Есен е цветна, красива, септемврийче навън не се спира - тема 10

Благодаря ви, момичета!
Юна, благодаря за споделеното!!!

Румка, погледът ми над доста фирми (над 150) от различни браншовр, чието счетоводство е било при нас и от теми на майки тук във форума показва, че нещата изобщо не се променят.Бременните и майките с малки деца изобщо не се "долюбват" от работодателите.Има естествено и изключения, но поврчето не срещат разбиране.

Успех на всички започващи работа Да ви кажа, на мен тази промяна много добре ми се отразява. Незнам аз ли съм станала толкова безчувствена, но изобщо не го преживях тежко, даже напротив - прибирам се много свежа и заредена. Обаче при мен има три фактора, които много влияят - 1) знам, че ще съм пак в  майчинство от април до септември; 2) преди да се върна на работа бях в майчинство цели 3 години без прекъсване (вероятно малко съм се поизнервила и имах нужда от промяна); 3)децата са в най-сигурните ръце - на баща им (той винаги е участвал във всичко и най-добре знае какво да прави).

Наистина е така относно майките, връщащи се на работа - на фирмите не им харесват работници, които всеки един момент могат да излязат в болничен за една седмица и това не се случва веднъж годишно, а постоянно. А като и двете ще тръгват за първи път в такова детско заведение, направо не ми се мисли какво ще става. Обаче и на моя шеф му казах - това са фактите. Ще трябва да го имат предвид, като си правят плановете. Само се надявам да не боледуват много децата.

И аз обичам да ходя в офиса - обичам динамиката и да участвам в неща, които се развиват. И в къщи с Малчо ми е добре, и от вкъщи работя всяка свободна минута. И нощем сядам пред компа, но ми липсва средата от възрастни, един вид. Сеге той е при баба си (свекърва ми). С нея не се разбираме винаги много добре, но засега е ОК.

Да ви споделя,дойде и нашия момент да не се кърмим.Вече 5ти ден не е сукала и започна да спи по цели нощи,като 1-2 пъти се събужда да пие вода.Горда съм,че почти 1,5г. я кърмех.Това ще си остане спомен за цял живот.

Душичка Тя сама ли се отказа? Аз, ако не приспивам Вики /вечер, на обяд/ и не сме в едно легло, съм успешно заменена от шишето, но доближим ли се една до друга и няма мърдане  Даже, като ме види гола и започва да сочи гърдите ми, да им се смее и отваря уста.

Lucile, как беше първият работен ден? От днес започваше, нали?

Катя, радвам се, че безаварийно е тръгването ти на работа. Аз няма да съм особено спокойна, ако детето го гледа ММ - много от нещата не ги знае, не ги може и не иска да се научи /супер, че при теб не е така/. Виж, ако е при майка ми, е вече друго нещо

Виждан, честито, браво на вас!
Racel, мерси, че попита! ами, мъжът ми му откриха здравословен проблем и днес беше на операция  бубка я оставих у баба ми, която всъщност ще я гледа живот и здраве по 5-6 часа два пъти седмично след 20 дена, когато свърши отпуската на мъжа ми, през останалото време той ще я гледа. Днес звъннах по телефона да видя как се справят с баба и оттам започнало едно тръшкане и рев за мама , и преди го прави два пъти като се обаждах по тел...та излязох от работа да я успокоявам...поревах на работа .... за мъжа ми много се притеснявам, той си е вкъщи вече и се моля само да е добре 
ох....
иначе той я гледа най-добре, много се занимава с нея, знае кое как се прави, а тя го обожава 

Lucile5, много неприятно за ТМ.Надявам се бързо да оздравява.
Напълно разбираемо е да плачеш, щом и детето се разстройва (поне според мен, аз съм същата).Освен бабата да ти звъни, когато малката спи, за да не плаче като те чува.

