Чувала съм, че при такива случаи на изчезване и внезапно появяване е добре предмета да бъде изгорен или изхвърлен.
Защо? Какво означава?
- Публикувана: 12 дек. 2016, 13:24 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2017, 15:01 ч.
Случи ми се нещо странно XV
Защо? Какво означава?
Здравейте! Темата е много интересна, реших да се включа и аз. Имам няколко случки в живота си, които няма да забравя никога. Не съм сигурна обаче дали бих споделила всяка една публично, въпреки че ми се иска. Та ще пиша за една от детството си.
Не помня колко годишна съм била, но с брат ми още спяхме в една стая. Будех се нощем с чувството, че има някой в стаята. Съответно се паникьосвах и се завивах през глава. Всеки път следваше едно и също - някой сядаше първо в края на леглото. Усещаше се като голям човек, тежеше доста. След това усещах цялостен натиск върху краката си, който се придвижваше нагоре към главата ми. Така и никога не погледнах, упорито си стоях завита през глава. По някое време натиска изчезваше, аз заспивах, но без да се отвивам. Случваше се често, дотолкова че вече като се събудех знаех какво следва.
Не съжалявам, че не погледнах какво е. В себе си бях убедена, че след като не виждам и не знам по някакъв начин се предпазвам. И до днес така мисля.
Все съм се чудела дали това ми се случваше, защото преди там е бил гробищния парк, след което е изместен, съответно и гробовете са преместени и са построени блоковете на това място. Може да е просто суеверие, а и брат ми никога не е споделял да му се е случвало нещо странно. Отдавна не живея там, но и до днес си мисля, че... нещо не е както трябва с онзи апартамент. И друга случка ме навежда на мисълта, но засега ще я пропусна.
Не помня колко годишна съм била, но с брат ми още спяхме в една стая. Будех се нощем с чувството, че има някой в стаята. Съответно се паникьосвах и се завивах през глава. Всеки път следваше едно и също - някой сядаше първо в края на леглото. Усещаше се като голям човек, тежеше доста. След това усещах цялостен натиск върху краката си, който се придвижваше нагоре към главата ми. Така и никога не погледнах, упорито си стоях завита през глава. По някое време натиска изчезваше, аз заспивах, но без да се отвивам. Случваше се често, дотолкова че вече като се събудех знаех какво следва.
Не съжалявам, че не погледнах какво е. В себе си бях убедена, че след като не виждам и не знам по някакъв начин се предпазвам. И до днес така мисля.
Все съм се чудела дали това ми се случваше, защото преди там е бил гробищния парк, след което е изместен, съответно и гробовете са преместени и са построени блоковете на това място. Може да е просто суеверие, а и брат ми никога не е споделял да му се е случвало нещо странно. Отдавна не живея там, но и до днес си мисля, че... нещо не е както трябва с онзи апартамент. И друга случка ме навежда на мисълта, но засега ще я пропусна.
Чувала съм, че при такива случаи на изчезване и внезапно появяване е добре предмета да бъде изгорен или изхвърлен.
Защо? Какво означава?
Чувала съм, че при такива случаи на изчезване и внезапно появяване е добре предмета да бъде изгорен или изхвърлен.
Защо? Какво означава?
Това го изключвам като възможност, защото вкъщи хора не са идвали.А и са изчезвали неща в период, когато наистина никой не е идвал вкъщи.Това е само предположение.
Момичета, чета ви от доста време без да пиша. Във връзка с рекламите след разговор за сокове, не е внушение. Още преди 2 години имаше сериозни статии в сериозни медии (не български) по въпроса. Използват микрофона и софтуера за разпознаване на глас - има го и за андроид, и за иОс. В началото (2015) казаха че е само в САЩ за момента, но явно е стиганло в Европа. И на мен ми се е случвало доста пъти. Нещо повече - гугъл имат патент за реклами базирани на разпознаване на околната среда - ако си на стадион, ще ти се повяват за спорт например. Достатъчно е 2 минути търсене в гугъл за да намериш предостатъчно информация. Много е неприятно като някоя съфорумка хем не се е информирала, хем се присмива по много грозен наин че било теория на конспирацията. Не, просто технологиите напредват много по-бързо отколкото много хора си мислят. 
За загубените вещи, случвало ми се е (и да, подреждам и то педантично
). Никога не съм носила намерената наново вещ, по принцип не съм особено суеверна но са ми казвали това което разказа Диана и предпочитам да не рискувам. 
