Януарчета 2016-8

Честита баба Марта момичета! Да сте живи и здрави и вие и бебоците, пардон големите ни дечица и всички обичани от вас хора!
Гери според мен те и сами ще започнат да понамаляват нощното кърмене, а и аз не съм сигурна дали и без него няма да се будят. В групата за Дългато кърмене много пъти е обсъждано дали кърменето пречи на съня. В групата ли си?

Честита баба Марта и от нас! Много здраве и щастие на всички мамита,бебета, каки, батковци и татковци! 😊

Диди, не съм го видяла да се чеше. Дано не почнат за го сърбят. Определено е по-добре заспиването да не е обвързано в кърмене, но през деня рядко се случва да заспи без да суче. И Сами има няколко заспивания в количката.  
На 6-ти сме на консултация и ще искам направление на дерматолог. Можете ли да ми препоръчате някой?
Фрози, не съм в групата, но ще отскоча да прочета какво пишат момичетата. Дано скоро намалеят нощните будения, въпреки, че заради зъбите не ми се вярва.

С две думи, който се буди нощем се буди независимо кърмен, с биберан, на ам, вода, играчка или друго. Който си спи си спи пак не зависимо кърми ли се... та просто кърменето е начин за успокоение, понякога за жажда, не мисля, че вече е от глад. Доста мами периодично питат, ако си отбият децата ще започнат ли да спят.
Виж групата, може да ти допадне.
Аз ще искам днес за мен направление за дерматолог.
Мисля да отида в Александровска при Митков ако не бъркам името. Иначе Брощилова ми препоръчаха, но работи само на частно, 40 лева е прегледа и има кабинет в болница Европа, срещу Пирогов. Иначе фигурира и в Александровска, но не преглежда там.

Честита Баба Марта и от нас!!! Да сте бели и червени, румени, засмени. 
При мен няма подобрение и личната каза да включвам още няколко други хомеопатични продукта, но няма да се оплаквам на този хубав празник.
Моника тази нощ спа 12 часа без да се пробуди. Пу пу имам големи очаквания и за тази нощ. 

Момичета, понеже е актуална тема я споделям с вас.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=20204.15;topicrefid=20

Здравейте момичета, отдавна не съм влизала и такова облекчение получих като ви чета и все едно виждам своето дете във вашите. Бях започнала да се притеснявам вече,че никога няма  да спя отново поне 8часа непробуден сън. Кристина вече си ходи и щъка стабилно, навън обира винаги възможно най-големите боклуци фасовеее, кални листа и бум в устата  , има 2 зъбчета долу и 4 горе. Все започват на по 2 по 2 да излизат наведнъж и не мога да ви опиша настроението и. Ей на сега уж избиха горните два до предните и си викам Айде малко спокойствие - познай - само да и взема нещо от ръцете или даже се спъва сама и леко пада и се почва едно пискане,едно тръшкане и въргаляме по земята  направо друга Кристина. Отгоре на всичкото от яслата пипна гнойна ангина и е на антибиотици,че и на мен предаде и с народна медицина гледам да се лекувам. А там пък какв гнусотия е, да не ви разправям.
Гери, Криси също има дребни,ситни ,червени пъпчици по крачетата, понякога по корема и ръцете се появяват, педиатърката ни каза само с хидратиращ крем да ги мажа било от суха кожа и да не я къпя често, защото изсушава водата. И вярно като я мажа по 2-3 пъти на ден и се успокояват и махат,ама пак се появяват. Има също едни големи сухи,червени точки на различни места и пак не ми дават нищо друго освен хидратиращ крем.  А относно отбиването вечер,аз 9я месец спрях да кърмя и е на АМ и реших просто да спра да и давам. Вечер и давам повече храна - манджичка или хляб и после 210мл мляко после будувах с нея като се събуди. След мисля 3 дни спря да се събужда и да иска да яде. И после пак започна да си се събужда към 2-3-4ч ,но пак не и давам.  Седим си така, докато заспи и аз вече имам чувството,че ще изпадна в нервна криза от недоспиването. Започнах да си лягам в 9:30  поне малко от малко да си добавям нужния сън.
Съжалявам за дългия пост 