Не,аз ако я чаках сама да спре,можеше и до първи клас да стигнем 😄Тя сучеше през нощта през 2часа,сутрин,на обед преди сън,след сън,вечерта и между другото понякога като й скимне.Просто вече усетих,че е дошъл момента добре че нямаше драми.Таткото ми помогна много като спа с нея и ми се караше да не й давам,понеже съм малко "мека Мария".Сега ми е малко мъчно,все едно се разделям с малкото бебе и вече става голямо бебе хаха.Трябва просто повечко търпение и упоритост.☺

Лусил, бързо да се оправят нещата при вас. Доста ти се е насъбрало.
Аз пък не си представям на някоя от нашите баби (моя или на ММ) да оставя малкия - той е такава хала, че аз едва смогвам да овладея положението, пък бабите ни едва ходят, а какво остава да тичат след него и да го пазят или предотвратяват белите  . Вие сигурно имате по-млади баби. Майките ни са вече друго нещо, но пък те работят. Иначе без никакви притеснения бих го оставила на майка ми или на свекървата, но гледам да не е за повече от няколко часа, че им разказва играта и са капнали (разбирам ги напълно). За баща ми не мога да кажа същото - той нищо не разбира от деца. Един памперс не може да смени, защото никога не го е правил. Само веднъж му оставих малкия за точно 1 минута да го гледа върху леглото (тогава точно беше пролазил), предупредих го да го пази, че е много бърз и за тази една минута, докато отида до тоалетната, малкия падна от леглото. Свекър ми пък се оправя много добре с хранене и памперси, но когато играе с тях е толкова невнимателен, че все някое дете пострадва - пада или се блъска в нещо, или пък той го изпуска от някъде. Обикновено не е нещо сериозно, но се притеснявам всеки път като започнат да се подхвърлят, премятат, подскачат някъде или пък правят някоя друга дивотия под негов контрол. Също така от доброта и обич нищо не може да им откаже и му се качват на главата и двамата (понякога дори буквално). А все пак за повечето неща ние трябва да упражняваме някакъв контрол. Случвало се е например Ели преди може би около година, да повръща от преяждане при него, понеже си искала от всичко което види и той й давал какво ли не. Стомахчето й не беше понесло всичките неща, които беше изяла.

И така - при ММ най-добре, всичко знае и не се притеснявам, че се изморява цял ден с тях - нали затова е родител  Даже са по-добре, отколкото при мен в последно време, защото на мен много, ама много ми се лигавят. Изобщо не ме слушат, правят ми нарочно напук и не ми позволяват да си свърша нещата, които имам да направя за тях. С него също опитват, но той още не им се дава. А малкия от известно време пък постоянно като съм около него и ми хленчи и иска да го гушкам и нося на ръце (над 14 кила с дрехите). Оказа се, че само с мен прави така, защото като тръгнах на работа бил много по-спокоен (до момента, когато се прибера).

Lucile5, много ти се е насъбрало като за първи ден 
Бързо оздравяване на мъжа ти! Стискам палци всичко да е минало!
Дано малката да свикне по-лесно.

Виждан, честито пораснало детенце  Като не са кърмачета, все едно минават на следващ етап.

При нас няма светлина в тунела. А и моята е толкова ината, направо нечовешки  Този следобед каква истерия ми спретна насред улицата... С всички екстри! Писъци, търкаляне по земята, бясно ритане с крака, ако я взема на ръце, мятане на глава, тичане към улицата, защото знае, че това много ме провокира. Целият квартал ни видя и чу 
Причината - доспа ѝ се, а бяхме излезли без количка. Мислех, че ще походи, но явно се е изморила прекалено и се стигна до тази сцена. Като се прибрахме, половин час се мята и пищя истерично, не даваше да ѝ събуя ботушите и да махна якето. Едва се укроти.

Но пък имаме напредък с нещо - започна да заспива самостоятелно. Аз я оставям в леглото както си е будна и излизам, а тя си заспива. Изобщо не плаче. И следобед процедирам по същия начин.
Но за нощните будения нищо не мога да направя. Понякога се буди през половин час и плаче с всички сили  Отдавам го на зъби, защото наистина изглежда все едно я боли нещо.
Дано скоро да започне да спи на по-дълги интервали (за цяла нощ още не смея да си мечтая), че не знам до кога ще издържа.


При нас помощници няма. Бабите живеят далече, едната е много заета, другата не е в добро здравословно състояние, дядовците също не са на линия по различни причини.
Мъжът ми се връща късно и ако му оставя малката, той си седи на ай-пада, а тя пищи за нещо, той често не се намесва и аз се чувствам, все едно съм я оставила без надзор. Изобщо не се сеща да ѝ даде да яде, нито знае кога е яла, нито къде ѝ стоят дрехите. Ако трябва да я преоблича, иска да му дам в ръцете точно с какво, иначе не може да се справи и отказва. Заварвала съм го да я държи примерно боса и да чака аз да дойда и да я обуя 
Да участва в някакво по-специфично обгрижване като къпане и хранене - никога не се е случвало.

