Фенове на Тери Пратчет- да се преброим - 4

Последният герой е неоткриваем, 100лв не ми се дава определено. Изкуството я нямам , да, оглеждам се за някакво намаление някъде

Джони, нямам ги всичките. Нямам тези с Моист и от новите му странични. Kaкто Цветът на магията, Фантастична светлина и Магиизточник. Тях съм ги чела навремето от библиотеката. Може би ще си ги намеря отнякъде втора ръка.

Аз само в нета съм го виждала Дневника. В една група членувам във фейса -discworld......terry pratchett rocks  ,та там съм виждала и други неща , все едни календари размятат.


Филмите ги харесвам аз, много съм се смяна на Пощоряване Иначе съм писала , че се запалих 2004 с Пирамиди.

 Тиф, Цветът на Магията и Фантаститчна светлина съвсем доскоросъм  ги виждал в нашата книжарница - в Лозенец, на кръста  - но аз не събирам книгите за Ринсуинд.
Евентуално бих си купил "Захапи за врата" заради колекцията иначе избягвам и вещиците...
Обаче имам всички книги с Тифани, тя ми е много детска и свежа.

С Мойст/Олян най-яката е Под пара, особено защото Хари Краля накрая стана....доброто лошо момче.

Детска ти е, защото е за деца Защо пък избягваш вещиците, умирала съм от смях с тях, особено Вещици в чужбина ми е любима.

 Избягвам ги, защото Вихронрав много ме дразни, иначе Леля Ог ми е страшна любимка, много е забавна и не се приема насериозно.
Все си мисля да издиря "готварската книга..." и все отлагам.



обожавам си и Маграт, но Леля е един път.


Захапи за врата

Аз харесвам "Пощоряване" много повече от другите книги за Олян - даже ми е в топ 10 от книгите за Света на Диска.
Все пак всеки харесва различни неща - от книгите за вещиците има някои изключително забавни, но освен това сред тях е единствената книга от поредицата, която не бих препрочела (въпреки, че я имам в колекцията) - Маскарад. Просто не ми е интересна.

 сред любимите ми Пратчет книги са

1.Жътварят
2. Малки Богове
3. Истината
3.Петият слон
5. под пара
5. нощна стража
7 захапи за Врата
8. Подвижни образи
9 Дядо Прас
10 Крадец на време
................
11. музика на душата


 книгите на Пратчет които не харесах:
1. фантастична светлина
2. Еманципирана магия
3. Ерик
4. туп
5. Чудовищна команда


в Под пара, - тези неща просто са един-единствен път. А може би е защото обичам железници.

На мен ми е трудно да ги подредя от 1 до 10, понеже има някои книги, които харесвам еднакво много.
Сигурно и преди съм писала в тази или друга тема, но класацията ми е нещо такова:
1.Малки богове
2.Нощна стража
3.Пощоряване
4.Посестрими в занаята
5.Жътварят
6.Интересни времена
7.Морт
8.Истината
9.Стражите, стражите!
10.Вещици в чужбина ----- Не е задължително да са в този ред, а както казах, има и други книги, които харесвам не по-малко. Първите книги за Ринсуинд са леко тъжни (както и първата книга за вещиците - Еманципирана магия), но Последният континент и Интересни времена са цветни и забавни.
Ерик обикновено е критикувана, защото не е роман - има твърде малко текст, мисля, че може да се прочете за час-два. Но тази тема за призоваване на демон/изпълнение на желания/преминаване през Ада винаги ми е интересна. Според мен, Пратчет я е интерпретирал по много свеж начин.

 аз критикувам Ерик заради черния хумор - идеята че на някой винаги му се случват лоши неща (Ринсуинд) не ми допада.
това как е оформен текста не ми пречи.
Първата що-годе приемлива книга за ринсуинд е "Последният континент"

Забелязал ли си, че всички главни герои отбелязват прогрес в съответните поредици и непрекъснато получават нещо като награди от съдбата? Слагам в скрит текст, заради леките спойлери:
Това е едно от нещата, които най-много ми харесват в творчеството на Пратчет - че персонажите се развиват стабилно нагоре, вместо да затъват, както често се получава в сюжети на други автори.

При мен си остава номер 1 "Истината", но обожавам Морт, Дядо Прас, всичко за вещиците и Тифани Сболки.

Четох я The Shepherd's Crown - даже ако не се лъжа я коментирахме тогава...

[/color]

Аз не мога да определя коя ми е любима, тъй като съм ги чела по 1 път и с по 10 години разлика, може би трябва да почна да чета вещиците наново , за да преценя.

да, Петя и аз обожавам това че при Пратчет героите търпят развите. такова нещо съм наблюдавал и при Робин Хоб, но рядко - при фентъзи автори*, повечето автори предпочитат да влязат в шаблон, по им е лесно.

*дори любимият ми Конан търпи някакво развитие, с напредване на годините започва да не се хвърля с главата напред във всяка опасност, а да мисли.;  в същото време  при автори като Джордан, Фийст, Салваторе не забелязвам някакво особено развитие на персонажите.




Лично аз обожавам най-филосолфските книги на Пратчет - "Жътварят" и "Нощна стража".


любим момент в Жътварят



и любимия ми два мига мига от Нощна стража


"ИСтината" също е добра. Маграт на мен ми напомня вещицата Моргана - кралица-вещица, при това е много сладка, а Лела е страшно забавна. Баба предполагам че би следвало да е някакъв женски аналог на Скалоликия Ваймс, обаче на мен не ми допада.
Ваймс се подчинява на закони, а Баба - на традиции, при това Баба мами любимия ми персонаж Смърт. Това не ми се струва почтено. Не Смърт е този, който определя правилата, той просто следи за спазването им, защото инак Баба ще трябва да се оправя с Ревизорите.

За Крадец на Време....предполагам... че Сюзън и Дж. си заживели дълго и щастливо до края на дните си...и аз там бях  мед и масло по брадата ми текоха, но в устата ми не влезе.

За Ринсуинд малко бързо ми се случи преходът при него. в Интересни времена и послесдният континет, той все още бягаше от съдбата, а в Невиждани академици вече е професор.

По същия начин в невиждали академици Декана се е преместил в друг унивеститет, но не е ясно има ли друга книга, в която е описано самото преместване? в Послестният Континент, той още си е декан.

Гледам че има някакви разказчета и научин романи свързани с НУ, там ли става преместването.

ако ще си броим книжките  , първата, която си купих беше 1998 -1999 г, не помня вече коя   Иначе първата , която четох беше "Ерик", и от там са като се почна една любов, няма свършване. Любими са ми Старжите и Вещиците  

Иначе имам всичко издадено от Диска, Морт, Последния герой и Албума, Готварската също я имам... а, също така и Страта. Имам си списък, където отбелязвам какво ми остава да купувам  

Мисля, че в Последният герой се споменава нещо по този въпрос. Всъщност, преходът между мрачните приключения на Ринсуинд от първите книги и много по-оптимистичните по-нови, е осъществен в Ерик. Вероятно преминаването през Ада е със символичен смисъл.