Захир, не се връзвай. Няма смисъл, защото винаги ще има хора, които да мислят, че тяхната истина е единствена.
- Публикувана: 15 дек. 2016, 08:26 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2017, 18:30 ч.
Не искам деца
А къде, бих искала да ми покажеш пише, че една жена на струва и е за лекар и за лечение и какво ли още не, щом няма майчински инстинкт или по други прични не желае да има деца?! Щом приемаме, че не всички харесват миличките, сладки дечица, защо не приемем, че не всяка жена е родена, за да бъде майка?!
Пиша това от позицията на човек, който няма деца, но искам повече от всичко да стана майка. По ред причини не съм до този момент и това много ми тежи. Но зачитам мнението на всяко същество, и не смятам, че трябва да се сипят епитети като тези, които прочетох по адрес на всеки, дръзнал да е черната овчица сред бялото стадо.
Пиша това от позицията на човек, който няма деца, но искам повече от всичко да стана майка. По ред причини не съм до този момент и това много ми тежи. Но зачитам мнението на всяко същество, и не смятам, че трябва да се сипят епитети като тези, които прочетох по адрес на всеки, дръзнал да е черната овчица сред бялото стадо.
Стига де, всички харесват милички и сладички всякакви- дечица, каки, батковци, животинчета.........
Проблемът е с несимпатичните- там, всеки според възможностите си, проявява търпимост, а си ги обичат само създателите им.
И да, срещат се жени без майчински инстинкт, но те просто потвърждават правилото, че Природните закони не са въпрос на елементарни желания и нежелания, нито на модни течения.
ПП. Не се отчайвай, щом искаш нещо много, ще го постигнеш.
АбсурТ, аз пак не разбрах - на тези като мен, с увредите (според теб, а не че наистина имаме такива), дето пак според теб не трябва повече да раждаме, какво ни препоръчваш? Да умрем сами като кучета, по собствените ти думи, необичани, непогледнати... и така нататък, всичко онова, с което плашиш неискащите да имат деца... какво?
Иначе аз планирам да родя още едно, дай боже, две наведнъж деца, разбира се, здрави и умни като майка си и баща си, след двете, които вече имам (а щом много искам, ще го имам, както си написала), не съм от тези, които не искат деца, макар че не съм и от умиляващите се от бебенца, бебенцата са ми ужасно скучни; но както писах, искрено ме потриса и разсмива неспособността да се разбере, че хората не са излети по калъп и може случайно да се различават от нас, без това да значи, че са ненормални.
Иначе аз планирам да родя още едно, дай боже, две наведнъж деца, разбира се, здрави и умни като майка си и баща си, след двете, които вече имам (а щом много искам, ще го имам, както си написала), не съм от тези, които не искат деца, макар че не съм и от умиляващите се от бебенца, бебенцата са ми ужасно скучни; но както писах, искрено ме потриса и разсмива неспособността да се разбере, че хората не са излети по калъп и може случайно да се различават от нас, без това да значи, че са ненормални.
Магдена, много те моля, не ми приписвай думи и мисли към теб и хората, взели решение като твоето, които и през ум не са ми минали!
За втори път мирно и кротко ти пиша, че споделих какво аз не бих посмяла да направя.
И дадох мнението си, че не намирам за добре, ако човек има генетична увреда, която дава голям процент възможност да се наследи, да следва егоистичното си желание за дете, без да му пука как ще протече неговия живот.
Трети път няма да те кандардисвам да не ходиш подире ми и да ме обвиняваш в каквото ти дойде на ума.
За втори път мирно и кротко ти пиша, че споделих какво аз не бих посмяла да направя.
И дадох мнението си, че не намирам за добре, ако човек има генетична увреда, която дава голям процент възможност да се наследи, да следва егоистичното си желание за дете, без да му пука как ще протече неговия живот.
Трети път няма да те кандардисвам да не ходиш подире ми и да ме обвиняваш в каквото ти дойде на ума.
