Иска ми се да споделя едно изключително гадно мое предположение: ракът може би не е чак толкова нелечим, нали не се умира само от рак?! Може би има лекарства, но ако ги пуснат в продажба как ще оцелеят фармацевтичните компании, лабораториите. Знаем колко е дълъг пътя при такова заболяване - лекарствени препарати, лъчелечение, химиотерапия, изследвания. Май лек има, но ние не го знаем. Някой питаше надживява ли се смъртта на близък. Май не. Близкият отнася частица от нас и каквото да си говорим вече не сме същите. А ако добавим и непрестанното чувство за вина... Извинявам се на Кати, че забравих да споделя радостта й. Скъпа, пожелавам не само на теб, радост, здраве и добри новини. Предишните ми две седмици бяха кошмарни, но изследванията бяха прекрасни.
- Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.
Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!
Желая на всички и на себе си и близаките ми много здраве!
KATI, ако рискът е от рак на панкреаса, вие сте във въможно най-добрата позиция! Знаете за риска, ще има редовни прегледи и ако нещо се появи, ще го разкарате веднага!
Защото повечето хора с тази диагноза се усещат много късно и са вече пътници.
Да се оправя бързо баща ти. Някой бди над вас!
Защото повечето хора с тази диагноза се усещат много късно и са вече пътници.
Да се оправя бързо баща ти. Някой бди над вас!
не съм чела отговорите на другите, но гаджето ми почина от рак, мислехме да създаваме семейство, мечтаехме за много неща, остана на 22, аз бях на 17, не искаше да ме вижда накрая - бил грозен, а аз го обичах, когато го видях за последен път не ме позна....още се сещам за него, а минаха 10 г. и винаги ще си остане в сърцето ми
не съм чела отговорите на другите, но гаджето ми почина от рак, мислехме да създаваме семейство, мечтаехме за много неща, остана на 22, аз бях на 17, не искаше да ме вижда накрая - бил грозен, а аз го обичах, когато го видях за последен път не ме позна....още се сещам за него, а минаха 10 г. и винаги ще си остане в сърцето ми
За него, това да те държи далече от себе си е било най-доброто решение. И вероятно правилното. Никой не би искал едно 17 годишно момиче да изживява подобни неща. Сигурна съм, че той те е обичал до последно. Този който не те е познал, е бил самият Рак, а не приятелят ти. Вярвам, че има много други приятни неща с които да го помниш дълго.
тази тема почнах да я чета снощи и не спрях докато не изчетох.
плаках и четох,четях и плаках.
днес стават 45 дена откакто синът ми сложи краи на мъките си.
беше с тератокарцином на тестис с последващи разсеики в белия дроб,черния дроб и лимфни възли.
разболя се в ирак на мисия ,моите съмнения са за причина от обеднения уран,но военните да не са луди да си признаят.
тази тема не я знаех,та съм си изляла яда,мъката и болката в ,,родители преживели загуба,,
не успях всичко да кажа,няма да ми стигне живота да кажа всичко,през всичките ми останали дни ще се питам какво можех да направя,какво можех да променя.
но за едно съм категорична-лекарите доста ,,помогнаха,,на сина ми да вземе това решение.
отказаха му лечение във вма-не бил вече техен контингент(бяха го пенсионирали миналата година от армията с диагноза-общо заболяване)
отказаха му лечение в раковата-трябвало да отиде в онкодиспансера,
отказаха му лечение в исул-нямали места,
та накрая от онкодиспансера му казаха,че има разсеики само в белия дроб и го пратиха в окръжна за кръвопреливане,че хемоглобина му бил нисък
а тои е имал разсеики и в черния дроб,имал е и мантелна пневмония,която никои не си направи труда да диагностира и лекува.
при кръвопреливането получи страшни усложнения с дишането,след второто преливане мина на кислород,почна да изхвърля кръв от белия дроб.
