Сподели,Бижу....освен,ако не желаеш 
- Публикувана: 12 дек. 2016, 13:24 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2017, 15:01 ч.
Случи ми се нещо странно XV
Бижу, нищо не пречи да пробвате. Колкото и да съм вярваща не вярвах, че всичко ще изчезне изведнъж, но засега ефекта е стопроцентов. Според мен има значение и свещеникът, който ще направи ритуала - нашия го направи отец Евгений /може да сте го гледали по тв, човекът има 9 деца и редовно го интервюират, освен това има ясна и категорична позиция относно абортите и ваксините и по тези теми също е гостувал в много тв предавания/. Който и да съм питала за водосвет в нашия град препоръчват именно него и още един свещеник.
Ще потърся отчето в местната църква, който кръсти синовете ми и мъжа ми. Човекът направи невероятен ритуал тогава, без да го претупа или да съкрати нещо. Ние не сме правили навремето освещаване на този апартамент като го купихме, но майка ми приживе се занимаваше да ходи по врачки и магьосници, и да се занимава с глупости. Имам усещането, че има още следи от тази негативна намеса, които периодично се активизират... Ей сега е такъв период.
Аз ще се радвам да разкажеш, Бижу. Случват ми се странни неща, когато сме в къщата на бабата на мъжа ми в България. Преди много, много години на това място е имало къща, в която са живяли турци. Имало е драми, побоища и др. Бабата също е живяла труден живот - загубила е дете в ученическа възраст, пребивана е от мъжа си, гонена с нож и какво ли още не. Стъпя ли там, ми идва да се обърна и да избягам с 200. Нещо ме задушава постоянно, не мога да спя, не мога да ям, вечер излизам да пуша на двора и усещам нещо/ някой зад гърба ми. Двора е неосветен( свекърите са прочути спестовници) и имам чувството, че ще полудея. Нощес съм чувала потропване от втория етаж, все едно някой се движи с бастун, а мъжа ми е виждал и сянка като дете, но отказва да говори за да не ме плаши излишно. В къщата живее баща му сега, затова ходим там, но всеки път отивам със страх.
Живея на оживен булевард. Снощи бях на прозореца (както винаги) и си пушех спокойно цигара и съм се зазяпала в колите. Не знам как и откъде ми хрумна, но както си гледах в асфалта си представих как става челна катастрофа и един човек минувач го удрят сериозно и....после не знам какво стана (спрях да си представям). Днес като излязох от нас и слязох да си купувам цигари продавача ми каза (познава ме се): Разбра ли какво е станало нощес? Аз: Не! Какво? Той: Станало е катастрофа и е пометен един човек на тротоара.
После отидох до мястото и видях на тротоара следи от много кръв. Просто се ужасих. Не чух за случая по новините. Дано човека е оцелял.
Много рядко, но ми се случват подобни неща
После отидох до мястото и видях на тротоара следи от много кръв. Просто се ужасих. Не чух за случая по новините. Дано човека е оцелял.
Много рядко, но ми се случват подобни неща
💘amore 💘 и на мен ми се е случвало- за миг мxи минава някаква ужасна мисъл , дори не си го "представям", само като мисъл 
и по-късно се случва
и на мен ми се е случвало- за миг мxи минава някаква ужасна мисъл , дори не си го "представям", само като мисъл и по-късно се случва
Подобно е при мен само разликата е е че като разговарям с даден човек изведнъж нахлува мисъл ,че този човек го виждам за последно и скоро ще умре...Така и става после случайно виждам некролог или някой ми казва .После се чуствам гузно едва ли не ,ако не бях си го помислила е нямало да стане
Два пъти ми се е случвало да имам подобно усещане. Веднъж колежка и приятелка ми каза за годежа си, аз си помислих, че няма да се стигне до сватба заради смърт. Първо тази мисъл ми изникна... Загинаха в катастрофа и двамата няколко месеца по-късно... После, на рождения ден на баба ми - натрапчиво ме преследваше мисълта за снимка на всички заедно, защото това ще е последната. След няколко месеца вуйчо ми почина (някакъв много бързоразвиващ се рак)... И до днес ме преследват тези неща - като се сетя и ми става едно... виновна се чувствам, точно както bobynka казва - сякаш ако не си го бях помислила, нямаше да стане. Но пък не е да го мисля нарочно, просто изниква като мисъл, не го искам в никакъв случай...
Имала съм такива моменти. И се чувствам виновна, и се самообвинявам, че ако не съм си помислила еди какво си...
Мхм, и аз...а то реално не е така.. Няма да забравя как казвах на мама, че ще си направя татус в нейна чест, а на езика ми беше да кажа в нейна памет....еми такъв ще е, в нейна памет...