Не съм изчела всички коментари,но темата привлече вниманието ми.Рядкост е това да се чуе от устата на жена.Аз исках.Тоест съпругът ми много искаше,направо жадуваше за дете и ме зарази...преди това детето не ми беше цел,не съм мислела много за такава стъпка.Сега имаме прекрасен син,за мен си е най-прекрасният на света,но ! Понякога се питам защо избързах,трябваше да поживеем още малко без дете.На нас няма кой да помага.Много рядко да го оставя на моите баби за малко,защото вече са си на възраст.Аз съм на 29.Няма спор-дивее ми се още ,излиза ми се,но не може.Малък е,сам не можем да го оставим.Както и да е,тези мисли бързо се изпаряват,но факт,че ги има.Така че,не бързай.Изчакай още 3-4 години и тогава замразявай,ако трябва.Аз мисля,че няма да ти се наложи 
И не-няма да бъдеш лоша майка.Ще го обичаш повече от живота си и няма да съжалиш за това,че детето ти съществува.Просто изчакай да минеш на този етап .За всичко си има време.Ще започнеш да гледаш на това от хубавата му страна 
Не се тормози сега с такива мисли,още повече,че съпругът ти вече го е изживял и явно не му е спешно да го изживее пак.
И не-няма да бъдеш лоша майка.Ще го обичаш повече от живота си и няма да съжалиш за това,че детето ти съществува.Просто изчакай да минеш на този етап .За всичко си има време.Ще започнеш да гледаш на това от хубавата му страна Не се тормози сега с такива мисли,още повече,че съпругът ти вече го е изживял и явно не му е спешно да го изживее пак.
Не знам за кои хора с генетични увреди говориш, Абсурт, не ги познавам. Невежите хора не са наясно, че не много малка част от вродените и в частност генетичните увреждания се получават и случайно при напълно здрави и неносещи в гените си скрито увреждане родители, тоест и при дъщеря ти е също толкова възможно. При други статистическата вероятност да се повторят в семейството, макар и малко по-висока от тази при общата популация, е достатъчно ниска. Аутизма го броят към тази група.
Само искам да ти кажа, че логиката явно не ти е силна страна. Имало вероятност, ама не можело... опа - обратното беше, абе, дървено желязо няк`во. Без деца значело да останеш сам като куче и необичан, ни повече, ни по-малко, твои думи, и още от сорта май имаше, и не трябвало в никакъв случай авторката - или всяка друга като нея - да остава без деца; ама някои трябвало да нямат деца според теб, щото било егоистично, значело, че не им пука за децата, обаче - виж ти! - не трябвало да ти приписвам твърдения за тези някои, че ще останат сами като кучета и необичани, ти такова нещо не си казвала.
Не обичам да си оставям магарето в калта, но и аз нямам никакво желание да разговарям повече с теб, така че наистина край.
Само искам да ти кажа, че логиката явно не ти е силна страна. Имало вероятност, ама не можело... опа - обратното беше, абе, дървено желязо няк`во. Без деца значело да останеш сам като куче и необичан, ни повече, ни по-малко, твои думи, и още от сорта май имаше, и не трябвало в никакъв случай авторката - или всяка друга като нея - да остава без деца; ама някои трябвало да нямат деца според теб, щото било егоистично, значело, че не им пука за децата, обаче - виж ти! - не трябвало да ти приписвам твърдения за тези някои, че ще останат сами като кучета и необичани, ти такова нещо не си казвала.
Не обичам да си оставям магарето в калта, но и аз нямам никакво желание да разговарям повече с теб, така че наистина край.
Магдена, не се ядосвай и не се обяснявай. Не си струва! Който не го е преживял, няма как да те разбере!
По стечение на обстоятелствата познавам много семейства на деца с увреждания, които освен увреденото имат и здраво дете. Има всякакви варианти - първото е увредено, второто - здраво и обратното. Познавам и многодетни семейства с по 4-5 деца, едно от средните е увредено, а другите са здрави.