и когато лекарят му каза,че на 31.07 го изписва и че не искат да го приемат в белодробното отделение на болницата,
че в онкодиспансера ще го приемат чак на 04.08 за химиотерапия
СИНЪТ МИ ПОЛЕТЯ ОТ СЕДМИЯ ЕТАЖ НА БОЛНИЦАТА
а докторът които го ,,лекува,,беше толкова циничен да напише в епикризата,че синът ми се самоубил
В ХОДА НА ЛЕЧЕНИЕТО
а беше и нагъл да си поиска пари и не почна преливане докато не му ги дадох
а след аутопсията,при която бяха написали и разсеиките на черния дроб,не се посвени да ги напише и в епикризата,
макар,че дотогава никои не му ги беше открил.
а мантелната пневмония я лекува последните два дни от живота на сина ми и то след като аз извиках на своя глава белодробна лекарка за консултация.
ПЕТ ДЕНОНОЩИЯ синът ми не можа да легне да спи защото в легнало положение изобщо не можеше да диша.
петте наи-дълги денонощия в моя живот.отиде вървеики в болницата а след пет дена в тая скапана болница го водехме до тоалетната с количка.
а синът ми от 2006г,откакто беше болен изтърпя две операции,втората много тежка,пет курса химиотерапия и пак успяхме да го вдигнем на крака и дори работеше до последно,та сега за една седмица в болницата успяха да го ,,самоубият,,
преценете каво му е било за да вземе това решение и не го съдете.това е било неговото разбиране за евтаназия.
аз усещах отчаянието му ,но така и до последно не исках да повярвам ,че моето слънчево добро и лъчезарно момче ще се реши на тоя краи.
аз му прощавам,нека и горе ако има някои-даму прости.
имам един въпрос,ако някоя от вас знае моля да ми отговори ,може и на лични:коя е възможно наи-ниската стоиност на хемоглобина при която се прави химиотерапия и има ли изклучения заради спешна химиотерапия
а синът ми на 4.07 навърши 25 години,
плаках и четох,четях и плаках.
днес стават 45 дена откакто синът ми сложи краи на мъките си.
беше с тератокарцином на тестис с последващи разсеики в белия дроб,черния дроб и лимфни възли.
разболя се в ирак на мисия ,моите съмнения са за причина от обеднения уран,но военните да не са луди да си признаят.
тази тема не я знаех,та съм си изляла яда,мъката и болката в ,,родители преживели загуба,,
не успях всичко да кажа,няма да ми стигне живота да кажа всичко,през всичките ми останали дни ще се питам какво можех да направя,какво можех да променя.
но за едно съм категорична-лекарите доста ,,помогнаха,,на сина ми да вземе това решение.
отказаха му лечение във вма-не бил вече техен контингент(бяха го пенсионирали миналата година от армията с диагноза-общо заболяване)
отказаха му лечение в раковата-трябвало да отиде в онкодиспансера,
отказаха му лечение в исул-нямали места,
та накрая от онкодиспансера му казаха,че има разсеики само в белия дроб и го пратиха в окръжна за кръвопреливане,че хемоглобина му бил нисък
а тои е имал разсеики и в черния дроб,имал е и мантелна пневмония,която никои не си направи труда да диагностира и лекува.
при кръвопреливането получи страшни усложнения с дишането,след второто преливане мина на кислород,почна да изхвърля кръв от белия дроб.
и когато лекарят му каза,че на 31.07 го изписва и че не искат да го приемат в белодробното отделение на болницата,
че в онкодиспансера ще го приемат чак на 04.08 за химиотерапия
СИНЪТ МИ ПОЛЕТЯ ОТ СЕДМИЯ ЕТАЖ НА БОЛНИЦАТА
а докторът които го ,,лекува,,беше толкова циничен да напише в епикризата,че синът ми се самоубил
В ХОДА НА ЛЕЧЕНИЕТО
а беше и нагъл да си поиска пари и не почна преливане докато не му ги дадох
а след аутопсията,при която бяха написали и разсеиките на черния дроб,не се посвени да ги напише и в епикризата,
макар,че дотогава никои не му ги беше открил.
