Как разбрахте, че сте готови за бебе?

Няма да си по-готова след 1-2-3 години. Ще си на същото дередже. И с двете децата съм повръщала, но с второто си откарах с гадене и повръщане до раждането. Така е понякога. Важното е да няма други проблеми по време на бременността, а гаденето и повръщането се забравят.

Лека бременност и раждане!

Тежка бременност значи съвсем друго нещо, дано не разбираш какво.
Иначе и аз се чувствах като теб по отношение на готовността, въпреки че нито съм повръщала, нито усетих, че съм бременна.
Радвам се, че родих, защото по-готова не станах и до днес.

и аз така, НСЧ много добре, казано,повръщане не значи тежка бременност, аз бих й казала да се наслаждава докато може, аз по-лежерен и мързелив и готин период от бременността не съм имала

Притесненията ми идват от това, че живота ще ми се промени то е ясно. Аз съм човек, който много обича да излиза, да съм сред приятели, компания. А след бременността, всичко това ще спре или ще се случва все по-рядко. Макар че имам приятелки, които си излизат без притеснения, въпреки децата и старият им ритъм не е променен кой знае колко.
Интересното е, че тези притеснения дойдоха при мен след като забременях и то след като почна да ми се гади и повръщам, дано всичко се дължи на хормоните.
Защото наистина двамата с мъжът ми искаме дете, но като ми се случи толкова се стреснах, че чак имах мисли за аборт, признавам си.
Незнам дали друга жена се е чувствала по подобен начин, но аз се побърквам от всякъкви протеворичиви мисли, че съм млада още за дете, че трябва да изчакаме още малко, за да си поживеем, че вече е напълно нормално да имаш първо дете на 30 години и сме избързали и всякакви подобни. Гледам приятелките си без деца и някакси тайно им завиждам, че са независими и си правят каквото си искат без да се съобразяват с дете(знам, че е глупаво да се сравнявам с тях, всеки от нас има различен живот).
Надявам се на още коментари по тази тема и вашите лични преживявания и опит.

Детето няма да ти попречи на нищо.
Пак можеш да ходиш на екскурзии (децата дори спят безплатно), на вечери, на кафета, на дискотека (мъжът ти или някоя баба ще гледа детето).

Лично аз първият си плаж след раждането го направих на 31 ден и бяхме двете с бебка. Тя си спеше в коша, а аз се пекох.

п.с. Междудругото животът с дете е толкова интересен, че в началото въобще няма да ти пука за ресторанти и излизания.

 Винаги ми е било много смешно като ми кажат приятелсите"край сега няма никъде да ходим".,понеже всички заедно вкупом родихме...аз лично с дете смятам да ходя много повече насам-натам.Не мисля,че живота едва ли не свършва.Не мисля да загърбят себе си и удоволствията си,хобитата си.Напротив-мисля,че с деца още повече се излиза,по семейно,по почивки.Ние я водихме на 3 м на спа -с бабите-идеално ни беше.Сега зимата пак ще ходим.Не е страшно,само в началото е малко шашнато,сега няма как...живота ти се променя завинаги...това всеки ще ни го каже.Аз като много прясна майка,ти казвам,че ще се справиш.😊Аз само като гледам сега новините и как се оставят децата,сърцето ми се къса,не мога да си го представя това...и да ти кажа,ако знаеш колко хора се борят за дете-това е дар,2 години колко са разлика?! НИЩО...няма да си по-готова повярвай.😊Две седмици след раждането хич няма и да не питаш готова ли си,не си ли.Ще мислиш за други неща.

В интерес на истината това за пътуване, излизане и т.н. са ограничения, които хората сами си създават. Засега нямам опит, но такова мнение съм си изградила от наблюдение на околните.
Имаме познато  семейство с две свободни баби непрекъснато на разположение. Въпреки това те не ходят никъде-нито почивки, нито излизания. Сега чакат второ дете(и ние паралелно с тях) и пак има реплики от типа на "ееех, поживейте си още няколко месеца, че после..".  Наскоро ги попитах дали тази година ще ходят на море, при което жената отвърна "Да бе, за море ли съм?".

Поли така е.Много си права.Аз си мисля,че е до желание.Ми не можеш да ме убедиш,че ти се ходи много някъде,а само защото имаш дете няма да отидеш.След 6 м детето си е вече ок да ходи навсякъде с теб,не че и преди  не може.И ние сме с две баби-ами възползвам се и още как.Понякога ми е много гузно,въпреки че досега не съм я оставяла за 1 ден за нощуване или за повече-не мога още да я оставя.Има и нещо длуго-когато си вече с бебе много повече оценяваш моментите на почивка и  зареждаш идеално,просто времето ти е вече по-ограничено,спор няма,но  и всеки се нужда от почивка.
Сигурно говоря от позицията на човек с добро бебе,спящо по цели нощи,не ревящо,кротко с доста помощ и от съпруга и от бабите,въпреки че основно я гледам само Аз,др.да за по малко.И все пак то всичко си идва на мястото.Много е хубаво да си имаш дете,не е нещо което да се сравни с каквото и да е.Друто всичко ще те подреди с течение на времето.

