Есен е цветна, красива, септемврийче навън не се спира - тема 10

Слава богу, че всичко е наред  Много се радвам!
Дано да нямате повече такива притеснения 

За болницата знам какво имаш предвид. Два пъти съм лежала с каката в Пирогов. Втория път избягахме  , а мъжът ми отиде след няколко дни да вземе епикризата и документите за изписване.

Жулиета, страхотни новини  Сега си отдъхни и се радвайте на спокойствието във вашата си къщичка!!

Жулита, радвам се че всичко е наред.Едва ли ще повярваш, но по няколко пъти на ден се сещах за вас и чаках да пишеш какво се случва 
Относно телевизията знам, че доста натоварва нервната система, която при децата до 2-3 години е по-наразвита и затова не е много препоръчителна.

Благодаря ви момичета!

И аз чаках новини от вас, мн здравички да сте вие и всички дечица, само това е важно.

Жулиета, и аз много си мислех за вас и се надявах да пишеш скоро и да споделиш добри новини. Много се радвам, че всичко е наред.
И аз им пускам много детски клипчета в ютюб, особено напоследък като вече не ми остават сили да тичам след него постоянно в тази необезопасена среда (още сме при свекърите). Трябва обаче да се стегна, защото от здравето на децата по-важно няма и не искам да съжалявам един ден за откраднатото сега спокойствие.

Жулиета, много се радвам, че всичко е наред!!!!!! И аз чаках с нетърпение и проверявах по няколко пъти на ден дали си писала! Сега си отдъхни и се усмихни
Юна, права си, явно трябва да не съм си вкъщ
и, когато ще се приспиват...но засега решихме да го оставим за по-нататък, иначе таткото ако си е вкъщи, то си разполага с целия следобяд.

Момичета, всички сте много мили и добри! От къде този късмет да стане такава хубава групичка тук?!?!
Аз преди хвърлях по едно око при августовските майки, но те нямат все още дори и една тема изписана за цяла година и отгоре. Други пък много се карат, а тук всички сте най-готините!
Кажете как са вашите бебоци?
Юна, малката хапва ли вече повечко?
Катя, как върви ремонта? Посвикна ли при свеки?
Сиси, окончателно ли не ядете нощем? В болницата нямаше контакти и аз ходех да питам има ли начин да ползвам микровълнова или нещо подобно, за да стопля вода през нощта за АМ. Сестрата каза, че няма проблем и добави "Естествено няма да тръгнете да го храните между 2 и 4". Аз и казах, че тъкмо в толкова ще се наложи и последва отговор, че това пък не е нормално, как така ще яде по това време. И да ви кажа, мъжът ми ми донесе вряла вода от вкъщи и се надявах термосът да не изстине до времето за ядене. Попаднах на много читава сестра.
Lucile, една единствена вечер излязох с кумата и още една девойка навън, само за вечеря. Като се прибирах видях,че горе в апартамента не свети и викам таткото успешно е приспал малчо. Като влязох, този ми ти сладур (моя) като взе да реве....рев, рев, докато не се гушнахме двамата не спря. Преди да вляза хич не се е сетил за мен. Има вероятност и при теб да стане така. Много са хитри тези сладурчета.
Да ви питам, на нас първите буйки ни умаляха за няма месец. Сега какво да купя - обувки, ботуши, друго? Още утре трябва да действам, че на тези пръстчетата вече му се сгъват.
Имах и други въпроси, но постепенно ще се сетя.

Олеее, Жулиета, какви са тези сестри! Не се учудвам всъщност...
Дано да сте прави, момичета, и когато моите съкровища останат сами през деня, бубка да се научи бързо да заспива  
Жулиета, на бубка бавно й растат крачетата, а и аз все взимам малко по-големи... Сега й взехме от Хиполенда на черния петък апрески, от по-затворени обувки минахме директно на апрески, харесах много едни на КиК от стара колекция, но нямаха номера, а новите апрески още не са ги пуснали, ако се наложи, ще й вземем и още едни.  В Аутлета на Цариградско има магазин на КиК със стари модели, препоръчвам да се разходите дотам.
Момичета, вашите мъници имат ли "разрушителни" наклонности  ? Моята буболечка постоянно всичко изсипва на пода само заради удоволствието да го изсипе, изсипва всичко на земята, дори не го поглежда и минава на следващото   Ако пробвам да й редя кули от кубчета или конструктор, на секундата ги събаря, дори не успявам и да ги наредя, а тя не иска да реди вашите мъници толкова ли са "подредени"  ?

Окончателно спряхме нощното АМ, постепенно, но успяхме. Ама пак се буди хиляда пъти и реве аман от зъби..

Здравейте момичета.

