Случи ми се нещо странно XV

Здравейте,реших и аз да споделя странните случки около мен.Първо искам да кажа,че ежедневието ми е много забързано и обикновенно подминавам тези неща с усмивка.Чудя се откъде да започна,но ще наблегна само на най запомнящите се случки.Преди няколко години сънувах моята баба,която е починала(майка на баща ми ),преди това искам да уточня ,че баща ми пиеше откакто се помня и то по много алкохол...В съня ми тя беше много ядосана,каза ми да отида да купя икона на света петка и да я подаря на баща ми....цитирам .."барем спре да пие най-накрая..."Подарих му иконата и до седмица той спря алкохола,от тогава минаха 7 години и той не е помирисвал алкохол дори.Почина мой близък брадовчед,с него играехме по цяло лято на село през ваканцията.На погребението му,аз стоях със моя съпруг най отзад,бяхме в ритуалната зала и слушахме думите на служителката...беше горещо лято и бях облякла дълга рокля..В този момент усетих как роклята ми се залепи за мен,все едно силен вятър я духна.обърнах се ..зад мен имаше стена...нямаше прозорци или врата..нищо..усмихнах се и мислено му казах..."тук ми е добре,не искам по напред..."У дома имаме котка,тя постоянно се взира в нищото....гони нещо..но и това подминаваме с усмивка...казваме си.."котето пак полудя..".от няколко месеца започна да става все по осезаемо присъствието в къщи ако мога така да го нарека...Понякога готвя на кухненския плот и усещам присъствието на човек зад гърба си,дори мога да се закълна че усещам и лек допир по гърба ми..толкова съм убедена че е реално,че решавам че това е синът ми и се обръщам рязко и тръгвам да му говоря нещо..В този момент виждам,че него го няма....няма никой не само зад гърба ми ами и дори в стаята..Синът ми си е в детската и играе на компютъра...Друг случай....стоим с дъщеря ми в хола следобед и гледаме телевизия,котето е легнало до мен на дивана и спи...няма никой друг в къщи...В този момент чуваме и двете как нещо се посипва по ламината...Спогледахме се...станах..В първия момент помислих 4е е паднала леко мазилка от тавана..незнам..на такъв шум го определих,погледнах към него..всичко си беше наред..наведох се и видях по земята поръсени камъчета от котешката тоалетна....събрах ги в шепа и ги изхвърлих....тогава дъщеря ми каза,че ако и го бях разказала това,нямаше да ми повярва.....И последния случай от вчера сутринта...събудих се много рано,само да уточня,че съпръгът ми е на рейс и спя сама в спалнята....по принцип никой не влиза в нея освен аз...не исках да светвам лампата и с ръка опипах нощното шкафче за да открия ластичето ми за коса...тогава Усетих нещо странно на допир..светнах лампата и видях върху шкафчето посипана пръст от саксията...а цветя имам в хола,не и в спалнята....колкото и да се опитвам логично да намеря някакъв отговор..не успявам....и още една много интересна случка...синът ми беше малък на около 4 години..разболя се от скарлатина,която те не диагностицираха навреме,изписаха му антибиотик който пи 3 дена без ефект,състоянието му се влошаваше и лекарката която го ликуваше ми каза...ако тази вечер не закрепим положението утре влизате в инфекциозно...отново бях сама...мъжът ми на плаване...няколко поредни нощи не бях спала...той беше заспал до мен ,а аз полуседнала за да не заспивам стоях до него..трябваше да му дам антибиотика точно в 02 часа.....Не съм усетила как съм заспала....В един момент усетих как една много здрава ръка ме хвана и ме разтърси здраво..стреснато отворих очи огледах се-нямаше никой... погледнах часовника...Беше точно 02:00.....За тези се сещам сега Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение...Лично аз не обръщам внимание на всичко това и подминавам тези неща винаги с усмивка...

