С какво ви дразнят свекървите – 73

Никой ли не уважава правото на избор?!   Мъжът ми също има къща построена В ДВОРА на родителите му, но никога не сме обсъждали да живеем там. Финансово сме независими и избрахме, това което ни харесва на нас. Аз не бих живяла в тази къща, дори и да бях в перфектни отношения със свекърите. Държа си много на спокото и хич не ми се нрави общ двор и всички последици от това. От друга страна да се чувствам цял живот длъжна и да ми бъде натяквано, че са ми осигурили покрив, не благодаря. Ние нямаме претенции за тази къща. Могат да правят, каквото желаят с нея - да я продадат, да я дават под наем и т.н., без да ни дължат и лев.

При вероятност да ти се натяква,ч е са ти дали жилище и да ти се месят всемейството и Версай да ти дават, ще избягаш с 200. С или без мъж, все едно

Защо никой?

Респект за което! Колко свекърви, обаче , имат такова мислене?!?
За продажба на имот, който те са купили, не биха дали и дума да се издума, поради основната причина да не би част от нещо тяхно да премине в е на чуждата снаха. То ще ходят на квартири, ще се изнасят, ще се местят, дори ще съжителстват с младите, само и само да не се трансформира имота в пари и младите да си купят нещо по техен вкус.

Подпомаганато с имот или първоначален капитал за имот си е голяма помощ. Който има възможност да го направи за децата си - евала! И аз бих искала да имам тази възможност, дай боже да успея. И не, няма да изисквам и да искам да ми козируват, че видиш ли имот съм дала...

Без да се засягаш, но това е мисленето на човек, който няма нищо зад гърба си, но много иска за придобие на всяка цена.
При това, аршинът ти е силно двоен- ти, дори и не помисляш, че би могла да се изнесеш на квартира, за да освободиш на детето си жилището, което вече е голямо за теб, но си готова да осъждаш хората, готови да го направят, но не готови да ти сервират на тепсия придобитото от тях, с което да се разпореждаш както ти решиш.
И само не се опитвай да ме убеждаваш, че човек, роден и живял комфортно на дадено място ,като се ожени/ омъжи, изведнъж почва да не го харесва и вкусът му автоматично се уеднаквява с този- на жена му/ мъжа ѝ. Който/която е свободна от пристрастие просто, защото никой не ѝ/ му е предоставил нищо.

Такаааа. Хайде сега едно казусче от мен.
 7 години живяхме точно в тако на жилище - на свекърите и предназначено за мъжът ми (да отбележа, че имат още две големи къщи) и в един прекрасен момент свеки изригна, че не ме харесва и ако искаме да останем, трябва да й плащаме наем, защото нея я интересува да има пари и можела това да го дава под наем и да й носи пари и изобщо думата "пари" се спомена сума пъти. Даде н  3 месеца да изчезнем и каза, че не й пука за нас - тя докато имала пари и имоти,  не се страхувала.
За протокола - първо опитаха да живеят с нас в апартамента и след 2 месеца казах на мъжа ми, че искам да се изнесем. Аз живея от тринадесетгодишна на квартира и ми дойде в повече съжителството на две поколения и липсата на личен живот. Тогава искахме да се изнесем под наем и да търсим начин да си вземем нещо наше, включително и фирмата на мъжа ми имаха ведомствени жилища.  Но тя се запъна с мотива какво ще кажат хората и си отидоха в едната къща.
Сега изплащаме ипотека. Мъжът ми и детето контактуват с нея, аз не
 Даже скоро й помага, защото я оперираха.
Не съм й сърдита за това, че ни изрита, а затова, че ни спря тогава. Също се сърдя на себе  си и на мъжът ми, задето не си слушахме акъла. Тогава бяхме без деца и с прилични доходи, да сме забравили заема досега.
Тъй че адмирации за B.D.O. - детето ми също ще насърчава да си осигури само жилище.

Абсурд, аз  се отказвам да им обяснявам колко  е добре да имаш основа, на която да стъпиш, да не мизерстваш, да не се лишаваш от десетки неща, докато се построи "дом и за нашите деца". Тук за някои важи поговорката "Голи пък големи". Ами да блъскат, да  връщат заеми, щом искат и щом за тях е под нивото им да им се даде и то не толкова, защото не го искат, а за да обясняват гордо колко са независими.

