Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

аз съм съгласна донякъде с теб.Не приемам подобни забележки, и порицаване, едва ли не ако не ти харесва сериала и имаш друго мнение си еди каква си...,подобни определяния на непознати и почти заяждания и подмятания във форум не са ми много на място.
И не си струва да се разваля добрия тон заради подобни реплики.

В подкрепа на написаното от момичетата, коментирали финала, отново ще спомена, че Кьосем макар и строга или на моменти жестока към враговете си, не е била злобна, злопаментна и никога не е унижавала достойнството на човек, още повече преди смъртта му.
Сега ще наблегна на ситуацията около Кьосем в последната й битка: За мен, Кьосем започна да губи силата си още при осъзнаването за реалното състояние на Ибрахим. Тя винаги е знаела, че той е по-слаб, емоционално нестабилен, но осъзна, че съвсем е загубил разсъдък, когато видя кожите и чу обяснението му за тях, приказката за онзи султан и т.н. Тя толкова се натъжи и шокира, всичко това я изкара от равновесие и тя започна да прави стратегически грешки. Кюпрюлу трабваше да бъде неутрализиран още след ситуацията с яничарите и бостанджите пред двореца; стана ясно, че довереният бостанджи, който й обеща да не нападат яничарите, всъщност е предател и Кьосем трабваше да внимава от там насетне, кой допуска в кръга си. Вторият момент, когато трябваше да действа решително беше след онзи Диван, когато тя осъзна, че Турхан влиза в настъпление, чрез желание за отнемане на регенството и най-вероятно последваща смъртна присъда. Тогава, още на място, Кьосем трябваше да послуша Хюсеин паша и да се разправи с Кюпрюлу и онзи другия - яничарът предател, който явно зае по-висок пост. Както вече бях писала, възрастта, както и многото победи над много силни противници, сякаш замъглиха преценката й. За такъв мащабен план, тя трябваше да се довери на хора, които са й били верни още преди идването Турхан.
Още в началото, когато видях Турхан, тя ми напомни на Халиме - подмолна, хитра и жестока. Но най-вече - неблагодарна. Колко пъти Кьосем спаси малкия Мустафа, но това беше забравено от Халиме и като отговор за добрината на Кьосем, тя изпрати палачи за синовете й. Жестокостта й нямаше граници - убийството на султан Осман и най-вече гаврата с него бяха красноречиви.
Нямам думи и за онзи Кучу ага/паша, който се оказа онова малко момче, което беше пощадено от Кьосем. Но благодарност никаква. Ясно беше, че баща му е бил предател, самата Кьосем му го каза и като предател е заслужавал смъртна присъда. Но, Кьосем не беше длъжна да се погрижи за сина на този предател и повечето не биха си направили този труд...самото момче много добре го осъзнаваше този факт, още повече, че след нападението над нея, тя го пощади и го изпрати в Египет, а можеше да не се съобрази с това, че той не е знаел за баща си нападайки я и че е бил манипулиран. Самото момче разбра и осъзна всичко след разговора с Кьосем в тъмницата и уж беше благодарен, а сега се оказва, че е таяло омраза...омраза и желание за отмъщение за какво?! Как смеела да убие баща му?! А, как баща му е смеел да бъде предател, а?! Изключително противен тип! В такива моменти, човек си спомня думите: "няма ненаказано добро", но аз лично предпочитам да мисля, че има неблагодарни хора, хора, за които добрината към тях сякаш е нещо обичайно и задължително, а не жест или резултат на желание и избор.
Лалезар калфа - до някъде я разбирам...да, права беше в много от нещата, които каза, но така ли трябваше да постъпи?! Издавайки Кьосем на Мелике и на Турхан, знаейки, че така подписва смъртната присъда на Кьосем.
На мен ми липсваше някой и друг момент след сцената с проснатата на пода в харема Кьосем султан, щеше ми се да ни я представят в отвъдното...както с Мурад...да бъде сред жасмин и море, да видим, че е в мир .