Не се издържа вече

  • 30 297
  • 209
  •   1
Отговори
# 75 22 дек. 2016, 17:28 ч.
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Моят баща учи с мен от 4-ти до 7-ми клас. Мога да кажа, като изключим всичките драми и тръшканици от моя страна, че ми създаде много добри навици, единият от тях е да помня бързо и да не си губя времето в блеене. Хич не ми е навредило ученето с него.

# 76 22 дек. 2016, 17:29 ч.
  • Мнения: 11 490
Ами нали все майките сме виновни. За това казах, че ми омръзна все аз като родител да не ставам. Тя и книгата се казва, детето ти е страхотно, ти не ставаш.

# 77 22 дек. 2016, 17:32 ч.
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Цитат на: christina1980 в чт, 22 дек 2016, 17:29
Ами нали все майките сме виновни. За това казах, че ми омръзна все аз като родител да не ставам. Тя и книгата се казва, детето ти е страхотно, ти не ставаш.
Специално за теб трябва да се напише - Ти си страхотна, детето ти не става.  Joy Joy Joy Joy
Детето ти няма проблеми в развитието си нали?

# 78 22 дек. 2016, 17:34 ч.
  • София
  • Мнения: 12 522
Ми при всички пложения сме по-виновни от децата, това е ясно.

Изобщо не е необходимо да се учи с всяко дете. Ако при някои помага, защото...еди какво си, то за останалите даже вреди. Сега, да сме ясни, при молба за помощ помагам, както писах вече.

# 79 22 дек. 2016, 17:51 ч.
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Цитат на: бъръльо-бъръльо в чт, 22 дек 2016, 17:34
Ми при всички пложения сме по-виновни от децата, това е ясно.

Изобщо не е необходимо да се учи с всяко дете. Ако при някои помага, защото...еди какво си, то за останалите даже вреди. Сега, да сме ясни, при молба за помощ помагам, както писах вече.
Това родителя преценява, а не участниците във форума.

# 80 22 дек. 2016, 17:51 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Цитат на: Вяра - Н в чт, 22 дек 2016, 09:27
Добре де - искам да попитам колко от вас си спомнят, като малки някой от родителите ни да е имал толкова много свободно време, че да се занимава с нас. Бащите работеха по цял ден, прибират се вечер и сядат да си гледат новините. Майките и те - цял ден на работа, прибират се и започват да готвят, да слагат вечерята, да ни оправят за следващия ден за училище и това е. Нито са мислили за психиката ни, нито за това какво ни тормози отвътре, нито за това дали сме в тежък период. Като не слушахме - наказания, бой и това е. Нямаше интернет, където всяка майка да се информира дали е добра майка, дали достатъчно щади психиката на детето си, как ли се чувства то в момента и т.н. Имаше една книга на д-р Спок и това е.
Сега всички обяснявате, как едно време сме имали уважение към родителите си, как не сме си позволявали да им държим тон и т.н. Но я си спомнете колко точно внимание ни се е обръщало, колко точно са си мислили родителите ни за това да не ни нараняват психиката и какви са били методите им на възпитание - няма да излизаш от вкъщи една седмица или бой. Учителите ни врътваха по един шамар и ни гонеха вкъщи, а ние не смеехме да кажем на нашите, че и те ще ни бият после.
А сега какво е - по цял ден се чудим как да им угодим, презадоволяваме ги от всякъде, ако учителката им се скара не се караме на детето, а се караме на учителката, че са си позволили да се скарат на златните ни дечица, постоянно висим в нета да се информираме за тежкия им пубертет, който предстои, за това, кое как ще се отрази на психиката на децата и т.н. Айде моля ви се - искаме децата да са такива, каквито сме били ние, като малки, но методите ни за възпитание са далеч от тези на родителите ни
Ти може да не си спомняш, ама когато аз бях малка, моите родители бяха на работа от 8 до 17 часа. Почиваха събота и неделя, по празниците, отпуск имаха и винаги ходехме на почивки. Сега масово се работи по 10-12 часа, понякога и в почивните дни, работата и стресът са ужасни и се прибираме при децата си смазани и неспособни да им обърнем каквото и да е внимание. Защото сме изнервени и имаме нужда от почивка. Отпуск ползваме, но на мен лично много често ми се е налагало да хода до офиса дори тогава. На почивка за повече от 3-4 дни ходенето е мираж, а навремето ако не отидеш за 10 дни, не се брои.
Не знам за теб, но мен не са ме били никога. Нито в къщи, нито в училище. И не си представям да се е случвало учител да бие дете, нито тогава, нито сега.
Това, че моите родители не са говорили тогава с мен, как се чувствам, какво преживявам, не означава, че съм се чувствала добре. За това не знаех много неща, в пубертета беше ужасно. Не искам моите деца да изживеят същото. Ако ти смяташ, че това е правилно, аз не.
Да, едно време децата бяха по-кротки и не държаха тон. Сега времената са различни и ако не искаме да съжаляваме един ден, че сме изгубили връзката с децата си, трябва да се съобразяваме, а не да въздишаме по старото време и да наказваме и бием.
Не мисля, че проблемът на детето на авторката е само с ученето. Да, оттам тръгват скандалите, но за да говори такива тежки думи, на детето не му тежи нещо друго. Моята също говореше какво ли не в онзи период. Сега пак не иска да учи, ядосва се и хвърля на моменти, но изблиците и са само когато има да учи. В останалото време проблем няма, защото говорим непрекъснато.
И по съвети от тук, спрях да и вися на главата за уроците. Само питам дали е написала и толкова. Ами и тя и аз сме по--спокойни вече. Ето, днес се прибра, обядва, мота се, сега спи, а раницата и още седи в коридора. Не се ядосвам, няма да я събудя,  няма да и дудна кога ше пише. По някое време ще го направи, тя ще си реши кога. Това при нас проработи. И аз си отдъхнах.

