Фаина, какво харесваш в него?
- Публикувана: 17 ноем. 2016, 11:55 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2016, 09:24 ч.
Съжителство с бързак
На мен ми е интересно какво работи. Дори да не е физически труд като простирането и готвенето, такива хора са малко неориентирани каквото и да правят. Ако ще кодове да пише, нали ще се наложи все някога да поговори с колега, да попълни документи или друго. Или си е паднал на пъпа, че има кой да му свърши работата у дома и пей сърце 
Скрит текст:
Не искам да те филмирам, нито знам каква ви е ситуацията, просто ще спомена- не подценявай мъжете, впрочем. Той може да те гледа неразбиращо и да се чуди какъв е проблемът, че е нескопосан във всяко свое движение и да мислиш, че е много влюбен и така да ти изглежда, а може и да попресолява малко тази своя влюбеност и да вижда, че е намерил втора майка и животът му ще е песен откъм задължения. Той само ще седи, ти ще вършиш всичко 
Не само майка, ами и прислужница и бонус секс.
Аз това се чудя тя дете ли иска или мъж. Той се държи едва ли не все едно от небето пада. Елементарни неща не знае. Едно е да си флегма, но да не те бива в такива елементарни неща говори много и лично аз от такива бягам като опарена.
Би трябвало един мъж и една жена като се събират и създават семейство да си помагат. А не единия да гледа тъпо и да е в тежест. Историята говори обаче, че такива бракове не траят дълго и свършват с гръм и трясък.
Аз това се чудя...
Пиша ви във връзка с много сериозен проблем, с риск да се задълбочи като семеен. Няма с кого да споделя, щото приятелките ми само ми се подиграват, а приятелите - верните - плачат. А аз не искам да разстройвам никого. Та към проблема - запознах се с една хахава хубавелка, хубаво ми беше да си контактуваме , даже твърде забавно...ама тя пък взе, че си дойде от Германия заради мен и край - няма мърдане. Аз малко се дърпах, ама тя е толкова енергична, че дори не осмислих какво става и изведнъж се озовах в нейното жилище, купено от тати, но необзаведено. Не знам как стана, сигурно е от зодията ми и асцендента, които не ги знам, но тя дълго и напоително ми ги обясни, та ме съгласи. От както живеем заедно е някакъв ад. Тя все иска да намирам неща, които нито знам къде са, нито за какво служат. Нарича метлата четка, после ми пили, че не съм схватлив. Кара ме да простирам и на втората секунда, вече се е разврещяла, че не простирам правилно, щипките не са естетично и практично нащипани...и изобщо каквото и да направя, за да й угодя, е невървежно, щото баща й го правел по-добре. Честно вече не издържам и въпреки, че си мисля, че това е любов, с нетърпение очакавам /даже нарочно провокирам/ поредната истерия, за да ме изгони и да си почина. Щото иначе ми се налага да лягам рано само тормозът да спре. Дори ставам в пет сутринта с надежда за малко спокойствие, обаче и тя почна да става тогава, та едвам се издържа вече. Иначе много я обичам и дори тя май каза че ще се женим... и аз май се зарадвах... ама как ще се търпи товма не знам .Моля помогнете - как да го изтърпя това и как да не я халосам с някоя четка по хубавата главица.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
Пиша ви във връзка с много сериозен проблем, с риск да се задълбочи като семеен. Няма с кого да споделя, щото приятелките ми само ми се подиграват, а приятелите - верните - плачат. А аз не искам да разстройвам никого. Та към проблема - запознах се с една хахава хубавелка, хубаво ми беше да си контактуваме , даже твърде забавно...ама тя пък взе, че си дойде от Германия заради мен и край - няма мърдане. Аз малко се дърпах, ама тя е толкова енергична, че дори не осмислих какво става и изведнъж се озовах в нейното жилище, купено от тати, но необзаведено. Не знам как стана, сигурно е от зодията ми и асцендента, които не ги знам, но тя дълго и напоително ми ги обясни, та ме съгласи. От както живеем заедно е някакъв ад. Тя все иска да намирам неща, които нито знам къде са, нито за какво служат. Нарича метлата четка, после ми пили, че не съм схватлив. Кара ме да простирам и на втората секунда, вече се е разврещяла, че не простирам правилно, щипките не са естетично и практично нащипани...и изобщо каквото и да направя, за да й угодя, е невървежно, щото баща й го правел по-добре. Честно вече не издържам и въпреки, че си мисля, че това е любов, с нетърпение очакавам /даже нарочно провокирам/ поредната истерия, за да ме изгони и да си почина. Щото иначе ми се налага да лягам рано само тормозът да спре. Дори ставам в пет сутринта с надежда за малко спокойствие, обаче и тя почна да става тогава, та едвам се издържа вече. Иначе много я обичам и дори тя май каза че ще се женим... и аз май се зарадвах... ама как ще се търпи товма не знам .Моля помогнете - как да го изтърпя това и как да не я халосам с някоя четка по хубавата главица.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
