Искам да кажа ... (98)_28.11-04.12.

Лято, да е здрава и щастлива рожденичката! Весел празник

Изрових си колата, така хубаво вали - да не си показваш носа навън
Дребният от снощи подскача, че снегът е тук, и вали и ... кога ще ходим да караме

Мария, питаш честно, ще ти кажа честно, макар че сигурно няма да ти хареса. Ритници срещу тъпчене на яке и заплаха? Първо ще го накажа зверски, за да му държи влага по-дългичко, а като ми мине ядът, а на него - мъката, ще му обяснявам пространно и напоително защо насилието никога не решава проблемите, а ги задълбочава. Съжалявам, но това ми е мнението, винаги е било такова и макар че вкъщи не срещам подкрепа от съпруга ми, който мисли различно, аз така си възпитавам децата. Те колко го възприемат - друг въпрос. Големия сякаш има повече темперамента на баща си. Аз обаче искрено вярвам, че могат да се разберат и без ритници и който тръгва първо с това, трябва да си понесе последствията. Отделно, че в тия истории, все нашите никога не са започнали първи

Не е станало кой знае какво. Мен обаче ме е страх от тенденцията. Сега се ритат, на 16 се убиват с юмруци пред дискотеките. Затова моите ги уча да бягат от конфликтите, още в зародиш. Чувството си за справедливост могат да удовлетворяват и по други начини.

Лято, честита и здрава да ти е малката госпожица!Чудесна торта си спретнала Весел празник 

Маре, аз бих чула и версията на другата група

Честит първи сняг! Малката беше толкова развълнувана от това! И приятелката едната беше сутринта, дано днес не се чувства изолирана! Както казах, не си правя изводи от вчера, само споделих, че ми се скофти за момента. Хич не обичам такива неща дори и невинни, доколкото може да са такива!

Лято, честит ви празник!


Тони, интриги в малко по-голяма възраст, но от малки започват да оформят тази си склонност и си личи. Не говоря за вчерашния случай, живяла съм достатъчно да се убедя в това.

Мариатче, малко множко ми се стори два пъти да налита на бой, та дори и в защита... Не знам...

Белинда, Кате, и аз останах изненадана. Не приятно. Признавам си. Всичко това се дължи най- вероятно на децата от класа, които са по- буйни. Той беше душичка. Баща му, които също му е обяснявал, че трябва да е мъж, да се защитава- демек като мъжа на Белинда също вчера му обясни, че това не е редно. Въпреки, че даде пример в съвсем различна насока. Че едва ли не не знае какво е задравословното състояние на ританото дете или че може жестоко да го рани. Детето ми е 24 кг. Клечо. За протокола от 7 момчета в класа нашия е предпоследен по килограми и височина. Има момчета по 48 килограма. От къде се взе това ми е много странно. Питах го, какво ще отговори на директора и родителите на другите деца, ако му потърсят сметка- щял да им обясни ситуацията. Пита ни и нас- нали приятелите са важни- как да седи и гледа как обиждат и ритат приятелите му. Трябвало да ги защити.  
И аз не подкрепям насилието и тъй като му е за първи път не съм се замисляла на неговото насилие да отговоря с насилие. Първо разговор, обсъждане и дори го накарах да обещае, че повече няма да прави така.

Кате , ти какви дървени фигурки търсиш?

Честита рожденничка, Лято, честито и на теб! 

Стейси, мисля ви. Дано намерите някакъв път до момчето, дано! Няма ли някакви организации в България, които да могат да посъветват родителите, някой, минал по този път? Пък дори и във форума?

Акашче, и вас съм ви мислила, дано днес да е различно в градината. Но ако продължи тази изолация, със сигурност трябва да говориш с учителките, те И за това са там, освен всичко, да подпомагат тази динамика.

За случая на Мария, съм на 100% на мнението на Белинда, за насилието няма оправдание, никакво. И синът ми винаги съм учила, че умният човек решава проблемите си с говорене, глупавият с юмруци. Мисля, че съм отгледала доста читаво дете, засега поне (не мога да спра да мисля за племенника на Стейси и как никога не знаеш какво могат да ти поднесат децата, колкото и да са големи).
А, ти си писала междувременно, според мен сте реагирали адекватно. 

Лято, честит празник!

mariat, и аз съм на мнението на белинда. Обяснявате, че това е недопустимо, че не се ритат други деца, независимо кой е започнал първи и т.н.
Някой от групичката отива и вика охраната, учител.

Аз отново с търсене...трябва ми нещо оригинално и на сравнително добра цена за подарък на колегите.
Общо 4колежки всъщност, с които пряко работя, разменяли си символични подаръци.