а мантелната пневмония я лекува последните два дни от живота на сина ми и то след като аз извиках на своя глава белодробна лекарка за консултация.
ПЕТ ДЕНОНОЩИЯ синът ми не можа да легне да спи защото в легнало положение изобщо не можеше да диша.
петте наи-дълги денонощия в моя живот.отиде вървеики в болницата а след пет дена в тая скапана болница го водехме до тоалетната с количка.
а синът ми от 2006г,откакто беше болен изтърпя две операции,втората много тежка,пет курса химиотерапия и пак успяхме да го вдигнем на крака и дори работеше до последно,та сега за една седмица в болницата успяха да го ,,самоубият,,
преценете каво му е било за да вземе това решение и не го съдете.това е било неговото разбиране за евтаназия.
аз усещах отчаянието му ,но така и до последно не исках да повярвам ,че моето слънчево добро и лъчезарно момче ще се реши на тоя краи.
аз му прощавам,нека и горе ако има някои-даму прости.
имам един въпрос,ако някоя от вас знае моля да ми отговори ,може и на лични:коя е възможно наи-ниската стоиност на хемоглобина при която се прави химиотерапия и има ли изклучения заради спешна химиотерапия
а синът ми на 4.07 навърши 25 години,
тази тема почнах да я чета снощи и не спрях докато не изчетох.
плаках и четох,четях и плаках.
днес стават 45 дена откакто синът ми сложи краи на мъките си.
беше с тератокарцином на тестис с последващи разсеики в белия дроб,черния дроб и лимфни възли.
разболя се в ирак на мисия ,моите съмнения са за причина от обеднения уран,но военните да не са луди да си признаят.
тази тема не я знаех,та съм си изляла яда,мъката и болката в ,,родители преживели загуба,,
не успях всичко да кажа,няма да ми стигне живота да кажа всичко,през всичките ми останали дни ще се питам какво можех да направя,какво можех да променя.
но за едно съм категорична-лекарите доста ,,помогнаха,,на сина ми да вземе това решение.
отказаха му лечение във вма-не бил вече техен контингент(бяха го пенсионирали миналата година от армията с диагноза-общо заболяване)
отказаха му лечение в раковата-трябвало да отиде в онкодиспансера,
отказаха му лечение в исул-нямали места,
та накрая от онкодиспансера му казаха,че има разсеики само в белия дроб и го пратиха в окръжна за кръвопреливане,че хемоглобина му бил нисък
а тои е имал разсеики и в черния дроб,имал е и мантелна пневмония,която никои не си направи труда да диагностира и лекува.
при кръвопреливането получи страшни усложнения с дишането,след второто преливане мина на кислород,почна да изхвърля кръв от белия дроб.
и когато лекарят му каза,че на 31.07 го изписва и че не искат да го приемат в белодробното отделение на болницата,
че в онкодиспансера ще го приемат чак на 04.08 за химиотерапия
СИНЪТ МИ ПОЛЕТЯ ОТ СЕДМИЯ ЕТАЖ НА БОЛНИЦАТА
а докторът които го ,,лекува,,беше толкова циничен да напише в епикризата,че синът ми се самоубил
В ХОДА НА ЛЕЧЕНИЕТО
а беше и нагъл да си поиска пари и не почна преливане докато не му ги дадох
а след аутопсията,при която бяха написали и разсеиките на черния дроб,не се посвени да ги напише и в епикризата,
макар,че дотогава никои не му ги беше открил.
а мантелната пневмония я лекува последните два дни от живота на сина ми и то след като аз извиках на своя глава белодробна лекарка за консултация.
ПЕТ ДЕНОНОЩИЯ синът ми не можа да легне да спи защото в легнало положение изобщо не можеше да диша.
петте наи-дълги денонощия в моя живот.отиде вървеики в болницата а след пет дена в тая скапана болница го водехме до тоалетната с количка.