Здравейте!
Позачетох се назад в темата и видях, че споменавате регресиите. Преди около 2 години се подложих на регресия. Много интересно преживяване беше. До днес се чудя дали не беше самовнушение или пък жената, която правеше регресията да ми внуши, че виждам тези неща. Всъщност "виждам" не е точен израз. Бях със затворени очи, известно време нямаше нищо, после постепенно започнаха да се появяват бледи образи и с помощ от жената, която ми правеше регресията избистрях образите, т.е. тя ми задаваше въпроси от рода на "Опитай се да видиш сам ли е този мъж или има и други хора около него ... Освен скалата има ли гора около брега ..." и след такива въпроси "образът" се избистряше. Видях 2 свои предишни живота. Изводът беше, че трябва да се концентрирам върху създаването на сплотено семейство, защото в предишните ми животи все нещо е куцало в семейния живот. Е, явно и сега не се справям, защото с бащата на дъщеря ми сме разделени откакто тя беше на 1 месец.  
Странното в тази регресия беше, че единият живот, който видях ( т.е. аз не си видях целите животи, а фрагменти от тях), та фрагментите от единия от двата видяни живота вече неколкократно ги бях виждала в един повтарящ се сън. След регресията повече никога не сънувах този сън. В тези фрагменти аз съм с усещането, че нещо лошо се случва с детето ми, бързам по едни стълби и съм с мисълта, че отивам при болното си дете. Не мога да опиша усещането си в онзи момент, но всеки, който е бил на прага да загуби рожбата си или не дай си боже я е загубил, разбира какво имам предвид.

А сега се връщам в настоящето. През последната около 1 година имах натрапчивото усещане, че дъщеря ми ще умре. На 23  декември 2016 г приеха дъщеря ми по спешност в болница. Преди това дни наред се лутахме по кабинетите на лекари в поликлиники и медицински центрове, всички ми обясняваха как се паникьосвам за няма нищо, а аз чувствах, че детето има проблем, който не откриват. Всички повтаряха, че била банална ангина, но майчината ми интуиция и постоянната висока температура на детето ми говореха друго. В тези дни аз имах същото чувство като от регресията и сънищата си. Накрая стигнахме до инфекциозна болница за консултация и по време на консултацията ни казаха, че детето трябва да се лекува в болница и ако се бяхме забавили само още 10-12 часа финалът можело да е фатален, защото е пила грешното лекарство, което в случая много вреди. В този момент дъщеря ми вече беше съвсем зле, влошаваше се с минути и аз я носих на ръце до втория етаж, където ни настаниха. Качвайки се по стълбите на болницата си спомних онези фрагменти от регресията, в които също изкачвам стълби с мисълта, че отивам при болното си дете. За мое щастие дъщеря ми се възстанови бързо и за Нова година си бяхме у дома. След това боледуване вече нямам усещането, че тя ще умре, изпари се. Надявам се, че това е знак, че съм преборила една смърт, която е била заложена в съдбата ни.
На 24 срещу 25 декември през нощта тя се събуди след почти 2 денонощия сън в болничната ни стая и сякаш нищо не е било ме помоли да й дам бисквитка. В онзи миг за втори път през живота си повярвах в Чудото на Коледа. Първият път беше когато на Коледа направих положителния тест за бременност.  

Интересни истории.

Била съм в ситуацията да виждам, че детето ми да си отива, а дежурният лекар да казва, че нищо му няма и то точно на Коледа. Два часа по-късно ни приеха в същото болнично заведение, друг лекар вече беше застъпил и не можеше да повярва, че сме били на преглед малко преди това.
Вдигна луд скандал на дежурния, който тъкмо си тръгваше, но какво от това...
На никого не пожелавам да изпита това чувство, кошмарно е.

И да попитам по-опитните в темата, опасно ли е за дете да излиза от тялото си и дали изобщо става дума за това?
Големият ми син /на 13 г./ наскоро ми сподели, че му се случвало насън да се наблюдава отгоре как спи.
На два пъти му се случвало да "ходи" до близкия парк.
Казах му, че просто е сънувал, но той се опита да ми обясни, че е по-различно. Като се "връщал", имал усещането за рязко падане от много високо и единият път дори се събудил със сърцебиене.
Казва, че като се наблюдавал, виждал някак размазано, все едно се движи бързо. Не изпитвал страх, даже му било смешно, понеже започвал да се върти.
Питах го откога е така, той казва че започнало преди 4-5 години. Не бил споделял, понеже тия сънища не били нищо особено, а и не се случвало често /на 2-3 месеца веднъж/.

В семейството ми не помня да се е дискутирала подобна тематика.
Тайничко съжалявам сина ми, че е с ограничена фантазия. Дори фантастичните филми и книги го дразнят и все им намира кусури, че не били направени по-реално.

Не знам, какво да мисля, мъничко съм притеснена. Сигурна съм, че не ме лъже /то няма и за какво/.