За загубените вещи, случвало ми се е (и да, подреждам и то педантично
). Никога не съм носила намерената наново вещ, по принцип не съм особено суеверна но са ми казвали това което разказа Диана и предпочитам да не рискувам. 
Аз си търся дипломата от УНСС вече цяла година. Знам че е в къщата на нашите, всичко съм преровила обаче и ....нищо. Когато се прибера лятото, пак ще търсим
Дали при предишно ровене съм я измъкнала, без да забележа не знам, но господ ми помогна, факт.
Здравейте! Темата е много интересна, реших да се включа и аз. Имам няколко случки в живота си, които няма да забравя никога. Не съм сигурна обаче дали бих споделила всяка една публично, въпреки че ми се иска. Та ще пиша за една от детството си.
Не помня колко годишна съм била, но с брат ми още спяхме в една стая. Будех се нощем с чувството, че има някой в стаята. Съответно се паникьосвах и се завивах през глава. Всеки път следваше едно и също - някой сядаше първо в края на леглото. Усещаше се като голям човек, тежеше доста. След това усещах цялостен натиск върху краката си, който се придвижваше нагоре към главата ми. Така и никога не погледнах, упорито си стоях завита през глава. По някое време натиска изчезваше, аз заспивах, но без да се отвивам. Случваше се често, дотолкова че вече като се събудех знаех какво следва.
Не съжалявам, че не погледнах какво е. В себе си бях убедена, че след като не виждам и не знам по някакъв начин се предпазвам. И до днес така мисля.
Все съм се чудела дали това ми се случваше, защото преди там е бил гробищния парк, след което е изместен, съответно и гробовете са преместени и са построени блоковете на това място. Може да е просто суеверие, а и брат ми никога не е споделял да му се е случвало нещо странно. Отдавна не живея там, но и до днес си мисля, че... нещо не е както трябва с онзи апартамент. И друга случка ме навежда на мисълта, но засега ще я пропусна.
Не помня колко годишна съм била, но с брат ми още спяхме в една стая. Будех се нощем с чувството, че има някой в стаята. Съответно се паникьосвах и се завивах през глава. Всеки път следваше едно и също - някой сядаше първо в края на леглото. Усещаше се като голям човек, тежеше доста. След това усещах цялостен натиск върху краката си, който се придвижваше нагоре към главата ми. Така и никога не погледнах, упорито си стоях завита през глава. По някое време натиска изчезваше, аз заспивах, но без да се отвивам. Случваше се често, дотолкова че вече като се събудех знаех какво следва.
Не съжалявам, че не погледнах какво е. В себе си бях убедена, че след като не виждам и не знам по някакъв начин се предпазвам. И до днес така мисля.
Все съм се чудела дали това ми се случваше, защото преди там е бил гробищния парк, след което е изместен, съответно и гробовете са преместени и са построени блоковете на това място. Може да е просто суеверие, а и брат ми никога не е споделял да му се е случвало нещо странно. Отдавна не живея там, но и до днес си мисля, че... нещо не е както трябва с онзи апартамент. И друга случка ме навежда на мисълта, но засега ще я пропусна.
Вероятно, често си имала т.н. "сънна парализа", и на мен ми се е случвало това, което описваш и аз избягвах да отварям очи и ги оставях затворени докато заспя, понеже знаех, че съм в такова състояние и ако отворя очи ще видя някой образ /като ми се случи за първи път бях видяла черна мъглява фигура, беше ужасно!/
За Гугъл няма да спроя повече, работя именно с това, именно с това се занимавам, информацията беше тръгнало от така наречените conspiracy theorists, но както и да е, наистина, нека не спамим.
А на lechugitka няма смисъл да и обръщате внимание, видимо си е тук за спам и досада, така че игнор е най-добрия избор
А на lechugitka няма смисъл да и обръщате внимание, видимо си е тук за спам и досада, така че игнор е най-добрия избор
Здравейте! Темата е много интересна, реших да се включа и аз. Имам няколко случки в живота си, които няма да забравя никога. Не съм сигурна обаче дали бих споделила всяка една публично, въпреки че ми се иска. Та ще пиша за една от детството си.