Анонимен, твоят случай е съвсем различен.

Не, просто всеки си преценява плюсовете и минусите. Ипотеката не е толкова страшна за разлика от това някой вечно да ти натяква и да ти се меси, защото видиш ли, ти е дал имот. А и не забравяй малката, но важна подробност, че в доста от случаите "даването" е чисто физическо, но не и документално. Аз не бих наливала пари в чужд имот, особено ако свекърва ми е някоя кофти личност, способна да ме изгони след като й отремонтирам апартамента.

Кое е различното? Ние не бяхме видимо в лоши отношения до последно. Аз още в началото исках нещата да се уредят документално, още не бяхме сключили брак, но не отказаха, защото имали само една дете и всичко щяло да е за него. Имаха твърда уговорка за това. Уж.

Ти си рекордьорка. Досега поне от 18 го докарваха.

Не бих си и помислила да освобождавам на детето си имотът който съм купила, ако мога да го поддържам. Бих дала друг мой/семеен имот, с който да се разпорежда както реши, включително и да го обърне в пари и да си купят с половинката нещо по вкуса на двамата. Това според мен е много повече И несравним старт в живота, който дава свобода И право на избор.
И, да човек който е живял комфортно на дадено място, не спира да го харесва след като се ожени, но пък и половинката му не е длъжна да започне да харесва това място, щом се омъжи, нали? А в едно семейатво много важно условие е и двамата да се чувстват в къщи там, където живеят.
А по въпросът за предоставянето, не искам никой да ми предоставя, купили сме си А от родителите ни ще има и за детето ни.

Разказвала съм за друг случай,от другата страна.
Поколения  назад  градили имоти, един наследник ,с две деца.Момче и момиче. Снаха, без брак и общо дете ,тя има. Не  пожела друго ,всичките години  обяснява  как сама се грижи и си е нейно това дете.Скара брата и сестрата да ние си говорят  заради апартамент. Има и за двамата ,но тя иска повечето да е за  нейния  приятел.
Знам че поне пред хората я приеха  добре,тя изпорти нещата с претенции  за имоти.
Почина сестрата,сега детето и е на двамата ,много са се грижили и обичали до сега за него ,голям човек вече. Отврати ме  с приказки преди да бъде погребано починалото момиче. Тя  е подвижна сметачна машина,много грозно се държа.

И аз не бих  и дала да  владее   нищо мое  ако съм свекърва.не  пуска  сина при майка му ,щото "оная"  ще ги раздели,защото харчи пари  да отиде до там,на 20 км ,цяло лято не са стъпвали.Може да  е криво на момчето,може майка му да говори  само за починалата сестра   и да съжалява ,но е нормално за мен ,скоро станаха 6 месеца ,не е  прегоряла болката  и,внезапно  стана белята.
Ще  чака наследство тази,дано свекървата има живот, та   да не я  зарадва скоро с 4 жилища.
Може да съм гадна ,но това не го искам наблизо,след като видях какво представлява.Всеки е добър  пред хората.И когато нещата не го засягат.Майната  и на готвенето , оправността , високото мнение  за себе си-за мен е едно нищо.Не  съм господ ,не я съдя ,но не искам наблизо  да диша дори.Не мога да разкажа какво ме е  вбесило толкова,случките,думите.Като се сетя ме хваща яд.
Та  кво пък ,нямам и по-добре.Да не се хванат за гушите.Който иска лукс да си го създава.

Учих в по-голям град. Не съм казала, че съм си я плащала сама. По-скоро го написах в контекста на това, че съм живяла самостоятелно преди това и да ми държат сметка защо тази вечер ще излизаме като утре сме на работа, примерно, не ми беше особено комфортно. Мъжът ми също на 13 е отишъл да учи в друг град.

Да  от 7 или 8 клас в града на квартира.Нищо че мама дава парите ,разпределянето на  тях и времето  е  лично желание.Контрол  почивниците квото споделиш. Довери е на вересия с проверки по никое  време.