Случи ми се нещо странно XV

  Наскоро открих топлата вода за себе си. Смисълът да бъдем тук, тоест на живота, е не в качеството му, а продължителността му. Тоест живеенето е важно. Защото..........винаги има време за нов етап в живота, който да преосмисли времето за връщане и начина му. Някои ще използват времето да натворят нови глупости, но други може да успеят да поправят старите. Никога не знаеш откъде ще ти дойде. Затъването. Или спасението.
Оказа се, че това изобщо не било моя измишльотина, философите отдавна са стигнали до нея, но аз като не чета Лао Дзъ, Рьорих и Шри Свами Шивананда, рекох, че съм открила топлата вода....
Ами, точно това губи, липсва й богат емоционален заряд, който да отнесе и трябва да се върне пак, за да го събере, ако си иде по-рано. Без значение дали е бил основно положителен, или основно отрицателен. Важното е да е повече.

Аз ли нещо не разбрах... 

Как така?!
Искаш да кажеш, че е важно количеството, а не качеството???
Нали един кратък живот може да бъде много по-стойностен от един дъъълъг?! Не е ли това важното - какво си успял да направиш?

Да, какво си проживял(направил ако така е по-разбираемо). Какво ти се е случило, как си преминал през него, ей такива работи....Процесът живеене непрекъснато поставя нови ситуации, дава възможност за избор и колкото по-дълго се живее, толкова тези ситуации ще са повече. Колкото и наситен и динамичен да е един живот, ако е кратък, ще те лиши от нови възможности. Мисля и друго-ако преминеш през всички възрасти, във всяка от тях ще решаваш проблемите по различен начин заради жизнения опит, мъдростта на годините, улегналия характер и променените реалности наоколо. Така възможността от поправяне на грешки/както и натрупването на нови/ се увеличава значително мисля....Нямам предвид крайностите в начина на живеене.
Имам и едно важно възражение: какво значи стойностен живот? Стойностен за кого и в какъв смисъл?
Минаваме през много възможности, за да опитаме всичко, и добро, и лошо. Значи стойностно е относително понятие от гледна точка на пътя ни нагоре. Израснали духовно по моя преценка са тези, които са проживели най-много, а не тези, които са били все "добри хора", в смисъла, в който го разбираме ние. Мерките са други, така мисля.....
В компютърните игри най-добрият геймър става този, който отделя най-много време за игра. Питайте децата си, които играят редовно. Изобщо компютърните играчи най-добре осъзнават правилата на играта Живот. 

Ън, доколкото разбирам от поста ти за душата явно е важно да получава нови възможности да проиграе дадени ситуации? Да натрупа опит, по примера с геймърите и да качи ниво. Обаче с хората е друго - нима един с нищо ненатрапчив животец на някой доживял до 90г е по важен от хора, направили важни открития, били са пионери в нещо непознато навремето, жертвали са се за родината/хората примерно, пък макар и живяли под 30г. За нас хората е важно качеството на живота, а не количеството(поне за мен). От гледна точка на душата явно е важно количеството, има логика като се замисля, повече време да си научиш урока и да поправиш грешките, а и акъла на всяка възраст е друг и решенията са други, дори в идентични ситуации.
По повода се сетих, че бях чела навремето романа "Искрица живот" на Ремарк, бях меко казана потресена от описаното. В тази насока като се замисля - оцелели от концлагерите има много, но явно нещо в човека се пречупва(и нищо чудно), чела бях че една голяма част от оцелелите от концлагерите се самоубиват по-късно, странно защо след като са преживели целия ужас и са оцелели... Ако за душата е важно да живее на всяка цена, колкото е възможно по-дълго, защо някои хора решават да прекъснат житейския си път сами, не е ли в противовес с душата? Или това е прочутата фри уил

Е, нали изрично казах по-горе ,че изключвам крайностите по отношение на протичане на даден живот. Но то и малко са хората, които живеят в крайностите, те не могат да бъдат представителна извадка. Става въпрос за масата хора. След това уточнение, да, важно е да преминеш през възможно повече ситуации, а такава възможност дава по-дългия живот. Както и преминаването през всички възможни възрасти, с начините, по които реагираме на ситуациите в зависимост и от възрастта. Пък и ще живее човек в различни времена.

За самоубийството...трудно ми е да говоря, но...теорията е, че всички сме били и самоубийци. Няма как човек да не премине и през този толкова травматичен момент. Няма начин после да не отхвърли модела като неправилен. Тоест в някой живот все и това ще избереш. Но да оставим тези теории......личното ми мнение за тази възможност е, че при свръх стресови ситуации като примерно ужаса на концлагера в човек се задействат разни механизми на самосъхранение, които съзнанието пуска, за да се съхрани. Така става и при внезапна тежка диагноза, съзнанието веднага спуска защитна бариера, за да се самосъхрани. Когато опасността премине, бариерата се вдига. Съзнанието остава незащитено и тогава може да се стигне до самоубийство. В решенията, които взимаме в живота си, участва само съзнанието. Аз-ът/душата/ няма пряк достъп. Това, което наричаш душа, участва, но индиректно, познато ни като интуиция, шесто чувство, вътрешен глас. Можем да го послушаме, но често го игнорираме. Всеки знае за какво става въпрос И да, това е прочутата свободна воля.

