По тази логика излиза, че дълголетните хора не се справят с уроците от съдбата и ходят на поправки доста пъти. А "натегачите" изпълняват плана и хоп душата решава да премине на следващо ниво(разбирай друго тяло) 
- Публикувана: 12 дек. 2016, 13:24 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2017, 15:01 ч.
Случи ми се нещо странно XV
а от какво се определя дали богаташът ще е филантроп или валяк, който мачка хора и души?
Определя се от изборите, които правиш!
Човек сам решава дали да е добър или лош. И изобщо как да постъпва във всяка конкретна ситуация.
Някъде прочетох една мисъл и много ми хареса : " Най-важното решение в живота е да решиш дали искаш да спасиш душата си". Е, то казва всичко.
От кое да спасиш душата си? Кой я застрашава? Никога не съм го разбирала това изречение. От лошото в теб, или от лошото, което иде отвън. Щото лошото в мен не ми пречи особено, даже мога да кажа, че на моменти ми помага.
От лошото, което ще си осигуриш занапред с настоящите си действия.
Не знам. За мен няма толкова ясна поляризация. В отношенията си съм случвала и на злонамерени хора, но то е било основно заради глупостта да ги допусна да ме засегнат или да ми навредят.
Райчун, в кой свят живееш?!
Скрит текст:
Това лек намек за това, че съм тъпа, ли беше 
Скрит текст:
[/quote]Това лек намек за това, че съм тъпа, ли беше
Разбира се, че не.
Темата, която подхванахме е интересна, но здраво оспамихме. Затова предлагам да спрем до тук.
а от какво се определя дали богаташът ще е филантроп или валяк, който мачка хора и души?
Определя се от изборите, които правиш!
Човек сам решава дали да е добър или лош. И изобщо как да постъпва във всяка конкретна ситуация.
Имам важен въпрос: как се спасява душа?
Сиренце, не ти разбрах логиката, защо дълголетните хора би трябвало да не са се справили, кое го подсказва?
Забележка: По-високо ниво не е преминаване в друго тяло. По-високо ниво е преминаване друга плътност. В момента сме в 3-та, тук е най-гъстата материя, тялото е от най-плътно, което значи, че е най-трудно. Астрала е 4-та, за там е нужно астрално тяло.
Ох, наистина не ми се задълбава, но като ме човърка, че не съм съгласна... 
Съвсем добронамерено бих поспорила. В крайна сметка всичко, което дискутираме, се ограничава до базата на теорията и няма 100% доказателства за нито едно схващане на практика.
Значи, Ън, по тази логика, която описваш, излиза, че живот след живот един си е лош, друг е добър... И изобщо, че има души, които по начало са си лоши.
Точно обратното исках да кажа аз - че човек не се ражда добър или лош! А става в последствие такъв. Много фактори оказват влияние - и средата, и семейството, и личностните избори.
Не, не мога да се съглася, че добротата и лошотията се унаследяват като талантите и др.
Съвсем добронамерено бих поспорила. В крайна сметка всичко, което дискутираме, се ограничава до базата на теорията и няма 100% доказателства за нито едно схващане на практика.
Значи, Ън, по тази логика, която описваш, излиза, че живот след живот един си е лош, друг е добър... И изобщо, че има души, които по начало са си лоши.
Точно обратното исках да кажа аз - че човек не се ражда добър или лош! А става в последствие такъв. Много фактори оказват влияние - и средата, и семейството, и личностните избори.
Не, не мога да се съглася, че добротата и лошотията се унаследяват като талантите и др.
При някои тракийски племена е било обратното:
..."Херодот предава този обичай с малко повече подробности, но общо-взето в същия смисъл:
Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядат около новородения и го оплакват, че щом веднъж се е родил ще трябва да изтърпи толкова много злини и при това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с радост и веселие като изброяват от колко мъки се е отървал и вярват в пълното му блаженство."