Ето у нас след две здрави деца, третото е с увреждане. По логиката на АбсурТ малкият би трябвало да е здрав, но не е. Всички семейства, които имат първо дете с увреждане, за второ са се решили след генетични изследвания. Слушала съм и интервю с доц. Кременски - според него голяма част от уврежданията са на случаен принцип / Божа работа както се казва/ и не могат да се предвидят.
Весели празници и кураж!
Който не го е преживял, няма как да те разбере!По стечение на обстоятелствата познавам много семейства на деца с увреждания, които освен увреденото имат и здраво дете. Има всякакви варианти - първото е увредено, второто - здраво и обратното. Познавам и многодетни семейства с по 4-5 деца, едно от средните е увредено, а другите са здрави.
Ето у нас след две здрави деца, третото е с увреждане. По логиката на АбсурТ малкият би трябвало да е здрав, но не е. Всички семейства, които имат първо дете с увреждане, за второ са се решили след генетични изследвания. Слушала съм и интервю с доц. Кременски - според него голяма част от уврежданията са на случаен принцип / Божа работа както се казва/ и не могат да се предвидят.
Весели празници и кураж!
Не знам за кои хора с генетични увреди говориш, Абсурт, не ги познавам. Невежите хора не са наясно, че не много малка част от вродените и в частност генетичните увреждания се получават и случайно при напълно здрави и неносещи в гените си скрито увреждане родители, тоест и при дъщеря ти е също толкова възможно. При други статистическата вероятност да се повторят в семейството, макар и малко по-висока от тази при общата популация, е достатъчно ниска. Аутизма го броят към тази група.
Само искам да ти кажа, че логиката явно не ти е силна страна. Имало вероятност, ама не можело... опа - обратното беше, абе, дървено желязо няк`во. Без деца значело да останеш сам като куче и необичан, ни повече, ни по-малко, твои думи, и още от сорта май имаше, и не трябвало в никакъв случай авторката - или всяка друга като нея - да остава без деца; ама някои трябвало да нямат деца според теб, щото било егоистично, значело, че не им пука за децата, обаче - виж ти! - не трябвало да ти приписвам твърдения за тези някои, че ще останат сами като кучета и необичани, ти такова нещо не си казвала.
Не обичам да си оставям магарето в калта, но и аз нямам никакво желание да разговарям повече с теб, така че наистина край.
Само искам да ти кажа, че логиката явно не ти е силна страна. Имало вероятност, ама не можело... опа - обратното беше, абе, дървено желязо няк`во. Без деца значело да останеш сам като куче и необичан, ни повече, ни по-малко, твои думи, и още от сорта май имаше, и не трябвало в никакъв случай авторката - или всяка друга като нея - да остава без деца; ама някои трябвало да нямат деца според теб, щото било егоистично, значело, че не им пука за децата, обаче - виж ти! - не трябвало да ти приписвам твърдения за тези някои, че ще останат сами като кучета и необичани, ти такова нещо не си казвала.
Не обичам да си оставям магарето в калта, но и аз нямам никакво желание да разговарям повече с теб, така че наистина край.
И да се види колко несъстоятелен е.
Не знам какво магаре в калта търсиш, но е по- добре себе си да опиташ да измъкнеш от там, защото с озлоблението и нарочването си, си в състояние да изкараш всичката емпатия, която по принцип изпитвам към хора, чиито деца имат проблем.
Бих могла за пети път да повторя същото, което написах преди, но е безсмислено- ти не желаеш да използваш и една мозъчна гънка- на теб ти трябва враг.
Е, съжалявам, ама аз не ставам- нямам нито злобата ти, нито хъса ти да въртя като латерна едно и също.
Така че, олайвайте с Жълтата на воля, явно така се разтоварвате.
Йелоу, знам го всичко това. Ако имаше генетични изследвания, които да дадат отговора в нашия случай, бих ги направила. За съжаление при аутизма се предполага, че играят роля много гени, често в комбинация, и не са идентифицирани всички и механизмите им на действие.
Двегодишната ми дъщеря се развива нормално, слава богу, дано и за в бъдеще е така, дано и с третото дете, което планираме, да е така.
