Разлика между симптоми на бременност и ПМС?

Момичета, както признах и в предните ми постове, определено имаме проблем - не само мъжа ми, а и аз, с мисълта, че имаме проблем и трябва да ходим по лекари. Ще питате как не го схванахме за две години... ами да, глупаво е! Вероятно причината е, че доскоро аз инициирах всичките ни опити с ясното съзнание, че само аз съм готова за дете. И сега, когато най-накрая и мъжът ми го поиска - сериозно и отговорно (в сравнение с отношението му преди това, а не принципно, такова за каквото всички тук говорите) - идва моментът с лекарите. Сигурно сте прави, че си затварям очите и че си живеем в розов балон. Давам си сметка обаче, че той ще се спука и без да го напъвам. Връзката ни е дългогодишна, а именно преди две години стигнахме и до въпроса Бебе или раздяла - затова започнахме и опитите. Сега е време за следващата крачка и искам да я направим заедно, именно защото вече и мъжът ми наистина иска дете, макар и да се дърпа за изследванията. Колкото до тях - направих си хормоналните изследвания на трети ден от цикъла, проследиха ми овулацията, после изследвахме прогестерона. Гинеколожката каза, че всичко изглежда наред. Препоръча ми да идем при специалист и ми обясни за инсеминацията - като вариант за ускоряване на нещата, ако СГ на мъжа ми е наред. Каза и че изследването за проходимостта на тръбите се прави след СГ, наред с други специализирани - до там не сме стигнали още, както знаете. Следя си TSH-то редовно (имам хипотиреоидизъм), под 2 е - както пише, че трябва да е за безпроблемно забременяване. Ендокринолог, гинеколог и личен лекар ми твърдят, че хипотиреоидизмът носи риск да се роди дете с вродено такова заболяване и в някои случаи води до нарушена овулация, но при правилно лечение не е причина да не зачена. Прегледи, тестове и т.н. показаха, че проблем с овулацията засега нямам. Ще видим какво ще каже специалистът по репродуктивно здраве. Та по отношение на моето здраве има поне някаква относителна яснота. Винаги съм си мислила, че заради хипотиреоидизма, проблемът ще се окаже в мен - а може и наистина да е така. А може и да е в двамата. Докато ви пиша всичко това започва и на мен да ми звучи абсурдно как едно просто изследване възпрепятства всичко. Съжалявам, че ви занимавам, и на себе си звуча идиотски. И понеже и на мен ми се изчерпва вече търпението, ще драпам за тая пуста СГ. Благодаря за вашето търпение и нетърпение И двете помагат!

Aatsy, ти основните неща си ги направила, но хубаво беше и мъжа ти да пусне една спермограма, защото пак ще повтаряш едни и същи изследвания, ако са минали вече 6 месеца! Т.е погледни го и от тема разход на средства! Всички казваме нека да стане, пък средствата после ще ги мислим, но не е точно така. Нещата трябва да са синхронизирани и максимално оптимизирани.
Ако се наложи да минавате и комисия за ин витро процедура, изследванията ви не трябва да имат голяма разлика във времето. Но това ще ви го обясни специалист.

Aatsy, това което трябва да направиш ти е да си запишеш час при лекар с такава специалност. Остави на него да назначи следващите изследвания ... ТМ едва ли ще се дърпа, когато вече му е назначено изследването.
И пак казвам, проблема е че ти се направила доста, не се открива причина, и той вече е в депресия, защото това означава, че при него някъде нещо не е наред. Това обаче може да е, а може и да не е така.
Единствено изяснете нещата в личен план, че каквото и да става, това няма да наруши връзката ви. Тук просто няма виновни. Нима онкоболните са виновни, или психично болните ... просто се случва и се борим с това. Стерилетета е заболяване като всяко друго и при 99% от случаите има решение, дори да е донор, пак е решение, а в крайна сметка, ако така се закучат нещата и осиновяването е вариант. Просто бъдете искрени един с друг ...
Относно осъзнаването, човек никога не е готов за такова нещо. Просто го правиш ...
Ако не си излекуваш кариеса, става пулпит, така и тук, ако не реагираш навреме, в някои случаи може да се окаже късно

Здравейте, мили дами! Силно съм обезпокоена от месечния си цикъл. Не знам дали е от миомата, или от друго. За последно правихме секс на 29.10, и оттогава гърдите ми ще се пръснат, болят и зърната ме сърбят. Трябваше да ми дойде на 03.11, но само ми зацапваше ту розово, ту кафяво в продължение на 2 дни. На 05.11 течението бе слабо, без съсиреци, на другия ден се увеличи малко, а на 07, 08, и 09 отново имах зацапване, след което спря. По това време приятелят ми беше в болница, получи кръвоизлив от носа, затова  отдадох тази аномалия на притеснението си. Но сега от 25.11 имам слабо розово течение, което се вижда само по тоалетната хартия, но не и по бельото. Правим ремонт у дома и понякога вдигам тежко. Гърдите все така ме болят и сърбят, корема ми е подут и твърд, боли, сякаш ей сега ще ми дойде, но ме боли много ниско долу, в средата, не е силна болка, а като придърпване, не ми се гади, само ми е сънливо, дори когато съм се наспала добре. Това е и причината, за да изключа бременност, за това и не съм правила тест. Случвало ли ви се е подобно нещо и каква може да е причината за това? Извинявам се за дългия пост!

Извинявай, но как може да не направиш тест? При положение, че имаш операция от миома, доколкото разбирам. Вместо да се чудиш и вайкаш, купи си тест, отиди на лекар, разбери какво се случва.
На мен тези симптоми ми звучат на бременност!

Не са ме оперирали, просто ми казаха, че имам миома, която не е много голяма и не е опасна, изключих бременност, защото нямам симптоми, освен болезнените гърди и подутият корем. Утре сутринта ще направя тест за всеки случай. Благодаря за отговора! Чудесно е, че ви има!

Направи си тест, не е задължително да имаш симптоми. Има много бременни, при които единственият симптом е растящият корем.

Здравейте,
аз също чета много форуми и статии кое е нормално и кое не е. Всички ще се съгласим, че ако търсиш симптоми ще си намериш. Лошо е след това разочарованието от дошлия цикъл. Аз в момента съм в такава ситуация (2 дни преди евентуален цикъл), след година опити. Всички симтоми налични (болка в гърдите от седмица, болка в яйниците, дори леко замайване, засилен апетит) и стискане на палци този път да е различно. Хубаво е човек да има подкрепа и да вижда, че "не е сам" в това изпитание, защото тези, които не са преживели чакането казват... "бъди позитивен и недей да го мислиш много много" ...а това е почти невъзможно

Благодаря за отговорите, момичета! Аз се надявах, че този път може да се е получило, но ми дойде и въпреки, че се разочаровах малко, продължаваме с опитите. Наистина подкрепата е много важна в такива моменти. Надявам се и на нас най - после да се случи чудото!