Слава Богу, дядо и баба живяха дълго. Аз пораснах, завърших училище, университет, бях пред сватба. Дядо се разболя...уви, тежко. Беше и със склероза. Не ни помнеше през повечето време. Влоши се в момент, в който не бях около него, а на изпит.
Около полунощ, след дълъг разговор със сестра ми, вече се бяхме умълчали и заспивахме. Беше тъмно. Изведнъж бяла светлина ме обгърна и изпълни. Веднага се сетих за дядо. Светлината постепенно се оттече от мен, а аз казах на сестра ми - "Дядо почина!"
Тя, разбира се, не ми повярва.
Заспахме.
Рано сутринта - към 5,30, се обади мама и каза, че дядо е починал в полунощ... Вярвам, че той удържа на обещанието си, което ми даде в детството и се сбогува с мен...
Имам подобна случка с кучето, с което живях години. Когато бях в напреднала бременност, а мъжът ми беше в много тежко здравословно състояние и буквално нямаше как да я гледам, защото тя изискваше много грижи и разходки, бяхме я дали за известно време при приятел, докато се роди детето.
Една вечер, след като се прибирахме от лекар с мъжа ми, влизайки в апартамента, чухме специфично тракане с ноктенца и видяхме през стъклото бежова сянка. Веднага си помислихме за кучето.... Оказа се, че кучето го е блъснала кола преди няколко часа и за огромно съжаление си бе отишло. Човекът, който го беше поел, горкия, не носеше вина... Лошо стечение на обстоятелствата... Но е факт! Двамата с мъжът ми я видяхме. Тя се сбогува.
Настръхнах. Много тъжно ми стана от историите ти, но и някак спокойно. Всеки такъв разказ ми вдъхва надежда, че смъртта не е края... дори и за животинките.
.Била видяла числото 666
на стената отсреща.Не обърнах внимание казах и че сигорно е сънувала.Това се повтаряше няколко дни и после утихна.Но веднъж когато се прибираше от училище ме попита дали баба е добре,аз и казах да но тя настоя да и се обадя.Майка ми не вдигаше-Стеснах се и веднага се запътих към дома и тя беше на няколко пресечки от нас та отидоххме с дъщеря ми и тя настоя да дойде и гледам линейка