а синът ми от 2006г,откакто беше болен изтърпя две операции,втората много тежка,пет курса химиотерапия и пак успяхме да го вдигнем на крака и дори работеше до последно,та сега за една седмица в болницата успяха да го ,,самоубият,,
преценете каво му е било за да вземе това решение и не го съдете.това е било неговото разбиране за евтаназия.
аз усещах отчаянието му ,но така и до последно не исках да повярвам ,че моето слънчево добро и лъчезарно момче ще се реши на тоя краи.
аз му прощавам,нека и горе ако има някои-даму прости.
имам един въпрос,ако някоя от вас знае моля да ми отговори ,може и на лични:коя е възможно наи-ниската стоиност на хемоглобина при която се прави химиотерапия и има ли изклучения заради спешна химиотерапия
а синът ми на 4.07 навърши 25 години,
плаках и четох,четях и плаках.
днес стават 45 дена откакто синът ми сложи краи на мъките си.
беше с тератокарцином на тестис с последващи разсеики в белия дроб,черния дроб и лимфни възли.
разболя се в ирак на мисия ,моите съмнения са за причина от обеднения уран,но военните да не са луди да си признаят.
тази тема не я знаех,та съм си изляла яда,мъката и болката в ,,родители преживели загуба,,
не успях всичко да кажа,няма да ми стигне живота да кажа всичко,през всичките ми останали дни ще се питам какво можех да направя,какво можех да променя.
но за едно съм категорична-лекарите доста ,,помогнаха,,на сина ми да вземе това решение.
отказаха му лечение във вма-не бил вече техен контингент(бяха го пенсионирали миналата година от армията с диагноза-общо заболяване)
отказаха му лечение в раковата-трябвало да отиде в онкодиспансера,
отказаха му лечение в исул-нямали места,
та накрая от онкодиспансера му казаха,че има разсеики само в белия дроб и го пратиха в окръжна за кръвопреливане,че хемоглобина му бил нисък
а тои е имал разсеики и в черния дроб,имал е и мантелна пневмония,която никои не си направи труда да диагностира и лекува.
при кръвопреливането получи страшни усложнения с дишането,след второто преливане мина на кислород,почна да изхвърля кръв от белия дроб.
и когато лекарят му каза,че на 31.07 го изписва и че не искат да го приемат в белодробното отделение на болницата,
че в онкодиспансера ще го приемат чак на 04.08 за химиотерапия
СИНЪТ МИ ПОЛЕТЯ ОТ СЕДМИЯ ЕТАЖ НА БОЛНИЦАТА
а докторът които го ,,лекува,,беше толкова циничен да напише в епикризата,че синът ми се самоубил
В ХОДА НА ЛЕЧЕНИЕТО
а беше и нагъл да си поиска пари и не почна преливане докато не му ги дадох
а след аутопсията,при която бяха написали и разсеиките на черния дроб,не се посвени да ги напише и в епикризата,
макар,че дотогава никои не му ги беше открил.
а мантелната пневмония я лекува последните два дни от живота на сина ми и то след като аз извиках на своя глава белодробна лекарка за консултация.
ПЕТ ДЕНОНОЩИЯ синът ми не можа да легне да спи защото в легнало положение изобщо не можеше да диша.
петте наи-дълги денонощия в моя живот.отиде вървеики в болницата а след пет дена в тая скапана болница го водехме до тоалетната с количка.
а синът ми от 2006г,откакто беше болен изтърпя две операции,втората много тежка,пет курса химиотерапия и пак успяхме да го вдигнем на крака и дори работеше до последно,та сега за една седмица в болницата успяха да го ,,самоубият,,
преценете каво му е било за да вземе това решение и не го съдете.това е било неговото разбиране за евтаназия.
аз усещах отчаянието му ,но така и до последно не исках да повярвам ,че моето слънчево добро и лъчезарно момче ще се реши на тоя краи.
аз му прощавам,нека и горе ако има някои-даму прости.
имам един въпрос,ако някоя от вас знае моля да ми отговори ,може и на лични:коя е възможно наи-ниската стоиност на хемоглобина при която се прави химиотерапия и има ли изклучения заради спешна химиотерапия
а синът ми на 4.07 навърши 25 години,
Здравей!