Бърди,  Аз сънувах някакви свързани с това сънища, напрегнати, ужас, много съм зле! Разбира се, че ще говоря с учителките ако продължава така, но аз съм оптимистично настроена днес. Детето ми е много контактно и все ще намери начин да се сприятели.

Sesylle, аз писах, че първо са отишли при педагогическия съветник, който нищо не е направил. После отишли да си вземат якетата и едно от децата е било наритано и якето му тъпкано. И моя барабар Петко с мъжете отишъл да защитава.
За неангажиращи подаръци- коледни звезди или вино, шоколадови бонбони.

Лято, да е жива и здрава, както и цялото семейство  

Честит първи сняг. При нас сутринта валеше на едри, пухкави парцали.
Вече е гаден мокър, лепкав сняг    

Стейси, много неприятна ситуация, не се наемам със съвети, но мисля че не му трябва лк. Много сили ви пожелавам.



И вкъщи "не е честно" е доста употребяван израз. И аз винаги отговарям така - в живота няма честно, да свикват  

Акаша, много е гадно наистина. Моите и двете са ходили на градина, но е имало дни, като вашия. Имай си едно на ум, вярвай на детето, но не сляпо. После в училище, и особено към 2-4 клас е ежедневие. Все се карат, все вече не са приятелки  
Няма да забравя един ден голямата звъни, плаче по телефона, казва ми че всички я бият, абе някакъв ужас. За петте минути докато стигна до училище косата ми побеля. Разбира се нямаше нищо подобно.
Децата са склонни да преувеличават  

лято, да ти е честита девойката! Да расте здрава и щастлива!

За подаръците за колеги- красива играчка за елха, свещ, бонбони.

Ауу, Руми вкарала те е във филм! О, никак не вярвам сляпо, но аз много я усещам. От малка я наблюдавам обстойно и засега шестото ми чувство не ме е лъгало никога. Вчера пак така я усетих от нищото, сякаш от вибрациите във въздуха и започнах да я разпитвам, както обикновено, но по отговорите ѝ, нормални, уж, разбрах, че е имало нещо, което я безпокои и и ѝ го измъкнах накрая. Можеше и да не ми каже. Но допускам, че така ще е до определено време и после ще ми става все по-трудно да я разбирам на каква вълна е, какво преживява...

Бъди до нея, обичай я и говорете, много говорете на всякакви теми 
Другото е малко надежда и божа работа 

Лято, честит празник - здрави и щастливи да бъдете всички 

Мария, запиши го на карате. Там ги учат да се владеят, не стават биткаджии, а се извисяват духовно, поне нашите треньори на това ги учеха. Разбира се, че не трябва да се поощрява нападението и боя.

Много снежно, много гадно. Пристигнах на първа и малко на втора скорост до офиса. Съжалих, даже, че тръгнах с колата. Зад мен двама нерваци се сбиха и никой не отстъпваше мястото зад мен. Единия отне предимството на другия и той нападна първи, другия се ядоса - форсира се и хоп пред мен. В този момент ми се искаше да не съм между тях. Разтреперах се, но нито напред, нито назад можех да мръдна. Добре, че се отказаха да се млатят и си размениха само по 2 удара, защото мислех да сляза и да ги разтървам. Първото нещо, което ще си купя в събота или неделя като ида до мола е спрей за самозащита. Вие имате ли такива спрейове?

Подадох сигнали до Столична Община, до Столичен инспекторат за непочистени улици, почистих пред офиса и мога вече спокойно да си пия кафето и да отметна няколко задачи 

Акаша, най-хубавото е, когато детето споделя. Аз с моето много добре си говоря за сега и се моля, така да си останем и занапред. Даже ме е питал, как разбирам, че има проблем. Винаги му казвам, че той е моето ходещо сърце и винаги ще усещам как се чувства. Ох, разнежих се рано-рано ... Случки, на които той е смятал, че няма решение, като ги говорим и коментираме вижда, че има и друга гледна точка. Пожелавам винаги да усещаш вибрациите във въздуха

Мдаа! Дано да имаме късмет и да растат колкото се може по-разумни! Но лично за мен имам големи опасения, че няма да се размина леко, като знам аз какво чудо бях. Не знам майка ми не ме ли усещаше, че правя глупости или просто вярваше, че все пак имам достатъчно акъл, за да не забия през просото. Мисля си, че второто.

Говорих скоро с една много скъпа приятелка, с която животът ни радели на големи разстояния. Дъщеричката ѝ, малко по-малка от моята, вече се държала безобразно - тръшкала врати, крещяла ѝ излез от стаята, ей такива. Успокоих я, че е много вероятно в пубертета да се обърнат нещата, да се успокои и смири. Което е по-добрия вариант.