Искам да кажа ... (99)_05.12-11.12.

Жаки, ужасно, много е гадно някой да ти скапа настроението, още по- гадно когато този някой е един и същ   Лесно е отстрани, ама...нито си виновна ти, нито е твоя майка, за да поговориш с нея...остави я. Кофти за малката Жаки, какво ли му е в главичката. Гледай си мъжа и децата и ....да си стои. Заедно ли живеете?

Благодаря на всички за пожеланията 

Жаки, старческо изменение е. Добре правиш, че си ги оставила. Ще им мине. Съжалявам, че не обичаш празниците, но те разбиран, защото и аз никога, ама никога не съм ги обичала.

Не страдам от това, но и по-нагоре писах, че ми е тъпо като ме питат какво ще правя на Коледа.

Сега, да ти кажа, а и на другите - кокосовата зъботерапия се оказа не гадна . Гадно е малко в началото, докато се стопли, но е не повече от няколко секунди време. Освен това и устните ни са ок.

Мързеливките са бързи солени закуски. Моите са такива:
300 гр. кисело мляко с лъжица сода вътре
2 яйца
100 мл. олио/зехтин/разтопено масло
200 гр. натрошено сирене
200 грама настърган кашкавал/моцарела/гауда
Обърквам всичкото това с вилица в купа, добавям брашно на око бъркайки с вилицата, докато стане лепкаво гъсто тесто, което да седи рошаво, да не е гладко като за питки... С голяма супена лъжица оформям някакви кръгли рошави формации върху хартия за печене - при печенето се заглаждат и набухват, та формата не е от значение.
Пека на 200 градуса до хубаво зачервяване, преди печене посипвам сусам.
Забъркват се буквално за 3 минути. Докато стане кафето вече съм мушнала първата тава.

мерки за захар = 20 гр= 1с.л.
брашно 10 гр= 1 с.л.
Жаки, споко.
Благодаря, че ме отразихте за кефала. 
Захир, представям си драмата с първото внуче от сега! 

Благодаря,скачам да ги забъркам!

Райче, от една година и малко сме заедно, преди нямахме никакви проблеми, разбирахме се чудесно.
То затова е казано- всеки да си знае къщата, въпреки че сме на отделни етажи, пак има конфликти.

Ааа...сакън!!!   Не ща драма!!!
Те от сега се точат и от двете страни как ще го гледат, ама аз такива обещания съм чувала и при други, и накрая.. никой!!

Жаки, не се ядосвай. Знам, че няма как. Много ми лазят тия семейни драми по нервичките, ей значииии!!
След малко тръгвам да си готвя шарана, да гушкам бебе.. и да строя моя, който ме дразни цял ден, да чисти с прахосмукачката!

Добре че е отидох в компроматната, да видя един виц за Фики, та да се разсмея, ама до сълзи:)

Ще гледам да не обръщам внимание и поне децата да не се напрягат с глупости.
Ще си наредя масата и ще празнуваме Никулден.

      Когато бях дете, много обичах празниците, събирания с роднини, братовчеди.
      В по-късна възраст и на мен взе да ми дотяга леко задължителния характер, очакването, че трябва да си със семейството.

      Имам един горчив спомен от Никулден. Този ден много се уважаваше у нас, баща ми е израснал край река, майка- родена във Варна, по ред причини си го празнувахме, дори само ние, тримата.В селото на баща ми е бил много култов празник , редовно си го организирахме с всякакви "салтанати"Една година, с мъжа ми бяхме  още в "сериозна връзка", но нито сме живели заедно, нито сме били сгодени, просто двойка. И той ме покани на Никулден у тях, с неговото семейство. На него пък, рибарството му е голямо хоби и си го празнува този ден. Добре, но у нас баща ми приготвя шаран по всички табиети, майка ми прави питки разни и т.н. И аз идвам от работа и казвам, че ще ходя на гости. Реакцията на майка ми ме потресе- Изсъска някакъв упрек, но освен това- седна на дивана и ....заплака.Баща ми и каза, да не се излага, да ме остави да изляза, аз се чудех какво да правя да се обаждам ли, че няма да ходя, да седя ли в къщи пък акълът ми да е на друго място...Както и да е , аз също се разревах, разфучах се, че и аз имам право на личен живот, а направо ме е срам на колко год. бях тогава. Отидох на гости на "бъдещото си семейство", но толкова ми беше и настроението. След броени дни баща ми почина внезапно. И майка ми не е спряла да говори за "последния приготвен шаран" Пък аз дори не обичам много шаран, но заради традицията...

     На следв. година с мъжа ми се оженихме, имахме друго голямо житейско изпитание, както и да е.
Нещата си дойдоха на място, празниците се празнуват, бабите поостаряха и основната тежест е върху нас. Малко се получава- купи-приготви- подготви- създай обстановка, а пък аз каквото ти донеса ще е екстра.Ама не се оплаквам, майка ми помага с гледането на детето, а това не е лесна работа.

    Харесвам и се старая да поддържам традициите, но със сигурност няма да изисквам от детето непрестанно да ми доказва синовна привързаност.Не и чрез демонстриране на присъствие на всяка цена.

Mariat, след тези мерки май е по-добре да слизам до сладкарницата за някоя тортичка. Аз здраво съм ръсила с чашата:)

Споко, selleste, това са мерки на една метална кутия, но не пише дали е с връх или равна.
Светкавица, не ти е било лесно!

Естествено! Детето е на родителите, отговорностите за него - също!
Честит празник! По-късно ще пиша от компютъра.

Искам да ви кажа колко е хубаво всички да знаят, че си серт и магарица. Ниииикой няма очаквания за празници и традиции. Ние си имаме някакви семейни, обикновено не съвсем или нищо общо с общоприетите. Днес ядем шаран по случайност - и то го купих пържен от рибния ресторант А за децата (шаран не близват) има макарони болонез - те ти традиция На Бъдни вечер цял ден караме ски, и на прибиране в колата задължително ядем мандарини - лична традиция Вечеряме от топлата витрина в Билла - имат постни лозови сърми и чушки с ориз И на Коледа пак караме, ама тогава ядем пържоли, та ги пека аз.

При свекърва ми ходим с предварителна уговорка по някое време между Коледа и НГ. Майка ми пък по това време обикновено са някъде. При нея ходим по всякакво друго време, та и тя не е ощетена от общуване с децата

Изпуснах ви, но съм болна. От 4 дена съм без глас. Направо вече не мога да издържам. Постоянно ме карат да говоря, пък аз само скрибуцам и се мъча. ММ каза, че било секси, щях да го подпукам с чехъла!

Ще се върна малко назад да видя долу-горе какво сте чепкали.

Е, как можа Хем писах в темата как моят опуши света, хората даваха идеи с опаковане на тавичката, за да го няма този проблем и ти накрая пак Нищо де, за другия път ще знаеш.

Моите съчувствия на Светкавица и Жаки!

Нашето детско парти мина, вече сме вкъщи. Мъжът ми едно нещо имаше да свърши - да купи шарана. Идва си преди малко, взел 4 мижави котлетчета, по 1 на човек Кой ще яде, кой ще гледа, не знам...Добре, кажете ми, може ли такова нещо? Викам - у майка ти, като пържи шаран, по едно котлетче ли ядеш бре?