И ние сме в групата на тръшкащите се вече - до скоро кротокото ми, спокойно и послушно ангелче си показва рогцата Влизаме в една нова и за мен лично по-забавна фаза. Изпробване на границите, опити за налагане на волята и търсене на методи за постигане на целите, разбира се почвайки от най-примитивните - рев и тръшкане, да видят какво ще се случи. Както казва любимият ми д-р Карп, имаме си малки първобитни човечета, в които бушуват твърде много емоции и желания, но твърде малко думи и налични средства, за да ги изразят. Изработих си тактика в движение тези дни, откакто почна да се случва, още не мога да знам какъв  ще е резултатът, но засега сякаш работи добре. Когато иска нещо, което мога да му дам без проблем (което е в общия случай), го питам няколко пъти с усмивка и превъзбуден тон "Бобо иска еди какво си", при което той почва да цвърчи щастливо, отивам, вземам, давам му го с тон, все едно е спечелил награда: "Ето, Бобо, заповядай еди си каквото" и той се хили доволно, с победоносна усмивка. Ако иска обаче да си играе с нещо опасно (примерно ножици), му казвам - "Не, Бобо, това е опасно и няма да ти го дам", след което го прибирам.  Тук изпада в някаква истерия, рев, викове, водопади от сълзи, понякога си сгърчва тялото направо, но на мен ми звучи някак кухо и фалшиво Не може да ме трогне с този рев, не е като този, който ползва като го боли нещо и реално страда. Този е по-скоро ядосан. Казвам му: "Бобо иска еди какво си, но не ги получи. Бобо е ядосан, много ядосан", при което обикновено се успокоява и ме гледа с интерес. Тогава му казвам: "Но, миличък, не можеш да ги получиш, защото са опасни. Искаш ли да отидем да....(тук предлагам друга дейност, не друг предмет, защото това го ядосва още повече)". Обикновено работи, ако продължава с тръшкането, просто му давам пълен игнор, докато се успокои. По някое време спира и си продължава с някаква дейност, все едно нищо не е било.
Според мен най-важна е последователността, за каквото и да се отнася. В смисъл, ако кажеш, че нещо може - може. Ако не може - това остава така, независимо колко реве детето. Защото иначе се изпраща посланието: "Не може, но ако ревеш достатъчно силно и продължително за нещо, то ще може". Пример една позната, която кърми 3-годишната си дъщеря и уж иска да я отбива и не й дава да суче, но когато детето наддаде вой до небесата, се предава и дава. Което за мен е най-лошият вариант - или да реши, че ще дава, докато детето иска или да не дава, независимо от всичко. Но да се спре на едно от двете и да се придържа. Според мен единственият начин да се спре това "тръшкане" в зародиш е да не се подхранва с внимание или капитулиране на родителя, само за да има тишина, защото така влиза в порочен кръг - детето се опитва да постигне всичко по този начин. И определено забелязвам такова поведение съвсем отскоро, първата годинка го нямаше - тогава определено имаше нужда от незабавно откликване на плача, защото беше причинен от физически дискомфорт или нужда от емоционална близост. Но нещата се променят. Важно е и детето да се чувства победител за неща, които не са от особено значение за вас - така ще има по-високо самочувствие, няма да се чувства неоправдано и щедро ще ви остави и вие да печелите понякога Просто споделям среднощни мисли по въпроса
А, и да споделя забавна случка от преди малко - на вечеря седнах с него да хапна леща, той си имаше сипано в неговата паничка, с неговата малка метална лъжичка, аз в по-голяма паница и със стандартна лъжица. Често сме яли досега така, като му давам в началото да опита и от моята чиния, да види, че е същото, след което с едната ръка му помагам да хапва той от неговата купа, а с другата ям от чинията си. Досега беше пълна идилия, но днес буташе ядосано неговата купичка и лъжица и искаше изцяло да заграби моето. Казах му, че има същото в неговата купа - не и не, изпадна в бяс. При което просто бутнах моята чиния на страна, взех неговата купичка и почнах да ям пред него с неговата лъжица. Не мога да ви опиша изумлението му Той принципно е доста чувствителен на тема храна и изведнъж престана да реве и почна да мята ръчички към вече бившите си купа и лъжица. Дадох му лъжичка, след което си взех още една, след което една на него и така...но беше спрял да реве и ядеше, при това с трепетно очакване на всяка следваща лъжица. Без да ми се кара и реве. Интересно беше.

