Случи ми се нещо странно XV

Изключила съм си звука на телефона, излежавам се и придремвам тая сутрин и в просъница сънувам как един друг телефон има три пропуснати обаждания. Поглеждам моя- 3 пропуснати.

Явно е било това, да ти покаже защо се страхуваш от водата. Понякога дори не питаме конкретно и пак ни се дава да видим.Не е лошо

Ще бъде нескромно да ми отговориш, но..сега определяш ли се като добър човек? А смъртта предполагам се показва, когато тя е най-силното емоционално изживяване за този живот. Понякога човек живее така, че в целия живот няма по-силна емоция от тази, която изпитва при смъртта, особено ако смъртта е ненавременна, насилствена или жестока. Аз видях смъртта си като съвсем млад мъж, почти момче, което убиха в гръб. Едва ли е имало нещо друго, по-силно като емоция за едно създание в началото на живота. Това ми беше мисълта....Може да се усети силата на емоцията, ти си в едно и също време вътре в този, когото наблюдаваш, нали?

Най-ужасния сън в живота ми беше че дъщеря ми с удави на един конкретен плаж. Никога няма да забравя какво изпитах, беше си съвсем реално усещане без дори да ми дойде на ум че е сън. От тогава изпитвам луда паника когато трябва да ходи на плаж без мен. Постоянно я следя и се оглеждам. На плажът на който сънувах случката не стъпваме. На мъжът ми му е много тежко защото е един от най- красивите в България но ме разбира, просто само като си помисля и ми се надига един лепкав тежък страх в гърлото, завива ми се свят и ме обхваща паника , вероятно така се усещат хората с някаква фобия.

Въобще е странно защото аз съм като делфин, не мога да се удавя имам култура на къпане и добре плувам и се гмуркам. Спасявала съм  давещи се на да пъти. Но страхът ми е че с някой от семейството ми се случва нещо което не мога да предотвратя. Чувството е повече от истинско.

Ън, много ми допадна обяснението ти за душите. Много близко е до моето собствено усещане. Признавам си, че нямам време да чета много по въпроса и съм вероятно доста "боса" по темата, но до голяма степен точно така винаги съм възприемала душата като част от цялото, било то наречено Абсолют или Бог.
_re_ge , и аз имах един подобен сън с най-малкия ми син. Ужасяващо усещане, особено осъзнаването, че нещата са необратими и ти сам нищо не можеш да направиш.

Последно ми се случиха две странни неща.

Първото беше че сънувах, че съм в една болница, като лекар, с актьорите от Откраднат живот, и там главният герой, Калин, беше мое гадже. Целувахме се в една от стаите .
Цял ден след това се чудих дали да разкажа на приятелят си за този сън, тъй като понякога ревнува от глупости. Вечерта си седяхме у дома, той беше пуснал музика на телевизора, при което аз реших да му разкажа. Започнах да разказвам за съня си, а песента се смени и се пусна една песен на БТР, в чийто клип участва същият актьор от филма, с когото се бях целувала в съня си 

Другото нещо е че имам една позната, която има някакви отклонения. Беше събуждала приятелят си посред нощ ,за да му каже : "тик-так, 2012, аз съм виновна".
Няколко дни не разбирахме какво има предвид, после се оказа че това е бившият и приятел (Тик так е фамилията му) и я е биел доста време.
След няколко дни на работа се появи клиент, който има същият сайт (тиктак.ком или нещо подобно). Повечето клиенти ги виждам онлайн по веднъж максимум. Този обаче го срещам за десети път вече, чувам го и от други колеги и направо тръпки ме побиват.

Имам и една друга много странна история, но ще е за по-натам

Ън ме застреля с въпрос.  Това трябва да кажат хората, които ме познават. Надявам се да съм.
Иначе горното го написах, защото в животите си все помагах.

   Това не е моето виждане за душите. Това е виждане, което представям на вниманието на участниците в темата. Моето виждане за душите рядко споделям. То е основно резултат на личен опит от медитации, преживявания в астрала и в монадата. Има преплетени в тях и чужди виждания, които са съвпаднали в много пунктове с моя опит и съм преценила, че мога да ги приема като свои. Ако нещо не мога да засрещна с моите лични открития, го отбелязвам и запомням, но го представям за сведение, като чужда гледна точка, с която не се ангажирам по никакъв начин. Много съм мнителна, тъй като съм атеист и виден скептик. Трудно може да бъде спечелен Тома Неверни, а аз съм точно това.