..."Херодот предава този обичай с малко повече подробности, но общо-взето в същия смисъл:
Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядат около новородения и го оплакват, че щом веднъж се е родил ще трябва да изтърпи толкова много злини и при това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с радост и веселие като изброяват от колко мъки се е отървал и вярват в пълното му блаженство."
Цитат
То и на мен ми беше безкрайно приятно. Но понеже беше ужасно странно и абсолютно никога не ми се беше случвало... като се замислих, според мен така се чувства човек, когато умира. Shocked Shocked Shocked
Когато четох истории от хора подложили се на регресия /линк който някоя от вас любезно предостави, за което благодаря/, при една от тях жената разказваше, че е попаднала в "чакалнята", където душите чакат реда си да слязат на земята. Знаела е какъв тежък живот я чака и доста се е колебаела дали да "слезе" изобщо, но явно е знаела, че трябва да премине и през него, за да изгради в себе си качествата, които явно са и куцали. Това си спомням горе долу. Изобщо историите от регресии са ми адски интересни и ме накараха да мисля в друга посока, малко да си разширя мирогледа. Бих се подложила, някой ден.
Добре, да не спорим повече. 
Само ще уточня На групи вървят животите, така се говори. В смисъл въртим се около едни и същи проблеми в поредица животи. И почти винаги правим едни и същи грешки. За това свидетелстват и хората при регресия. Защо се получава така се питах? Най-вероятно защото сме с еднаква същност, сменяме само обвивката и ролята и допускаме една и съща грешка, докато осъзнаем, че този модел е грешен, отхвърлим го и променим този недостатък.
Изначално лош няма как да се каже. Но лош в поредица животи-да. Както и в нещо определено. Ревнивеца е лош към жена си, към останалите близки не е задължително.
Само ще уточня Цитат
Значи, Ън, по тази логика, която описваш, излиза, че живот след живот един си е лош, друг е добър... И изобщо, че има души, които по начало са си лоши
Изначално лош няма как да се каже. Но лош в поредица животи-да. Както и в нещо определено. Ревнивеца е лош към жена си, към останалите близки не е задължително.
...... В решенията, които взимаме в живота си, участва само съзнанието. Аз-ът/душата/ няма пряк достъп.....
Не, идеята е просто да живеем. Смисълът от прераждането е за Аз-ът/душата/, нас като отделна инкарнация не ни засяга.
......
..... В смисъл въртим се около едни и същи проблеми в поредица животи. И почти винаги правим едни и същи грешки. За това свидетелстват и хората при регресия. Защо се получава така се питах? Най-вероятно защото сме с еднаква същност, сменяме само обвивката и ролята и допускаме една и съща грешка, докато осъзнаем, че този модел е грешен, отхвърлим го и променим този недостатък....
П.С. Аз спор не виждам в последните страници. Само интересни въпроси и интересни евентуални отговори на същите. Ако някой го смята за спам, може да се "съживи" другата тема......
От това, което ,уж съм научила - физическто зло или добро, нямат общо с доброто и злото за самата душа. Тя избира наситен вариант, в който да "усети" на къде трябва да "работи". Самото "зло" и "добро" са ефимерни понятия и нямат такъв смисъл в духовния свят, по-скоро са "енергии" /в кавички е, зщото е неточно/, които се допълват. За това понякога този който ни е навредил, всъщност се оказва, че ни е помогнал / в смисъл разбиране на друго ниво, даващо друга гледна точка, разтърсила ни от уюта/, а този, който се е опитал да ни помогне, може да ни навреди . Всичко си е изписано по достъпен начин - "всяко зло за добро", "всяко добро не винаги е за добро"...нещата за прошката... От там и свободната воля, която да покаже до колко си "порастнал" , избирайки какво да приемеш и кога да помогнеш. Знам, че така нахвърляно, сигурно не е много отговарящо на въпроси, по-скоро провокиращо такива, но толкова успях да съкратя като за мнение във форум 