Фотография - 84 тема

Тези ги обработвах на ЛР, но всяка различно. Даф, пиши ми на лично за коя и ще ти напиша

Лято, ей, и ти си ми много далеч! Тъкмо щях да кажа да дойдеш на срещата, която организираме с момичетата...

Мимс, супер! Пиши защо Аз си ги харесвам, защото ми носят емоция и защото виждам, че имам някакъв напредък спрямо предишни. Изобщо не претендирам, че се справям особено добре.

Кажи например, защо така си решила да е композицията, позата. Тонирането и ч/б обръщане с какво цел са, какво носят?

РумиК, предполагам, че споменаваш композицията във връзка с центрирането при втората и третата. Първо трябва да кажа, че снимките са правени по задание за курса ми. Изискваше се сложна композиция, при която обектът е разположен в т.нар. дизайнерско поле, което представлява втори, вътрешен правоъгълник в кадъра. Целта е да се предизвика внимание към целия кадър и то да бъде задържано по-дълго време върху снимката. В идеалния случай, в смисловите и пояснителни квадранти в страни от обекта, трябва да се намират интересни елементи, както съм се опитала да постигна с бокетата и лампичките. Не знам доколко съм успяла, но това беше целта ми.   На няколко от снимките се изискваше да имат преден тъмен план(първа и втора), за създаване на триизмерност. Обръщането при третата го направих, защото контрастът на цветния кадър беше нисък, а и ми се стори, че така ще се обърне повече внимание на изражението на лицето, без да се намесват разсейващи цветове. Мисля,че там съпоставката между фон и обект е достатъчно добра, за да си позволя да центрирам. Тонирането направих експериментално и ми хареса как омекоти острата светлина, която имаше на разположение и създаде един малко по-романтичен вид на снимката, съответстващ (в моите очи) на емоцията, идваща от обекта.

Но напишете критиката, аз отдавна се изморих напразно да искам За мен ще е много продуктивно.

Дизайнерско поле - втори вътрешен правоъгълник в кадъра...  
Това само  "гения"  на Чолаков може да го роди..  
Но пък е интересно като звучене и звучи засукано и сложно
 Интересно ми е с колко квадранта би бил обаснен ефект " Дросте"

Мъхче нищо лично към теб мила... хареса ми много 

Добре е като се напише някое и друго обяснение при пускането на кадри. Иначе прилича на изложбена зала.
Дизайнерското поле за първи път го чувам, но аз не съм ходила на курсове. Целта винаги е да се предизвика и задържи внимание върху снимката, нали така
" смисловите и пояснителни квадранти в страни от обекта" са по-скоро разсейващи в този случай. Говоря за втората снимка. Създават много визуален "шум", който повече разсейва, отколкото да насочи погледа към централния обект.

Тук например има смислено рамкиране на обекта, както и триизмерност, постигната с по-тъмен преден и заден план:

Относно третата снимка - ч/б не винаги спасява от проблемите с контраст, цветове и обработка на кожата. Обръщай внимание и на позата, когато работиш с модел - надничането в ноздрите не е ок, главата на момичето изглежда деформирана.
Това на първо четене, надявам се успявам да предам желанието си да съм полезна, а не звуча заядливо  

Руми, да, благодаря ти! Но дори и да звучеше заядливо, пак щеше да ми е от полза, пък и аз не се връзвам на такива работи )

Дизайнерското поле, доколкото слушах от лекциите, е заимствано от маркетинга, не е фотографско понятие. Мисля, че идеята на заданието беше да ни затрудни максимално и да ни предизвика. Мен определено ме затрудни, де Няма да споменавам изискването за създаване на трета, пета и седма зона (по Адамс) в обекта, НО, освен това и във фона... Това за моите възможности е кауза пердута, след като не разполагам със собствено осветление. Мисля, че съм виждала така "построени" снимки в рекламната фотография. Иначе ето един пример:

Друго пък изискване беше обектът да е осветен с различна от фона светлина (топла - студена), а отдолу да има запълващо осветление (също остана неосъществена от мен).

За снимката с графитите, исках позата да е гангстерска, та затова гледате ноздри

Със сигурност не е фотографско понятие, поне е хубаво че са ви казали от къде са го взаивставели и в каква връзка, макар че маркетинга е толкова по-всеобхватен  че няма място за сравнения... във фотографията такива неща се обясняват по-често с планове.