Страшно много ме обиди изказването отпреди няколко месеца на г-жа Последна инстанция (ако ползвам израз от една друга тема, където тя, без да разбира от право, заявява на други, че са правно неграмотни, също както се изказва за генетични увреди, без да разбира дори на популярно ниво от генетика). Заболя ме, а още повече би ме заболяло от това изказване за пукането и егоизма, ако не ми беше вече ясно от какъв индивид изхожда. Думите и в предишната тема гласяха, ни повече, ни по-малко, че хора като мен - първото ми дете е аутист - не трябвало да имат второ дете, че и трето да планират, защото това значело да разчитат само на късмета си, чудела се госпожата на такива хора. Ето и тук - простотии за самота като куче от една страна, от друга, за егоизъм и как не ми пукало за съдбата на децата ми, и накрая аз съм и приписвала изказвания, каквито не била правила (тези за кучето и необичането) и съм си търсела виновник (what the fuck? "виновен" за обидата по мой адрес си имам като слънце, за друго не си търся).
В тая тема пък набива канчето на други, на тях им вменява, че не били нормални.
Надявам се такива като нея да са малко. Все пак заедно в общество живеем и има значение колко са.
Епатия била изпитвала - бляк! Няма емотикон за повръщане.
То емпатия човек не е длъжен да изпитва, разбира се, но тя и с логиката е скарана, че е и невежа, обаче самочувствие и желание за раздаване на акъл (откъде?) има в излишък.
Двегодишната ми дъщеря се развива нормално, слава богу, дано и за в бъдеще е така, дано и с третото дете, което планираме, да е така.
Страшно много ме обиди изказването отпреди няколко месеца на г-жа Последна инстанция (ако ползвам израз от една друга тема, където тя, без да разбира от право, заявява на други, че са правно неграмотни, също както се изказва за генетични увреди, без да разбира дори на популярно ниво от генетика). Заболя ме, а още повече би ме заболяло от това изказване за пукането и егоизма, ако не ми беше вече ясно от какъв индивид изхожда. Думите и в предишната тема гласяха, ни повече, ни по-малко, че хора като мен - първото ми дете е аутист - не трябвало да имат второ дете, че и трето да планират, защото това значело да разчитат само на късмета си, чудела се госпожата на такива хора. Ето и тук - простотии за самота като куче от една страна, от друга, за егоизъм и как не ми пукало за съдбата на децата ми, и накрая аз съм и приписвала изказвания, каквито не била правила (тези за кучето и необичането) и съм си търсела виновник (what the fuck? "виновен" за обидата по мой адрес си имам като слънце, за друго не си търся).
В тая тема пък набива канчето на други, на тях им вменява, че не били нормални.
Надявам се такива като нея да са малко. Все пак заедно в общество живеем и има значение колко са.
Епатия била изпитвала - бляк! Няма емотикон за повръщане.
То емпатия човек не е длъжен да изпитва, разбира се, но тя и с логиката е скарана, че е и невежа, обаче самочувствие и желание за раздаване на акъл (откъде?) има в излишък.
Йелоу, знам го всичко това. Ако имаше генетични изследвания, които да дадат отговора в нашия случай, бих ги направила. За съжаление при аутизма се предполага, че играят роля много гени, често в комбинация, и не са идентифицирани всички и механизмите им на действие.
Двегодишната ми дъщеря се развива нормално, слава богу, дано и за в бъдеще е така, дано и с третото дете, което планираме, да е така.
Страшно много ме обиди изказването отпреди няколко месеца на г-жа Последна инстанция (ако ползвам израз от една друга тема, където тя, без да разбира от право, заявява на други, че са правно неграмотни, също както се изказва за генетични увреди, без да разбира дори на популярно ниво от генетика). Заболя ме, а още повече би ме заболяло от това изказване за пукането и егоизма, ако не ми беше вече ясно от какъв индивид изхожда. Думите и в предишната тема гласяха, ни повече, ни по-малко, че хора като мен - първото ми дете е аутист - не трябвало да имат второ дете, че и трето да планират, защото това значело да разчитат само на късмета си, чудела се госпожата на такива хора. Ето и тук - простотии за самота като куче от една страна, от друга, за егоизъм и как не ми пукало за съдбата на децата ми, и накрая аз съм и приписвала изказвания, каквито не била правила (тези за кучето и необичането) и съм си търсела виновник (what the fuck? "виновен" за обидата по мой адрес си имам като слънце, за друго не си търся).
