Юна, благодаря за споделеното!!!
Ако ММ ме изгони от работа, и ми се наложи да си търся друга, да знам какво ме очаква

Да ви кажа, на мен тази промяна много добре ми се отразява. Незнам аз ли съм станала толкова безчувствена, но изобщо не го преживях тежко, даже напротив - прибирам се много свежа и заредена. Обаче при мен има три фактора, които много влияят - 1) знам, че ще съм пак в майчинство от април до септември; 2) преди да се върна на работа бях в майчинство цели 3 години без прекъсване (вероятно малко съм се поизнервила и имах нужда от промяна); 3)децата са в най-сигурните ръце - на баща им (той винаги е участвал във всичко и най-добре знае какво да прави).
Тя сама ли се отказа? Аз, ако не приспивам Вики /вечер, на обяд/ и не сме в едно легло, съм успешно заменена от шишето, но доближим ли се една до друга и няма мърдане
Даже, като ме види гола и започва да сочи гърдите ми, да им се смее и отваря уста.
бубка я оставих у баба ми, която всъщност ще я гледа живот и здраве по 5-6 часа два пъти седмично след 20 дена, когато свърши отпуската на мъжа ми, през останалото време той ще я гледа. Днес звъннах по телефона да видя как се справят с баба и оттам започнало едно тръшкане и рев за мама , и преди го прави два пъти като се обаждах по тел...та излязох от работа да я успокоявам...поревах на работа .... за мъжа ми много се притеснявам, той си е вкъщи вече и се моля само да е добре 
Иначе без никакви притеснения бих го оставила на майка ми или на свекървата, но гледам да не е за повече от няколко часа, че им разказва играта и са капнали (разбирам ги напълно). За баща ми не мога да кажа същото - той нищо не разбира от деца. Един памперс не може да смени, защото никога не го е правил. Само веднъж му оставих малкия за точно 1 минута да го гледа върху леглото (тогава точно беше пролазил), предупредих го да го пази, че е много бърз и за тази една минута, докато отида до тоалетната, малкия падна от леглото. Свекър ми пък се оправя много добре с хранене и памперси, но когато играе с тях е толкова невнимателен, че все някое дете пострадва - пада или се блъска в нещо, или пък той го изпуска от някъде. Обикновено не е нещо сериозно, но се притеснявам всеки път като започнат да се подхвърлят, премятат, подскачат някъде или пък правят някоя друга дивотия под негов контрол. Също така от доброта и обич нищо не може да им откаже и му се качват на главата и двамата (понякога дори буквално). А все пак за повечето неща ние трябва да упражняваме някакъв контрол. Случвало се е например Ели преди може би около година, да повръща от преяждане при него, понеже си искала от всичко което види и той й давал какво ли не. Стомахчето й не беше понесло всичките неща, които беше изяла.
Този следобед каква истерия ми спретна насред улицата... С всички екстри! Писъци, търкаляне по земята, бясно ритане с крака, ако я взема на ръце, мятане на глава, тичане към улицата, защото знае, че това много ме провокира. Целият квартал ни видя и чу
Притесних се. Незнам аз как ще се оправя. Не виждам да мога дапсмогна с всичко
Вие как го правите? Може би е въпрос на организация, но както и да го мисля, не ми се получава. А ако имаш и второ дете, с което да пишеш домашни
Притесних се. Незнам аз как ще се оправя. Не виждам да мога дапсмогна с всичко
Вие как го правите? Може би е въпрос на организация, но както и да го мисля, не ми се получава. А ако имаш и второ дете, с което да пишеш домашни
Почивам си когато лягам с него да го приспя. Тогава обикновено и аз заспивам
Ако заспя, ММ къпе другото дете и я приспива, като я гали по гръбчето ... между 15 и 30 минути (не ги къпем всеки ден обаче). Не виждам как бих се справила без негово активно участие. Когато и двамата ходим на работа ще е подобно - ще трябва да се синхронизираме и заедно да действаме по задачите вечер, за да успеем. Иначе няма как. Предполагам ще ни се случва в топлите месеци да сме навън за вечеря.
Дано да сме приключили вече окончателно с тия преобличания нощно време, че това направо ме убиваше вече ...