# 81 22 дек. 2016, 18:34 ч.
  • София
  • Мнения: 19 758
Цитат на: tanya_79 в чт, 22 дек 2016, 17:51
Цитат на: Вяра - Н в чт, 22 дек 2016, 09:27
Скрит текст:
Добре де - искам да попитам колко от вас си спомнят, като малки някой от родителите ни да е имал толкова много свободно време, че да се занимава с нас. Бащите работеха по цял ден, прибират се вечер и сядат да си гледат новините. Майките и те - цял ден на работа, прибират се и започват да готвят, да слагат вечерята, да ни оправят за следващия ден за училище и това е. Нито са мислили за психиката ни, нито за това какво ни тормози отвътре, нито за това дали сме в тежък период. Като не слушахме - наказания, бой и това е. Нямаше интернет, където всяка майка да се информира дали е добра майка, дали достатъчно щади психиката на детето си, как ли се чувства то в момента и т.н. Имаше една книга на д-р Спок и това е.
Сега всички обяснявате, как едно време сме имали уважение към родителите си, как не сме си позволявали да им държим тон и т.н. Но я си спомнете колко точно внимание ни се е обръщало, колко точно са си мислили родителите ни за това да не ни нараняват психиката и какви са били методите им на възпитание - няма да излизаш от вкъщи една седмица или бой. Учителите ни врътваха по един шамар и ни гонеха вкъщи, а ние не смеехме да кажем на нашите, че и те ще ни бият после.
А сега какво е - по цял ден се чудим как да им угодим, презадоволяваме ги от всякъде, ако учителката им се скара не се караме на детето, а се караме на учителката, че са си позволили да се скарат на златните ни дечица, постоянно висим в нета да се информираме за тежкия им пубертет, който предстои, за това, кое как ще се отрази на психиката на децата и т.н. Айде моля ви се - искаме децата да са такива, каквито сме били ние, като малки, но методите ни за възпитание са далеч от тези на родителите ни
Ти може да не си спомняш, ама когато аз бях малка, моите родители бяха на работа от 8 до 17 часа. Почиваха събота и неделя, по празниците, отпуск имаха и винаги ходехме на почивки. Сега масово се работи по 10-12 часа, понякога и в почивните дни, работата и стресът са ужасни и се прибираме при децата си смазани и неспособни да им обърнем каквото и да е внимание. Защото сме изнервени и имаме нужда от почивка. Отпуск ползваме, но на мен лично много често ми се е налагало да хода до офиса дори тогава. На почивка за повече от 3-4 дни ходенето е мираж, а навремето ако не отидеш за 10 дни, не се брои.
Не знам за теб, но мен не са ме били никога. Нито в къщи, нито в училище. И не си представям да се е случвало учител да бие дете, нито тогава, нито сега.
Това, че моите родители не са говорили тогава с мен, как се чувствам, какво преживявам, не означава, че съм се чувствала добре. За това не знаех много неща, в пубертета беше ужасно. Не искам моите деца да изживеят същото. Ако ти смяташ, че това е правилно, аз не.
Да, едно време децата бяха по-кротки и не държаха тон. Сега времената са различни и ако не искаме да съжаляваме един ден, че сме изгубили връзката с децата си, трябва да се съобразяваме, а не да въздишаме по старото време и да наказваме и бием.
Не мисля, че проблемът на детето на авторката е само с ученето. Да, оттам тръгват скандалите, но за да говори такива тежки думи, на детето не му тежи нещо друго. Моята също говореше какво ли не в онзи период. Сега пак не иска да учи, ядосва се и хвърля на моменти, но изблиците и са само когато има да учи. В останалото време проблем няма, защото говорим непрекъснато.
И по съвети от тук, спрях да и вися на главата за уроците. Само питам дали е написала и толкова. Ами и тя и аз сме по--спокойни вече. Ето, днес се прибра, обядва, мота се, сега спи, а раницата и още седи в коридора. Не се ядосвам, няма да я събудя,  няма да и дудна кога ше пише. По някое време ще го направи, тя ще си реши кога. Това при нас проработи. И аз си отдъхнах.