В тая тема пък набива канчето на други, на тях им вменява, че не били нормални.
Надявам се такива като нея да са малко. Все пак заедно в общество живеем и има значение колко са.
Епатия била изпитвала - бляк! Няма емотикон за повръщане.
То емпатия човек не е длъжен да изпитва, разбира се, но тя и с логиката е скарана, че е и невежа, обаче самочувствие и желание за раздаване на акъл (откъде?) има в излишък.
Двегодишната ми дъщеря се развива нормално, слава богу, дано и за в бъдеще е така, дано и с третото дете, което планираме, да е така.
Страшно много ме обиди изказването отпреди няколко месеца на г-жа Последна инстанция (ако ползвам израз от една друга тема, където тя, без да разбира от право, заявява на други, че са правно неграмотни, също както се изказва за генетични увреди, без да разбира дори на популярно ниво от генетика). Заболя ме, а още повече би ме заболяло от това изказване за пукането и егоизма, ако не ми беше вече ясно от какъв индивид изхожда. Думите и в предишната тема гласяха, ни повече, ни по-малко, че хора като мен - първото ми дете е аутист - не трябвало да имат второ дете, че и трето да планират, защото това значело да разчитат само на късмета си, чудела се госпожата на такива хора. Ето и тук - простотии за самота като куче от една страна, от друга, за егоизъм и как не ми пукало за съдбата на децата ми, и накрая аз съм и приписвала изказвания, каквито не била правила (тези за кучето и необичането) и съм си търсела виновник (what the fuck? "виновен" за обидата по мой адрес си имам като слънце, за друго не си търся).
В тая тема пък набива канчето на други, на тях им вменява, че не били нормални.
Надявам се такива като нея да са малко. Все пак заедно в общество живеем и има значение колко са.
Епатия била изпитвала - бляк! Няма емотикон за повръщане.
То емпатия човек не е длъжен да изпитва, разбира се, но тя и с логиката е скарана, че е и невежа, обаче самочувствие и желание за раздаване на акъл (откъде?) има в излишък.
Няма и да сигнализирам за обидите ти- явно, толкова можеш.
Само ще припомня двата примера, които съм дала във връзка с генетичната увреда:
- при двама слепи родители
- при хора, родени без крайници
И да, има статистика за тези 2 примера, че тези увредени гени се предават по наследство в повече от 50%.
Къде видя и думичка за аутизъм, че не се сещам?
Както и да е, продължавай да плюеш, аз пък, ти пожелавам много здраве през тази година- на теб и на децата ти, и дано укротиш злобата си, защото тя разяжда отвътре.
Магдена, не се ядосвай и не се обяснявай. Не си струва! Който не го е преживял, няма как да те разбере!
По стечение на обстоятелствата познавам много семейства на деца с увреждания, които освен увреденото имат и здраво дете. Има всякакви варианти - първото е увредено, второто - здраво и обратното. Познавам и многодетни семейства с по 4-5 деца, едно от средните е увредено, а другите са здрави.
Ето у нас след две здрави деца, третото е с увреждане. По логиката на АбсурТ малкият би трябвало да е здрав, но не е. Всички семейства, които имат първо дете с увреждане, за второ са се решили след генетични изследвания. Слушала съм и интервю с доц. Кременски - според него голяма част от уврежданията са на случаен принцип / Божа работа както се казва/ и не могат да се предвидят.
Весели празници и кураж!
Който не го е преживял, няма как да те разбере!По стечение на обстоятелствата познавам много семейства на деца с увреждания, които освен увреденото имат и здраво дете. Има всякакви варианти - първото е увредено, второто - здраво и обратното. Познавам и многодетни семейства с по 4-5 деца, едно от средните е увредено, а другите са здрави.