Тони, виж за повръщането те разбирам, адски гадно е....който и да не вярва, така бях първите три месеца, всичко ми миришеше на гадно и повръщах, спомням си бях сама квестор на студенти....и ми се доповръща....не мога да изляза, не мога да пивикам никой.....тогава нямаше моб. телефони...! Затова излез болнични, почивай си, разхождай се....и дано слд 3 месец спре! Радвай се на божия дар, който имаш, познавам много семейства които дават мило за драго за бебенце, а на теб вече ти е изпратено! За излизане и купони винаги ще има време, децата бързо растат, ако имаш баби не се прави на перфектната майка, оставяй им го....те също имат нужда и желание да общуват с малкото човече! Желая ти успех и благородно ти завиждам за предстоящото отглеждане на беба, това бяха най спокойните ми и хубави години....ИСКАМ ДА СЕВЪРНАТ!!!?

Ами аз ще кажа при мен как стоят нещата, като няма да спестя нито лошите, нито хубавите.   Предупреждавам, ще бъде дълъг пост.  

Имах доста лека бременност, единствените ми притеснения бяха дали всичко с бебето ще е наред. Не че не съм се замисляла за бъдещето, но доста рядко и не съм се тревожила как ще се справям, даже бях много надъхана.

Преди забременяването/ раждането пътувахме 2 пъти годишно в чужбина, задължително на море, всяка седмица на кино, всеки месец на театър, от време на време на вечеря навън, на маникюр редовно и най- вече спях много.  

 Да уточня,  че с ММ живеем сами, бабите са в други градове.

Та след раждането на кино и театър пак си ходя, но с приятелка. Миналата година отскочихме за по 2 уикенда на морето сами с ММ и бяхме за 3 дни в чужбина. Тази година бяхме за няколко дни на море сами, за няколко на море с нея и 2 пъти в чужбина без нея. Бяхме и на един спа уикенд пак без нея. И двете баби са млади и работят. Свекърва ми си взема отпуска от време на време и я оставяме там, когато пътуваме, майка ми я гледа доста по-рядко, защото претърпя инфаркт миналата година и не бива да се натоварва много, а и имам 9 годишен брат, за който също се грижи.

Заведение с детето- същински ад, вика, крещи, не иска да стои на едно място, уморява се, още ни тормозят зъбите - по-добре да си ядем вкъщи. Беше много по-лесно като беше на няколко месеца, лежеше си и си мълчеше, сега е фурия. Бяхме и на сватба с нея, искам да забравя за този ден... Пробвахме да си направим еднодневна екскурзия с нея, пак си беше мъка, може би като порасне нещата ще се подобрят. Ако сме някъде с нея, не мога да си почина изобщо.

Сънят не ми стига изобщо, вечер общо взето спи добре, но понякога се буди, много се върти.

И въпреки всичките ми оплаквания се оказа, че това е едно от летата, в които сме били на най-много места, къде с нея, къде без нея. Защото, както май Мис каза, оценяваш много повече почивката и се възползвам във всеки един момент от нея. Просто всичко трябва да е предварително планирано, обсъдено и т.н, нямаш свободата просто да си хванеш багажа и да хукнеш на някъде.

И аз завиждам на приятелите  си без деца за свободата, имаме и приятели с 2 породени деца, на тях пък им завиждам, че ще минат г.д едновременно през всички неща, а на мен ще ми предстоят поне още 3,4 безсънни години напред в бъдещето

Надявам се някой да не ме разбере погрешно, много обичам дъщеря си, беше планирано дете и се радвам от една страна, че родих млада - тъкмо навършила 24 г, от друга обаче и аз се замислям дали не трябваше да почакам още малко, да си поживея повече, но така е трябвало да бъде. Когато сме си в София сме заедно 24/ 7, таткото помага, но работи все пак, много се изморявам и имам нужда понякога да съм и без нея, надявам се това да не ме прави лош родител. Искам и още деца, въпреки че вече знам колко е трудно. Още ми е рано за 2-ро, но ако случайно стане, 100 % ще го задържа.

Аз също съм на мнение, че всичко зависи основно от детето. С големия не сме се спряли нито за ден- разходки, екскурзии, почивки, ресторанти, заведения, компании и т.н. Той спеше навсякъде и по всяко време. Сега с малкия е малко по-различно. Не обича да спи на шум, сред хора, на чуждо място и т.н. Не обича да се вози на кола и самолет за разлика от батко си, който е пропътувал и прелетял стотици км като бебе. Излизаме на заведения 1-2 пъти седмично, но честно казано не е от най-приятните преживявания, освен ако не спи, но е неспокоен заради обстановката и шума.
На море го водихме надвечер, за да топне крачетата и не беше очарован. Не съм го и мъчила. Живот и здраве ще отидем за седмица на планина след морето и толкова за лятото. Тази година ще ни се размине чужбина, макар баткото да е свикнал и да не му е много комфортно така, но бебето трудно заспива без мен и на бабите ще им е доста притеснено. Разбирам ги.