Не ми се влиза в спорове. Помня много добре какво представляваше "почивката" едно време и то със сигурност не означаваше, че родителя постоянно и неотлъчно се занимава и обръща внимание на детето си. Сигурно сега ще кажеш, че всяка вечер баща ти е сядал да играе с теб на Не се сърди човече примерно или майка ти е имала време между всичките си задължения вечер след работа да седне и да ти обърне специално внимание. Може и така да е било при вас - браво за което, но в повечето семейства не е било така. И да - учителката ме е удряла с една показалка през пръстите, и да - нашите ме наказаха, когато разбраха, че се е стигнало до там, че да ме удари учителката, и да - яла съм шамари, когато съм отговаряла или съм се правила на голямата работа на нашите, или на баба и дядо. И аз съм била от дивите деца, но определено съм имала уважение към родителите си и не съм им държала тон, защото хич нямаше кой да ме търпи - или ме наказваха или отнасях някой шамар. И това не е било прецедент - масово децата се възпитаваха така.
Да аз съм от родителите, които учат с децата си, не ги бият, почти не ги наказват, много говорят, отделят много време и т.н. Но времето го отделям, защото го имам. За това подчертах, че авторката е с три деца - времето не й стига за нищо, изморена и изнервена жена. Нормално е на моменти да избухне и да каже нещо, за което после съжалява. То пък всички тук са безгрешни, отглеждат перфектните деца, отгледани са в перфектни семейства и т.н. нали, но явно в този случай жената наистина иска да й се помогне

Към авторката - и аз смятам, че щом в училище с детето няма проблеми, значи проблемите са вкъщи. Много говорене трябва, много обясняване, много търпение, много нерви трябва да се подтиснат и т.н. Ако прецениш наистина може да помислиш за съвет от психолог - поне да ти разясни кога как да постъпваш, така че да щадиш своите нерви, защото е много вероятно детето да се изнервя, защото ти си изнервена покрай малките. А другия вариант е да ревнува от другите две деца.
Съвета да намерите време само за вас тримата е много добър - ако имаш на кого да оставиш малките. Мисля си, че един цял ден само с него - дори и да е без баща му ще постави началото на доста сериозна промяна у него. Нищо не ти пречи да пробваш  Peace

# 82 22 дек. 2016, 19:07 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Баща ми ме водеше за риба през почивните дни. Ходехме само двамата. А всяка сутрин ходехме да ядем шкембе чорба за закуска през седмицата. Пак само двамата. И ние сме три деца.
Но ето, намирал е време само за мен. Което сигурно е причината за силната ми връзка с него.

# 83 22 дек. 2016, 19:21 ч.
  • Мнения: 5 259
Не мога да разбера от къде се появи идеята, че да обръщаш внимание на децата си означава да си играеш с тях часове наред и за целта е нужно едва ли не нищо друго да не правиш newsm78
Моята майка не си е играла с мен никога, но сме излизали навън, до магазин, до парк, ходейки сме разговряли. Приготвяйки вечерята сме разговаряли. Вечеряйки също. Сега хората много повече се вторачват в телевизора, в компютъра, когато говорят, то е за какво казал или направил някой телевизионен герой и много по-малко им остава време и възможност да се вгледат един в друг и да говорят за себе си.