Абсолютно същия сън сънувах преди време, ама едно към едно...Полетях на горе към небето, усещането беше неописуемо и не сравнимо с никое друго в реалния живот. За разлика от теб, аз не го сравних с умиране, а все едно летях към Господ, усещане за допир с божественото. Беше невероятно, наистина.

Има една приказка: "Като се родих, аз плачех, а всички се смееха...А когато умрях, аз се смеех, а всички плачеха."

И аз така мисля...Обаче, тогава - какъв е смисъла от прераждането? Каква е идеята - да обръщаме повече внимание на"интуиция, шесто чувство, вътрешен глас"?

А според вас човек може ли несъзнателно да избере смъртта? Знаете колко често се случва съпрузи на възраст да починат един след друг. А кончината на актрисата от Междузвездни Войни Кари Фишер и веднага след това на майка й, ме наведе още повече на този въпрос.
Гледах репортаж как майката на Кари Фишер не е могла да приеме смъртта й е споделила пред близки, че иска да е с Кари. И ден след това получава фатален инфаркт. Според вас такива неща случайни ли са или силното желание може да ги предизвика? Ясно е, че когато човек е на възраст, вероятността от подобни неща е по-голяма, но все пак възрастта не е отговор на всичко.

При някои тракийски племена е било обратното:

..."Херодот предава този обичай с малко повече подробности, но общо-взето в същия смисъл:

    Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядат около новородения и го оплакват, че щом веднъж се е родил ще трябва да изтърпи толкова много злини и при това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с радост и веселие като изброяват от колко мъки се е отървал и вярват в пълното му блаженство."


Според мен е съзнателно, без значение, че чисто физически не се самоубиват.

То и на мен ми беше безкрайно приятно. Но понеже беше ужасно странно и абсолютно никога не ми се беше случвало... като се замислих, според мен така се чувства човек, когато умира.  

Ох, много философски разговори подехме.
Сякаш не ми се задълбава.
А и всичко е само теория...

Не, идеята е просто да живеем. Смисълът от прераждането е за Аз-ът/душата/, нас като отделна инкарнация не ни засяга.
Ако ти е трудно, по-опростено обяснение с актьорската професия. За да стане един актьор добър, той иска да играе много роли. И не едни и същи, а разнообразни, за да се превъплъти в различни характери, да ги изучи и осмисли. Аз-ът/душата/ е актьора, а ние сме една от ролите му. За конкретната роля няма значение колко други роли е играл актьора, нито е нужно да знае кои са предишните или следващите му, те са важни за самия изпълнител.

На някой случило ли му се е нещо странно тези дни, че нещо няма такива постове в момента..?

Съгласна съм с Ън с едно уточнение- аз мисля, че ние сме актьорът, Аз-ът, душата, а настоящият ни живот и тялото, което имаме, са ролята и костюма/грима. Съзнанието на човешкото тяло е не точно самостоятелен център, а е способност за съзнание- като компютър без операционна система. Душата се нанася върху тялото и неговият мозък с определените му параметри и го управлява съгласно програмата си, ограничена от възможностите на хардуера така да се каже. Въпросът е много интересен, ако се разгледа в паралел с компютърния интелект- кое е определящо за компютъра- дали техническите му параметри /човешкото тяло/ или задвижващата го програма /душата/. Кое е личността?

Ох, не съм съгласна.
Идеята не е просто да живеем, а как живеем.
Имаме си уроци да усвояваме, които сме си избрали още преди да се родим в този живот, но това по какъв начин ще преминем през уроците е избор именно на личността, която сме в този живот. И всичко си има своето значение. Не е безразлично дали си лош или добър човек, как живееш, какво ти е отношението към другите хора, животни, природа.
Идват ми наум различни примери - на някой е отредено да е супер богат, но единият ще бъде абсолютно безскрупулен, ще мачка по пътя си, ще погубва души и хора/във физически и духовен план/. А другият ще задели част от богатството си да подпомогне нуждаещи се.
Или пък някоя неземна красавица - едната ще живее все едно е богопомазана и ще гледа с пренебрежение на всички останали хора, а другата ще бъде земна и ще възприема себе си като равна с другите.
Мисля, че не е нужно да анализираме кой се доближава повече до божественото начало, каквато именно е целта на всичките ни прераждания. 

Да, актьорът сме. Животът ни е един театър, който играем. С разликата, че ние самите в хода на живота избираме дали да сме от добрите или от лошите герои в постановката.

  Приемам уточнението.
тук пък аз ще направя уточнение, тялото се нанася върху душата,тя е определяща, софтуера, но само софтуер без хардуер не може, но когато са в симбиоза, решенията са на софтуера, така че той води.
Утро, важно е как живеем като резултат за следващия живот. По отношение на примерите ти, а от какво се определя дали богаташът ще е филантроп или валяк, който мачка хора и души? (тук уточнение защо хора, расли в една и съща среда и с еднакво възпитание са много различни?