Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Махпейкер Кьосем Султан (1590 – 1651) е наложница на османския султан Ахмед I, майка и валиде султан на Мурад IV и Ибрахим I. Тя е най-влиятелната жена в историята на Османската империя, която управлява самостоятелно два пъти – от 1623 до 1632 г. и от 1648 до 1651 г.

Кьосем е родена около 1590 г. на остров Тинос, Гърция, с името Анастасия. Попаднала в харема на султан Ахмед I, тя става негова любима наложница и получава името Махпейкер – „Лице като луна“. След смъртта му през 1617 г. Кьосем Махпейкер е преместена в Стария дворец, където са били изпращани жените на покойните султани. През 1623 г. обаче Кьосем се завръща като валиде султан на сина си Мурад IV (1623–1640). Поради непълнолетието на сина си Кьосем Валиде Султан започва и да управлява самостоятелно като негов единствен регент до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя. През по-голямата част от управлението на Мурад IV Кьосем Валиде Султан управлява ефективно Османската империя, като лично присъства на заседанията на Дивана дори след като официално освобождава регентското си място.

Мурад IV, който приживе забранява алкохола, умира през 1640 г. от цироза на черния дроб. След смъртта му на престола се възкачва малоумният му брат Ибрахим I, който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османската империя. Ибрахим I обаче е убит вследствие на заговор, начело на който застава Главният Мюфтия (според едно предание заговорът е извършен в отговор на заповедта на султана всичките му 280 наложници от харема да бъдат издавени). След убийството на сина си Кьосем изпреварва събитията и провъзгласява за султан внука си Мехмед IV, като го представила пред везирите на Големия Диван с думите: „Ето го! Вижте какво можете да направите с него!“. И този път Кьосем се обявява за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлява от 1648 до 1651 г.

Най-голям враг на Кьосем се оказва майката на внука ѝ – Хатидже Турхан. Хатидже Турхан заповядва да убият Кьосем, след като разбира, че тя смята да отстрани Мехмед IV от престола и да го замени с друг от внуците си.

Кликваш върху най-лявата от долния ред икона "вмъкни видео"  и между скобите на това, което се появава, поставяш адреса на клипа, който трябва да е от ютюб. Това е. Разгледай форума, някъде имаше указания за всяко нещо как се прави.

С реакцията на Лалезар и първоначалниия отказ на Кеманкеш да продължи с Кьосем да отстранят Мехмед ни показаха мястото, което идеите за шехзадетата заемат в преданото отношение на двамата към Кьосем. Кеманкеш първоначално беше привлечен от Кьосем точно от това, симпатиите между тях тръгнаха от нейния приют, децата, той единствен се опитваше да създава връзка между Кьосем и Мурад, а не да ги разделя, както правеха всички останали. Кеманкеш и беще преди всичко идеен приятел и затова с „вдъхновение“ изпълняваше смъртните присъди по пътя за защита на Касъм и Ибрахим. Нали си спомняш жестовете с ръката на трите султанки: Хандан и Гюлбахар на сърцето на Дервиш и Синан, докато тази на Кьосем – на ръката Кеманкаш. Ръката дава подкрепа, докато ясно е различното, което свързва хората чрез сърцето. Често чета, че Кеманкеш не бил предан на Мурад, бил го предал. Това е така, Кеманкеш е предан на идеята да се запазва живота на шехзадетата, което е идеята на Кьосем. Но Мурад не е ли едно от тези спасени шехзадета? Значи Кеманкеш е предан на неговото спасение, не на това, което Мурад прави след като сам е спасен и е забравил, че има братя, които също очакват да бъдат спасени. Тази преданост е по-висша от предаността към султан братоубиец. Намерението за убийството на Мехмед е отказ на Кьосем от всичко дотук и затова първоначалната реакция на Кеманкеш е разбираема. Но тяхната дружба е много дълбока и силна и преодоля този момент: Кьосем и Кеманкеш са заедно до смъртта. Зюлфикяр беше натоварен от Ахмед да помага на Кьосем (той също се отказа да тръгне срещу „програмата“ – срещу Осман), Кеманкеш прави това по собствено убеждение; двамата са като продължаващи делото на Ахмед след смъртта му в подкрепа на Кьосем. Комбинацията при Кеманкеш се допълва от забранените му чувства към Кьосем, над които обаче той запази контрол, но също успя и да ги сподели. Според мен, точно тези чувства и осъзнаването, че дотук Кьосем винаги е била вярна на своята идея за ценността на детския живот, го върнаха в последния момент при Кьосем. Наистина, както сте писали, хората край Кьосем в края на живота и, са трогателно верни приятели.
Между другото, такава роля на помощник на Кьосем след смъртта на Ахмед си представях за Искендер. Но той тръгна по друг път и се отказа от своята невинност.
Дали Лалезар така трябваше да постъпи? Тя постави живота на едно шехзаде пред живота на дългогодишен покровител, приятел и още много друго, което е Кьосем за своите близки хора. Но пък нали да е животът на шехзадето най-високо е целта на всичко, което ни показват, това е успех за борбата? Значи от такава гледна точка тя постъпва правилно.

Според мен, да остане мъртвата Кьосем върху мозайката в харема има по-силен драматичен ефект и кара човек да се замисли, отколкото някакъв вариант на отиване в отвъдното, както най-често ни показват героите.
Последният кадър поставя силен акцент и задържа вниманието върху основното, свързано с Кьосем:
живот, отдаден за един по-човешки харем.
Когато тази, която е Водач, сама бива убита.
Смъртта сякаш оставя Кьосем завинаги в харема;
но в същото време,
когато нейните идеи  за харема ще продължават да живеят; жасмина в градината на двореца.

      
 

До колкото съм чела, една от наложниците му - едра и пухкава (Ибрахим е харесвал дебели жени като цяло), която я даваха в края на втори сезон на ВВ Кьосем (но тази случка не я показаха в сериала), му казва, че една от наложниците изневерява, но тя не знае, коя точно е тя. Ибрахим е бесен и нарежда всички да бъдат разпитани, но няма информация. Тогава заповядва всички жени от харема, без майките на шехзадета и султанки, да бъдат издавени в Босфора с камъни завързани за глезените. Има твърдения, че лодкари и рибари са виждали косите на момичетата да се веят във водата. Това е една от причините Ибрахим да бъде свален от власт, защото е било ясно, че е съвсем безумен. Още повече, че е имал и странни фетиши, бил е леко извратен и т.н.