Наскоро сънувах, че един мой починал пра-пра дядо идва да ме види. Никога не съм виждала негова снимка, защото не се е снимал. Чувала съм по-възрастните в семейството да го споменават като име и нищо повече. Абе с две думи знаех само, че съм имала дядо с това име и толкова. Не си спомням какво ми казваше, но си спомням само една мисъл, която ми мина през главата по време на съня - помислих си, че този дядо е бил голям женкар. Спомням си и дрехите, с които беше облечен. На сутринта ми стана смешно и разказах на майка ми. Описах й облеклото на дядото, тя каза, че обикновено е ходел облечен точно по този начин и наистина бил голям женкар.
Когато бях около 7-8-годишна ме водиха при една баба да ми лее куршум. А бабата още с влизането ми в стаята се изправи и много превъзбудено ме накара да си сложа дланите срещу нейните без да ги допирам. Усетих нещо като плътна и топла въздушна струя между дланите ни. После бабата ме попита какво ми говорят мъртвите. Аз много се уплаших и казах, че те нищо не ми говорят и съм там да ми лее куршум, а не за друго. Тя отговори, че трябва да се науча да ги слушам и че ми говорят докато спя. Не знам дали е истина това, но ако е истина, така и не се научих да ги слушам. Често сънувам починали близки, говорят ми нещо, което си казвам, че трябва да запомня, но на сутринта - нищо. До скоро мислех, че това с говорещите ми мъртви не е точно така, но откакто започнах да чета в тази тема ми се струва, че може и да има нещо вярно.
Такива вопли вече са просто смешни. 