество не го заслужава това унижение и това отношение ,без значение колко е малко и че не може да се защити    Само като си помисля да се пъхва на човек запушалка за уста в момента в който се опита да каже нещо ... 

Сега видях мнението на Aurora_89 . Съгласна съм с него .

Явно моите деца нон стоп искат да ми "говорят", защото постоянно реват и мрънкат  .
Твърдо против съм бибероните съм, но и двете ми деца са ползвали, малкото все още. Вероятно, ако не бяха изобретили биберона, щяха да ме дъвчат денонощно, което никак не ми е опция. Така, че определено е индивидуална нуждата от биберон, но естествено, който не го е изпитал може да се изказва крайно и категорично. Какво за всичко в този форум  !

Нищо подобно (това са митове и легенди)

И двамата съм ги кърмила по близо 3години...ни единия, ни другия са ме ползвали за биберон 

Нямах предвид, защото ги кърмя, а за успокоение. Говоря конкретно за моите бебета и невротичния им статус.

Моята щерка биберона отказа на 1,6г. сама, за ден ей така без никакви драми. Всичко е до дете, не е до даване на акъл, всяко си е различно 

То насила "запушалката" не можеш да му я набуташ. След като бебето се кефи на биберона, няма никаква драма. И чак пък да не може да се "защити" от биберона  ела да видиш дъщеря ми как го плюеше  като не го иска "защитава се" и още как. Ама тука верно във всяка тема изскачат някакви индивиди да ти обяснят как си трамираш детето. Или щото му даваш биберон и му запушваш устата, ако не му го даваш - що му го отнемаш насила преди да е готово...леле то много "специалисти", много нещо!

Да, трябваше да се сетя, че то само си е виновно. Не винаги е сигурно кога е невротична майката и кога бебето и кой какво до къде търпи без да се оплаче . Просто единия е по-силен и може да приказва и да се обосновава и да запушва усти.
А лапането на пръста е друг някакъв ужас. Още по-неописуем. Тези мръсни палци и особено като попораснат и започнат да пълзят и пипат на всякъде. А и какви разкошни захапки придобиват от този навик ... 
А и на който не му се слушат мнения да не задава въпроси. На "Залъгалката - за и против" казвам - против.