Преди разтоварването след работа беше да се прибереш и да прекараш вечерта в компанията на близките си. Дали ще приготвяте вечеря или домакинствате, дали ще седнете някъде на приказка и разговорка, но имаше активно внимание. Сега разтоварването е единият пред телевизора, другият пред компютъра, децата на таблетите и всеки сам си прави нещо. Така наистина трябва много да се търси специално време и за обръщане на внимание.


И винаги е имало добри и некадърни родители. При едните сякаш всичко се подрежда от самосебе си. Без да полагат специални усилия, да търсят подходи и тактики, да четат книги за детска психология. Просто се разбират с децата си и всичко върви в хармония.
Другите пък често изпадат в безизходица и се обръщат към шамарите, понеже не знаят какво друго да направят. Въпрос на емоционална интелигентност, но и до подхода, който познаваме. Ако родителите ни са решавали конфликтите с шамари, ние това ще познаваме като модел и няма да ни е много лесно да търсим и прилагаме друг метод.

И не разбирам какво е това вторачване в ученето. Всяка тема се превръща в мания как да учат децата, при положение, че ядрото на проблема изобщо не е това.

# 84 22 дек. 2016, 20:00 ч.
  • Мнения: 13 628
Е, пубертет. Неизбежен е.

Обаче те съветвам да си изградите 1-2 навика, които малко ще ти помогнат в тази ситуация и ще са ти много полезни за бъдеще.

Всеки ден пийте с баткото кафе. Само двамата за 20 - 30 минути - направи любими напитки и седнете някъде САМО ДВАМАТА. Тогава нека той говори. А ти слушай. Питай за приятелите, за учителите, за игрите и проблемите, радостите и всякакви глупости, които може да не са ти интересни. Не съветвай, не поучавай, не чети конско, а бъди приятел. Един ден това ще е вратичката през която да виждаш какво става с него.

Един ден месечно нека те води на ресторант, театър, кино. Той ще избира къде, а ти ще му заемаш пари. Обличайте се хубаво и не забравяйте Вашия ден, в който той не е момче а мъж.

Истериите и желанието за привличане на внимание ще понамалеят /ама малко/, може да си е драматична личност по принцип, но мъж се гради от майката, ако позволи маминия сладък да порастне Wink

# 85 22 дек. 2016, 20:11 ч.
  • София
  • Мнения: 19 758
Цитат на: tanya_79 в чт, 22 дек 2016, 19:07
Баща ми ме водеше за риба през почивните дни. Ходехме само двамата. А всяка сутрин ходехме да ядем шкембе чорба за закуска през седмицата. Пак само двамата. И ние сме три деца.
Но ето, намирал е време само за мен. Което сигурно е причината за силната ми връзка с него.

Погледнато от този ъгъл да - бил е страхотен баща, защото е намирал време да обърне внимание на дъщеря си през почивните дни, както и всяка сутрин през седмицата. Това е добре, защото го гледаш през своята призма. А ако го погледнеш през призмата на другите две деца във вашето семейство се оказва, че баща им не е имал достатъчно време, за да им обърне внимание, тъй като свободното си време е прекарвал със сестра им. И пак идваме до идеята, че родителите не са имали достатъчно време да обърнат персонално внимание на всяко едно от децата си.

Както и да е - няма да спамя в темата на жената вече. Изказах мнението си - нека и други го направят, за да може да извлече колкото се може полезна информация  Peace

# 86 22 дек. 2016, 20:15 ч.
  • София
  • Мнения: 12 522
Цитат на: Ceca в чт, 22 дек 2016, 17:51
Цитат на: бъръльо-бъръльо в чт, 22 дек 2016, 17:34
Ми при всички пложения сме по-виновни от децата, това е ясно.

Изобщо не е необходимо да се учи с всяко дете. Ако при някои помага, защото...еди какво си, то за останалите даже вреди. Сега, да сме ясни, при молба за помощ помагам, както писах вече.
Това родителя преценява, а не участниците във форума.
Е това е кристално ясно.  Peace Ние тука само си говорим, отговорността и решенията са на родителите. Все пак говорим хипотетично, а и предимно от личен опит. Аз имам наблюдения от моето дете, няколко приятелчета плюс няколко роднински деца, племенници, братовчеди и т.н.
От дете до дете има един свят разлика. Както и от родител до родител. Общо взето всеки възприема този подход на възпитание, който най-най му пасва като всичко и най-лесно го спазва.