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК! ЧЕСТИТО ОСВОБОЖДЕНИЕ! Да имаме поводи да се гордеем, че сме българи, да запазим вярата си и да не позволяваме да ни тъпчат!

Кали, и аз за сега мажа само с хидратиращ крем и не се къпем всеки ден. Дано не се засили, че е доста неприятно. Бързо да оздравявате.
Аурора, да влизат в нов етап от съзряването си. Ще ни трябват спокойствие и търпение, за да се справим успешно с настроенията на зверчетата. Права си, че когато нещо не е позволено не трябва да се отстъпва.

Честит празниииик !!!
Да и аз се опитвам да и обяснявам така и да съм твърда, но просто ме изумява това. Гери, мажи по няколко пъти на ден,нашите гледам днес са по изчезнали.
А снощи какъв ад беше, какво се случва не знам, зъб ли е какво е.... събуди се в 21 и докъм 23ч беше супер весела. Ей като реших да сложа да спи започна един рев, един вой, едно дране и няма успокоение. Взимам я в мен бута ме, оставям я почва да се мята и да се пъне. Взимам я разхождаме се ,успокоява се за 2-3мин и пак почва да реве, ама направо да крещи. Някак си не знам и аз как след час заспа. В 2:30 се събуди и същото се повтори,дадох и обезболяващо,защото вече не знаех какво да правя,  никога досега не е ревала , крещяла така, то даже май нямаше и сълзи , бе мога да си обясня какво е. Дали е от зъб ? Или антибиотика нещо някакво странично действие...

Честит празник момичета!
Леле, Кали, не знам, но звучи страшно. Моят е плакал само веднъж така неуспокоймо, когато му биха хексацим. Дори не искаше да суче.
Може да е зъбче, гърлото, дано се оправи бързо.
Сами също се опитва да се тръшка. За съжаление баба му гледа да не реве и не му поставя никакви граници, оставя това на нас, но 80% от времето си той е с нея, та не ми се мисли какъв ще е финалният резултат.

Фрози, хубаво ще е до говориш с майка си какво му е позволено и какво не. Да си знае човечето, а не - баба да дава, а мама да не дава и да се изпада в истерия. Още са малки и лесно се разсейват и баламосват. 
Кали, може да е зъбче или от превъзбуда и да не й се е спало. Дано тази нощ е спокойна.
Ходих с децата да поднесем цветя и гледахме на живо зарята. За мое очудване Сами не се стресна от гърмежите.

Здравейте, утре ще нося документите за кандидатстване в държавната кухня. Бурканите и капачките сега ли да нося или в първият ден, когато ще взимаме? Как беше при вас?

Аз ги занесох заедно с документите,при нас тогава ги искат.

Аз занесох бурканчетата, в деня в който взех храна, защото когато подавах документи не ги бях взела, а и не знаех колко ще искат.

Утре Сами ще пропусне ваксината, защото гепи някакво вирусче с хрема, кашлица и Т. 

Гери, какво даваш на Сами? Моника от събота е така. Температурата стига до 38, обилна хрема и кашлица. Много ми е гадно, че аз почти оздравях, но пък нея заразих. Това и е първото по-сериозно разболяване. След малко ще я водя на ЛЛ да я погледне, а то е ясно, че и за ваксина този месец и дума няма да става.
Бързо оздравяване на Сами!