Не помня колко годишна съм била, но с брат ми още спяхме в една стая. Будех се нощем с чувството, че има някой в стаята. Съответно се паникьосвах и се завивах през глава. Всеки път следваше едно и също - някой сядаше първо в края на леглото. Усещаше се като голям човек, тежеше доста. След това усещах цялостен натиск върху краката си, който се придвижваше нагоре към главата ми. Така и никога не погледнах, упорито си стоях завита през глава. По някое време натиска изчезваше, аз заспивах, но без да се отвивам. Случваше се често, дотолкова че вече като се събудех знаех какво следва.
Не съжалявам, че не погледнах какво е. В себе си бях убедена, че след като не виждам и не знам по някакъв начин се предпазвам. И до днес така мисля.
Все съм се чудела дали това ми се случваше, защото преди там е бил гробищния парк, след което е изместен, съответно и гробовете са преместени и са построени блоковете на това място. Може да е просто суеверие, а и брат ми никога не е споделял да му се е случвало нещо странно. Отдавна не живея там, но и до днес си мисля, че... нещо не е както трябва с онзи апартамент. И друга случка ме навежда на мисълта, но засега ще я пропусна.
Не помня колко годишна съм била, но с брат ми още спяхме в една стая. Будех се нощем с чувството, че има някой в стаята. Съответно се паникьосвах и се завивах през глава. Всеки път следваше едно и също - някой сядаше първо в края на леглото. Усещаше се като голям човек, тежеше доста. След това усещах цялостен натиск върху краката си, който се придвижваше нагоре към главата ми. Така и никога не погледнах, упорито си стоях завита през глава. По някое време натиска изчезваше, аз заспивах, но без да се отвивам. Случваше се често, дотолкова че вече като се събудех знаех какво следва.
Не съжалявам, че не погледнах какво е. В себе си бях убедена, че след като не виждам и не знам по някакъв начин се предпазвам. И до днес така мисля.
Все съм се чудела дали това ми се случваше, защото преди там е бил гробищния парк, след което е изместен, съответно и гробовете са преместени и са построени блоковете на това място. Може да е просто суеверие, а и брат ми никога не е споделял да му се е случвало нещо странно. Отдавна не живея там, но и до днес си мисля, че... нещо не е както трябва с онзи апартамент. И друга случка ме навежда на мисълта, но засега ще я пропусна.
Вероятно, често си имала т.н. "сънна парализа", и на мен ми се е случвало това, което описваш и аз избягвах да отварям очи и ги оставях затворени докато заспя, понеже знаех, че съм в такова състояние и ако отворя очи ще видя някой образ /като ми се случи за първи път бях видяла черна мъглява фигура, беше ужасно!/
Позачетох се за сънната парализа.. общо взето тялото все още спи, докато умът се е събудил. Аз нито тогава, нито някога досега съм имала проблем да се движа. Но пък си представям да се събудиш и да не можеш да шавнеш каква паника ще е
От друга страна пише, че в някои култури това състояние се възприема като "дух натискащ тялото" или "дух натискащ леглото", така че може и да си права. За черната фигура и аз точно след събуждане съм виждала.
За Гугъл няма да спроя повече, работя именно с това, именно с това се занимавам, информацията беше тръгнало от така наречените conspiracy theorists, но както и да е, наистина, нека не спамим.
https://info.publicintelligence.net/GoogleEnvironmentalAds.pdf
Няма лошо някой да не знае нещо, лошо е ако набива канчетата на останалите твърдейки че е прав, а те са луди вярващи в конспиративни теории. Да слагам ли линкове и за по-лесната за осъществяване технология или няма нужда?
Очевидно Гугъл отричат, но също така достатъчно авторитетни специалисти твърдят друго. http://www.digitaltrends.com/mobile/is-your-smartphone-listening … ur-conversations/
На мен ми е странно, при всички скандали как САЩ са подслушвали половин Европа и то не само "важни хора" дори чрез телевизорите, как може още да има някой който да се съмнява че същите и подобни технологии няма да се използват за реклама от който ги държи?!
Както казах - няма да спамя.
Вярвай на когото щеш, твое право е.
Вярвай на когото щеш, твое право е.
А постът ми беше просто като обяснение за потребителката със соковете, нищо свръхестествено и странно няма - просто развитие на технологиите. И да, дори смарт телевизорите се използват за шпионаж се оказа, доказано с документи и не опровергано дори от подслушващите. Добре дошли в 1984.