Истината за Дядо Коледа

Децата са заобиколени от вълшебства, изобщо не е задължително ДК да е сред тях.

Объркали сте приказките. дядо Коледа няма нищо общо със Снежанка и седемте джуджета.

За мен Коледа е магия, която носим в сърцето си. Уча сина си да мечтае и да носи тази магия. И ако му кажа, че Дядо Коледа не съществува, какво ще направя.....не мога, а и не искам да го спра да мечтае.

И писмо на Дядо Коледа написа, и факс на Елф-а изпрати.
И да имаме си и Elf on the shelf.....дори на котката обясни да не го докосва, за да не изчезне магията

Ние не сме, само закърмената с комунистически ценности девойка продължава да си празнува Дед Мороз и Снегурочка.

Много неприятен ми е хейта по празниците, каквито и да са.

Ние не сме, само закърмената с комунистически ценности девойка продължава да си празнува Дед Мороз и Снегурочка.

За тях и звездите и слънцето са вълшебства, или вулканите. и т.н.

Не прочетох никой в темата да си позволи да обижда, но за теб мога да кажа, че си личи, че си вярвала в дядо си Мраз.

Даун, поставяш нещата все едно вярването в ДК е задължително, за да е способен човек да мечтае, фантазира и има въображение.

Това вярване носи куп неверни и дори недопустими за мен твърдения:

- Защо трябва да уча детето си, че трябва да е послушно, за да получи подаръци? Според мен то трябва да е послушно, защото така е редно и всички се чувстваме по-добре, а не заради някаква бъдеща, и то материална изгода.

- Защо трябва да респектирам детето си с чужд човек? Редно е аз и баща му да сме хората, с които то да съобразява действията си, а не с хипотетична, непозната фигура. Аз не искам да прехвърлям отговорностите си на друг. В семейството очаквам да се уважаваме и разбираме, защото си вярваме и се обичаме един друг.

- Как ще обясня на детето си, когато дойде времето (и кога точно е то), че съм го заблуждавала, или да си кажем направо – лъгала? Опитвам се да си представя как ще обясня защо съм го направила – аз го направих, за да се чувстваш по-добре, следователно и ти можеш да го правиш, когато прецениш. И какво точно ще му кажа – Дядо Коледа не съществува, чудеса не съществуват? Оттам и следващият ми довод:

- Защо детето ми трябва да смята, че прекрасни са само приказките? Аз твърдо вярвам, че светът около нас е достатъчно красив и изпълнен с чудеса. Просто ние изкуствено учим децата си да вярват във феи, вълшебни пръчици и супергерои и да смятат пролетните цветя, морето, снега за обикновени и подразбиращи се реалности. Не е ли магия цъфването на едно цвете? А не е ли суперсила способността на тялото ни да излекува ожуленото коляно за няколко дни?

Та няма ли около нас толкова много примери за доброта, любов, приятелство и саможертва? Защо не разказваме истински истории, за истински герои? Сигурна съм, че всеки има поне една Пепеляшка или прекрасен принц в семейството си, да не говорим за веселите джуджета

Не ме разбирайте погрешно – аз обичам приказките, фантастичните истории и художествените книги. Те ни водят в светове, в които едва ли ще стъпим някога, и развиват въображението ни.