С какво ви дразнят свекървите – 72

Много странно ми става с това определяне на семейството. Всеки май от своята камбанария и зависи от случая.
Аз, мъжът и детето/децата докато не са задомени сме семейство според повечето. Родителите са си отделни такива. Добре.
Празнуваме да речем Коледа, който е семеен празник. С кого?
Сърдим се, че няма подарък за нас или не са ни поздравили?
Аз одобрявам и действам горе долу като  K.A.G.

Ние празнуваме Бъдни вечер сами вкъщи с мъжа и децата. На самата Коледа се събираме всички - родители, баби, братовчеди на обяд, при другата рода вечерта. Мисля, че така няма "ощетени", има по-личен празник, има и по-голям и весел с всички, където помагаме на домакините (обикновено баба), като всеки носи по нещо за трапезата. Горе-долу "три дни яли, пили и се веселили"
Само миналата година беше по-различно, защото ни беше първа Коледа с настоящия мъж и нямах много отношения със семейството му - първо беше с нас на Бъдни вечер, по-късно вечерта с неговото семейство, на другия ден пак дойде на общия празник.

Никога не сме канени на празника на Християнското семейство. А и аз не каня.
Когато сме живели със свекърите- в една къща, но отделни домакинства на отделни етажи, винаги съм си приготвяла коледната трапеза. Минават адетите и отиваме при тях. А ако можем и до моите родители отиваме. да няма сърдите, всички да са уважени по равно.
Когато се преместихме в отделна къща си оставахме у дома. Покани сме получавали и от двете баби, но сме ги  пропускали. Там отивахме на следващия ден. Нали е Коледа- пак е семеен празник. После се преместихме в друга къща с моите родители. Пак на отделни етажи и домакинства.
Всеки си приготвя трапезата отделно. Взимаме/даваме по нещо наготвено, за да ни е точна бройката на масата. Децата слизат, за да си получат подаръците. ММ учи децата ни, че ние сме си семейство. Другите са роднини.
К.А.G, правиш повече от необходимото! Но знам, че е оценено!

szervusz, това ММ да е с мен и после да отиде до майка му и баща му на Бъдни вечер си е инфантилно.
Аз, ако бях на мястото на ТМ бих си седял у дома с жена си. Нали е семеен празник? Ти, защо не си отиде до вашите? Нали и те са ти семейство? Има една приказка за жабите- много вярна е! И да, когато си тръгнал да градиш семейство, фокусът се измества. Семейство= аз, жена ми, децата ми. Родителите са ми родители, но вече не и най- важните в сърцето ми. Не мога да си представя отиване на такъв празник по отделно. Все пак сте семейство- ти защо не си отишла на гости? А получи ли покана? Ако да, е трябвала да сте заедно. Моето мнение.
Спомням си когато родих за първи път.  Изписаха ме на рождения ден на свекър ми. Тогава живеехме в тяхната къща, но на отделни етажи. Свекървата дойде и ми донесе нещо за хапване. Каза, че ММ ще вечеря с тях, защото баща му има празник. Изгледах я странно и и казах, че жената и чаканото дете на синът й са се прибрали от болницата. Редно е да сме заедно, защото сме семейство. Имахме толкова много за разказване, за напасване, безброй нови емоции... След малко дойде с още една чиния. А ММ уважи празника на баща си, но не и вечерята.

На Бъдни вечер винаги сме си били само двамата, а м.г. вече бяхме трима.
По Коледа вече имаме много гости през целия ден, ходим и ние и така.
Семейство сме си ние тримата, всички други са рода.
Майките и свекървите са царици на подаръците за бита.  
Майка ми си купила някаква поставка за гъба и веро и хоп, купила и на мен.
Ама, това искам ли, имам ли нужда, харесва ли ми? Някакви незначителни подробности.  
Свекърва ми от начало се пробваше с чаршафи и покривки вече не.
 
Не им се ядосвайте.
Аз бих взела тенджерата щом е нова и бих я подарила на някоя приятелка, която ще й се зарадва. Идват празници и може да се поразпита коя приятелка от какво има нужда.
А, а това, дето мъжът щял да бъде два дни в магазина е много романтично. 

Mariat, права си по принцип. В случая сметнах, че е ок, тъй като връзката ни беше на по-малко от година, веднъж бях виждала близките му, децата ми пък изобщо не бяха ги виждали. Нямах и покана (виж, за това ми беше криво, но разбирам причините). От друга страна неговото семейство е много мъничко, щеше да им е тежко да липсва и той.
Тази година вече всичко е съвсем различно и отношенията между всички нас са се развили много повече и съм сигурна, че и празникът няма да протече като миналата година.
При моите родители също можех да отида, разбира се, не би било проблем, но не съм почувствала нужда.

