Професия учител - 2

Завърших първото си висше образование в чужбина. Изборът беше по-скоро на родителите ми и от самото начало знаех, че няма да се реализирам в тази посока. Прибрах се в България, започнах работа по специалността, но не беше моето място. Още си спомням деня, в който се събудих с идеята, че искам да бъда учител. Завърших и работих 10 години с деца в детска градина и начално училище. В момента съм си дала съм 2 години пауза от професията. Липсва ми  Покрай работата си обаче натрупах пропуски с моето дете. Записахме дъщеря ни в първи клас на 6г и сега се занимавам основно с нея.
Чета ви с интерес 

Гласувах в анкетата, но се чудя защо не си продължихме в старата тема - така или иначе се коментираха различни въпроси, свързани със системата.

По въпроса на Кокосчето от предната страница, мен са ме налегнали въпроси дали в края на учебната година колегите, които вече отговарят на условията за пенсиониране, ще се пенсионират. Ако това стане, евентуално би имала шанс да започне работа.

Привет колеги  Записвам се и аз да следя темата.
Аз съм учител в детска градина и от четири години практикувам професията  Първоначално идеята ми беше да се занимавам с специална или социална педагогика, но съдбата си ме "отвя" на точното място по точното време!
Трудностите не са малко, във всяка професия ги има, но емоциите и радостите са за мен двойно повече! Не си представям да правя нещо друго, поне на този етап.
Скоро ще имам и аз свое дете и се надявам то да попадне на също толкова амбицирани и обичащи професията си колеги!

Лиляна, поправено е вече. 

Тonitabrandtner, първата тема стана твърде голяма. 

Аз съм пропуснала първата тема, ще я чета после.
Категорично да. Тази професия е моят живот, обожавам работата си с децата. След 25 години работа в начално училище се преместих в Англия, сега пак съм учител. Но разликата е огромна, удоволствие ми доставя работата с децата, но останалото не. Много ми липсва училището и колегите в България.
Може да не се включвам често, но тази тема надявам се да ме държи в течение какво става в училищата в България. А ако ви е интересно за тук мога да споделя мнението си.

Това е и моето мнение.
Само ако мнооого го закъсам, бих се върнала към тази работа. Иначе... за нищо на света.

Привет и от мен. Аз попаднах случайно в професията, въпреки че съм завършила специалност с педагогически профил и с ясното съзнание, че да преподавам е последното, което бих правила  
По стечение на обстоятелствата работя като учител в чужбина. Интересно ми е да разбера, какво се случва в професията в България. За съжаление не мога да сравнявам, защото не съм работила там.
Липсват ми български блогове на начални учители или платформи за обмяна на опит и материали, от които човек може да придобие представа за ежедневието и методите на работа.

Аз съм начален учител. Бях в класната стая цели 40 години в едно и също училище. Още в началото придобих  2 ПКС по старата система /казваше се клас-квалификация/ след това първа ПКС и  всякакви квалификационни курсове, с изключение на чужд език, за което съжалявам. Можех да  придобия право за преподаване, но в онзи момент реших, че няма смисъл. А е имало смисъл. Сега много се търсят учители по Чужд език.  Вече трета учебна година съм пенсионерка. Замествам, когато ме потърсят, а след обяд имам 3 деца частни ученици+ моят внук-първокласник. Затова мога да кажа, че  училището не ми липсва чак толкова много. В анкетата гласувах с "По-скоро да" . Разочарова ме отношението на държавата ни към учителите, бумащината, агресията, срещу която често пъти сме безсилни и то пак поради неразбирането на т.н. ни общество, че с тази криворазбрана демокрация правим лоша услуга на децата. Някак изпуснахме "духа от бутилката" и образованието не е това, което беше. Пенсията е горе долу добра-520 лв. Остава ми уважението на родителите и обичта на децата към мен, както  и усещането, че съм изпълнила живота си със смисъл. Имам бивши ученици лекари, икономисти, учители, инженери, дори стюардеса  и още и още професии. Най-хубавото е, че нямам  провален в живота, престъпник или неудачник. Никоя друга професия не  би ми дала това усещане на споделена обич и  както си вървя по улицата, някой да се затича към мен, да ме прегърне и да ми каже "Здравейте, госпожо! Аз съм.... помните ли ме? " Как да не ги помня?! Помня ги и още как! За някои дори си спомням почерка им, начина им на говорене, нестандартни, понякога смешни отговори на мои въпроси,  случки от класната стая, екскурзиите, успехите и борбата с неуспехите. Ето например Михо от  реалити шоуто "Фермата" е мой ученик. И тогава гледаше надолу, пишеше грозновато, но пък даваше най-смислените отговори, когато правехме анализ на литературно произведение, характеризираше героите и техните постъпки по  начина, който очаквах да го направят учениците. Още тогава беше работлив и помагаше на дядо си за селскостопански дейности. Животът го е променил разбира се, но все пак има много общо с онова дребно русо хубаво момченце от 1-4 клас. Спомням си, че отидох да го видя след операция /май беше за отстраняване на апендикс/ и сякаш го виждам по пижамка как дойде да ме изпрати надолу по стълбите в дома му.  Ето и сега   чувам гласа и виждам красивите очи на малката Жени Марчева, която учих в 1 клас по математика, когато  беше тук , в нашия град и живееше при баба си и дядо си. Тя учеше по системата, когато 2 учителки учеха един клас на целодневно обучение. Пиша за тях, защото ги познавате, но бих писала не за десетки, а за стотици мои деца.  Не съжалявам, че вместо икономист, за  което исках да уча,  станах учител случайно. Имах разнообразен, интересен и много емоционален живот.
Има ли човек с друга професия, който ще заведе децата от класа  в дома си, ще направят заедно пита и баница, а после ще си направят угощение?! Или пък да изпита емоцията да си върви с децата от класа  по улицата и те в един глас да рецитират целия сценарий от Празника на буквите, а хората да спират и да ни се радват? Или пък песните и игрите, когато сме на поход в гората?Има ли друг, освен учител, който истински се радва на успехите или ще тъжи за болките на чуждите деца?! Не мисля, че има. Затова не съжалявам, че съм била УЧИТЕЛ.

Шарена, виж в гугъл ОБЩНОСТ НАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. Когато бях действащ учител, там намирах много интересни материали. Сега влизам рядко и не мога да кажа по-добре ли е или по-зле. Ти сама разгледай и прецени дали ще ти е от полза.

И аз на „дърти” години се сетих какво пише в дипломата ми и ще опитам да го използвам. Затова искам да Ви следя, а на есен се надявам и да се консултирам с Вас по неясни въпроси

И аз гласувах с категорично Да и не съжалявам нито за миг за избора си. Вече 22 години съм начален учител и работата ми носи радост. Влизаш в стаята и децата веднага те наобикалят, запрегръщат. Не искам да коментирам нито отношението на държавата към нас, нито конфликтните родители, нито заплащането.Сякаш вече съм се примирила с тях. Искам да се оповавам само на хубавите емоции , за да продължа напред.

И бумащината, точно с тези неща не мога да се примиря. А си мислех, че е само хубавата страна на нещата т.е. влизаш в час, раздаваш се и т.н. но за останалото никой не ме беше подготвил.
И по темата, някой може ли да ми разясни дали в краят на тази година трябва да имам  16 часа вътрешно обучение. Защото за момента нямам нито един, още не ни е съвсем ясно какви са тези вътрешни кредити. За външните ни е ясно, ще записваме курсове, които още не са обявени, но откъде се взимат вътрешните?

За оцветеното в червено -  Гласувах с последната опция.
Много уважавам тази професия, както и всички, които въпреки тъпата система, търпят несгодите и, но съм безкрайно разочарована и направих избор за себе си.

В моя случай - почти на 42г. Не съм подавала никъде документи, не съм търсила работа, особено пък такава, много се учудих и колебаех, когато ми се обадиха с предложение. В крайна сметка, приех, с уговорката, че е временно, докато си намерят по-опитен заместник и така пета учебна година...  Явно наистина има необходимост от преподаватели по чужд език.
Предните ми работи са били мнооого далеч от тази. Доста родители, които ме познават покрай тях, бяха и са крайно изненадани, че съм ги заменила с такова амплоа. Те обаче са ми дали толкова опит в социалните контакти, работата с документация, анализирането и преборването на бюрокрацията, че сега тези неща никак не ми тежат. Проблеми с родители засега не съм имала, да чукам на дърво. А и работя с що-годе подбрани, големи ученици, мога да си позволя да ги третирам като равнопоставени партньори в един двустранен процес. Не че са идеални, но и себе си не приемам за такава.

Нито се чувствам венчана за тази работа, нито ми е единствен доход и алтернатива. Всъщност, първите две години ММ я наричаше "благотворителна", защото инвестициите, в най-добрия случай, компенсираха приходите. В момента, в който престана да се чувствам полезна и удовлетворена, ще се замисля за нещо ново.

Scarlet~, при нас училището организира обучения. Например на 7.11. имахме 3 /мисля/ академични часа обучение за създаването на портфолио, атестирането и т.н. 16 часа са за една учебна година.

 Doret, сподели, моля.


K.A.G., като четях поста, направо ми се насълзиха очите.

Да съм учител е моя сбъдната мечта. Но мечтите не са това, което очакваме. За да съм все още в образователната система са "виновни: децата.  Зареждат ме, учат ме на нови неща всеки ден, чувствам се удовлетворена.
Всичко останали отношения с колеги и попълване на всякакви ненужни документи, предполагам че скоро ще ме откажат.