Той така ми е казвал. Не знам дали е истина. Преди му вярвах. Сега вече не знам дали въобще съм го познавала.
- Публикувана: 29 дек. 2016, 00:38 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2017, 15:29 ч.
да се боря ли да се съберем отново
Ами не,8 месеца са си достатъчно като време ,за да се разбере една връзка има ли бъдеще или няма.
Миличка той не те обича,забрави го и продължи на пред.Не иска да те нарани допълнително,за това не ти го казва в прав текст.Преболедувай си го,ще те боли месец-два и ще ти мине.
Миличка той не те обича,забрави го и продължи на пред.Не иска да те нарани допълнително,за това не ти го казва в прав текст.Преболедувай си го,ще те боли месец-два и ще ти мине.
Осем месеца са достатъчни за сериозни намерения, ако някой има такива. В случая някой се размотава 8 месеца без идея се задълбочаване на отношенията.
Към авторката: въобще не го мисли младежът, той е от този тип мъже, които виждат, че някой се влюбва в тях и бързат да се изпарят, за да не трябва да оправдават нечии очаквания. И да го склещиш да се ожени за теб, цял живот ще го чакаш да се наиграе и да го носиш на гърба си. Няма смисъл. Млада си, дочакай твоя човек! Успех!
Авторката наистина не е престаряла, но е и на една сериозна възраст, която предполага да се ориентира към сериозни и зрели отношения с цел създаване на семейство и деца. Досегашният й приятел е доста незрял, поне според мен. Просто са на различна вълна, тя иска обвързване, той не или поне не с нея. Бил е искрен, това е добре, но е време всеки да си поеме по пътя и да търси това, което иска да намери.
30 години за жена са възраст, в която няма много време за губене, особено с очевидно безпереспективни връзки. Това не означава да скочи на първия срещнат, разбира се, но следва да постъпи разумно.
Авторке, успех!
30 години за жена са възраст, в която няма много време за губене, особено с очевидно безпереспективни връзки. Това не означава да скочи на първия срещнат, разбира се, но следва да постъпи разумно.
Авторке, успех!
8 месеца за дълга връзка ли се води 
Не,не е дълга,но е достатъчно като време,за да разбереш дали ще излезе нещо от нея.
За достатъчно, достатъчно е. Но на 29 да не е имал толкова дълга връзка, цели 8 месеца...
Имам един познат, който беше решил, че до някаква възраст, не помня каква, няма да има връзка, по-дълга от 2 месеца и ще се разделя с момичетата, ако останат заедно цели 2 месеца, за да не се привързва особено.
Беше доста търсен и ми се струва, че не е оставал сам, а е сменял от една на друга.
Ако човек сам не се възпира по някакъв начин или изобщо не гледа на връзките като на нещо стойностно, е нормално да е имал по-дълготрайни отношения на тази възраст.
Имам един познат, който беше решил, че до някаква възраст, не помня каква, няма да има връзка, по-дълга от 2 месеца и ще се разделя с момичетата, ако останат заедно цели 2 месеца, за да не се привързва особено.
Беше доста търсен и ми се струва, че не е оставал сам, а е сменял от една на друга.
Ако човек сам не се възпира по някакъв начин или изобщо не гледа на връзките като на нещо стойностно, е нормално да е имал по-дълготрайни отношения на тази възраст.
8 месеца за дълга връзка ли се води
Не,не е дълга,но е достатъчно като време,за да разбереш дали ще излезе нещо от нея.
Примерно, че могат да заживеят заедно, да преминат на общ бюджет, заедно да избират нови мебели/чаршафи/техника, че дори и да си вземат домашен любимец. Но не значи, че на въпроса "Искаш ли да сме семейство? Да си имаме бебе?" трябва да отговори положително, само защото се вижда да е с нея в следващите месеци или година-две.
Зизу, той многократно й е казвал, че няма да са заедно и да си търси друг. А момичето търси сериозна връзка. Просто се разминават във вижданията и очакванията си. Какво толкова, всеки си продължава живота и така. Авторката има още пет години, в които забременяването е без проблем, поне в повечето случаи. Защо да губи време, след като по очевиден начин й се каза, че не е желана за постоянен партньор.
Nataka, за себе си съм сигурна, че ако приятелят ми заговори за бебета на 8-я месец и аз ще му кажа, че е по-добре да си търси някоя друга, че и няма само да го говоря, а вероятно ще сложа и край на отношенията ни ако тези приказки се зачестят. И това съвсем няма да е, защото не мога да си се представя с този мъж през следващите година-две, а защото за мен е абсурдно толкова рано да се мисли за нещо толкова сериозно. Дори да обичам човекът до себе си бих предпочела да приключим отношенията си от рано, вместо да бъда подложена на редовни намеци и споделяне на желания за бебета.
Не съм и никога няма да бъда от хората, за които връзки от по няколко месеца до година и половина са достатъчни за да се предприеме толкова сериозна крачка като създаването на нов живот.
Та в този ред на мисли може и гаджето на авторката да е от "моята партия" и макар да иска да е с нея, да предпочита да се разделят, вместо взаимно да си съсипват животите с мислите за бебе.