При нас нещата продължават да вървят бавно с ремонтите. Просто ние работим по къщата само уикендите и общо взето цяла седмица чакам да дойде времето, когато ще отидем да свършим нещо. Естествено се оказва, че не успяваме да свършим всичко, което ни се иска. Но само да пуснем парното и се нанасяме. Като сме там, ще можем да си оправяме някои неща вечер, особено като прехвърля малко майчинство на ММ и си взема малко отпуска. Забавянето ни е не само от проблеми с майсторите, а и от това, че все нещо оставяме недовършено. Уж нещо малко, дето все можем сами да си го свършим, обаче остава, от него пък произтичат други недовършени неща и така в един момент сме затрупани от мого и малки неща, за които просто няма време, но и са от основно значение за нанасянето ни. Ако мога да си позволя да дам съвет - като правите ремонт, опитайт да не позволявате на мъжете си да оставят неща, които и те могат да си ги свършат. То е ясно, че са истински мъже и всичко могат. Но нека си го могат, пък някой друг да завърши работата от начало до край. А те като искат толкова да участват, да наблюдават работата на майсторите и да им дават акъл ако искат. От дете съм се нагледала на недовършени неща, заради това, че всичко можем сами и направо вече ми писва. Баща ми вече над 30 години довършва разни неща по неговата къща ...

За обувките - не съм взимала скоро, но малкия носи 23-ти номер. Кака му също  трябва да му взема обаче, че тези не стават за студено време и сняг.

Знаете ли, събирахме се с приятелки в техните домове 3 пъти през последните 2 седмици. Беше страхотно. Техните деца и те са 2015-та. И у тях слагаме децата да играят, а ние ги гледаме, пием кафе и си говорим. А там едно широко, едни играчки, децата тичат, играят обикалят свободно и нито за миг не съм се притеснила, че ще стане някоя беля. Копнеех да има широка стая с пространство за игра за децата и аз да седна и да си почивам, гледайки ги, а не да се провирам през тесни пространства и да тичам след малкия, който се опитва да счупи наредени някъде буркани, да дърпа кабели или да отваря ниски шкафове и да вади опасни или чупливи неща от тях. Мисля, че сме влезли вече в деструктивен режим, но ми е толкова трудно вече да му разнообразявам ежедневието. А като няма детска площадка в квартала или парк наблизо и той просто няма къде да си изразходва енергията. Като ходихме на гости на приятелките и си спомних колко е хубаво да имаш къде да излезеш и да имаш стая, в която детето да си играе, без да се притесняваш какво може да счупи.

Да, стана някакво чудо  Ей така от раз. Един ден беше много нервна и мрънкаше нонстоп и искаше да суче през 3-4 минути. Направо в чудо се видях. Реших, че не издържам на този тормоз и ѝ направих каша колкото обикновено. Тя рядко изяждаше повече от 4-5 лъжици, но аз за всеки случай правя повече. Сега изяде цялото количество (преброих 20 лъжици). Веднага направих допълнително и изяде и него до дъно. И така, този ден яде 5 пъти общо за деня и то толкова много, че не можех да повярвам на очите си. Вече минахме към по-голяма паница.
Едновременно с прояждането, започна и да пие вода. Пие страшно много, по 3 чаши на ден, а до сега да е пила по една глътка на седмица я има, я няма. И без никакво постепенно увеличаване на количеството, а директно мина на цяла чаша наведнъж.
Започна да яде и от онези пюрета със сламки, които се смучат. До сега нищо пасирано не е искала, винаги да е на парченца и да се отгризва. Сега едно такова сама си го изяжда, направо чудо 
Намира ги в шкафа и ми ги носи да ѝ го отворя.

Прояждането доведе до два хубави ефекта - почти спря да се буди нощем и което е още по-хубаво, когато се събуди, поне в половината случаи може да си заспи сама обратно, а не се налага да я кърмя. Такова облекчение!!!
Обмислям да я преместим да спи в отделна стая, да видим как ще бъде и дали ще се буди.
Все още се буди по 2-3 пъти, но това е нищо на фона на досегашната ситуация.


Ние като лежахме в Пирогов, каката беше на 1 месец, имаше гастроентерологичен проблем и аз много внимавах какво ѝ давам да яде и как. Получаваше стомашно кървене. Но сестрите в отделението бяха много джаста-праста. Нито стерилизираха шишетата, нито дори ги миеха. Като им занеса шише да ми донесат АМ, те направо наливаха вътре новата вода, която даже беше почти вряла, а не с температурата, която е посочена. Не можах да изляза на глава и се наложи мъжът ми да купи няколко шишета, да ги стерилизира, напълни с преварена вода и да ми ги донесе да правя АМ във всяко последователно до края на деня, вечер след работа идваше да вземе мръсните шишета и да ми донесе нови чисти, пак с вода.
Такава галимация, защото сестрите ги мързи да ти окажат елементарно съдействие!
После се преместихме в Токуда и там всичко това протичаше по съвсем различен начин.

Чувството на облекчение, когато човек си тръгне от болницата е невероятно. Най-важното разбира се е да излизаме здрави

За да не стане прекалено трудно за четене, пиша в отделен пост.

Искам да питам децата ви как се държат? Защото вчера преживях една тирада от свекървата, която ми обясни надве-натри как не възпитавам децата добре и затова са такива и че моите възпитателни методи не дават добри резултати. 
И то верно нещата не са много върховни, ама аз си мисля, че така или иначе да гледаш деца не е лесно и ако ти е трудно, това не е признак, че нещо не правиш както трябва.
Ама как на другите може да им е лесно и децата им да са послушни, а моите все калпазанки да излизат. Явно в мен е проблемът.