Сладкиши, не очаквах отговор, но все пак реших да попитам....

Винаги ми е било интересно да чета за медитациите, отделяне на духа от тялото... Но ми се е струвало супер трудно и невъзможно.

Аз пък имам фобия от мравки и всякакви пълзящи същества. Обяснявах си с това, че родителите ми все ме мъкнеха насам - натам в планини и т.н. Може пък да е нещо от преди...

А,това не е странно, и мен ме трият.

Момичета, мислите ли, че има нещо общо между сънят и смъртта? И в двата случая "тук" остава едно безжизнено тяло (да в единия случай тялото е живо, а в другия не), а ние (същността ни, душите ни) отиваме "някъде". Къде отиваме? Дали отиваме на едно и също място, но просто при съня се връщаме? Дали, ако сънуваме починал близък, наистина не сме се видели "там"...

Да като брат и сестра са, нали старите хора казват, че са близки, за товс ли се казва молитва преди сън

Всъщност е много лесно. Не знам за другите, но моето мнение е, че е нещо, което става извън съзнателната ни воля. Не знам кой точно управлява този процес. Имам някакви свои си виждания относно "дърпащия конците" все пак...
Казват, че това били натрупвания на опитности от предишни животи, които си продължават и в този. Не мога да потвърдя, нито да отхвърля. Склонна съм да се съглася с подобна постановка, тъй като виждам, че на някои се получава без съзнателни усилия, на други не, въпреки желанието и усилията.

Тялото се отделя от духа само веднъж, в момента на смъртта. Това, което наричаме отделяне, излизане или с други термини е съвсем условно. Променя се само гледната точка, измества се фокуса и се преминава в друг времево-пространствен пласт. Астралната проекция и медитацията за мен по същество са едно и също нещо. Преминаване в друго времепространствено поле, нищо повече.Всички, които се интересуват, знаят, че нашата представа за времето е дълбоко погрешна. Грешна е и представата ни за пространство. Няма как да се градят нови представи сега. Със сегашните ни сетива толкова....

Опитах се да я разпитам, но не помнеше какво е говорила 

Здравейте на всички.Извинявам се,че нахлувам в темата.Чета ви от известно време и ми е много интересно всичко,което пишете.Искам да ви разкажа какво се случи  в последните дни от тежкото боледуване на моята мама,която за жалост вече не е между нас.Три дни преди да ни напусне,мама изпадна в състояние,което продължи повече от час-нещо като транс през което време тя само мърмореше неразбираеми за нас неща и не реагираше на нищо(искам да уточня,че до този момент тя беше абсолютно адекватна в говора и действията си). Това и състояние свърши внезапно с бурна радост от нейна страна.Честно да си кажа не мисля,че съм я виждала толкова щастлива някога-тя се смееше и очите и буквално светеха от радост.Започна да говори.Каза:Дечицата ми при вас съм,върнах се,у дома съм си.След като тази и еуфория отмина ни разказа какво е видяла.Стояла на една стълба.Видяла първата жена на брат ми,която почина преди години.Мама и казала,че племенника ми е у дома,попитала я не иска ли да види детето си,а тя и отговорила,че не иска,че той няма работа там.Усетила,че някой я дърпа надолу по стълбата,но тя не искала да слиза.Появили се нейните баба и дядо. Дядо и,който е страдал от задух и не е бил особено здрав приживе казал на баба и да я бута нагоре,защото тя е по-силна.И я избутала...имала е още три дни да живее.В деня в който почина започна да говори да викаме майсторите да довършват новата къща,че трябвало да се нанася в нея.На мой въпрос през деня от сорта на "Мамо  , какво има?" ми отговори "Какво има,какво има.Не виждате ли,че умирам,а вие на сила се мъчите да ме държите тук."  Почина вечерта.Не знам,мисля,че усещаше,че си отива...Много силно се надявам да  е на по-добро място с близките ни хора,които видя.
Извинявам се за дългия пост,но исках да ви разкажа

А от какво е боледувала майка ти?