За останалото съм съгласна - нека се разделят и дано всеки намери партньор, който ще отговаря на изискванията и начинът му на живот
Не съм и никога няма да бъда от хората, за които връзки от по няколко месеца до година и половина са достатъчни за да се предприеме толкова сериозна крачка като създаването на нов живот.
Та в този ред на мисли може и гаджето на авторката да е от "моята партия" и макар да иска да е с нея, да предпочита да се разделят, вместо взаимно да си съсипват животите с мислите за бебе.
За останалото съм съгласна - нека се разделят и дано всеки намери партньор, който ще отговаря на изискванията и начинът му на живот
Много зависи от възрастта. С приятеля ми бяхме заедно от три години, вл. живеехме заедно, но когато се наложи да си правя тест за бременност, направо ми идваше да се гръмна от ужас и като ми се привидя втора чертичка, изпаднах в шок и загубих ума и дума. Такава драма не съм преживявала, а бях напълно сигурна в човека. Бях 1000% сигурна, че ще направя аборт, ако се бях оказала бременна.
Още сме заедно, вече 18 години. Като минах 25-годишна възраст, нещата се обърнаха. Ако съм на 30 и партньорът ми каже, че по принцип не иска деца или от мен, това ще е последният ни разговор.
Осемте месеца нямат никаква връзка. Едно е да си на 19, друго на 30.
Още сме заедно, вече 18 години. Като минах 25-годишна възраст, нещата се обърнаха. Ако съм на 30 и партньорът ми каже, че по принцип не иска деца или от мен, това ще е последният ни разговор.
Осемте месеца нямат никаква връзка. Едно е да си на 19, друго на 30.
Nataka, за себе си съм сигурна, че ако приятелят ми заговори за бебета на 8-я месец и аз ще му кажа, че е по-добре да си търси някоя друга, че и няма само да го говоря, а вероятно ще сложа и край на отношенията ни ако тези приказки се зачестят. И това съвсем няма да е, защото не мога да си се представя с този мъж през следващите година-две, а защото за мен е абсурдно толкова рано да се мисли за нещо толкова сериозно. Дори да обичам човекът до себе си бих предпочела да приключим отношенията си от рано, вместо да бъда подложена на редовни намеци и споделяне на желания за бебета.
Не съм и никога няма да бъда от хората, за които връзки от по няколко месеца до година и половина са достатъчни за да се предприеме толкова сериозна крачка като създаването на нов живот.
Та в този ред на мисли може и гаджето на авторката да е от "моята партия" и макар да иска да е с нея, да предпочита да се разделят, вместо взаимно да си съсипват животите с мислите за бебе.
За останалото съм съгласна - нека се разделят и дано всеки намери партньор, който ще отговаря на изискванията и начинът му на живот
Не съм и никога няма да бъда от хората, за които връзки от по няколко месеца до година и половина са достатъчни за да се предприеме толкова сериозна крачка като създаването на нов живот.
Та в този ред на мисли може и гаджето на авторката да е от "моята партия" и макар да иска да е с нея, да предпочита да се разделят, вместо взаимно да си съсипват животите с мислите за бебе.
За останалото съм съгласна - нека се разделят и дано всеки намери партньор, който ще отговаря на изискванията и начинът му на живот
Мисля си, че ако има истински чувства на привличане, влюбеност и обич, което предполага преминаването на връзката в съжителство на семейни начала, е нормално да се проектират желания за бъдеща заедност и деца.
Това вече съм го написала. За кратките осем месеца връзката може да се развие доста от просто виждане, говорене, целуване, правене на секс и преспиване в другия от време на време.
За 8 месеца е нормално да помислят за съвместно съжителство, дори и за домашен любимец. Но не смятам, че е нормално да се мисли за деца.
Да се подхване темата веднъж-дваж и то с идеята някога да се създадат деца - да, но да се говори за тези неща към настоящият момент ...
И да го напиша отново - това, че за някои подоб и неща са в реда на нещата не означава, че за всички трябва да са.
За мен създаването на деца в толкова начален етап от една връзка говори зле, освен ако хората не са във възрастта, в която биологичният часовник тиктака с пълна сила.
За 8 месеца е нормално да помислят за съвместно съжителство, дори и за домашен любимец. Но не смятам, че е нормално да се мисли за деца.
Да се подхване темата веднъж-дваж и то с идеята някога да се създадат деца - да, но да се говори за тези неща към настоящият момент ...
И да го напиша отново - това, че за някои подоб и неща са в реда на нещата не означава, че за всички трябва да са.
За мен създаването на деца в толкова начален етап от една връзка говори зле, освен ако хората не са във възрастта, в която биологичният часовник тиктака с пълна сила.
8 месеца е достатъчно време да се разбере кой какво желае и да се погледне реално в бъдеще има ли допирни точки и перспектива за връзката. Тук ситуацията е: партньор А иска семейство и деца веднага, а партньор Б не иска. Развръзка 1: партньор А изчаква неопределено време партньор Б да реши, че иска семейство и дете. Извод: партньор А е глупак. Развръзка 2: раздяла, каквато се е и получила. Извод: браво на партньор А, или по-скоро браво на сингъл А. Драма няма. Борби с бикове не са нужни.