Рекламата и маркетинга боравят във визуалната си част с изразните средства на почти всички изкуства така че по-скоро взаимстването е обратно.

Виж упражнението за Зоновата система е полезно и хубаво, защото ако човек се научи да вижда зоните ще му е лесно..

Руми ЧБ не  винаги е решение защото това е игра на нюанси и там вече светлината е много важна.

То виждането на зоните е сравнително лесно, но това да успееш да ги съчетаеш в снимка хем в обекта, хем във фона... за мен е висш пилотаж. 

Аз мисля, че е добре от един курс за начинаещи човек да излезе с умения да снима и обработва чисто. Тези сложнотии могат само да го объркат и са за по-нататък.

Така е не е лесно. Разковничето на зоновата система е да знаеш в кои зони попада динамичния обхват, в кои текстурния и това което самият Адамс казва за зоните " Експонирай по сенките, проявявай по светлините".

Той курсът е второ ниво и уж не се води за начинаещи, макар че нивото на цялата ни група изобщо не може да се нарече напреднало. За съжаление обработката изобщо не е включена. Азси купих допълнително един курс, но все още съм в самото му начало  

Това пък за динамичния и текстурнияобхват не ни го е казвал. Може ли повече инфо или къде да прочета?

Ами аз съм го чела в книгата на Адамс "Негативът" където той обяснява цалата си теория.
Иначе съм писала статия по темата.

Към коя школа е курсът, може ли линк за портфолиото им?

За мен в София най-добри са курсовете на Георги Неделчев към Фотосинтезис.. човека е фотограф близо 30 г. Виждала съм го как води лекции и ще ви научи определено. Много се уважаваме с него..

Мъхчето, това курс за начинаещи ли е?
Не ми стига акъла защо някои хора правят нарочно нещо да изглежда по-сложно, отколкото е. Какви квадранти, какъв маркетинг, боже...
За кадриране спомена ли нещо този човек, за поза, за послание, за светлина, за естетика... и ей такива простички неща? Дано да е...

По първата снимка:

Лошо кадриране, лоша поза, лоша светлина - остри сенки, които подчертават всяко несъвършенство по лицето на девойката; липсва ми въздух. Или пък бих направила много тесен кроп и всичко излишно отстрани да изчезне. Ретуш на кожата няма да е зле. Кастове колкото искаш.

По втората:

Светлината отново - трагедия, тонално - също. Кастове безброй, кожата е пъстра - зелено, маджента, жълто, сиво.
Главата в центъра, защо? Не ме интересуват никакви квадранти и схеми на Адамс, ако няма логика в кадъра. Какъв е смисъла? Не съм против центрирането, напротив - доста често го ползвам, но в случая?
Това светлото петно над главата и защо е там? То е най-светлото нещо в кадъра и погледа ми веднага отива в него. Какво значение има то за кадъра, та да ми задържи точно то вниманието?
Къде гледа моделът, какво вижда? Какво ни разказва с това изражение?
Ъгълът на снимане - отдолу. Рядко, изключително рядко хората изглеждат добре, снимани по този начин. Ако няма разказ и логика защо е направено именно така, ако снимката не говори, този зрителен ъгъл за мен е абсолютно необоснован. И да, ноздрите на хората не са най-привлекателното нещо, за да ги подчертаваме насила. Най-общо казано - ако искаш да окарикатуриш някого, снимай го отдолу. Разбира се, винаги има изключения, но тука случаят не е такъв.
"Тежка" горна дясна част на кадъра. Може да се разработят цветовете, за да стане по-хармонично с останалата част.

По третата:

Конверсията ми харесва. Има още какво да се желае по разработката на тоновете, но като цяло е ок.
Центрирането отново - необосновано.
Позата също. Гангстерски вид можеш да постигнеш, ако я снимаш леко отгоре, примерно.
Тази тъмна ивица в горния край на кадъра ( разбирам, че сигурно е от наличното осветление и е направило сянка), ако беше мой кадъра - ивицата изчезва. Никаква информация не носи, с нищо не допринася за кадъра.

И т.н., и т.н.

Надявам се да не ми се сърдиш, не мога в 1ч. посред нощ да мисля как да го напиша по-деликатно, а и честно казано - тази критика дори не е към теб. Не може да не научиш хората на основни неща, а да им пълниш главите с безумни сложнотии, които те не могат дори да осмислят, а какво остана да приложат.