Оправи ми деня направо
Пиша ви във връзка с много сериозен проблем, с риск да се задълбочи като семеен. Няма с кого да споделя, щото приятелките ми само ми се подиграват, а приятелите - верните - плачат. А аз не искам да разстройвам никого. Та към проблема - запознах се с една хахава хубавелка, хубаво ми беше да си контактуваме , даже твърде забавно...ама тя пък взе, че си дойде от Германия заради мен и край - няма мърдане. Аз малко се дърпах, ама тя е толкова енергична, че дори не осмислих какво става и изведнъж се озовах в нейното жилище, купено от тати, но необзаведено. Не знам как стана, сигурно е от зодията ми и асцендента, които не ги знам, но тя дълго и напоително ми ги обясни, та ме съгласи. От както живеем заедно е някакъв ад. Тя все иска да намирам неща, които нито знам къде са, нито за какво служат. Нарича метлата четка, после ми пили, че не съм схватлив. Кара ме да простирам и на втората секунда, вече се е разврещяла, че не простирам правилно, щипките не са естетично и практично нащипани...и изобщо каквото и да направя, за да й угодя, е невървежно, щото баща й го правел по-добре. Честно вече не издържам и въпреки, че си мисля, че това е любов, с нетърпение очакавам /даже нарочно провокирам/ поредната истерия, за да ме изгони и да си почина. Щото иначе ми се налага да лягам рано само тормозът да спре. Дори ставам в пет сутринта с надежда за малко спокойствие, обаче и тя почна да става тогава, та едвам се издържа вече. Иначе много я обичам и дори тя май каза че ще се женим... и аз май се зарадвах... ама как ще се търпи товма не знам .Моля помогнете - как да го изтърпя това и как да не я халосам с някоя четка по хубавата главица.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
С тази разлика, че той всеки път се връща като пале, защото иначе подхваща мопа да си мие зъбите. Ако му беше до гуша, имал е поне 5-6 възможности (доколкото разбрах) просто да не се върне
Пиша ви във връзка с много сериозен проблем, с риск да се задълбочи като семеен. Няма с кого да споделя, щото приятелките ми само ми се подиграват, а приятелите - верните - плачат. А аз не искам да разстройвам никого. Та към проблема - запознах се с една хахава хубавелка, хубаво ми беше да си контактуваме , даже твърде забавно...ама тя пък взе, че си дойде от Германия заради мен и край - няма мърдане. Аз малко се дърпах, ама тя е толкова енергична, че дори не осмислих какво става и изведнъж се озовах в нейното жилище, купено от тати, но необзаведено. Не знам как стана, сигурно е от зодията ми и асцендента, които не ги знам, но тя дълго и напоително ми ги обясни, та ме съгласи. От както живеем заедно е някакъв ад. Тя все иска да намирам неща, които нито знам къде са, нито за какво служат. Нарича метлата четка, после ми пили, че не съм схватлив. Кара ме да простирам и на втората секунда, вече се е разврещяла, че не простирам правилно, щипките не са естетично и практично нащипани...и изобщо каквото и да направя, за да й угодя, е невървежно, щото баща й го правел по-добре. Честно вече не издържам и въпреки, че си мисля, че това е любов, с нетърпение очакавам /даже нарочно провокирам/ поредната истерия, за да ме изгони и да си почина. Щото иначе ми се налага да лягам рано само тормозът да спре. Дори ставам в пет сутринта с надежда за малко спокойствие, обаче и тя почна да става тогава, та едвам се издържа вече. Иначе много я обичам и дори тя май каза че ще се женим... и аз май се зарадвах... ама как ще се търпи товма не знам .Моля помогнете - как да го изтърпя това и как да не я халосам с някоя четка по хубавата главица.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
П.П. Извинете ,че не ползвам емотикони, но толкова бавно ги намирам, че ми се губи мисълта.
С тази разлика, че той всеки път се връща като пале, защото иначе подхваща мопа да си мие зъбите. Ако му беше до гуша, имал е поне 5-6 възможности (доколкото разбрах) просто да не се върне
ПП. Нали не си вярваш, че е оживял до тази си " чиченска" възраст без нея по случайност?
Първия месец съжителство само се причаквахме с моя да се награбим и бяхме на готова храна от Фантастико, вие се занимавате с посоката на пердетата и някакви супници...
Иначе аз мисля, че няма по-лошо от това някой постоянно да ти дудне на главата за битовизми. В нас аз също съм бързачката, а приятеля ми не е бавен, но обича да се тутка и обикновено все аз го чакам да се оправи, но си го знам, свикнала съм му и използвам екстра минутите за книжка, бг-мама или нещо друго подобно.
Иначе аз мисля, че няма по-лошо от това някой постоянно да ти дудне на главата за битовизми. В нас аз също съм бързачката, а приятеля ми не е бавен, но обича да се тутка и обикновено все аз го чакам да се оправи, но си го знам, свикнала съм му и използвам екстра минутите за книжка, бг-мама или нещо друго подобно.