Животът се променя, вярно е, но от момента, в който го видиш, ти самата ще се промениш, колкото и клиширано да звучи.

Благодаря за вашите мнения и лични преживявания. Всяка от вас има интересна история и ги препрочитам по няколко пъти, за да си направя изводи и за себе си .
От година и половина работя постоянна работа и мога да кажа, че покрай нея вече свикнах да не излизам толкова често като в студентските си години(най-готиния и щур период). Общо взето тя ми отнема голяма част от времето и по-рядко излизам и се виждам със семейството, приятели и роднини, но когато имам възможност съм от сутрин до късно вечер навън и това ме зарежда с много положителна енергия, защото съм сред хора, които не ме натоварват(както работата ми) и съм истински щастлива. Страхувам се да не съм затворена по цял ден вкъщи с бебето без близки около мен(живея на 200 км. от родния ми град, а мъжът ми е от сутрин до вечер на работа просто няма как засега) и да спра с всякакви социални контакти. Не държа толкова на дискотеките и заведенията, колкото ако мога бих била всеки ден навън на разходка с приятни за мен хора, с които времето минава по-леко.
Но предполагам, че тази отговорност с бебето ще ми е много по-приятна, отколкото да съм на работа и да се прибирам психически изтощена докрай.
А и някои от вас бяха писали, че колкото повече отлагаш във времето да родиш първото си дете, толкова това време все не идва и се намират оправдания, с които го отлагаш още повече и накрая може да е късно.
Така че Божа работа. За всяка една от нас е станало в най-подходящият момент за нея, независимо дали на 20, 28 или 35 . Както се казва: "Господ си знае работата".

Амииии, точно това ще правиш най-много.

п.с. Пиши в темата с родилки с твоя термин. Запознай се с мами от твоя град. Също така потърси фейсбук групи с твоя термин. Отново се запознай с мами и ... дори ще имаш нови приятелки с интереси като твоите към момента.

Тони, моите наблюдения са, че колкото повече време минава, толкова повече хората се разколебават дали да имат деца. Всеки си мисли, че след няколко години ще е по-готов, а то е точно обратното. Когато си по-млад, решението за дете се взима малко по-импулсивно и лесно, отколкото на по-късна възраст, когато всичко се премисля внимателно.

Наистина много неща се променят, но дали ще се променят към добро или лошо зависи от нагласата и от начина на живот на семейството. С моето бебе сме по цял ден на разходка, срещаме се с други майки с бебета и от време на време с мои приятелки, които още нямат деца. Ежедневието ми е толкова ангажирано, че даже нямам време да мисля пропускам ли нещо. Преди обичах да излизам и да се забавлявам, сега ми е приятно да излизам с малката. Не мога без нея и не мога да си представя да изляза вечер да се забавлявам(на бар,дискотека) и да я оставя на някого да я гледа. Баща й я гледа, когато имам някаква работа или когато ходя на фризьор, маникюр и т.н. Пътуваме с нея и всъщност почивките са по-хубави от преди, и тя се радва на всичко ново, което види.

Има и трудни моменти, но времето минава бързо и постепенно децата стават малко по-самостоятелни. Ние вече мислим за второ, въпреки че дъщеря ни е на 10 месеца За нас важното е, че искаме две дечица, които да са си другарчета и да растат заедно. За мен няма полза от много мислене и обмисляне, когато имаш дом и мъж, който те подкрепя и иска да бъде баща.

Така е момичета, всяка от вас е права. Може би и нашето решение за бебе беше повече импулсивно, отколкото добре обмислено, защото веднага след сватбата започнаха опитите и то стана от раз. И след като стана и мина месец започнах да се замислям за всичките тези неща, за които писах. Иначе преди това изобщо не съм мислила, как ще ми се промени живота, дали ще излизам с приятелки или не, дали ще имам възможност да се забавлявам и всякакви такива.
А преди това съм си мислила само колко е хубаво вече да си имаме бебче и нямах търпение да мине сватбата, за да почнем с опитите, защото съм на 27 и догодина вече ще съм навършила 28 и след това ще се роди бебето и си казвах "точно сега е момента, нито сме прекалено малки, нито пък сме престарели както се казва(без да искам да засегна някой) мислех си, че това е идеалната възраст в днешно време за първо дете, защото ако искаме второ да имаме време и за него.
А сега взех да мисля, че сме избързали и време за бебе имаме колкото щеш. Но фактите са факти и няма връщане назад.