Последна редакция: чт, 22 дек 2016, 20:29 от бъръльо-бъръльо

# 87 22 дек. 2016, 20:24 ч.
  • Мнения: 13 628
Цитат на: Вяра - Н в чт, 22 дек 2016, 20:11
Погледнато от този ъгъл да - бил е страхотен баща, защото е намирал време да обърне внимание на дъщеря си през почивните дни, както и всяка сутрин през седмицата. Това е добре, защото го гледаш през своята призма. А ако го погледнеш през призмата на другите две деца във вашето семейство се оказва, че баща им не е имал достатъчно време, за да им обърне внимание, тъй като свободното си време е прекарвал със сестра им.

Такъв родител намира време да изгради лични отношения със всяко от децата. ТИ приемаш, че той е обръщал внимание само на дъщеря си, а защо правиш такова заключение е неясно.  newsm78

# 88 22 дек. 2016, 20:41 ч.
  • София
  • Мнения: 19 758
Цитат на: the Дорис в чт, 22 дек 2016, 20:24
Цитат на: Вяра - Н в чт, 22 дек 2016, 20:11
Погледнато от този ъгъл да - бил е страхотен баща, защото е намирал време да обърне внимание на дъщеря си през почивните дни, както и всяка сутрин през седмицата. Това е добре, защото го гледаш през своята призма. А ако го погледнеш през призмата на другите две деца във вашето семейство се оказва, че баща им не е имал достатъчно време, за да им обърне внимание, тъй като свободното си време е прекарвал със сестра им.

Такъв родител намира време да изгради лични отношения със всяко от децата. ТИ приемаш, че той е обръщал внимание само на дъщеря си, а защо правиш такова заключение е неясно.  newsm78


Цитат
Баща ми ме водеше за риба през почивните дни. Ходехме само двамата. А всяка сутрин ходехме да ядем шкембе чорба за закуска през седмицата. Пак само двамата. И ние сме три деца.
Но ето, намирал е време само за мен. Което сигурно е причината за силната ми връзка с него.

Мнението ми се изгражда само и единствено от това, което е написано от нея самата
Мъжът е на работа от понеделник до петък от 8.00 до 17.00 ч. Значи е бил свободен само вечер и през уикендите. Ако е прекарвал всеки уикенд само с едното си дете, значи не го е прекарвал с другите две. Всяка сутрин през седмицата е ходил да яде шкембе пак само с това дете /в колко ли часа са ставали, за да го ядат това шкембе се чудя/, което значи, че пак не е бил с другите две деца през това време. Това означава, че е прекарвал по-голямата част от свободното си време в компанията само на едното си дете, което автоматично означава, че не го е прекарвал с другите две деца. Така погледнато този мъж е баща на три деца, успявал е да намери време да обърне внимание на едното си дете и не е успявал да намери толкова време за другите две деца

Последна редакция: чт, 22 дек 2016, 21:10 от Вяра - Н

# 89 22 дек. 2016, 21:19 ч.
  • Мнения: 13 628
А защо не погледнеш така:

Сутрин шкембе с щерката /все пак всеки възрастен човек веднага му светва, че едва ли са ядяли шкембе ВСЯКА сутрин/, вечер шах с другото дете, четене с третото Wink Реално това са по 1,30 на ден, отделяйки по 30 минути на всяко дете. Много буквално приемане на това, че ВСЕКИ уикенд са ходили за риба.
Но който иска ще види жеста и желанието на един родител да има време за децата си, а който търси под вола теле пак ще види проблем.  Crazy

Не мога да се сетя кой писател бе писал за майка си, че когато станал родител разбрал колко много е получавал от майка си приемайки всичко за даденост. Тя имала 10 деца и всеки ден намирала по 20 минути да остане насаме с всяко едно от тях. Намирала е как, къде и кога да им обърне персонално внимание.
И в тази история някой ще видят подвиг, а други ще сметнат 10*20 мин. са 200 мин. Това са над 3 часа приказки следователно в тях е било мръсно, а тя лоша домакиня.

Последна редакция: чт, 22 дек 2016, 21:47 от the Дорис

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата