Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

  • 70 543
  • 979
  •   2
Отговори
# 960
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 13 383
След като имаш възможността да го напуснеш действай.Някой ден да не казва детето ти,че неговия живот е като лична драма. Peace
Ако мислиш,че с временна раздяла за пред мъжа ти ще можеш да излезеш от тази къща така му кажи.След месец,два,три когато вече е свикнал с това да те няма при него му казваш и за развод.

# 961
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 241
Здравей те изчетох всички публикации и реших и аз да споделя проблема си. С мъжа ми сме заедно от 10г,но от 6г насам след като ми изтече майчинството и почнах работа започна да ме ревнува,нямам право да си пиша с никой и не ме оправдава но неговото подстрекателство ме накара да му изневеря еднократно. В последствие той разбра и ми прости за което съм му благодарна,но той има особен характер. Сърди се за глупости не ми обръща достатъчно да не кажа никакво внимание все едно съм част от интериора. Постоянно е изморен от работата си,като сме вкъщи или е на лаптопа или пред тв. почти не си говорим. От 2-3 месеца обмислям варианта за развод. Консултирах се с адвокат говорих и с родителите си и те ме подкрепят напълно. Просто не мога да се реша в един момент сме добре,а след 10 мин вече нещо се е нацупил и не ме поглежда. На няколко пъти сле се карали сериозно и той ме е гонил защото живеем с неговите родители а аз му се моля и плача като малко дете и така е от няколко години насам. Най добрата ми приятелка е в течение на нещата и ме убеждава да си тръгна но аз не мога да се реша,а за разговор не може да става дума. При всеки скандал си казваме какво мислим и след време всичко си е по старумо. Не се събразява с мен дали съм изморена дали ми се спи ,а точно обратното аз постоянно се съобразявам с него и гледам да му угодя. Моля посъветвайте ме какво да направя благодаря ви предварително за съветите.

Вече е късно имаме прекрасен син на 8г,а съм го молила защото мойте родители са починали и са ме отгледали баба и дядо. Знам че това не е причина но съм го търпяла за да не ги тревожа но вече не издържам на този психически тормоз.

Май някой дава ход на въображението си. Sunglasses

# 962
  • Мнения: 26
Аз ги наричам мой родители защото те са ме отгледали. Извинявам се че не го уточних по рано и ви обърках.

Последна редакция: чт, 05 яну 2017, 10:58 от стефчето

# 963
  • Мнения: 26
Всяко друго отношение бих преглътнала но факта че миналата година за 8март не ми честити празника не мога да го преглътна. Той по принцип не е от хората който ти правят подаръци но да не ми каже едно ” честит празник” някак не мога да го преглътна.

# 964
  • София
  • Мнения: 26 486
Всяко друго отношение бих преглътнала но факта че миналата година за 8март не ми честити празника не мога да го преглътна. Той по принцип не е от хората който ти правят подаръци но да не ми каже едно ” честит празник” някак не мога да го преглътна.

А можеш да преглътнеш, че те гонел от вкъщи?

# 965
  • Мнения: 26
Нали и аз се чудя на себе си какъв мазохист съм.

# 966
  • София
  • Мнения: 5 332
Всяко друго отношение бих преглътнала но факта че миналата година за 8март не ми честити празника не мога да го преглътна. Той по принцип не е от хората който ти правят подаръци но да не ми каже едно ” честит празник” някак не мога да го преглътна.

Ъ-ъ-ъ-ъ?  newsm78
Моля?
 #Crazy #Crazy #Crazy

# 967
  • Мнения: 1 267
Нали и аз се чудя на себе си какъв мазохист съм.




Не си мазохист, а си страхлива и малодушна!

# 968
  • Мнения: 26 503
По стечение на обстоятелствата се караме (говорим си на въпреки) когато са си легнали или са си на село. По принцип те не знаят за нашите караници. Майка му знае само за един още от самото начало.

Човек, като се кара, го прави с доста по-високи от обичйното за нормален разговор децибели. Ако не те е гонил шепнешком от там, а ти, също толкова тихо да му се молиш и плачеш като малко дете, няма как да не се чуе в съседните помещения. В тия блокове, в които живеем масата българи, се разбира от живущите и ако някой от комшиите си гони жената.

При условие, че 10 години си търпяла да живееш с месеща се свекърва, която ви подрежда стаята, е явно, че нямаш възможностите и способностите да се справиш сама. Една жена, която има тези възможности и способности, рядко би си избрала мъж, който да я навре при родителите си, а ако го направи, или би го ръчкала, докато се изнесат, или би го напуснала и отишла да се справя сама, ако той не иска да се изнесе от родителите си. Помисли си добре дали има къде да отидеш.

# 969
  • Мнения: 26
Сигурно са чули някой от скандалите ни но те не ни се месят в отношенията,а за въпроса с изнасянето много пъти сме говорили но винаги опираме до финансовата част а той не иска да теглим кредит за жилище което за мен не е проблем. И двамата имаме щу годе прилични доходи и няма да е проблем да внасяме около 400 лв за вноска,но явно си му е добре при мама. Въпреки че не е мамино синче и не я слуша за нищо немога да го разбера чесно. И можеби сте прави че съм слаба и не мога да се реша да му кажа че искам да се разделим.

# 970
  • Мнения: X
Кукумицинка, ако това, което пише тя, че е отгледана от баба и дядо, е вярно, защо се изненадваш, че се е нанесла при свекърва? Тя така е възпитавана, от поколение, което смята, че така е редно. Тя обича баба си и дядо си, доверява им се и не й е минало вероятно през главата, че не е нормално да се живее със свекъри. Не съм убедена, че няма да може да се справи. Има къде да отиде да живее, явно, детето е доста голямо, ще се справи и още как. Жилище има /при родителите/, работа има, драма не виждам. Емоционален е проблемът по-скоро, не битово-организационен.

# 971
  • Мнения: 26 503
Кукумицинка, ако това, което пише тя, че е отгледана от баба и дядо, е вярно, защо се изненадваш, че се е нанесла при свекърва? Тя така е възпитавана, от поколение, което смята, че така е редно. Тя обича баба си и дядо си, доверява им се и не й е минало вероятно през главата, че не е нормално да се живее със свекъри. Не съм убедена, че няма да може да се справи. Има къде да отиде да живее, явно, детето е доста голямо, ще се справи и още как. Жилище има /при родителите/, работа има, драма не виждам. Емоционален е проблемът по-скоро, не битово-организационен.

Не мисля, че има съществена връзка между факта, че е отгледана от баба и дядо и това, че са се нанесли при свекървата да правят семейство. Тя не е живяла с няколко различни поколения под един покрив, дефакто бабата и дядото са били като родители, едно поколение, гледащо дете. А тук и от потребителки, които са израстнали през социализма, когато на семействата с 1 дете даваха едностайни жилища, на тези с две - двустайни и т.н., съм виждала мнения, че дете не биха гледали, ако не могат да му осигурят самостоятелна стая - т.е въпреки, че те самите вероятно не са гледани в самостоятелни стаи, го считат за задължително условие, за да имат дете.

Ако наистина има къде да живее, с хора, които да ѝ осигурят покрив над главата и помощ, да го напуска, щом иска, но съвети от сорта да се изнесе сама на квартира с детето са неприложими. Тя в нейното положение се дразни не от това, че мъжът ѝ я гони или че свекървата не ѝ дава да решава сама какъв е редът дори в стаята, която обитават, а от факта, че мъжът ѝ не ѝ подарил китка за някакъв си празник.

# 972
  • Мнения: 26
Хора не ме притеснява че живея с неговите родители ние сме отделно семейство ,тормози ме неговото поведение и липса на внимание към мен. Знаете че всяка жена има нужда от такова. Ефоизма които проявява ме дразни че не прави никакви компромиси. Иможе би това че саме възпитали баба и дядо ме спира да сложа край. Просто искам съвет как най безболезнено за всички да сложа край.

# 973
  • Мнения: 488
Ако си се решила за раздяла,сложи край скоро, докато детето е малко и не разбира/ако е по-голямо ще го използва срещу теб/.Болезнено или не, ще мине.Ако де притесняваш от избухване , го направи пред свидетели/или имай някой наблизо или на публично място/ и се изнеси веднага.Драми ще има, ще ти се моли да се върнеш, ще се промени за кратко , ще ти обещава каквото се сети.Ако не му се вържеш, ще започне да те заплашва, да те обвинява.Всичко ще мине с времето, стига да не му се вържеш на манилупациите.Ограничи контактите с него и разговорите да се водят само около детето и подробности покрай раздялата.
Това е един от кофти вариантите, може да имаш късмет и са се разделите мирно и кротко /от писаното не го вярвам/, но както и да протече ще отшуми с времето.Бъди силна и споделяй съсъ приятели , роднини , някой който ти е близък.Емоционалната подкрепа е много важна в такава ситуация.Ако няма с кого форума винаги е тук.

# 974
  • Мнения: 4 831
На няколко пъти сле се карали сериозно и той ме е гонил защото живеем с неговите родители а аз му се моля и плача като малко дете и така е от няколко години насам.

И по време на тези мили семейни картинки, къде се намира осемгодишното ви дете? Или и то, като свекърите,  не чува нищо?
И него ли учите, че шамарите се изтърпяват, стига да подари цвете за осми март?

Просто не знам как да коментирам. Повечето истории в "Семейни отношения" напоследък звучат като някакви абсурдистки пиеси... Съжалявам единствено децата, които израстват в такава нездравословна среда  Sad

Общи условия

Активация на акаунт