Ето у нас след две здрави деца, третото е с увреждане. По логиката на АбсурТ малкият би трябвало да е здрав, но не е. Всички семейства, които имат първо дете с увреждане, за второ са се решили след генетични изследвания. Слушала съм и интервю с доц. Кременски - според него голяма част от уврежданията са на случаен принцип / Божа работа както се казва/ и не могат да се предвидят.
Весели празници и кураж!
Професор Кременски е напълно прав. Мутациите са случайни и разбира се, че не могат да се предвидят. Абсолютно всеки човек има вероятност да създаде поколение с някаква мутация.
Сигнализирай, сигнализирай. Щото не е обидно, нали, а е израз на твоята спомената по-горе емпатия онова, което дращиш. Само да напомня, че онова за децата, късмета и чуденето беше пряко към мен, иначе щях само да се изсмея наум, но нямаше да се засягам лично.
Отписвам се от следене на темата.
Отписвам се от следене на темата.
Сигнализирай, сигнализирай. Щото не е обидно, нали, а е израз на твоята спомената по-горе емпатия онова, което дращиш. Само да напомня, че онова за децата, късмета и чуденето беше пряко към мен, иначе щях само да се изсмея наум, но нямаше да се засягам лично.
Отписвам се от следене на темата.
Отписвам се от следене на темата.
Ето двата поста, който иска ще разбере.
Цитат на: Магдена в пт, 16 дек 2016, 16:48
Абсурт,
Скрит текст : Покажи
Аз увреда нямам. И в рода си нямам. Не че човек, който има, не би трябвало да има деца - напротив.
Рискът да ти се случи на теб или на децата ти това, което ти явно си мислиш, че не може да ви се случи, е подобен на този при мен. Минимален, нали, по твоите думи.
Предлагам също да нямате деца. Риска - този минималния - си го има и при вас.
Поставих го в скрит текст, защото не е много по темата.
Скрит текст : Покажи
Аз увреда нямам. И в рода си нямам. Не че човек, който има, не би трябвало да има деца - напротив.
Рискът да ти се случи на теб или на децата ти това, което ти явно си мислиш, че не може да ви се случи, е подобен на този при мен. Минимален, нали, по твоите думи.
Предлагам също да нямате деца. Риска - този минималния - си го има и при вас.
Поставих го в скрит текст, защото не е много по темата.
Цитат на: absurT
Магдена,
Скрит текст : Покажи
Дали просто не искаш да разбереш, за да има някой на когото да се сърдиш? Peace Къде писах, че на мен не може да ми се случи? Писах, че ако ми до/кажат, че има вероятност да се случи, няма да рискувам. Когато забременях със сина ми, се оказах в контакт с болна от рубеола колежка- също бременна. Направиха ѝ аборт по медицински причини и ме подгониха и мен, защото се раждали деца с малформации. Само че, аз бях боледувала от шарката, а и два независими източника ми изследваха антителата и бяха категорични, че няма причина за аборт. Послушах ги и всичко беше наред. Но, ако нямах тази сигурност, не бих родила.
Надявам се, че ме разбра.
Скрит текст : Покажи
Дали просто не искаш да разбереш, за да има някой на когото да се сърдиш? Peace Къде писах, че на мен не може да ми се случи? Писах, че ако ми до/кажат, че има вероятност да се случи, няма да рискувам. Когато забременях със сина ми, се оказах в контакт с болна от рубеола колежка- също бременна. Направиха ѝ аборт по медицински причини и ме подгониха и мен, защото се раждали деца с малформации. Само че, аз бях боледувала от шарката, а и два независими източника ми изследваха антителата и бяха категорични, че няма причина за аборт. Послушах ги и всичко беше наред. Но, ако нямах тази сигурност, не бих родила.
Надявам се, че ме разбра.