До скоро разчитах единствено на каката от време на време, но сега избягвам, защото я е обхванала някаква мания, че малката може да ѝ пипне играчките и нещо да им направи. Не дава нищо да ѝ се пипа, не я пуска в стаята си, от страх да не вземе да ѝ пипне някоя кукла. Хлопва ѝ вратата под носа и я оставя отвън или я изнася на ръце и затваря пред нея. Съответно малкото пищи от яд и пак аз трябва да се намеся. Поради което изобщо не си правя труда да разчитам.

Не не ми е толкова трудно, колкото прозвуча 

Значи това с истериите и драмите не е само при нас. Тези дни се чудех къде съм сбъркала и как да оправя нещата, че вече ме е срам по детските площадки като иска да играе с някоя играчка, но друго дете му я вземе от ръцете и се почва един рев, едно тръшкане, вкъщи също ако иска нещо, което не му дам и започва една агресия, тръшка се, удря се и реве. А като ви слушам как си оставяте децата на баби, прабаби, аз не разчитам на никой, до сега съм го оставяла на майка ми и на ММ за по един час и то инцидентно да отида на зъболекар например. Явно трябва и някой друг да го гледа от време на време, че той така е свикнал нон стоп с мен, че вече не ме слуша изобщо. Хем го знам това, хем не мога да си представя как някой друг ще го гледа, ще му сменя памперси, ще го къпе, ще го храни, ще го приспи и всичко останало

Аз пък от няколко дни съм се притеснила по следната тема: как, като една жена ходи на работа 8 часа, успява да се прибере, почине, сготви, обърне нужното внимание на детето си, нахрани го и го приспи. И това за 2-3 часа - от 18ч до към 21ч горе долу  Притесних се. Незнам аз как ще се оправя. Не виждам да мога дапсмогна с всичко  Вие как го правите? Може би е въпрос на организация, но както и да го мисля, не ми се получава. А ако имаш и второ дете,  с което да пишеш домашни       

Трудничко е. Гледам да готвя нещо бързо, за да имам време за децата. И пак не е много времето за тях, трябва да вечеряме, да ги къпя. Опитвам се да наваксвам събота и неделя.

Това с почивката го прескачаш, правиш нещо за вечеря, което ще отнеме 20 минути - днес вечеряхме броколи със сирена, вчера - домашна пица с тесто от магазина, често вечерята е пържоли със салата, те най-малко време отнемат.  И аз не си представям как ще стане това с готвенето вечер. Днес ММ направи броколите, а аз правих салата, докато Елена беснееше, а малкия ми висеше на единия крак през цялото време и не спря да мрънка „мамуууууу”, „мамуууууууу”. После естествено не ни дадоха и една спокойна минутка да хапнем, въпреки че ги бях нахранила преди това. Къпах го към 8, а се прибрах в 7. В този 1 час успяхме само да хапнем (всичките) и да порисуваме малко с Ели с едни цветни моливи, докато малкия си беше намерил някакви кабели за игра и ми остави крака за няколко минути.  Почивам си когато лягам с него да го приспя. Тогава обикновено и аз заспивам  Ако заспя, ММ къпе другото дете и я приспива, като я гали по гръбчето ... между 15 и 30 минути (не ги къпем всеки ден обаче). Не виждам как бих се справила без негово активно участие. Когато и двамата ходим на работа ще е подобно - ще трябва да се синхронизираме и заедно да действаме по задачите вечер, за да успеем. Иначе няма как. Предполагам ще ни се случва в топлите месеци да сме навън за вечеря.

А аз да ви споделя, че май намерих решение на проблема с нощното пропускане на памперсите. Нали ви бях споделила, че пробвах всякакви различни марки и почти всяка нощ го преобличам, понякога по два пъти. Това продължаваше с месеци. Накрая реших, че не е възможно при положение че спряхме адаптираното мляко вечер, той пак толкова често да е мокър. Явно не пишка толкова, колкото му се изкривява памперса от всичкото мятане нощно време. Затова, противно на моята теория, че памперс гащите не попиват толкова, колкото обикновените памперси - реших да му сложа гащи за през нощта - така и така все е мокър, поне да пробвам. И вече 4 вечери му слагам гащи и не сменям нощно време и на сутринта дрехите са му сухи. Явно като ги няма тия лепенки, не се изкривява толкова от нощното въртене и всичко си остава в памперса Дано да сме приключили вече окончателно с тия преобличания нощно време, че това направо ме убиваше вече ...