Радвам се, че отношенията са претърпели развитие. Може би щеше да е добре на онази Коледа ти да ги поканиш. Хем да се поопознаете, да разчупите леда, хем и ТМ да се почувства добре, че до него седи стабилна и добра жена. Да не се чувства между чук и наковалня. Както и да е. Минало- бешело. Пожелавам ти тази Коледа да е много, много по- добра.

На Бъдни вечер - вкъщи. Двата дни на Коледа се събираме с родата, като гледаме, ако се събираме на самата Коледа да сме младите, защото правим празника за децата. Все пак етървата и тя има родители.
Дори на Бъдни вечер сме канили родител, ако знаем, че ще е сам вечерта. Майка ми понякога е при сестра си, понякога при сестра ми, ако са си тук, че и без това са за малко и обикновенно по празници, понякога при нас. Баща му ако не е със сестра му го каним да не е сам. Ако не са сами на Бъдни вечер се виждаме другите 2 дни.
Не каним гости и не ходим на гости заради трапезите, а заради детето. И у нас да са гостите и ние да ходим, планираме времето така, че масата да не е основното на събирането, а забавлението на децата. И навън сме излизали, ако условията са подходящи да се напързалят и наиграят децата.
Нищо задължително не обещавам на никого, всяка година уговорките са за момента. Дори сме пътували за Коледа. Много ме натоварва това задължение да си някъде или да си длъжен да поканиш конкретни гости. Затова си го спестявам. Ако ми хрумне да пътуваме и ми изпадне добра оферта, така винаги мога да се възползвам.
Тази година сме новодомци и всички ще са на нас на гости. младите включително и за Нова година

Ние нямаме определена "програма" с кого да се виждаме, даже обичаме да сме си сами- аз и ММ и децата, но доста често  "приютяваме" без уговорки роднини, които нямат възможност или чиито планове за празника са се провалили, и без уговорки и сръдни, импровизирано, си изкарваме чудесно
Забелязвам, че ММ държи да се види с майка си на празници, дори и за малко, но при нас е обратното. Като че ли той не може да приеме, че за нея ние сме си семейство вече, а той е извън тесния кръг...ама не може да е в два тесни кръга  Хем татенце, хем детенце

Всеки си празнува със семейството, ние у нас с децата, като голямата води и гаджето последните 2 години, те у тях, или поне така го приемам, може би защото така или иначе сме далеко, а ми е много натоварващо да пътувам по празниците, за да ида на гости, т.е. да се съобразявам с някой 3 дни.. Не се сърдя, че няма подарък, нито пък смятам, че има нужда от поздравления, но от културна гледна точка, колкото да не се каже, че пък хич не се чуваме, се обаждам по РД. Както съм казвала на принципа "Като не можеш да помогнеш, гледай да не пречиш", друг е въпросът, че те май не са на този принцип. Сега броим жълтите стотинки пред заплата, за да съберем за превоз до градината на детето, почвам месеца с почти цяла заплата назад, и после как да ме дразни, че ме набута ММ с поредният кредит заради свеки. Но пък и тя с чиста съвест си иска и си ги прибира   Толкова ли е много, нищо не искам от нея, не искам и тя да иска.

Аз не мога да оправдая мъжът ти...макар че и моят е същият жалостив, майка му е центъра на света и непогрешима...

Няма какво да го оправдавам,

Май подхода ти е грешен, я я гледате, я не, то никой не знае. Ми ако тя е първа, какво...само се карате
И моята идва само да хапва и пийва, ама когато НЯМА  и за децата ми даже, значи няма за всички и толкоз. Изобщо не си го слагам на сърце. Много сте изнервени, я да те видя да си като мен- да живее отсреща  Щом са далече, свиркай си и толкоз.

Точно заради болднатото ти можеш да си позволиш да не си го слагаш на сърце. А след като мъжът на Скарлет е оставил семейството без пари за елементарни нужди на децата, не е за свиркане, а за включване в действие на най-тежкия чугунен тиган.

Skarlet, много неуважително, несъобразително и ненужно е държанието на твоите свекъри. Тъжно ми стана. Но пък тия злоядите, които те карат на пета да се въртиш у вас, у тях си как всичко си ядат и проблеми няма   Но, нали знаеш...не е е луд, който яде зелника...

Сега ще дойдат you-know-who да ти заобясняват как ти си кривата И в тази ситуация  

Скарлет, не знам какво да ти кажа. Много ме ядосва мъжа ти, само като те чета.
Я му нарисувай друга картинка. Ако не дай Боже стане нещо с него? Не с майка му, не с теб а с него лично. Като не забелязва вашите с детето проблеми, а тези на майка му са силно преувеличени и той гледа повече нейните, на чии ръце ще легне? Личните му проблеми с чия помощ се разрешават, твоята или на майка му?
Дано го разбере. Мисля си, че дори и на него ще стане ясно, че майка му е на мнение, че вече няма ангажимент към него, а само той към нея. Дано това го осъзнае