Доста се е отклонила темата от първоначалния въпрос, но ще отговоря съвсем лаконично на него. На 30 години не исках абсолютно никакви деца, не ме интересуваха и вълнуваха. Имах коренно различни приоритети. На 33 пожелах, след известни драматични неща (ранни загуби), но все пак много скоро след началното ми желание, родих на 34 първото си дете с много голямо желание. Тя тотално преобърна всичките ми представи и ми помогна още от първата си минута на този свят да разбера, че най-много обичам да бъда нейната майка. Не са ми тежали нито кърмене, нито памперси, нито зъби, нито рев, нито прохождане. Което не значи, че бяха лесни. Но с помощ от съпруга ми (и горе долу само от него) и с много любов и търпение, ей ги на 2 години и малко се изтърколиха, а малкото човече вече е личност. Кариерата ми не само че не пострада, а обратното. Животът доста се усложни, но пък живот и здраве, нямам търпение да се срещна с второто ни проекто-дете, а защо не и с третото. Така че, дай си още малко време, може всеки мноооооогооо да се промени
По съвсем лични и емпирични наблюдения, меракът да имаш деца за жената има два източника:
1. Духовен- някакво усещане за мисия, дълг, за нещо правилно, за път в живота;
2. Биологичен - самото състояние на тялото ти казва, че е време и ако всичко е наред, в повечето случаи е хубаво да се вслушаш.
Втората причина по-лесно се коригира: постави си за цел една година да се грижиш за себе си. Да спиш повече, по-малко стрес. Ако взимаш хормонална контрацепция, спираш я. Повече слънце и природа. Доста вероятно е при едно такова упражнение да изненадаш себе си, да вдигнеш краката и да те заплодят. Защото си мислим, че сме рационални агенти, които контролират избора си, но всъщност понякога само рационализираме действията, към които ни тика една проста биология (която впрочем понякога е по-мъдра от ограниченото ни рацио).
Първата причина...не знам откъде идва. Да нямаш надежда, да нямаш усет за по-голяма реалност и за някаква мисия...просто е тъжно. Да си толкова самовлюбена, че някаква си работичка (колко да е добра една добра кариера?) да ти изпълва целия план за живота- не е гот. Не е смело и безразсъдно.
Имам три деца. Ако бях решила твърдо да "правя кариера" и да не раждам, към днешния момент щях да съм грантаджийски журналист в небрано лозе. Представяш ли си да похарчиш най-детеродното си десетилетие за "кариера" и накрая да ти се случи 2016? Явно яйчниците ми и усета за по-висша мисия са по-добри съветници, отколкото младежките ми планове да променя света към прогресивно бъдеще и да правя кариера...
1. Духовен- някакво усещане за мисия, дълг, за нещо правилно, за път в живота;
2. Биологичен - самото състояние на тялото ти казва, че е време и ако всичко е наред, в повечето случаи е хубаво да се вслушаш.
Втората причина по-лесно се коригира: постави си за цел една година да се грижиш за себе си. Да спиш повече, по-малко стрес. Ако взимаш хормонална контрацепция, спираш я. Повече слънце и природа. Доста вероятно е при едно такова упражнение да изненадаш себе си, да вдигнеш краката и да те заплодят. Защото си мислим, че сме рационални агенти, които контролират избора си, но всъщност понякога само рационализираме действията, към които ни тика една проста биология (която впрочем понякога е по-мъдра от ограниченото ни рацио).
Първата причина...не знам откъде идва. Да нямаш надежда, да нямаш усет за по-голяма реалност и за някаква мисия...просто е тъжно. Да си толкова самовлюбена, че някаква си работичка (колко да е добра една добра кариера?) да ти изпълва целия план за живота- не е гот. Не е смело и безразсъдно.
Имам три деца. Ако бях решила твърдо да "правя кариера" и да не раждам, към днешния момент щях да съм грантаджийски журналист в небрано лозе. Представяш ли си да похарчиш най-детеродното си десетилетие за "кариера" и накрая да ти се случи 2016? Явно яйчниците ми и усета за по-висша мисия са по-добри съветници, отколкото младежките ми планове да променя света към прогресивно бъдеще и да правя кариера...