Братовчедка ми почина от рак на стомаха на 28 г. В последствие имаше разсейки в белия, черния дроб, яйчниците, булото на стомаха, бедрената кост и далака. Не можа да се бори, защото не получаваше подкрепа от мъжа си. Той като разбра диагнозата я "изхвърли", заедно с детето им /тогава на 1г. 5 м. /, при леля ми / майка й /. Всички я подкрепяхме, а и малкото й слънчице беше до нея... Но искаше да види подкрепа в други очи. Така и не я получи. Почина на 13.12.2007 г. Малкият стоя още малко при баба си. След това "баща му", който идваше 2 пъти в месеца да ги види и хвърляше по 5 млека, се сети, че има общ имот с жената, която му роди дете /нямат брак/ и реши да си вземе сина... Уж да го гледа. Целта му беше ясна. Дойде с полиция и взе племеника ми. Леля ми заведе дело за родителски права, но не ставало така. Каквото е било преди не се вземало предвид. Сега го вземаме последната събота и неделя от месеца за свиждане. Не мисля, че всичко това е честно, но човек като няма съвест и сърце не можеш да направиш нищо. Историята е дълга, но това е на две на три.
Исках да ти отговоря на въпроса за хемоглобина.
На братовчедка ми трябваше да е поне 100, за да и правят вливания. Може би за различните видове химия трябва различна стойност на хемоглобина. На нея и вливаха Таксол, платина и още нещо, но ми е излязло от ума вече. За спешността не знам. Отлагаха и вливанията, когато нямаше стойност 100 и и преливаха плазма. Тя беше от спешните, но авно това не играе роля.
Ако организма не е силен не може да издържи химията.
fanimaya, никой не трябва да преживява това, през което ти и твоето дете сте минали. 
Тези дни с моето бебче бяхме в болница заради летния грип и успях да добия минимална представа какво е да гледаш детенцето си на легло. На следващата сутрин мъжът ми откри бял кичур в косата ми.
Нямам думи, с които да те утеша...
Тези дни с моето бебче бяхме в болница заради летния грип и успях да добия минимална представа какво е да гледаш детенцето си на легло. На следващата сутрин мъжът ми откри бял кичур в косата ми.
Нямам думи, с които да те утеша...
пп.сина ми почина на 30.07.08
беше роден на 4.07.83
в болницата беше на 7 етаж 4 стая 3 легло
беше роден на 4.07.83
в болницата беше на 7 етаж 4 стая 3 легло
Sajaliavam za sina vi. Moiata sadba e kato tvoiata. Sinat mi po4ina ot rak na10 mai 99g, moza4en tumor na 13g.Znam, 4e moiata sadba imat mnogo maiki, no ot tova ne mi stava po-leko...A lekarstvo ima i tova e antimalignocyt, korto e otkritie na balgarina Prodan Hristov. Nau4ih za nego, no beshe mnogo kasno..Jalko, 4e vseki den balgarski maiki pogrebvat decata si, a otgovornite institucii ne se interesuvat ot lekarstvo, koeto moje da izlekuva bolnia ot rak, i tova bih kazala e genocit. Opitite na otkrivatelia da registrira lekarstvoto v balgaria sa ot 1992g., ako tova se be slu4ilo, moge bi moeto i vasheto dete shtiaha da sa jivi. Sled kato uznah cialata istina za antimalignocyt, v Plovdiv registrirahme sdrujenie ,, antimalignocyt,, ZA DA SE OBEDINIAVAME I BORIM ZA REGISTRACIATA NA LEKARSTVOTO V BALGARIA. Vseki triabva da si otvori dobre o4ite i da znae, 4e nikoi niama interes da ima lekarstvo, koeto lekuva raka osven bolnia. Nie oba4e triabva li da se primeriavame i da pogrebvame decata si. Mislia, 4e ne neka se borim v imeto na tiah.