Например малката много се забавлява да отваря шкафове и да се прибира вътре. Всякакви врати е овладяла до съвършенство. Първата ѝ дума е "щрак"  Кефи се невъобразимо да щрака с врати на шкафове, гардероби и на душ-кабината, където си играе в захлас.
Втората дума, която овладя, е "дзак". Затваря се в някой шкаф, после рязко отваря вратата, изскача отвътре и със смях извиква "Дзак!". Понякога обаче се заиграва с нещо вътре и не излиза много бързо, та доста се налага да я търся, защото добре се е затворила.

Махнала съм всичко проблемно от долните шкафове поради тази причина, но тя стига все по на високо. Разхвърля дрехи, имитирайки ме как ги прибирам. Нищо не мога да подредя. След петия опит просто я оставям да ги разнася, мога да сгъвам до откат и пак за секунди ще ги разхвърля на пода.
Тук явно не съм достатъчно строга, за да ѝ обясня да не го прави, но аз виждам, че не е злонамерена, а просто иска да ме имитира, но не разбира смисъла на моите действия и затова ги имитира доколкото ги е схванала - разнасям някакви дрехи из чекмеджетата напред-назад. Ако тръгна да ѝ се карам... не знам, вътрешно не го чувствам правилно да влизам в конфликт по този въпрос.

Понякога успява да извади прибори и по-лошо чаши, вилици и ножове от миялната. Няколко чаши вече счупи. Грабва и бяга, докато не я е видял някой, защото знае, че не ѝ разрешавам и ще ѝ взема "находката". Така веднъж се спъна в коридора бягайки със стъклена чаша в ръце.
От тогава заключвам миялната, запречвам със стол шкафа с чиниите, но все още не влизам в конфликт. Казвам Не, карам се, тя много добре знае, че прави беля, за много неща ме поглежда дали ще разреша и ако кажа не, се отдръпва. Има концепцията за забранено и разрешено и се спира. Но с тези пусти чаши и прибори...
Не мога да я спра да бърка в тоалетната Много ѝ е интересно как има вода там и ако я изпусна от поглед, веднага си потапя ръцете. Ако я гледам, не смее. Знае, че не разрешавам.
Също обожава да развива тоалетната хартия. На каката навремето един път да съм казала, че не трябва и въпросът е бил приключен. Сега с малката няма такива. Веднага започва да чопли.

И така, според свекърва ми сама съм си правела трудно ежедневието (иначе то изглежда е много лесно), защото децата не ме слушат, искат непрекъснато да им обръщам внимание, а когато не искат, правят бели  , прекалено много свобода съм им давала, трябвало да вържа малката някъде да седи неподвижно, за да мога да подредя и сготвя без да ми пречи и да прави бели през това време.

И сериозно взех да се чудя...  Другите деца правят ли толкова бели или са само моите?
Мога ли със строгост и други подобни методи да науча дете на 14 месеца да не прави бели? Все си мислех, че може би трябва да е малко по-голямо, за да разбира.
Наистина каката много повече я ограничавах. На тази възраст още нямаше право сама да иде от една стая в друга, категорично се забраняваше влизане в кухнята, банята и коридора. До много голяма възраст стоеше затворена с кошарка за игра, даже вътре проходи.
Малката кошарка не е имала изобщо, от 6-7 месечна лази из цялата къща, играе си редовно с връзките на обувките, избира си в коя стая да отиде, влиза свободно навсякъде, пипа каквото си иска...
Дали наистина даването на повече свобода води до това, че слуша много по-малко и непрекъснато прави бели?

Извинете за тирадата.

Юна, според мен си е до темперамент на детето. Аз двете деца съм ги гледала по един и същи начин, но малкият е доста палав, докато каката можеше с часове да седи на пода и да си разглежда книжки или да си играе с кубчета, конструктор и т.н. Четох някъде, че децата които непрекъснато "шетат" били творчески натури.
Жулиета, според мен е време вече за ботушки. Даже другата седмица ще има сняг.

Жулиета, много се радвам за вас! Дано нямаш повече притеснения с малчо. Ботуши взех апрески вече, макар че не ги харесвам много и ще взема още някакви по-лек вариант за сухо време.
Юна, и за мен си е до дете. Можеш да налагаш повече рестрикции според опасността, да сложиш от тези защитните лепенки на шкафове и тоалетна /ако не си го направила вече/ - при нас помагат поне засега. Моят примерно му мина много бързо ровенето в шкафовете за дрехи и като цяло всичко му омръзва бързо.
Вече махнахме нощните кърмения, може би от месец вече - много лесно и постепенно се случи. Пак се буди обаче веднъж , а сестра му спря тогава. Сутрин също може и да не го кърмя, само вечер за заспиване не съм пробвала как ще е. Не харесва храната от кухнята и само аз готвя, но поне яде.